четвъртък, 29 май 2008 г.

Анкета: Ако бяхте кмет на Пирдоп...


Какво е първото нещо,
което бихте направили?



Гергана Николова: Може да прозвучи банално, но бих инвестирала най-вече в инфраструктурата на града. За мен това означава да имаме нормални пътища, тротоари и алеи, както и паркове. В последно време това е доста наболяла тема и ми се струва, че всяка инвестиция в подобен род дейности би била напълно оправдана.


Мариана Стоянова: Аз, като млада майка, бих направила много повече детски площадки. В момента съществуващите не са в особено добро състояние – първо бих обновила тях, а след това ще създам и нови. Също така ако бях кмет щях да обърна много по-голяма внимание на чистотата в града. Зная, че нещата опират най-вече до културата на жителите, затова бих помислила за някакъв вид по-„солени” глоби, които да стреснат нарушителите.


Стоян и Надежда Ушанови: Освен по-активна „борба” с дупките по пътищата, бихме разкрасили малко повече града като цяло. Има какво да се желае по отношение на зелените площи, градинките с цветя и т.н. за нас например градската градина е символ на Пирдоп и трябва не просто да се ремонтира, а изцяло да се обнови. Да се превърне в място, с което жителите на града истински да се гордеят.


Мина Иванова: Бих насочила много повече ресурси към градския стадион. Аз самата се интересувам от спорта в Средногорието и зная, че разполагаме с една сравнително добра спортна база, която се нуждае от малко повече внимание за да стане отлична. Първо бих подменила изцяло тревната настилка, а след това щях да обновя изцяло лекоатлетическата писта. Впоследствие могат да се пооправят и трибуните, а като прибавим към това и по-солиден бюджет за клубовете, мисля че успехите няма да закъснеят.


Цано Филипов: Ами аз цял живот се занимавам с часовници и те са голямата ми страст. Разбира се, бих работил за един по-добър Пирдоп, но единственото по-конкретно нещо, което се сещам сега, е свързано с професията ми. На градския център в момента има голям и хубав часовник, който обаче не се поддържа. Е, първо ще оправя него, пък след това ще мисля и за други подобни проблеми.

понеделник, 26 май 2008 г.

През юни - голям мотосъбор в Средногорието

След като преди броени седмици членовете на мотоклуб “Средногорие” откриха тазгодишният сезон по зрелищен начин, в момента почитателите на високите скорости от региона са се заели с организацията и на голям национален мото-събор. Събитието ще се проведе в дните межди 20 и 22 юни и ще е с уникален за Средногорието мащаб. Очаква се над 1 500 мотора, както и общо над 5 000 посетители да напълнят местността край Еленската базилика.


За повече подробности относно събитието се свързахме със заместник-председателя на местния мотоклуб Венцислав Симов. Той сподели, че до възможността за провеждане на подобно мероприятие се е стигнало и с голяма доза шанс. Причината: “Ние сме новоучреден клуб и въпреки голямото ни желание трябваше да изчакаме едногодишен изпитателен срок преди да домакинстваме на мото-събори”.


На помощ обаче се притекли от големия софийски клуб “Барбериънс”. Столичани всяка година организират подобни събори на пистата в Божурище, но отскоро тя сменила собственика си и се подготвяли голямо разкопаване и строителни работи. А за да не се наруши традицията заради липсата на терен, от “Барбериънс” решили да преместят събитието край Еленската базилика и да позволят на своите приятели от Средногорието да се докажат като добри организатори.


“Затова и сега тече трескава подготовка – ако всичко мине добре, нищо чудно подобни мащабни събори да станат традиция в региона. А това е от полза и в икономически план – пълни хотели, големи обороти за магазините и заведенията и т.н.” – обяснява Владислав Симов. Съвсем резонно възниква въпросът как стоят нещата с нощувките – все пак хотелите тук не разполагат с такъв голям капацитет. Отговорът е още по-резонен – “Те повечето рокери си идват с палатки и нощуват в тях”.


