Малко мои стихове

Те казват - да обичаш е пътека,
по нея трябва да се ходи ден след ден,
ако не искаш тя да обрасте полека
и тъй да се покрие с бурени съвсем.

Те казват още нещо друго - във живота
от всичките пътеки само по една
ще тръгнеш с истинска и искрена охота
но ще вървиш по нея чак до края на света.

__________________________________________________

Поисках слънце и небето се разплака,
поисках дъжд - лъч топъл ме огря.
Потърсих разум, ала срещнах се с простака,
а щом потърсих глупост - той сякаш поумня.

"Защо да търся обич?" - казах си отчаян,
"Навярно пак ще случа на провал."
Ала рискувах и все още съм замаян -
получих всичко, за което съм мечтал.

__________________________________________________

Веднъж случайно срещнах аз Съдбата,
попитах я: "Кога ще сетя любовта?"
Във отговор дочух: "Девойки много на Земята,
ала на теб ще пратя съвършената Жена."

Изпълнен с недоверие, ала и с трепет силен,
аз дълго бродих, скитах, търсих по света.
Накрая рухнах - тъжен, мрачен и безсилен,
и чак тогава те съзрях - неземна Красота...

_________________________________________________

И днес денят бил светъл и прекрасен,
а, казват, нежна ще да е нощта;
но как - аз виждам само мрак ужасен,
и във душата ми остана само тя - Скръбта.

Край нея спомени се лутат във тъмата,
навяват образ бледен, прелестно красив;
ни стан, ни вопъл - сам съм в тишината,
по-чернобял дори от снимка-негатив.

_________________________________________________

Събуждам се с усмивка на лицето
щом зная, че до мен си ти.
Усмихвам се, без болка във сърцето
и щастието край мен кръжи.

А вечер, щом денят премине,
заспивам със молитва на уста:
аз моля се, щом тази нощ отмине,
ти пак да си до мен на сутринта.

_________________________________________________

Понякога не спя по цели нощи
и виждам само твоя лик пред мен.
А друг път идваш ми на гости
в съня ми - лек и необременен.

И всеки път все повече се влюбвам,
и всеки път сърцето ми трепти.
и въпреки, че здраво на нозете си съм стъпил,
усещам как душата ми лети, лети...

_________________________________________________

Как исках да е вечно пролет -
навън да чувам птичи глас,
душата ми да бъде в полет
и само да мечтая във захлас.

И ето - сякаш стана чудо,
за срещнах тебе - ангел бял в нощта.
Сега навън студът бушува лудо,
но пролет, пролет е във моята душа!