Корупцията е може би най-сериозния проблем, пред който са изправени страните от източна Европа през последните десетилетия. Проблемът е особено задълбочен, защото именно управляващите страната са призвани да се борят с решаването и санкционирането му. Това пък е все едно рибар да прокламира спиране на риболова.
Корупционната практика се е разпространила в особено големи размери по нашите земи от времето на османското робство. Добре известно е, че по това време империята насърчава даването на подкупи и постепенно нашите прадеди дотолкова са свикнали с това, че са го приели за даденост. И така до ден-днешен.
Интересно е да се запитаме у кого всъщност е проблема? У този, който дава парите, или у този, който ги взема? Защото лично според мен ако един наистина честен човек получи подкуп, той няма да го вземе. Затова и по мое мнение корупцията е двустранен процес, т.е. и двете страни в нея са достатъчно виновни.
Глупаво е обаче да мислим, че корупцията е необходимо зло. Далеч съм и от мисълта, че е непреодолима. Ако беше така, как тогава Скандинавските страни са решили този проблем и са постигнали толкова ниско ниво на корупция? Явно решение все пак има. И то не едно.
На първо място можем да се замислим за размера на доходите и тяхната обратнопропорционална връзка с нагласата към корумпираност. С други думи, ако един човек получава заплата, която напълно удовлетворява нуждите и желанията му, то той няма да има стимул за взима подкупи. Това обаче е твърде утопично, за да бъде приложено на практика. Всъщност в живота властва мисълта, че парите никога не стигат – на някои за хляб, а на други за самолет. Така дори заплатата на човек да е в стотици хиляди, той пак би се изкушил от неколкомилионен подкуп. И въпреки това съществуват определени професии, които са далеч по-високо платени именно заради склонността им към получаване на подкупи.
Поне според мен корупционното изкореняване става само и единствено с промяната в начина на мислене. Целта е да се внуши на хората, че това е наказуемо и неморално – нещо, което в родните условия е достатъчно трудно. И за да не се ограничаваме с подобни възвишени благопожелания като промяната в манталитета на източноевропейците, ще се опитам да обоснова три конкретни мерки, които значително ще ограничат циркулирането на парите “под масата”.
На първо място – по-бърза и ефективна работа на държавния апарат в лицето на стотиците хиляди чиновници по министерства, агенции, общини и т.н. Не е тайна, че всеки би предпочел да даде определена сума на точния човек за да избегне дългото висене по опашки, попълването на стотици документи, размотаването по няколко инстанции и разправията с навъсени и отегчени от живота лелки. Решението на този проблем не е свещена тайна, но така и не се предприема. А именно: съкращаване на неквалифицирания персонал и подмяната му с млади и амбицирани хора, оптимизиране на “бумащината” при всякакъв вид процедури (т.е. свеждането й до 1-2 документа максимум), модернизиране на системата (повече възможности за подаване на документи или плащане на сметки онлайн).
На второ място – поставяне на камери по оживените кръстовища и магистрали и премахване на човешкия фактор с палката. Смешно е как всяка година глобите за нарушения по пътищата от страна на шофьорите скачат, а събираемостта им си остава смешно ниска. Причината е повече от ясна. Лично според мен няма шофьор в България, който поне веднъж да не е давал подкуп на представител на КАТ. Или ако има, то той най-вероятно никога не е бил спиран. Този така доходоносен бизнес за представителите на реда може да бъде прекратен именно с поставянето на камери. Те, убедена съм, няма да поискат подкуп, а и няма да има кой да им го предложи. Причината е, че шофьорите няма бъдат спрени в момента на нарушението, а просто по записа ще бъде установен номерът на автомобила им. Така след няколко дена в пощата си заедно със сутрешните вестници ще получат и фишът, който да бъде заплатен. Освен корупционният проблем, това ще намали и катастрофите и жертвите по пътя вследствие на по-разумното шофиране. В момента всеки шофьор се опитва не да спазва знаците, а да усети къде точно се е скрила патрулката за да я надхитри. И веднъж задминал я, пак дава пълна газ.
И трето, напълно прозрачни общински поръчки и търгове. Така или иначе, предишните две решения може би ще предотвратят най-много корупционни сделки като физически обем, но в стойностно изражение те направо бледнеят пред подкупите на общински съветници, кметове и депутати. Тук става въпрос за доста по-солидни суми, затова и далеч по-трудно това ще бъде постигнато.
Няма как да не засегна и особено болезнената тема за наскоро отминалите местни избори, които определено бяха най-корумпираните в съвременната история на България. Ужасяващо е как корупцията достигна и до най-важното право на всеки гражданин – правото му свободно да избира своите управляващи.
В заключение обаче искам да припомня творбата на Христо Смирненски “Приказка за стълбата”, която за добро или лошо е твърде, твърде актуална и днес. Чела съм я както аз, така и всички депутати, бюрократи, КАТ-аджии и др. податливи на подкуп хора. И въпросът, който си задавам, е дали и те не са отричали така яростно корупцията преди да се запознаят лично с нея? Тъжната истина е, че каквато и реформа да се направи, нищо няма да се постигне без промяна в манталитета. А като вече казах, това според мен е в сферата на мечтите.
И така - не, корупцията не е необходимо зло. Не е и непреодолимо, но... може би само за страни като Скандинавските. За нашите географски ширини още доста време ще продължи да бъде болезнено актуална тема.
