сряда, 30 януари 2008 г.

Мария Христова - най-добрият средногорски лекоатлет в момента

Докато бяхме в очакване на републиканското първенство по лека атлетика, традиционно започващо в края на януари в столичната зала “Фестивална”, решихме да представим от страниците на вестник "Регион" най-изявения ни състезател в момента – Мария Христова. Всъщност, с известна изненада наскоро установих, че въпреки множеството й призови класирания, някак съм пропуснал да предоставя на 16-годишната многобойка полагащите й се “15 минути слава”. За щастие тя се съгласи да ми отдели част от времето си и успях бързо да поправя грешката.

Започвам от там, че Мария трудно може да се нарече кореняк – пирдопчанка: с майка от Църквище и баща от Карлово. Поради различни причини обаче семейството й се установява в “града на щъркелите”, а девойката започва тренировки в тима на “Средногорски атлет” още в пети клас. Към братята Масларски пък я насочва нейната тогавашна учителка по физическо възпитание, която в един от училищните часове забелязва лекотата, с която бъдещата състезателка надбягва и съучениците, и съученичките си. По това време тя дори не знае къде точно се намира градския стадион в Пирдоп. Но веднъж забелязана от опитните треньори, той скоро се превръща в нещо като неин втори дом.


Започва с многобой, тъй като такава е обичайната практика при стартиращите за първи път тренировки лекоатлети. “Това е така, защото многобоят е по-комплексна дисциплина. След известно време става ясно къде точно е най-добър състезателят и тренировките му се насочват в тази посока” – обяснява Ваньо Масларски. Мария обаче се оказва добра именно като подобен тип комплексен състезател и до днес се изявява в петобоя и седмобоя. И макар сега да впечатлява със своето постоянство, в началото за кратко се отказва от тренировките. “Някъде 5-6 месеца след като започнах имаше състезание, но треньорите не ме взеха с отбора. Казаха ми, че съм още много малка и неопитна – което междувпрочем си беше вярно. Аз обаче се обидих и реших да се откажа от този спорт” – спомня си Мария. За щастие издържа едва няколко месеца далече от пистата и бързо-бързо се връща на нея.

Скоро след това идва и първото участие – в началото на 2004 г. за първи път вижда зала “Фестивална” и усеща суматохата около републиканското първенство. Разбира се, притеснението си казва думата и се стига до няколко куриоза. Най-големият е в бягането на 60 м., където средногорската лекоатлетка прави фаул при старта, но единствена не чува съдийския сигнал и вместо да спре бяга до самия финал. Впоследствие изморена, а и леко засрамена, й се налага да бяга повторно – и все пак финишира четвърта. Общо в многобоя пък се класира пета в България, което откъдето и да бъде погледнато, си е впечатляващо за дебютант.

Оттогава насам Мария е взела участие в над 15 официални състезания, но се затруднява да отличи някое от тях. Неизменно е в челото на класирането и постепенно става утвърдено сред останалите състезатели име. Най-много се гордее с четвъртото си място, завоювано преди две години на държавния шампионат на стадион „Васил Левски”. Тогава въпреки че е невъзстановена от прекарана болест, броени точки не й стигат за третото място. Бронзовият медал все пак беше покорен от нея – през лятото на миналата година, отново на националния стадион в столицата. В зала пък най-доброто й постижение си остава онова пето място от дебюта.

Лекоатлетката съжалява най-много за пропуснатия медал при единственото й досега участие с щафета. През 2004 г., след съдийска грешка на таблото на стадиона бива изписано, че нейният тим трябва да стартира бягането си в трета серия. Оказва се обаче, че серията всъщност е втора, но загряващата встрани от съотборничките си Мария така и на разбира за това. Куриозната ситуация води до това, че пирдопската щафета започва бягането си без да забележи, че тя липсва на своя пост. Така момичето на позиция преди Мария бяга двойно повече метри, а в крайното класиране нашият тим остава на пето място.