Разбира се, основна атракция ще бъдат множеството състезания, сред които: гонка с два мотора на 400 м., най-атрактивно каране на пистов мотор, най-бавно каране, най-красив и най-шумен мотор. За първи път в България ще се направи и т.нар. “масов прекъсвач” – всички мотористи едновременно дават максимална газ на возилата си и заедно се наслаждават на постигнатия звук. Освен всичко друго ще има и постоянен музикален фон – три дни местността ще се оглася от рок групи, сред които “Епизод”, Васко Кръпката и много други. За популяризирането на мото-събора вече са поставени 3 билборда, а освен това са отпечатани 1 000 плаката и 3 000 флайъра.


Наградният фонд ще е от порядъка на 3 – 4 000 лева, като голямата награда ще е скутер, а останалите – най-различни мото аксесоари. Спонсори на събитието засега са “Болярка” и “Челопеч Майнинг”, но организаторите се опитват да осигурят и допълнително финансиране. “Общият бюджет е около 15 000 лева, ние до момента сме “намерили” около 1/3 от тях” – споделя г-н Симов и добавя, че в момента се преговаря както със средногорските общини, така и с останалите големи предприятия в региона. Част от средствата ще бъдат набрани и от пропуските за събитието, които ще са 3 лв. за членове на мото-асоциацията и 5 лв. за всички останали.


Всъщност от написаното дотук става ясно, че организацията поне за момента върви повече от добре. От мотоклуба имат опасения единствено за времето през тези три дена и се надяват то също да е с тях. По-нетърпеливите още отсега загряват за оспорваните надпревари, а пък на нас не ни остава нищо друго освен да стискаме палци всичко да мине добре. Все пак освен за забавление, мото-съборът ще е и възможност за добра реклама на нашия регион, която впоследствие да привлече още инвестиции.


Забележка: Снимките се от откриването на мото-сезона в Средногорието. Още снимки - тук, тук, тук, тук и тук.

Данчо Караджов: "Аз съм средногорец по душа!"

За кой път идвате в Средногорието и какви са впечатленията Ви от региона?

Всъщност за тези 30 години активна концертна дейност – не повече от 4-5 пъти сме посещавали Средногорието. Което донякъде е странно, предвид близостта на вашия регион до столицата. Може би не е имало достатъчно поводи да дойдем насам – но винаги, когато се е откривал такъв, не сме се колебаели да кажем “да”. Иначе аз лично съм и емоционално свързан със Средногорието, тъй като имам роднини в намиращото се наблизо село Стъргел. Дори може да се каже, че съм средногорец по душа.

А някакви впечатления от местната публика?

Само позитивни, разбира се. Всъщност хората много точно улавят кога една група или изпълнител са искрени с тях. Когато свириш и пееш на живо и даваш всичко от себе си – тогава и публиката отвръща със същото. Такова “химия” трудно може да се получи ако изпълнението е на плейбек или само с мисъл за хонорара.

Как виждате състоянието на българската музика в момента и има ли музиканти, които можете да определите като свои последователи?

Наши последователи за съжаление не виждам. А би трябвало – все пак ние сме група, оставила значима следа в родната музика. Ако говорим генерално за ситуацията в страната, сякаш има голяма доза комерсиализация в този вид изкуство. Събират се няколко младежа с идеята да свирят качествена музика и като не потръгнат нещата, групата се разпада. Нужно е търпение и много работа, усъвършенстване. Успехът може да дойде след години, но трябва да имаш търпение и желание да го дочакаш. Аз например вече близо 40 години съм на сцена, но продължавам да се уча. И все още се притеснявам преди участия. В крайна сметка, сега името “Сигнал” работи за нас, но ние многократно по-дълго сме работили за да го изградим.

В този ред на мисли – музикант къща храни ли?

Разбира се, стига да има достатъчно умения и поне малко късмет. Въобще тази наша поговорка е доста остаряла, тя идва от едни други времена с друг начин на мислене. Тогава като са казвали “музикант” хората са си представяли едва ли не пропаднал кръчмар, който с нищо друго не може да се захване и само това му остава. Днес определено не е така.

През последните години в България се наблюдава истински бум на концертите, в по-голямата си част с рок и метъл насоченост. Може ли да се каже, че в страната ни има завръщане към корените на рока?

