неделя, 21 юни 2009 г.

Противоречив футболен сезон за Средногорието - без тим в Пирдоп, но с успехи в Мирково


Миналият уикенд единственият средногорски представител в „А” окръжната футболна група – съставът на „Мирково”, изигра последната си среща за сезона. Логично, сега настъпи време за почивка, а на нас не ни остава нищо друго освен да направим кратка равносметка и анализ на случилото се през последните месеци.


Началото на сезона бе бурно за Средногорието – след поредица от драматични обрати и обещания, че все пак няма да се стигне до този крайно негативен сценарий, Пирдоп за първи път от много години насам остана без футболен отбор. Колективна безотговорност доведе до разпадане на „Спартак 2001”, след което бившият президент на спартаковци Маньо Чолаков поде инициатива за възраждане на легендарния градски отбор „Орлин”. Новината бе повече от добра, тъй като за мнозина от футболните запалянковци в региона това бе истинският пирдопски тим. Идеята бе „прегърната” и от Общинския съвет в града, който обеща подкрепа – така изглеждаше сякаш нещата все пак ще завършат с хепиенд.


Броени седмици преди началото на сезона обаче, на традиционната предстартова среща в БФС, бе решено тимовете в окръжната футболна група да бъдат разделени на два ешелона, като в долния да бъдат оставени по-слабите отбори с твърде лоша спортна база. Именно там бе пратен и възродения „Орлин” – факт, будещ крайно недоумение. Наистина, на хартия пирдопчани бяха новосформиран тим, но можеше да бъде направен компромис – пред добрата за това футболно ниво база и инвестициите в детско-юношеска школа (нещо непознато за повечето други състави).


В крайна сметка подобна равръзка бе определена като непривлива от г-н Чолаков, а малко по-късно организационен пропуск лиши от регистрация в първенството и школата на пирдопчани. Така градът остана без футболни страсти за един сезон.


За сметка на това пък другият средногорски отбор – „Мирково”, логично стартира по-силен и със завишени амбиции. Тимът „приюти” част от пирдопските титуляри, а финансовият гръб на „Геотехмин” ООД и „Елаците Мед” АД накараха ръководството на тима да мечтае дори за влизане във „В” група (виж статията по-долу). Всички подобни надежди се изпариха още след загубеното гостуване в с. Широки дол в първия кръг – въпреки силните попълнения, очевидно трябваше време на тима за да се сработи и да покаже истинското си лице. След старта мирковчани загубиха общо седем от следващите девет двубоя, а кулминацията бе при гостуването на Правец, завършило с истински разгром. Така есенният полусезон за средногорския футбол приключи в минорно настроение – само с един представител, и то в дъното на класирането.


Пролетта обаче донесе и истинското лице на „Мирково”. Тимът започна преобразен, но сякаш все още „търсеше” правилната посока. Трите поредни домакинства донесоха трудна победа над „Драгоман” и две пропуснати такива в срещите с „Гранит” и „Звездец” (Горна Малина), завършили наравно. По-важното бе, че мирковчани спряха негативната серия и играеха без да допускат поражение. Това донесе нови две победи и така до шестия си пролетен мач средногорци още не познаваха вкуса на загубата.


Съвсем очаквано, най-тежки бяха срещите с лидерите – и то не толкова заради разлика във футболните качества, а по-скоро във влиянието на съдийския фактор. Гостуването на „Церово” бе загубено с две дузпи, след което бе и злополучното домакинско поражение от „Искра” (Искрец) – довело до нахлуване на публика на терена и лишаване от домакинство за цели шест срещи. Все пак мирковчани показаха харктер и загубиха само още една среща, като до края на надпреварата спечелиха пет поредни мача. И нещо, което си заслужава да се отбележи – за разлика от есента, в някои от тях те бяха тима, спечелил с разгром.


Позитивният завършек на тазгодишната надпревара извежда няколко основни момента. На първо място, средногорските футболисти вече са достатъчно обиграни и сработени за да печелят мачовете си – дори и навън. Финансовият гръб на предприятие от калибъра на „Геотехмин” ООД носи стабилност, а емоционалната публика в Мирково – подходяща атмосфера. Оттук нататък до влизането в горния ешелон остават няколко неща – постоянство в играта, успех в преките срещи с основните конкуренти и не на последно място – спортен шанс.

