вторник, 29 април 2008 г.

Трима златичани ще покоряват вр. Кауфман (7,134 м)

Трима от най-добрите планински спасители в Средногорието се подготвят за най-голямото предизвикателство в своята кариера на алпинисти. Златичаните Йордан Шопов и Георги и Николай Серафимови ще атакуват в края на месец юли третия по височина връх в света – Кауфман. Заедно с тях към намиращото се в казахстанската планина Памир възвишение ще пътуват и трима алпинисти от Ловеч.

Върхът, набелязан за покоряване от планинарите, е известен още под името Ленин. Наименованието му е променено след разпада на съветския съюз в началото на 90-те години, но пък височината му си остава същата – 7 134 м. Георги Серафимов сподели, че причините да се спрат именно на него са няколко. На първо място, той е финансово най-достъпен в сравнение с конкурентите си по височина. Голямо влияние обаче са оказали и разказите на алпиниста Пейо Яворов от Карлово, който вече е покорил хилядника и немалко е разказвал за това си приключение на своите средногорски приятели.

“Общо не повече от 40 българи си успявали да изкачат този връх” – разказва Георги и добавя – “Заминаваме на 20 юли, тъй като това е най-подходящото време от годината за катерене в тези географски ширини. Тогава и времето е най-стабилно”. Това в планински условия обаче си е по-скоро пожелание, отколкото правило. Всъщност колкото и добър алпинист да си, необходима е и известна доза късмет, свързана с подходящите климатични условия. Местните алпинисти ще бъдат допълнително затруднени и от намиращата се наблизо пустиня Гоби, откъдето духат силни ветрове.

Йордан, Георги и Николай ще започнат пътешествието си от гр. Ош, който е втори по големина в Киргизстан. Оттам със специално пригоден автобус те ще пропътуват около 300 км. до базовия лагер “Ачикташ”, който се намира на 3 700 м. надморска височина. Той е и стартовата точка за същинското изкачване. Тримата златичани планират да го проведат в типично алпийски стил – което значи да не ползват чужда помощ и да направят всичко сами. При нужда ще наемат само носачи, и то най-много до височина 4 200 м.

По техни предварителни изчисления тази тяхна авантюра ще им отнеме общо 22 дни – заедно с аклиматизацията и подготовката. Най-вероятно няма да са сами - по същото време се очакват върхът да покоряват планинари от целия свят. Освен всичко друго, в този период местността е и домакин на голям фестивал по парапланеризъм.

Предишното изпитание от подобен ранг за средногорските алпинисти бе през 2006 г., когато Йордан и Николай изкачиха връх Монблан. Той обаче е с около 3 000 м. по-“нисък” от връх Кауфман. Единственото, което засега леко притеснява тримата планински спасители, е финансовият аспект на пътешествието. Всичко около него ще струва общо около 12 000 лв., но за момента на молбите им са откликнали единствено от Ротари Клуб – Пирдоп, както и от фирма “Адмикс” ЕООД с председател Георги Георгиев. Целта на алпинистите е да съберат поне една трета от общата сума чрез дарения от страна на средногорските общини и предприятия. Дори и да не успеят, ще финансират начинанието си със собствени средства.

Пирдопските тенисисти на турнир в Шумен

Няколко седмици след открития турнир по тенис на маса в Пирдоп, подобна надпревара бе организирана и в Шумен. По покана на организатора – тамошния спортен клуб “Роко”, в състезанието участваха и петима от средногорските състезатели.

Общо около 50 тенисисти от цялата страна се включиха в основната схема на турнира, като наши представители имаше във всяка от възрастовите категории. За съжаление, летвата се оказа твърде висока и никой от тях не успя да преодолее предварителните групи. Все пак местните състезатели записаха немалко победи и в крайна сметка си тръгнаха доволни от надпреварата.

В категорията на най-младите, където участваха всички тенисисти до 40 години, председателят на пирдопския клуб д-р Георги Георгиев записа една победа. Освен него тук попадна и Генади Ладжов, завършил участието си с два успеха. В категорията до 50 години Богдан Иванов също записа две победи, а Тодор Велчев - цели три, което бе и най-доброто постижение за пирдопската група. Единственият, който така и не успя да надделее над противник, бе Галин Великов в категория над 50 години.

Шампиони на турнира са станали познати на пирдопската публика лица. При тенисистите до 40 години призьор е бил пловдивчанинът Васил Йотовски, който спечели и проведеното наскоро състезание в Пирдоп. В горната категория пък първи се наредил собственикът и основен спонсор на домакинстващия тим “Роко” – Росен Росенов. Той бе трети в пирдопския турнир.