Много ми се иска да е така. Множеството концерти сякаш отклониха донякъде вниманието на средностатистическия българин от чалгата. Едва ли ще открия топлата вода с това което ще кажа, но чалгата като музика, а и като начин на живот, е крайно пагубна за българина. Въпреки че голяма част от феновете на “Сигнал” слушат и чалга. Да, ние осъзнаваме това, но именно там е борбата – веднъж завинаги да ги насочим по “правия път”. И като се приберат от концерт като нашия, да си пуснат не Азис или Ивана, а някоя от старите български рок банди.

Миналото лято Средногорието бе домакин на голям фестивал с участието на белгийски и български банди. Смятате ли, че по примера на Каварна и Ловеч, нашият регион също има потенциала да се превърне в един от концертните центрове на страната?

Честно казано, не мисля че имате финансовия потенциал. Иначе ако се инвестират суми от порядъка на тези, влагани във фестивалите на Каварна и Ловеч, нищо не пречи на който и да е град в България да стане концертен център. Още повече Пирдоп, който е буквално на час път от столицата.

И един малко по-сериозен въпрос: как виждате състоянието на България в икономически план и оптимист ли сте за бъдещето на страната ни?

По-скоро песимист. Ние постоянно обикаляме България и виждаме как на много места хората буквално изнемогват. За съжаление, управляващите от своя страна показват крайна незаинтересованост към проблемите и лично аз не виждам как може да се стигне до подобрение в близкото бъдеще.

Как виждате група “Сигнал” след 10 години?

О, това е много дълъг период от време. Един Господ знае какво може да се случи дотогава. Стига да има интерес към нас и към музиката ни, ние пак ще сме на линия. Ето, ако ми бяхте задали този въпрос преди 10 години, пак щях да отговоря така – защото нямаше как да знам какво ще е отношението към нас. А днес площадът беше пълен – значи все още будим значителен интерес. Това е нещото, което крепи един музикант – неговата публика.


Вашите финални думи към феновете на “Сигнал” в Средногорието?

Да продължават да слушат стария, класически български рок и да чакат следващото ни идване. Защото аз съм сигурен, че ще се върнем отново. Балканците са много искрени, истински хора, с чиста душевност. Пожелавам им да запазят тези свои качества. да бъдат здрави и да вярват в доброто.

Легендарните "Сигнал" станаха част от Влайковите дни

Ден преди официалното закриване на “Влайкови дни 2008” площадът на град Пирдоп посрещна една от най-обичаните родни групи – “Сигнал”. С музиката на Данчо Караджов и компания са израснали поколения българи, затова и в петъчната вечер центърът на града бе изпълнен от хора на всички възрасти.

Концертът бе на обичайното високо ниво, което музикантите от “Сигнал” достигнаха през годините и в момента продължават да поддържат. Всъщност това далеч на е първото им посещение на Средногорието за 30-годишната история на популярната група (виж интервюто). Затова и голяма част от публиката добре знаеше, какво може да очаква. А именно – час и половина рок хитове, някои от които “до болка” познати и емблематични за българската музика въобще.

“Изненади” сред парчетата почти нямаше – само класики от дългата колекция на “Сигнал”. Малко неочаквано бе изпълнението на българския национален химн, но само като инструментал – поздрав за празника на славянската култура и писменост на следващия ден. Иначе Данчо Караджов показа, че все още е един от най силните вокалисти в България – макар на доста от песните да даваше шанс за изява и на публиката.

Както всеки рок концерт, и този завърши с изпълнение на бис. След него кметът на Община Пирдоп г-жа Антоанета Илиева поздрави музикантите, а те от своя страна раздадоха десетки автографи и се снимаха със всеки желаещ.

понеделник, 19 май 2008 г.

Истински фурор на каратистите в гр. Кампина, Румъния

След едногодишно прекъсване, преди около седмица състезателите от средногорския клуб по източни бойни изкуства “Френдшип” отново станаха част от големия международен турнир в румънския град Кампина. В съперничество с представителите на около 10 нации местните каратеки предизвикаха истински фурор, извоювайки два златни, сребърен и бронзов медал, както и голямата купа за трети в генералното отборно класиране. Всъщност нашите състезатели са били и единствените българи на надпреварата, като на практика са представлявали родния национален отбор.