"Геотехмин" ООД се доказа като основния "виновник" за прогреса на мирковчани

Когато в края на миналата година „Геотехмин” ООД и „Елаците Мед” АД поеха издръжката на футболния клуб в Мирково, а ръководството на тима бе тотално подменено, мнозина бяха скептични относно бъдещето на отбора в този му вид. Със сигурност днес броят им е сведен до минимум. Мирковчани играха повече от прилично, а през пролетния полусезон бяха почти безапелационни – девет мача без загуба в изиграните 12 кръга, от тях цели седем победи. Загубите дойдоха от лидерите, и то не без „помощта” на съдиите.

Разбира се, причините за позитивното развитие са много и комплексни. Не може да се отрече обаче, че подемът започна именно от идването на новото ръководство начело с президента – г-н Илия Златанов. Най-малкото защото „Геотехмин” ООД пое отбора от Мирково точно по времето, когато другият средногорски футболен отбор „Спартак 2001” (Пирдоп) прекрати съществуването си и остави града без представителен тим. Едно от големите предприятия в региона показа пътя и инвестира сума, която е скромна за мащабите му, но очевидно е достатъчна за да доведе до реални резултати.

Осигурени финанси, лекар за всяка домакинска среща и транспорт за гостуванията – това е минимумът, без който не може да се изиграе мач дори и в окръжната футболна група. Всъщност мирковчани са единствените футболисти в групата, които пътуват за мачовете си с автобус – останалите състезатели използват за целта личните си автомобили. Собствениците на „Елаците Мед” АД инвестираха и в стадиона – през последните няколко месеца бе извършен цялостен ремонт на съблекалните, а трибуната на съоръжението скоро ще се сдобие с нови пейки. Защото добрите игри напоследък логично засилиха и зрителския интерес – така при последните си домакинства средногорци се радваха на посещаемост, за която биха им завидяли и някои тимове от родните „А” и „Б” групи.

Въпреки успешната пролет, този сезон тимът на „Мирково” нямаше шанс да се бори за влизане в горния ешелон. Началото обаче вече е поставено – основната пречка за подобно постижение на местните тимове винаги е била финансовата, сега сякаш тя изглежда поне отчасти преодоляна. За класиране във „В” група ще трябва и поддържане на детско-юношеска школа, като ръководството на средногорския тим вече мисли в тази насока (виж интервюто с Николай Николов). Сякаш вече е назрял момента за това регионът пак да бъде представен от поне един местен тим в родния професионален футбол.

Николай Николов: Целта сега е да сформираме детско-юношеска школа


С няколко думи, как оценявате сезона, който направи „Мирково”?

Съвсем очаквано започнахме лошо – ние на практика бяхме нов отбор, и то съставен предимно от млади и неопитни играчи. Лично аз смятах, че този сезон ще премине предимно в обиграване и сработване на момчетата. Затова и бяхме приятно изненадани от играта през пролетта – на практика аз очаквах да заиграем така добре най-рано от следващия сезон. Така че нямам основание да съм недоволен – взехме немалко тежки мачове, играхме достойно и срещу лидерите. И не на последно място, показахме характер – след като основно с помощта на реферите загубихме от водещите в класирането тимове и бяхме тежко наказани с лишаване от домакинство за шест мача, ние успяхме да „вдигнем глава” и завършихме сезона с пет поредни победи.


Как си обяснявате тази коренна промяна през пролетта, когато „Мирково” бе един буквално преобразен отбор?

Всичко тръгна от първия мач, когато в отложено домакинство от есента победихме „Драгоман” с 2:1. Тогава момчетата сякаш си повярваха и добиха така необходимото самочувствие. Лично аз винаги съм твърдял, че „Драгоман” бе най-стойностният тим в нашата група през този сезон. И продължавам съм убеден в това – въпреки че класирането им говори друго. В техния състав има няколко бивши футболисти от „А” група, а треньор е екс-националният състезател Мартин Зафиров. Така че победата бе трудна, но много важна.