На въпросът ми защо още не се е отказала от леката атлетика, Мария отговаря категорично: „Защото още не съм станала шампионка!” Всъщност тази година ще е последната за нея при девойките младша възраст, а от следващата вече ще е при старшата. Там конкуренцията е по-силна, но това едва ли я плаши. Повече се притеснява от условията, при които тренира в момента тимът на „Средногорски атлет”. Силно се надява тази година най-накрая да бъде решен проблемът с пистата на пирдопския стадион, както и поне частично да бъде обновена материалната база.

Напоследък Мария все по-често бяга в Боровата гора, като дори дебелият сняг не я е спрял. Разказва как преди седмици, веднага след силния снеговалеж, бягала без да спира повече от час между боровете. Иначе е десетокласничка в ПГТХТ „Никола Димов”, специалност „Кетъринг”. Споделя, че няма интереси в тази област и макар още да е рано за това, планира да продължи образованието си в спортен профил. Насочила се е към университета в Благоевград, но само защото е убедена, че няма шанс да бъде приета в НСА. С постоянство като нейното обаче, със сигурност има смисъл поне да се опита.

неделя, 20 януари 2008 г.

Медали от републиканското по джудо за Средногорието

Преди около седмица – на 13 януари, в столичната зала “Универсиада” се проведе държавният личен шампионат по джудо за жени. В надпреварата заедно със състезателки от цяла България се включиха и две представителки на Средногорието, които в крайна сметка намериха място в призовата тройка.

Нашето участие бе в категория до 48 кг., където в конкуренция с 21 съпернички от страната за медалите се бориха станалите вече популярни мирковчанки Гергана Вацова и Надежда Ангелова. Гергана, за която неведнъж сме писали във в. "Регион", стигна до третото място в класирането, макар това на практика да бе дебютът й при жените. Спечеленият бронзов медал бе за клуба на “ЦСКА” (София), чиито цветове от известно време защитава тийнейджърката.

Надежда Ангелова пък, която е дъщеря на местния футболен треньор Сокол Ангелов, участва заедно с отбора на Софийския университет, където в момента продължава обучението си. След изключително оспорван полуфинал Надя се класира за финалната среща, където отстъпи пред многократната шампионка в категорията – Николина Чуклева от “Нола” (Пловдив). Състезателката сподели, че е имала реален шанс за златото, но до голяма степен й е попречило полученото преди време разтежение на ляватаръка.

Класирането в призовата тройка на двете мирковчанки е особено ценно предвид силната конкуренция в тази категория. Също така, то им дава право на участие в международния турнир “Освобождение”, който ще се проведе в София през идния уикенд – на 26 и 27 януари. Надпреварата е категория “А”, което означава, че се явява и квалификация за Олимпиадата в Пекин това лято. Гергана Вацова в момента пък е на състезание в Белгия, като очакванията са за ново добро представяне и завръщане с медал.

Теодор Колев - най-добрият волейболист на Средногорието за 2007 г.


За 2007 година Община Пирдоп не раздаде награди за Спортист на годината. Затова пък от волейболния тим на града решиха да номинират най-добрите свои състезатели и да ги отличат, макар и символично. Съвсем очаквано, за най-добър играч при мъжете бе избран Теодор Колев (с номер 10 на снимката), който освен основна фигура в официалните мачове е и главният “виновник” за възраждането на детските състави и техен настоящ треньор. Всъщност Тошко от дълги години неизменно присъства в средногорския спорт, затова решихме, че вече е време да Ви запознаем с неговата история. Добър повод бе 30-годишнината, която състезателят празнува само преди няколко седмици.

Роден и израснал в Пирдоп, Теодор е възпитаник на средногорските училища. Интересен е фактът, че има диплома от АТПГ – Златица със специалност “Електрификация на селското стопанство”, но никога не се е занимавал по-сериозно с тази си професия. Причината – “Ами не ми е интересно, пък и веднъж доста силно ме удари ток.” Иначе още на 8-годишна възраст се захваща със спорта – започва тренировки при “златното момиче” на пирдопския волейбол Иванка Андреева. Още тогава силно е впечатлен от този спорт и чак до завършването на средното си образование е неизменен титуляр в различните възрастови формации на тима.