След завръщането на състава, сенсей Ресми Бобев с усмивка сподели, че сякаш късметът на средногорци в тази надпревара е започнал да си личи още от самото пътуване към северната ни съседка. Близо до град Ябланица техният автобус на косъм избегнал катастрофа, след като пътуваща непосредствено пред него кола изненадващо рязко набила спирачки. Времето било дъждовно, а участъкът – песъчлив, така че единствено адекватната реакция на шофьора предотвратила сигурния сблъсък. Всичко се разминало “само” с 360-градусово завъртане на буса и лек уплах от случилото се. За щастие през останалата част от пътуването подобни инциденти нямало, като средногорци дори минали и през Букурещ за кратка обиколка на града.


В чисто спортен план българските каратисти станали част от мащабно състезание с над 500 каратисти, в което едновременно се играело на 6 татамита. Пръв от КИБИ “Френдшип” започнал участието си 11-годишният Тодор Чолаков, който на Ката без проблеми достигнал финала. Там съдиите неочаквано вдигнали слаби оценки на нашия състезател, който останал четвърти в класирането – макар и с равен точков актив с третия. “В такъв случай спокойно можеха да дадат още един бронзов медал, но така и не пожелаха” – коментира случая сенсей Бобев.


Още в първият кръг и на Ката, и на Кумите отпаднали 12-годишните Полина Николова и Ивелина Червенкова. И докато това за Ивелина бе първо състезание в кариерата й, Полина по-скоро подценила съперниците си. Според сенсей Бобев тя е била готова дори за медал на Кумите, но допуснала отстраняване от очевидно по-слаба съперничка. Подобен бил случаят и с Георги Бораджиев, който стартирал надпреварата “пренавит” и отпаднал още на старта.


Това, което последвало в надпреварата за средногорските каратеки, надминало и най-смелите очаквания. На Кумите при по-големите състезатели Реми Бобев, Петър Петров и Светослав Димитров буквално разбили всички свои съперници и безапелационно се класирали на полуфиналите. В крайна сметка българският финал бил между Реми Бобев и Петър Петров, а след крайно оспорвана игра Реми заслужил златото. Петър останал със сребро, а Светльо – с бронз. В допълнение Реми категорично спечелил злато и на Ката, а в крайното класиране по нации България се наредила трета, за което от КИБИ “Френдшип” получили една от трите големи купи на турнира.


“Основни “виновници” за поредния голям успех за средногорския клуб по източни бойни изкуства са и спонсорите на тима за надпреварата – Валентин и Красимира Червенкови, както и инж. Иван Велин – управител на фирма “Транс Билд” ЕООД, който осигурил превоза на състезателите. Сега в клуба се готвят за организирането на голям турнир по случай Дена на детето – 1 юни, за който основен техен партньор ще бъде Община Пирдоп.

Тъжен край и на футболния сезон...

Сезонът за пирдопския футболен състав “Спартак 2001” завърши точно както и този на волейболистите – по възможно най-лошия начин. Три кръга преди края на надпреварата в “А” Окръжна футболна група спартаковци, бяха извадени от групата и от класирането, след като за трети път през сезона не се явиха за свое гостуване. В мач от 19-ия кръг те трябваше да пътуват към Ихтиман за двубоя си с местния “Рома спорт”.

Причините за абдикирането така и не станах известни. Официалната версия е липсата на интерес от Община Пирдоп, която така и не осигури стабилно финансиране за състава. Всъщност подобна развръзка бе по-скоро очаквана, имайки предвид тоталната дезорганизация в градския тим. Може да се каже, че всичко тръгна от спора между двамата лидери в “Спартак 2001” – Маньо Чолаков и Красимир Иванов, разразил се миналата есен и завършил с напускането на първия. Оттогава насам нещата при пирдопчани определено не вървяха, а в началото на пролетния полусезон те бяха напуснато от половин дузина свои футболисти – и то все основни играчи.