Разбира се, голяма роля изигра и сработването на състезателите. Пак казвам, аз дори очаквах да ни отнеме повече време – но ние успяхме само след един полусезон да се превърнем в боеспособен тим.


Кои футболисти „изнесоха” основната част от срещите на гърба си и бихте искали да отличите сега, след края на надпреварата?

Не мисля, че мога да отлича някого. Може да звучи клиширано, но ние сме един отбор, един колектив – имаме и добри индивидуалисти, но мачовете се решават с екипна игра. Всъщност ако мога, бих отличил нашият 12-ти играч – публиката. Особено откакто започнаха победите, стадионът в Мирково бе пълен на всеки домакински мач. Средна посещаемост от 100-200 зрители е повече от голяма предвид населението на Мирково и нивото на футбола; да не говорим, че в някои от ключовите мачове зрителите бяха двойно повече. Част от тях пътуват с лични автомобили и по гостуванията, а това за нас е голяма подкрепа и до голяма степен обяснява немалкото победи навън този сезон.


Кои звена на играта виждате като най-проблемни и нуждаещи се от подобрение?

Най-вече по-добро сработване на двойката централни защитници, защото именно там показахме определени слабости. Надявам се в месеците преди началото на новия сезон да постигнем напредък в тази зона. Също така, имаме нужда и от конструктивен халф. За целта ще се опитам да върна в Средногорието един от добрите местни футболисти – Красимир Пастушки, който през есента игра за тима на Етрополе в „Б” група.


Какво следва оттук нататък за „Мирково” – как виждате тима в близките няколко години?

Моята най-голяма мечта е да сформираме детско-юношеска школа; именно в тази насока ще работим още отсега. Ако успеем да се организираме до началото на новия сезон, това ще означава и заявка за влизане във „В” група – защото именно това е едно от основните изисквания за участие там. Също така, искам да използвам възможността и да благодаря на „Геотехмин” ООД, както и лично на инж. Добри Цветков за безценната помощ през сезона и за осигурените ни условия за подготовка и игра. Заедно с тях аз наистина вярвам, че един ден „Мирково” ще успее да влезе в професионалния футбол.

неделя, 14 юни 2009 г.

Втори успех за златишките баскетболистки на домакинския турнир "Герго Попов"

За втора поредна година баскетболният тим на златишкия спортен клуб "Стоян Николов" спечели своя домакински турнир в чест на местния спортен деятел Герго Попов. Надпреварата се проведе за трети път и окончателно се утвърди като едно от традиционните събития, организирани от клуба.


Тазгодишното издание на турнира обаче включваше само три отбора, като освен тима на домакините в спортната зала бяха и представителките на челопешкото СОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, както и отбора на самоковското село Радуил – „Ибър”. Миналогодишните финалистки от „Балкан” (Ботевград) отказа участие предвид друг ангажимент, след което и представителките на Перник и Пирдоп последователно не потвърдиха участие в схемата. Това до голяма степен предопредели успеха на домакините, които въпреки всичко играха добре и не допуснаха подценяване и изненада.


Турнирът бе открит в присъствието на голям брой официални лица – начело с кметицата на Община Златица г-жа Нонка Каменова. В залата бяха още г-жа Сашка Кърпарова, председател на Общинския съвет; директорката на училището-домакин г-жа Нели Стефанова и нейната колежка от Челопеч г-жа Весислава Панджерова, както и семейството на покойния Герго Попов. От спортен клуб „Стоян Николов” връчиха цветя на неговата съпруга – г-жа Радка Попова, а за г-жа Каменова и г-жа Стефанова бяха предвидили по един специален плакет за осъществения принос в развитието на златишкия спорт.


Надпреварата започна с изненадваща среща – на баскетболното игрище първи излезнаха състезателки-ветерани, възпитанички на патрона на състезанието. Дамите показаха, че все още не са забравили тънкостите на играта и заформиха интересен двубой, завършил с победа 26:20 т. за „синия” над „белия” отбор.