По това време спортните клубове имат доста по-солидно финансиране, а и поколението е достатъчно силно за да поддържа високо ниво. Всяка година волейболният ни тим е участник в републиканския шампионат, а Тошко е един от ключовите играчи в състава. Постепенно започва да се занимава и с футбол – по-паметливите може би си спомнят, че той дълги години бе един от най-стабилните защитници на разпадналия се вече клуб “Орлин”.
Така след дипломирането си пирдопчанинът е твърдо решен да продължи образованието си в НСА. За негово огромно разочарование там се сблъсква с корупция и шуробаджанащина, заради които дори оценка от 5.83 не му стига за да бъде приет. “Просто малкото места явно вече бяха запълнени още преди изпитите по другия начин. Казаха ми ако искам да изкарам казармата, пък след това ще ме приемат специалност “Бейзбол” – спомня си днес Теодор. В крайна сметка през следващата година той наистина отбива редовната си военна служба, но впоследствие записва “Физическо възпитание” в Пловдивския университет “Св. Паисий Хилендарски”.

В казармата пък спортът отново е водещ. Като част от поделението в Плевен средногорецът е част от волейболния състав, участва и в различни щафети, както и в надпревари по многобой. В армейските състезания по волейбол плевенският състав се нарежда пети в страната, при положение че преди това дори не е записвал победа в официален мач. “Най-хубавото беше, че така почти не усетих как мина времето – имахме повече свободно време, пък и храната за нас беше по-стабилна. Това в казармата си е голям лукс.”

По време на следването в Пловдив пък Тошко неизменно е капитан на волейболния тим на своя университет. Заедно с останалите колеги в състава успяват за първи път да се класират за финалите на междууниверситетското първенство и оттогава насам са редовни участници в тях. През една от годините дори се класират на трето място в страната, побеждавайки по пътя си и тима на НСА. В трети курс пък пирдочанинът е забелязан от отбора на “Розова долина” (Казанлък) и започва да се състезава на по-високо ниво. Паралелно с това обаче продължава да защитава и цветовете на футболния “Орлин” (Пирдоп), а при едно гостуване в Костенец чупи крак и 3 месеца е извън спорта.
След възстановяването си Теодор прекъсва обучението си и заминава за една година в Англия, където е шофьор на мотокар в село близо до Кембридж. След завръщането си се дипломира, а впоследствие се завръща в родния Пирдоп, вече като учител по физическо в СОУ “Саво Ц. Савов”. По това време волейболният живот в града е доста замрял, но амбицираният преподавател става един от инициаторите на възраждането на състава. Заедно с треньора на мъжкия отбор Павел Лалов набират малки момчета и момичета, а Тошко започва тяхната подготовка. Паралелно с това се регистрира и представителен отбор на града.

Оттук нататък възходът е очевиден – само за две години детските ни състави вече са трудно преодолим противник, а тима по мини-волейбол наскоро дори се нареди втори в страната за миналата година. Мъжкият състав пък още първия си сезон след новосформирането се представя учудващо силно – през есента пирдопските момчета записаха четири победи и само едно поражение. Наградата за волейболист на 2007 г. Теодор Колев приема с присъщата си скромност, а в близко бъдеще се вижда отново тук, близо до своите малки възпитаници. Практически в момента той прекарва почти цялото си свободно време с тях – и като техен учител в гимназията, и като треньор в спортната зала. Но най-вече като техен приятел, Тошко организира и различни извънкласни мероприятия за да сплоти състава. Вярва, че резултатите няма да закъснеят. Но всъщност най-важното за него е друго – да предаде на възпитаниците си поне частица от своята любов към волейбола.

петък, 18 януари 2008 г.