Средногорци се включиха и в надпреварата по двойки, където Велчев/ Иванов и Георгиев/ Ладжов отпаднаха още след първите си срещи. Вторият тандем обаче доста поизпоти съперниците си, които впоследствие стигнаха и до финала – 2:3. На следващия ден в залата се проведе и състезание само за професионалните състезатели.

След завръщането си от Шумен местните тенисисти споделиха, че официално са поканили детския състав на спортен клуб “Роко” на лагер-сбор в Пирдоп през лятото.

понеделник, 28 април 2008 г.

Драматична победа в Мирково, три греди за "соколите"

В празничния великденски кръг от първенството в областната група играчите на “Мирково” най-накрая прекъснаха негативната серия от поредни загуби и надделяха с 4:2 над гостуващия “Рома спорт” (Ихтиман). Още преди срещата средногорци предвкусваха лесна победа с голяма разлика, но това за малко не им изигра лоша шега.

Още в първите минути неуспешен опит за изкуствена засада от страна на защитата на ихтиманци остави Добрин Михайлов – Добата сам на метри от вратаря и младият нападател с лекота откри резултата. Десетина минути по-късно неговият партньор в атаката на домакините Иван Спасов с красив удар от средна дистанция вкара за 2:0 и съвсем успокои съотборниците си.

През втората част мирковчани излязоха на терена с нагласата да постигнат двуцифрен резултат, но вместо това техните опоненти шокираха всички присъстващи с малко очакван обрат. Само в рамките на няколко минути те на два пъти преодоляха съперниковата защита и доведоха нещата до 2:2. Изравняването внесе известен смут в редиците на “Мирково”, който обаче бързо бе преодолян. След нов красив удар на Иван Спасов резултатът стана 3:2, а в последните секунди Ивайло Духлаков с глава добави и четвърти гол за победата. Освен всичко друго, за изиграните 90 минути средногорските играчи на три пъти нацелиха напречната греда зад стража на гостите.

Няколко часа по късно пирдопският “Спартак 2001” домакинства на “Бенковски” (Костенец) и загуби с 1:3. Местният тим откри резултата, но след груба грешка на вратаря Боян Иванов гостите изравниха. Още преди почивката те стигнаха и до втори гол. През второто полувреме под бурните аплодисменти на публиката на терена се появи дори легендарния халф на пирдопчани Венцислав Петров, който от дълго време не се бе изявявал в първенствити. Неговата помощ обаче се оказа недостатъчна, а спартаковци дори допуснаха и трети гол.

Детско-юношеската школа на спартаковци пък записа служебни победи с 3:0 над своите връстници от “Левски” (Долна баня), които така и не пристигнаха за срещите от поредния кръг в надпреварата.

петък, 25 април 2008 г.

Какво видях днес на "Българска армия"

Днес абсолютно импулсивно реших да отида на мача на ЦСКА с "Марек" (Дупница). Всичко тръгна оттам, че трябваше да чакам Анилина след работа пред Националния стадион "Васил Левски". Поводът бе особено интересен, но няма да го описвам тук. По една или друга причина Ани не успя да дойде, а пък аз се сетих, че заради Великден футболният кръг е изместен в петък.
Едно време бях силно запален по "Левски", но пък стадион "Българска армия" бе далеч по-близо от "Герена". А и вече хич не съм пристрастен фен (даже и не следя особено родното първенство). "Сините" играеха с "Пирин", което също означаваше скучноват и лесен за тях мач. Затова реших просто да отида да погледам малко футбол на по-близкия стадион. И на по-високо ниво - понеже всеки уикенд го изпускам заради окръжните лиги и "Спартак" (Пирдоп) =)
Въоръжих се с два пакета слънчоглед и тръгнах по алеите на Борисовата градина в посока стадиона. На касата се зачудих за кой сектор да си взема билет и в крайна сметка реших да съм във "В" - хем билета беше с 3 лв. по-евтин от "А", хем позицията на гледане е същата. Да, но пропуснах една съществена характеристика на централната трибуна - само тя е с козирка. Което в един момент се оказа доста съществено.
Публика нямаше много. То това е нормално за мачовете у нас през последните години. Самата среща беше нелоша, само където бях крайно разочарован от отбора на "Марек" - момчетата от Дупница минаха центъра два-три пъти за цялата първа част. В началото си мислех, че е нормално да се пазят так - все пак двата тима почват от 0:0 и има малък шанс за хикс. Обаче армейците вкараха два гола и изпуснаха поне още четири. При това положение все си мисля че е нормално поне да почнеш да се ОПИТВАШ да играеш нормален футбол вместо само да се отбраняваш.
Проблемът за мен дойде към средата на полувремето, когато взе да пръска дъжд. Хората около мен почнаха да подвикват, че е на облак. Може и да беше на облак, но той доста се застоя над стадиона и да ми пречи на футболното преживяване.
Та, дъждът взе да се усилва и аз, освен че съжалих за непредвидено спестените три лева, взех сериозно да си мисля за тръгване. Така и така ми стана ясно, че оттук нататък в средно темпо ЦСКА ще доиграе мача, вкарвайки още няколко гола. От чисто мъжка гордост не го направих още преди да дойде почивката - да не се изложа пред другите като се предавам пред някакъв си дъждец, разбираш ли =). Макар че всъщност не познавах никой. Но понеже бях и малко хремав, с нетърпение дочаках последния сигнал на рефера и се насочих към изхода. Малко се изненадах, но не бях единствения - голяма част от хората също се запътиха към спирката на автобуса.
В крайна сметка мача е завършил 4:0 - напълно очаквана победа за ЦСКА. И, естествено, дъждът спря малко след като си тръгнах от "Българска армия"=)