В същия този кръг съставът на “Мирково” постигна важна домакинска победа с 2:1 над “Гранит” (с. Широки дол). Това, комбинирано със служебните загуби за спартаковци – включително и такава в очакваното с интерес средногорско дерби, изкачи мирковчани на седмото място. С това драмата стана пълна, защото те замениха там именно пирдопчани, които до този момент удържаха ключовата позиция.

Ключова в пълния смисъл на думата, защото от догодина БФС планира мащабна промяна, свързана с окръжните групи в страната. В момента за Софийска област например има две такива – “А” Източна и “А” Западна. От следващия сезон първите седем от всяка от тях ще бъдат обединени в една обща такава, а останалите състави ще се състезават в новосформираната “Б” окръжна. Целта е най-несериозните и слаби отбори да играят помежду си, а пък тези от “А” ОФГ да бъдат застрашени и от изпадане.

Така ако спартаковци бяха доиграли в същото темпо сезона, те щяха да бъдат средногорският представител в новата “А” ОФГ. Сега, след своеобразният подарък,. който те направиха на мирковчани, именно те ще ги заместят там. Така или иначе, очаква се през есента в Пирдоп, а между другото и в Антон, отново да бъде сформиран отбор – и двата обаче ще трябва да стартират от “Б” ОФГ.

От “Мирково” пък вече се готвят и за по-горните дивизии. Най-накрая е излезнала съдебната регистрация на тима с новоизбраното през есента ръководство. Така до броени седмици започва мащабен ремонт на стадиона и съблекалните към него, финансиран от “Елаците Мед” АД. В края на месец май пък за трета поредна година ще има приятелска среща между сегашния състав на мирковчани и ветераните на тима.

Обобщението за футболния сезон в Средногорието завършва с тимовете от детско-юношеската школа на “Спартак 2001”, които за разлика от “батковците” изиграха може би най-силната си надпревара. Юношите младша възраст например финишираха трети в класирането, след “Левски” (Елин Пелин) и “Балкан” (Ботевград). И тук обаче бъдещето е неясно, след като Венцислав Петров - треньор в школата още от нейното създаване и основен “архитект” на успехите на пирдопските деца – заяви, че от догодина най-вероятно сдава поста.

четвъртък, 8 май 2008 г.

За археолозите и иманярите...

Ако сте търсили информация за Пирдоп, сигурно сте забелязали – почти всички източници свързват града с две характерни негови черти. От една страна, той често е наричан „градът на щъркелите”, макар отдавна индустрията в региона да е свела популацията на тези птици до минимум. Другата пък е свързана с множеството тракийски могили в Средногорието. Техният брой стига 200, а наличието им е както доказателство за богато културно минало, така и повод за гордост и туристически поток в настоящето.

Тракийските могили често са били обект на интерес през годините. Много от тях пазят спомена от иманяри, решили да забогатеят на гърба на държавата, унищожавайки нейните исторически ценности. Други пък са проучвани от видни археолози, чиято мисия и цели би трябвало да са в коренно противоложната посока. Поне на хартия.

През 2006 г. в Средногорето с цел „проучвателна дейност” пристигна и известната археоложка проф. Даниела Агре, която накара мнозина да си зададат въпроса „Има ли всъщност разлика между иманярите и археолозите?”. Абсурден, но уместен в конкретния случай въпрос.

Обектът на интерес бе една от най-големите могили в региона, намираща се на около 300 м. от града. Тя бе с респектираща височина – близо десет метра, виждаше се от всички страни и бе символ, равностоен на Еленската базилика. Истински паметник на културата, създаден преди почти 3 000 години. Разбира се, това нямаше как да не убегне на будните учени, които проведоха изследвания с георадар и засякоха няколко значителни аномалии. Те засилиха съмненията, че под внушителната могила се намира нещо наистина рядко и ценно; нещо, което може да остави откривателя му в историята. И стана ясно едно – ще се проучва.

Дотук добре. От представата ни за археолозите, следващият кадър би трябвало да ни покаже учени с шпакла и четчица, които внимателно и търпеливо „откриват историята”. Вместо тях проф. Даниела Агре доведе багери и фадроми. Така археолозите за отрицателно време свършиха това, което никой друг през последните 3 000 години не беше посмял – изравниха могилата със земята. Историческият паметник бе не просто „проучен”, а напълно унищожен. На негово място останаха само кал и следи от гуми.