Интервю с Нона Йотова

Миналата зима в Пирдоп гостуваха актьорите от театър "Българска армия" и представиха на средногорска сцена великолепната постановка "Големанов". Тогава взех интервю от Нона Йотова, което май е и най-големият ми успех в скромната ми журналистическа кариера. Публикувам го тук за да остане за поколенията =)

Всъщност Нона Йотова е артист в пълния смисъл на тази дума.
Освен че редовно участва в театрални постановки, тя е издала немалко музикални албуми, снимала се е във филми, пише поезия и води свое предаване в телевизионния ефир. Ето какво сподели тя за читателите на вестник “Регион” секунди преди излизането на пирдопска сцена.



За кой път посещавате Средногорието и какво са впечатленията Ви от региона?

Тук съм за първи път, така че все още нямам конкретни наблюдения. Приятно съм изненадана от красивия бял сняг, който вали навън и се надявам да бъда добре приета от вашата публика.


Вие сте артист с разностранни интереси. В кое Ваше амплоа се чувствате най-уверена?

Всичко, с което се занимавам, е изкуство под различни форми. Затова и се отнасям с уважение към всяко от тях. Разликата е, че в музиката и поезията самата аз създавам творбите си, докато при театъра влизам в образи, измислени от друг. Чувствам се уверена винаги, когато си свърша добре работата; когато знам, че съм дала всичко от себе си и това ме е довело до успех.


А защо сте се отказали от детските си страсти – балета и рисуването?


Ами честно казано рисуването е скучно за изучаване. Относно балета имах доста добри данни от гледна точка на пластиката, но пък пораснах значително на ръст. Въпреки това продължих да танцувам до самото ми влизане във ВИТИЗ, а и след това използвах наученото в различни представления и видеоклипове.


Малко известен факт е, че сте продали първата си песен в Париж. Как се приема днес музиката Ви в чужбина?


В момента нямам никаква информация за това. Наскоро един приятел ми каза, че в Канада се слушали много мои песни от българите там. Това е една от задачите, които стоят пред мен – да поработя в тази насока, да се свържа с конкретна фирма, разпространяваща българска музика в чужбина.


Напоследък все повече певици постигат успех в киното и театъра, както и не малко актриси пропяват. На какво според Вас се дължи този факт?


Само публиката може да каже доколко е успешен даден проект. Моето мнение е, че пазарът не е кой знае колко голям. Така когато някой актьор няма достатъчно ангажименти, той започва да търси алтернативни изкуства. Някои го правят и от скука. За мен обаче артистът освен талант трябва да има и вътрешна потребност да се занимава с избраният жанр – иначе се получава тотална безсмислица.


В този ред на мисли, каква оценка от 1 до 10 бихте поставили на културния живот в България в момента и защо?


Мисля, че с известна условност можем да му поставим 6 минус. Безспорно културните пластове в страната се раздвижват. Ето, ние с “Големанов” обикаляме цялата страна, понякога при невъзможни условия. Доста хора в страната развиват изкуство, което си е един вид апостолска дейност. Поне от моя гледна точка културата е в подем – сякаш душите на хората са зажаднели за нея. Това се доказва и от все по-пълните зали.


А как приемате така популярната в страната поп-фолк вълна?


Изобщо не ме вълнува. Това не е моят тип музика, не я слушам, нито пък следя, а просто си гледам собствената работа.


Къде и как се виждате след десет години?


Надявам се да продължавам да работя със същото темпо и да имам все повече успехи.


Ако някой ден се състави енциклопедия за известните личности в България, какво бихте написали срещу името Нона Йотова?


О, това е много сложен въпрос, за който не съм подготвена. Може би следното: “Актриса, певица, композитор, който създава самобитно изкуство”.


Пожелаваме Ви успех. Какви са Вашите финални думи към средногорци?


Аз винаги пожелавам любов, любов и много любов. За мен това е най-важното, най-великото чувство на света. За разлика от другите неща, без които не можем, любовта не се купува и това я прави толкова незаменима.

четвъртък, 17 януари 2008 г.