След тях бе поставено и официалното начало на турнира при момичетата, като предвид липсата на четвърти състав тази година схемата бе опростена – разменени мачове в групата, на база които бе направено и крайното класиране. В първите две срещи състезателките на Златица разгромиха съперничките си от Челопеч с 36:6 т.; малко след това и момичетата от с. Радуил сториха същото, този път с резултат 36:10 т. Важно е обаче да отбележим, че това бе едва първото подобно участие за наскоро сформирания тим на челопешките представителки, и липсата на опит до голяма степен се отрази на психиката и играта им.


Своеобразният финал между домакините и „Ибър” бе и най-оспорваната среща, но златичанки през цялото време не изпуснаха контрол над събитията и в крайна сметка надделяха с 28:22 т. При награждаването медал имаше за всички участнички в надпреварата. При индивидуалните призове, очаквано за най-добър треньор бе избрана наставничката на шампионките – Мария Кърджилова, коята дублира успеха си от миналогодишния турнир. Най-полезен играч стана Цветелина Петрова от „Ибър”, най-добър реализатор бе Евелина Василева от Златица, а наградата за феърплей отиде при Кристиян Калайджиев от Челопеч. Малкият талант бе специално допуснат до участие в надпреварата със съгласието на останалите отбори – предвид показаните до момента качества и първата реална възможност за изява на официално състезание.


Състезанието бе организирано с финансовата помощ на Община Златица, както и на предприятия от региона – „Аурубис България” АД, „Челопеч Майнинг” АД и ЕТ „Илия Медаров”. Като цяло от градския спортен клуб бяха доволни от организацията и споделиха, че оттук нататък започват работа по следващия голям турнир – в чест на известния борец Стоян Николов. Тази година надпреварата ще събере представители на най-добрите родни тимове – „Рилски спортист” (Самоков), „Левски” и „ЦСКА”, които ще премерят сили с възпитаницита на златишката школа.


Мирковчани завършиха сезона с победа и на шесто място в крайното класиране

Футболистите на „Мирково” записаха победа с 2:1 като гости в Драгоман срещу едноименния местен тим в мач от 22-ия, последен кръг от тазгодишната надпревара в окръжната футболна група. Успехът окончателно затвърди шестото място на мирковчани в крайното класиране и бе достоен завършек на наистина силната пролет за тима. Иначе двата състава играха за втори път един срещу друг тази година, след като мачът им от последния есенен кръг бе отложен и проведен в края на месец март.


Срещата започна повече от успешно за местните футболисти, които за пореден път този сезон първи излезнаха напред в резултата. Бърза контраатака хвана неподготвена защитата на домакините и доведе до откриване на резултата, малко след това Атанас Димов добави още едно попадение и направи преднината за своя тим доста по комфортна – 2:0.


В края на първото полувреме състезателите на Драгоман бяха на косъм от „връщане” в мача, след като при едно единоборство в наказателното поле на средногорския отбор реферът видя нарушение на Цветан Михов и посочи бялата точка. Младият страж Боян Иванов обаче успя да отрази последвалото изпълнение, с което запази аванса на своя тим.


След почивката в игра се появи и бившия национален състезател Мартин Зафиров, който след края на професионалната си кариера пое тима от Драгоман. Включването му имаше известно влияние върху играчите на отбора-домакин, но той така и не стигнаха до желания обрат. Мирковчани допуснаха само един гол и удържаха преднината си. Попадението дойде след разбъркване пред вратата на Боян Иванов, като при единият от ударите защитник на гостите изби коженото кълбо с рамо от самата голлиния. Реферът веднага свири втора дузпа за тима на „Драгоман”, но броени секунди след сигнала му върналата се на игралното поле топка бе намерена добре от играч на домакините, който успя да я „промуши” между купа от играчи. Главният съдия пък от своя страна зачете гола.


Така или иначе, средногорският състав сякаш намери истинския си облик и след трагичната есен направи блестящ пролетен полусезон. Оттук нататък остават надеждите, че предвид показаната добра игра и стабилната финансова помощ на „Геотехмин” ООД и „Елаците Мед” АД, през следващата футболна година мирковчани ще направят реален опит за влизане в горния ешелон.