За огромно съжаление на групата археолози, могилата се оказа без ценно съдържание. Те не откриха нищо, с което да запишат имената си в родната история. Само няколко петна от ритуални огнища, които, уви, не носят желаната слава. Научните работници оставиха знака, показващ че на това място е имало тракийски надгробен паметник, захвърлен в калта. Както и малко разпиляна потрошена керамика, а и натрупаната пръст от могилата встрани. След което отидоха да „проучват” на друго място.

Всъщност археолозите начело с проф. Агре действително ще бъдат запомнени. За тяхно съжаление, не с нещо велико или поне добро. Въпросът е кой и защо позволи под съмнителен предтекст хилядолетен символ на Средногорието са бъде унищожен? И как в случая да направим разлика между иманяр и археолог? Дали се работеше в името на българското културно наследство или в името на славата и парите? Нормално ли е един археолог да „проучва” с багери и фадроми? Няма ли начин учените да бъдат задължени да възстановят това, което премахнаха?

Случаят сякаш не предизвика особена дискусия навремето, но това не значи, че е забравен. Или поне не би трябвало. Защото това, което стана с древната тракийска могила, може да се повтори и с други ценни за България обекти.

сряда, 7 май 2008 г.

Дрийм тиймовете на Пирдоп и с. Антон завършиха наравно в мач-спектакъл

В неделната утрин, като част от празника на селото, Община Антон бе организирала и приятелска футболна среща. На местния стадион, пред повече от 100 души и при традиционно силен вятър, един срещу друг се изправиха сборен отбор от антончани и футболистите на пирдопския “Спартак 2001”. Двата състава изиграха емоционална среща, която сякаш в духа на празничното настроение завърши без победител – 2:2.

Всъщност надпревара се водеше не само на футболния терен. Преди гвоздея на неделния спортен празник, както и на почивката между двете полувремена, край игрището се проведе и лекоатлетически крос. В него участие взеха голяма част от присъстващите, като след децата и юношите имаше и надбягване между част от възрастните, предизвикало особено силни емоции. В крайна сметка от общинското ръководство бяха осигурили награди както за победителите, така и за повечето участници.

Без съмнение обаче най-очаквана бе футболната среща Антон – Пирдоп, за която домакините бяха поръчали чисто нови екипи и започнаха крайно надъхани за победа. Още в началото тяхната амбиция почти им донесе попадение, след като една от центрираните топки промени траекторията си от силния вятър и подлъга вратаря на гостите Боян Иванов, но бе “спряна” от напречната греда. Постепенно обаче рутината на пирдопчани си каза думата и те поеха контрола на срещата във свои ръце. След красив удар на Венцислав Петров се стигна до разбъркване в наказателното поле на антончани, при което топката някак премина през голлинията на тяхната врата. Реферът зачете попадението, но нападателят на спартаковци Николай Бръмбев призна, че е играл с ръка и заслужи аплодисментите на публиката. Малко по късно той все пак успя да открие резултата – след красив удар от над 30 м.

Десетина минути след гола домакините малко изненадващо стигнаха до изравнително попадение. Голът падна след груба грешка в защита, оставила нападател на антончани очи в очи с противниковия вратар. Още в следващата атака пък далечен удар на играч от с. Антон за втори път срещна напречната греда и така почивката дойде при 1:1.

Второто полувреме бе почти пълно копие на първото. Първо гол на пирдопчани бе отменен заради нарушение на техен играч, след което Красимир Иванов отново с далечен изстрел повторно даде аванс на гостите – 1:2. Техните опоненти в срещата продължиха да играят крайно амбицирани, но на два пъти пропуснаха от изключително чисти позиции – в които, ако трябва да сме честни, не бяха отсъдени очевидни засади. В последните минути антончани все пак изравниха – макар и след отсъден 11-метров наказателен удар.