Софи с нова прическа =)


Една наша любима колежка - Софи, не издържа в битката с УНСС миналата година и така и не успя да запише четвърти курс тази есен. И тъй като (за съжаление) тя е рожба на Майка Македония, сега радва с красотата си жителите на Охрид.

Докато стискаме палци тя да успее да се пребори с изпитите и да продължи пътя си към заветната диплома, пускам тук една актуална нейна снимка. Сега сме в очакване на рождения й ден (20 януари), след който поне за малко ще имаме шанса отново да я видим на българска земя =)

понеделник, 14 януари 2008 г.

Зимен риболов на язовир "Душанци"

Студът, сковал страната ни през последните седмици, се превърна в основен проблем за по-голямата част от населението. Една специфична прослойка от него обаче със сигурност се е зарадвала на минусовите температури. Става въпрос за феновете на риболова, които не пропускат възможността да поклечат с надежда край някой водоем даже и през зимата. За целта обаче им трябва достатъчно дебел слой лед върху повърхността – останалото е дебело яке, дупка, въдица и малко късмет.

С подобни мисли в главата се отправихме в слънчевия съботен ден към язовир “Душанци”, а гледката там надмина и най-смелите ни очаквания. По ледената покривка щъкаха десетки ентусиасти, които ни най-малко не се притесняваха от пропукването, което се чуваше тук-там. След кратък размисъл и въоръжени с успокоението, че и далеч по-едри от нас ходят по леда, ние също се включихме в общия пейзаж.

След като подосаждахме малко на накои от хората, научихме и част от особеностите на риболова през зимата. Оказва се, че именно сега уловът е по-голям. “Кълве повече, защото е по-гладна рибата. Но пак си трябва захранка, иначе трудно ще хванеш нещо” – обяснява ни Красимир Василев от Душанци, който е с група приятели от селото. “Ледът сега е поне между 20 и 30 см. Дупката пък се прави с ледобур” – допълва знанията ни пирдопчанинът Лукан Карабов, който е с над 30 години риболовен стаж. “Ама ако нямаш – може и с подръчни материали” – с усмивка допълва той и ни показва как на десетина метра от нас младеж усърдно удря с брадва по леда.

“Основно хищни риби сега се ловят – щука и костур” – около това мнение се обединяват всички. Нерядко се случва и пъстърва, а напоследък – все по-често от този вид. Някак като легенда хората разказват за прословутото изпускане на голям брой риби от една от садките на близкия развъдник, собственост на средногорския бизнесмен Дамян Ненов. Как точно са се скъсали металните мрежи все още е мистерия – някои го обясняват с видра, други със силна буря. Факт е обаче, че през последните месеци на язовира почти постоянно има наплив от хора, а в дните след инцидента бройката е била в стотици. “И всеки носеше по 4-5 пъстърви, някои даже и повече” – споделя Лазар Гошев, който е служител в другият развъдник на язовира. “Никой не разбра колко точно риба се изпусна, но през цялата седмица е пълно тук с въдичари”.

Всъщност това май е тема номер едно този сезон на язовир Душанци. Столичанинът Емил Мутафчиев също споделя, че идва тук вече много години, но толкова голям улов на пъстърва не е виждал. “Но и без това тук условията за зимен риболов са си много добри. Аз на друго място за риба през този сезон не ходя – все съм тук” – допълва софиянецът. И макар че най-вероятно изпуснатата пъстърва вече е изловена, надеждата за голям и лесен улов явно още е жива в средногорските рибари.

Най-радващото нещо обаче не е изненадващото рибно захранване, а липсата на инциденти по леда през последните години. От трагичната смърт след пропадане в ледените води на местен младеж преди три години инциденти във водоема край село Душанци не е имало. До голяма степен това се дължи и на дебелата покривка от лед, която се образува вследствие на минусовите температури. Ето затова рибарите обичат студа.

петък, 4 януари 2008 г.

