Спас Спасов - как се побеждава смъртта

Историята на Спас Спасов е малко дълга, но определено заслужава да й бъдат отделени десетина минути. Това е история не само за спорт, но и за психическа устойчивост и воля. Роден е на 22 май 1974 година в град Пирдоп. Меко казано притежава силно тяло и още по-силен дух. Спечелил е десетки титли и призови места в спортната си кариера, но най-важният си успех записва на 29 април 2002. Тогава в неравна битка с обстоятелствата успява да пребори и смъртта.

Спас започва да тренира борба още в 4 клас. Става републикански шампион и привлича вниманието на тима на “Рилски спортист” от град Самоков, в чието спортно училище се премества година по-късно. Там прекарва четири години и на всички първенства, в които взима участие, завършва в призовата тройка – предимно на най-високото стъпало. Идва предложение и от столичния ЦСКА, но за съжаление на Спас се налага да се прибере в родния дом. До дипломирането си обаче продължава активната си състезателна кариера – освен борба започва да тренира и таекуон-до, става два пъти републикански шампион, стига и до националния отбор на страната. “От всички национали бях единствения без черен колан” – спомня си с усмивка спортистът сега.

Следващият етап от живота му е в казармата, а след излизането от нея той продължава да тренира, но вече само за удоволствие. Решава, че вече е постигнал достатъчно успехи и спира с обикалянето по състезания, като за сметка на това се концентрира повече върху личната си форма. На два пъти заминава за чужбина, но все още само за да работи. Първо е охранител на дискотека в Рим, малко след това заминава за Лондон и работи по строежи като разрушител с канго. Разказва как на подобен уред останалите работели по двойки, само “силният българин”, както го наричали, се справял сам.

Шест месеца след като се връща от Англия, на Спас се налага да отиде по лични дела до София. Връща се с мотор и когато наближава Горна Малина лек автомобил без предимство на пътя го засича. “Първото нещо, което видях, беше кракът ми – налагаше се да го отместя от очите си” – спомня си за ужасния инцидент пирдопчанинът. За негово учудване шофьорът на лекия автомобил не бяга от местопроизшествието, но от гледката изпада в шок. Следващите часове са критични. Спас е с почти откъснат десен и счупен на няколко места ляв крак, а има и два разместени прешлена. Няколко пъти звъни на Бърза помощ, отговарят му че е твърде далече и имат работа в момента. Чак след 2 часа и половина пристига болничен автомобил, ала лекарите определено се двуомят дали си струва разправията. “Сега ще вземеш да ми умреш в линейката” – казва един от тях.

С много увещания все пак го качват и тръгват към столичната Окръжна болница. По пътя дори не му бият болкоуспокояващо под претекст че нямат. Минути преди да пристигнат големият кръвоизлив си казва думата и Спас изпада в кома. Събужда се няколко часа по-късно, а десният му крак е ампутиран до коляното. “В началото бях много отчаян, дори хвърлях всичко, което ми попадне, по докторите” – разказва борецът. Не след дълго обаче се успокоява и осъзнава, че ако не е бил толкова силен физически, животът му вече щеше да е свършил. Потвърждение на тези мисли е друг човек, докаран в подобно положение няколко дни по-късно. Той, за разлика от Спас, не е тренирал усилено от детска възраст, и не след дълго умира.

Когато бива изписан от болницата, средногорецът вече не вярва на лекарите. Сам си провежда рехабилитация – цели шест месеца е на легло, след което се опитва да ходи с протеза. Налага се да купи инвалидна колика, само че не успява да намери такава в България. За щастие приятели му донасят от чужбина. След много борба, вяра и най-вече воля, той най-накрая започва да ходи отново.

Към спорта се връща след като един ден случайно гледа телевизионното предаване “Искрено и лично”. Гости са хора като него – спортисти с някакъв физически проблем. Свързва се с тях, запознават се, започва отново тренировки, но едва след година успява да си върне предишната форма. Първото му състезание след катастрофата е в Бургас, където успява да вдигне 150 кг. от лег и без проблеми става първи. Оттогава досега всяка година ходи на републикански първенства и неизменно е победител. Убеден е, че ако го допуснат до състезанията за здрави състезатели, ще финишира поне трети. За да стартира там обаче му е нужна специална стретчинг-фланелка, а най-евтиният модел струва 180 евро. По негови наблюдения резултатите при силовите спортисти-инвалиди дори са по-добри от тези на здравите. “Може би при нас прагът на болката е по-голям” – добавя състезателят.

Истинските успехи на Спас обаче са в чужбина – в България вече няма непокорени върхове. На параолимпийските игри в Атина през 2004 година финишира 14-и от 17 участника. Приема класирането като лошо – с него не пътува личният му треньор Георги Пърлиев, а заместникът му се оказва под всякаква критика. През миналата година става част от европейското първенство в Португалия, където след съдийски неточности завършва с три нули от трите си опита. А по неговите думи още с първото вдигане си е осигурявал медал. Следва открито първенство в Холандия, където вдига 165 кг. и става първи.

Преди броени дни пък Спас се завърна от най-големия международен форум, но който е участвал – световно първенство в гр. Бусан, Южна Корея. Участват 64 страни, а във вдигането на лег конкурентите са 28. Пирдопчанинът финишира девети, но е силно разочарован. Причината е, че от българския треньорски щаб не му позволяват да атакува по големи тежести. Тази и още много други причини са довели и до желанието му да напусне нашата страна. Мечтае да стане част от холандския национален отбор, където с очите си е видял, че е ценен. В момента холандците работят по административната част и когато необходимите документи бъдат готови, пирдопчанинът ще може да се премести със семейството си при тях. Никак не се учудвам на намерението му. А и той го аргументира достатъчно добре: “В Пирдоп преди месеци се отвори фитнес клуб, а от ХЕИ вече искат да го затворят. Причината според тях е ниският таван, което е абсурдно. Аз съм бил в десетки зали, повечето от тях дори по-ниски. В Холандия едно дете не може да мине осми клас ако не покрие определени нормативи по плуване. В гр. Зутимер, където бях, има две аптеки и 25 зали за фитнес. В Пирдоп има една зала, а на аптеките не им знам броя. Този факт е показателен за нашето “отлично” здраве”.

И въпреки всичко Спас Спасов е оптимист и изключително позитивен човек. Личен приятел е с небезизвестните Митьо Крика, Киро Лежанката и Кирил Вълчев, в чието предаване по телевизия СКАТ вече е гостувал. Бил е и в ефира на Канал 1. Лично аз на два пъти пращах историята на Спас в "Шоуто на Слави", но за съжаление и до днес той не е канен там. Така или иначе, той не обича да се изтъква и е далеч от позьорщината на гореспоменатите видни български културисти. Още една причина да се гордея със съгражданин като него.