За да бъде шоуто пълно, двата състава завършиха срещата с изпълнение на дузпи. Всеки от футболистите застана по веднъж зад бялата точка, а в крайна сметка и тук резултатът бе равен – 6:6. Така след края на срещата недоволни нямаше. Играчите от с. Антон пък показаха, че ако намерят стабилен спонсор, от есента спокойно могат да мерят сили и с останалите отбори от “А” окръжна футболна група.

Първи дан в каратето за Реми и Иван

Двама от състезателите в пирдопския клуб по източни бойни изкуства “Френдшип” вече могат да се похвалят с покрити изисквания за Първи дан в каратето. Преди седмица Реми Бобев и Иван Славчов получиха дипломите си лично от сенсей Садашиге Като – главен шеф-инструктор за Европа на Японската федерация по бойни изкуства. Майсторът проведе свой семинар в София заедно с най-добрите родни каратисти.

Двамата средногорски състезатели издържаха изпита за високата титла още миналата година. Тогава, отново пред сенсей Като, те доказаха, че заслужават признанието въпреки младостта си. Всъщност данът представлява майсторска степен, която се присъжда на състезатели с черен колан и отразява нивото на уменията им в съответния стил. Най-високата степен е Девети дан – за малцината, които я притежават, няма никакви тайни в бойните изкуства.

Според пирдопския сенсей на двамата младежи – Ресми Бобев; и Реми, и Иван в момента спокойно могат да покрият и изискванията за Втори дан. По правилник обаче те ще могат да се явят на изпит за следващото ниво едва след три-четири години. “Степените на познание в източните бойни изкуства символизират не само професионален, но и житейски опит – затова има и такъв интервал между присъждането им” – обяснява сенсей Бобев, който към момента е с черен колан Трети дан.

Другата новина от КИБИ “Френдшип” е свързана с края на месец май, когато в Пирдоп ще бъде организиран голям турнир с участието както на местни каратеки, така и на състезатели от цялата страна. “Всичко зависи от това какво финансиране ще успеем да осигурим” – споделя Ресми Бобев и добавя, че дори има идея за следващите години да направи състезанието международно.

Преди пирдопския турнир пък общо 7 средногорци ще пътуват заедно със своя сенсей за Румъния, където ще вземат участие в ежегодния турнир на град Кампина. Това ще е второ участие на местния тим в надпреварата за последните три години, като шансове за медал този път имат всички наши представители. Причината е в променената схема на турнира – паралелно с основната надпревара ще върви и такава за по-слабо подготвени деца. Идеята е много добра, тъй като обикновено дебютантите и отскоро трениращите състезатели отпадат в самото начало и не успяват да достигнат до същинската част. Такъв ще бъде принципът и на предстоящото в края на лятото световно първенство във Франция.

Борба в Горна Оряховица, два бронза

През уикенда в Горна Оряховица се проведе Държавно лично и отборно първенство по борба за деца. В него традиционно добро представяне записа и тима на златишкия спортен клуб “Стоян Николов”, който този път бе представен от 6 състезателя.

В надпреварата са били записани над 150 млади борци от цялата страна, сред които и най-добрите в този спорт в момента. В тяхната конкуренция всички средногорци са завоювали класиране в челните десятки на своите категории, а двама от тях дори са се завърнали в Златица с бронзови медали. Наставникът Иван Нешков сподели, че още в първия кръг от шест срещи местните таланти са записали шест победи, но след “ударното” начало никой не е успял да стигне до финала.

Място на почетната стълбичка са заслужили представителите ни в най-леките категории. При борците до 32 кг. Борис Стоянов е трети, а Станислав Луков – седми. При тези до 38 кг. пък е и другият ни бронзов медалист – Йото Христов. В категория до 53 кг. седмото място от общо 24 състезателя си поделят двама златичани – Николай Иванов и Ганчо Атанасов; а до 73 кг. Иван Ушанов е осми от 15 бореца. Отборно съставът ни отново е в топ 10 – на осмо място от 21 отбора.

Всички в спортен клуб “Стоян Николов” определят представянето като много добро. Следващото изпитание пред Иван Нешков и неговите възпитаници пък ще е точно след месец – в началото на юни гр. Плевен ще е домакин на Държавно лично първенство.