Николай Иванов е на 13 години, от град Пирдоп. Възпитник е на школата по борба към златишкия спортен клуб „Стоян Николов”, а отминалата 2009 бе най-динамичната и успешна година във все още кратката му кариера. През нея Николай стана републикански шампион в категорията си, премина в редиците на най-силната родна школа – тази на „Рилски спортист”(Самоков), и в крайна сметка бе награден от Община Златица за състезател на годината в своя спорт. След всички тези успехи решихме да представим младия пирдопски талант от страниците на вестник “Регион”.
Кога започна да тренираш борба и какви бяха първите ти стъпки в този спорт?
През пролетта на 2007 година се записах при треньора Иван Нешков в Златица. Тогава обаче бях едва на 11 години и нямах право да участвам на състезания, затова до края на годината само тренирах в залата. Пътувах и с отбора по надпревари, но не за да се боря, а за да гледам и научавам различните видове техники. Треньорът ме включи само в турнира „Стоян Николов” през лятото, където в категория до 47 кг. се състезавах с по-големи от мен момчета, но успях да се класирам трети.
Как избра точно този спорт и защо го предпочете пред другите?
Още от малък исках да тренирам борба и никога не съм се замислял дали да се пробвам в някакъв друг спорт. Моят баща също е тренирал като ученик и е ставал републикански шампион, така че може и от него да съм го наследил. По-големият ми брат Димитър пък тренираше три години карате, но после и той като мен започна тренировки при Иван Нешков. Честно казано, не се сещам за конкретна причина да избера този спорт – просто откакто се помня мечтая за това.
Как се стигна до преминаването ти в „Рилски спортист” (Самоков)?
Още след първите ми участия на официални състезания доста отбори се свързаха с родителите ми. Освен от Самоков имаше интерес и от школата в Пловдив, както и от софийските „Левски” и ЦСКА. Още от самото начало обаче исках да продължа подготовката си в Самоков – това е най-силният български отбор в този спорт, а и базата е най-добра. Така от есента на миналата година вече се състезавам за тима на „Рилски спортист”. Даже вече успях да спечеля и първия си медал с новия ми отбор – в края на 2009 станах първи на републиканското първенство в Перник.
Как те приеха в новия отбор и какви са първите ти впечатления от него?
Приеха ме повече от добре, а и там съм заедно с още двама бивши мои съотборници от златишкия клуб – Йото Христов и Ростислав Атанасов. Йото вече е утвърдено име в отбора, многократен републикански шампион. С Ростислав пък започнахме заедно и тепърва ще се доказваме. Иначе тренировките са много по-тежки, тренираме два пъти на ден по 2 часа. Редуваме училището със спорта и почти не ни остава свободно време.
Изненадан ли си от избирането ти за най-добър състезател по борба в Златица за 2009 г. и как приемаш тази награда?
Разбира се, радвам се че съм заслужил подобно отличие. Годината беше много успешна за мен – постигнах добри класирания и преминах в силна българска школа по борба. Също така, на турнира в Златица през лятото бях избран и за Най-резултатен състезател.
Наградата обаче ме амбицира и през новата година ще направя всичко възможно за да оправдая оказаното ми доверие. Също така, искрено благодаря на моя първи треньор Иван Нешков, който успя за кратко време да ме научи на много неща. Всичко, което съм постигнал до момента, дължа на него.
Какво ти предстои през 2010 г.?
През новата година ще започна да се състезавам в горната възрастова категория – момчета до 15 години. Там със сигурност ще ми е по-трудно, защото ще трябва да се боря с по-големи от мен състезатели. Надявам се обаче да постигна добри резултати и рано или късно отново да бъда републикански шампион.
Кога започна да тренираш борба и какви бяха първите ти стъпки в този спорт?
През пролетта на 2007 година се записах при треньора Иван Нешков в Златица. Тогава обаче бях едва на 11 години и нямах право да участвам на състезания, затова до края на годината само тренирах в залата. Пътувах и с отбора по надпревари, но не за да се боря, а за да гледам и научавам различните видове техники. Треньорът ме включи само в турнира „Стоян Николов” през лятото, където в категория до 47 кг. се състезавах с по-големи от мен момчета, но успях да се класирам трети.
Как избра точно този спорт и защо го предпочете пред другите?
Още от малък исках да тренирам борба и никога не съм се замислял дали да се пробвам в някакъв друг спорт. Моят баща също е тренирал като ученик и е ставал републикански шампион, така че може и от него да съм го наследил. По-големият ми брат Димитър пък тренираше три години карате, но после и той като мен започна тренировки при Иван Нешков. Честно казано, не се сещам за конкретна причина да избера този спорт – просто откакто се помня мечтая за това.
Как се стигна до преминаването ти в „Рилски спортист” (Самоков)?
Още след първите ми участия на официални състезания доста отбори се свързаха с родителите ми. Освен от Самоков имаше интерес и от школата в Пловдив, както и от софийските „Левски” и ЦСКА. Още от самото начало обаче исках да продължа подготовката си в Самоков – това е най-силният български отбор в този спорт, а и базата е най-добра. Така от есента на миналата година вече се състезавам за тима на „Рилски спортист”. Даже вече успях да спечеля и първия си медал с новия ми отбор – в края на 2009 станах първи на републиканското първенство в Перник.
Как те приеха в новия отбор и какви са първите ти впечатления от него?
Приеха ме повече от добре, а и там съм заедно с още двама бивши мои съотборници от златишкия клуб – Йото Христов и Ростислав Атанасов. Йото вече е утвърдено име в отбора, многократен републикански шампион. С Ростислав пък започнахме заедно и тепърва ще се доказваме. Иначе тренировките са много по-тежки, тренираме два пъти на ден по 2 часа. Редуваме училището със спорта и почти не ни остава свободно време.
Изненадан ли си от избирането ти за най-добър състезател по борба в Златица за 2009 г. и как приемаш тази награда?
Разбира се, радвам се че съм заслужил подобно отличие. Годината беше много успешна за мен – постигнах добри класирания и преминах в силна българска школа по борба. Също така, на турнира в Златица през лятото бях избран и за Най-резултатен състезател.
Наградата обаче ме амбицира и през новата година ще направя всичко възможно за да оправдая оказаното ми доверие. Също така, искрено благодаря на моя първи треньор Иван Нешков, който успя за кратко време да ме научи на много неща. Всичко, което съм постигнал до момента, дължа на него.
Какво ти предстои през 2010 г.?
През новата година ще започна да се състезавам в горната възрастова категория – момчета до 15 години. Там със сигурност ще ми е по-трудно, защото ще трябва да се боря с по-големи от мен състезатели. Надявам се обаче да постигна добри резултати и рано или късно отново да бъда републикански шампион.
Няма коментари:
Публикуване на коментар