Игра на хек

Ето тук има линк към едно от най-култовите клипчета в историята на пирдопското хек движение. Кратко, но поучително! Става въпрос за далечната 2004 година, когато аз и още двама добре познати изроди още играехме хек крайно редовно и сме успели да запишем 21 секунди от своя талант Часът е някъде по обяд (след училище), мястото - Градската градина :-)

четвъртък, 3 януари 2008 г.

сряда, 2 януари 2008 г.

Нова Година в Луковит

Честита Нова Година!!! Първо да си пожелаем много успехи и успешно дипломиране през 2008, после една симпатична магистратурка, а между тях много здраве, любов и усмивки :-)

Паметната нощ изкарахме в бъдещата столица на България – гр. Луковит. Първо да благодаря на Анилина, която ме закара жив (макар на два пъти да пообъркахме пътя, за което и аз имам вина). Тръгнахме по обяд и след час и половина бяхме вече в къщата на Катя. Оттам нататък като се почна едно ядене и пиене, та чак до вечерта. Подобно топло посрещане аз лично не помня скоро да съм усещал :-) Иначе Луковит е красив и добре уреден град. Бих го сравнил с Пирдоп, но с уговорката, че нашето родно място все пак е по-малко. И с още една уговорка – така и не видях особено много от града предвид малкото време и многото храна, с които разполагахме.

Та, по същество. Към осем вечерта трябваше да сме в ресторант Amigos, затова има-няма два часа по-рано женската част почна да се приготвя. И определено времето се оказа напълно достатъчно за това – и Катя, и Анилина, и Миленката, и Сашка бяха ПРЕКРАСНИ :-) след тази откровена „четка” да кажа, че едва се натъпкахме в голфа шест човека, взехме си една водка и един джин влезнахме в заведението. Аз направих два курса с палтото и успях да вкарам шишетата, но после умряхме от срам, понеже сервитьорката ни видя и каза, че „това не е етично спрямо заведението”. В крайна сметка си викнахме по едно и после доливахме – да ни прощават за куверта от 40 лв. Който между другото беше доста доволно покрит откъм мезета и ядене – браво, Amigos!

Масата ни беше точно до диджея, който започна вечерта с малко евъргрийн хитове, но после се поправи и почна веселбата. Значи оттук нататък всичко е ясно, имаше много наздраве, много мазни (ама наистини мазни) ориенталски ритми, разни денс хитове, хора, блусове и т.н., и т.н. В полунощ разбира се гръмнахме шампанско („Искра” форевър!), след което излезнахме на площада и погледахме зарята. Кмета на Луковит се опита да каже нещо умно, но така и не го чухме от канонадата.

После продължихме в ресторанта, като ще маркирам само някои по-интересни моменти. Беше организирана томбола с разни дреболии и няколко по-солидни неща, сред които и телевизор. Наш’та маса се отчете с една дъска за гладене за Миленката, а Катя направи удара на вечерта – барбекю! Апропо, с Катя участвахме и в конкурс по танци за двойки, в който аз тотално я закопах и изложих пред очите на цялото заведение – КАТЯ, ИЗВИНЯВАЙ!!!! От четири двойки ние първи бяхме елиминирани от компетентното жури, и то единодушно (макар да имахме наш човек вътре – Анилина). Краткият коментар беше „абе момичето добре танцува, ама кавалера хич го няма” Айде, айде! То и вие сте едни критерии!!! :-)

Вечерта приключи някъде към 6 и нещо с лек инцидент, който няма да описвам подробно. Само ще спомена, че оставихме и малко кръв по пода, което ни поуплаши. Пострада, и то май както винаги, Катя. Спокойно – ще живее, но е с едни кожени ботуши назад и няколко дни ще има болки в левия крак.

На сутринта (разбирай – към 14:00 на първи януари) отново хапнахме и после хванахме пътя към София. Снимки има много и от сърце ще ги постна тук до дни :-)

Малко снимки от Коледа

Ето тук има малко снимчици от святата нощ в Копривщица.

Относно Нова Година в текст и картинки - coming soon...