сряда, 23 април 2008 г.

Еко-религиозен ли съм?

В един от последните си броеве вестник "Капитал" публикува статия за новата вълна в България - екологичното мислене. Там т.нар еко-религиозни хора са описани по следния начин:

"...интелигентен, по-скоро млад човек, облечен в дрехи втора употреба, с расти и нюейдж интереси, който пише проекти, измисля креативни форми на протест, пие fair trade чай с биомед, прави компост на балкона, придвижва се с велосипед, на стоп или в изключителни случаи с хибрид, поддържа блог, свири на китара, не принтира имейлите си, не гледа телевизия, разчита на слънчеви батерии, рециклира и закусва с яйца от свободна кокошка..."

Значи, ако се доверим на горния текст, аз вече донякъде покривам изискванията =) Така де, нали съм интелигентен млад човек; пиша проекти (които даже са свързани с енергийна ефективност, т.е. са доста еко-насочени); поддържам блог и свиря на китара (все пак да отбележа, че последните две занимания са със съмнителен успех=). Имам и стари дрехи - не са втора употреба, но пак стават.

Е, от време на време гледам телевизия и принтирам мейлите си. Закусвам с яйца, които не са от свободна кокошка - все пак баба ми експлоатира труда й (въобще не й плаща). Май скоро ще трябва да си взема и велосипед.

Обаче като тегля чертата, май по-скоро се оказвам еко-религиозен. Спасете Рила!!!

неделя, 20 април 2008 г.

Ицо Геров - вече и в националния рали шампионат!

След неколкогодишно отсъствие многократният републикански шампион по картинг (и мой съученик от гимназията) Христо Геров отново се завърна на пистата. Този път обаче 22-годишният пирдопчанин ще участва в националния рали шампионат, където емоциите са далеч по-големи. Първият кръг от надпреварата вече се проведе, а в него абсолютният дебютант от Средногорието финиширал 4-и в своя клас и 19-и в генералното класиране от общо 40 състезателя.

Пред в. “Регион” Ицо сподели, че участието му в рали шампионата е благодарение на републиканския шампион Радослав Козлеков. Известният състезател повярвал в способностите на младия пирдопски пилот и му осигурил необходимия за участие автомобил. “Колата е “Рено Клио” и не е от най-мощните, но то по принцип така се почва – от по-ниските класове. Сега съм в N3, което означава до 2000 куб.” – разказва младежът и добавя – “Това е много скъп спорт, затова е важно да имаш стабилен спонсор. Аз съм още малко в процес на доказване, но се надявам, ако всичко върви наред, в близко бъдеще да бъда забелязан”.

Относно първия кръг от рали шампионата, Христо казва, че до последно не е бил сигурен в участието си. Негов навигатор е бил варненецът Марин Костадинов, който по думите на Ицо е един от най-добрите в страната. Пирдопчанинът за първи път участвал в подобно състезание, но все пак допуснал само две пилотски грешки. Едната от тях обаче го забавила значително – цели три минути, след като при един от завоите изгубил контрол над колата си и тя “излетяла” от пътя. Все пак четвъртото място звучи повече от обещаващо за един дебютант.

В програмата на шампионата следва рали “Вида”, което ще бъде между 2 и 4 май край Видин. Относно целите за сезона, младежът е стъпил здраво на земята и не си е поставил крайно високи такива. “Тази година ще се боря да завърша в колкото се може повече ралита, и най-вече да трупам опит” – споделя Христо. В по-дългосрочен план обаче той искрено вярва, че ще успее да постигне и по-големи успехи в този спорт. Също така ще се старае да настигне, поне по участия, баща си – многократния републикански шампион Илия Геров.

На футболния фронт - нищо ново...

Трета поредна загуба записаха футболистите на “Мирково” в събота. Поражението с 1:4 дойде при гостуването на “Бенковски” (Костенец) и окончателно раздели средногорския тим с надеждите му за добро представяне през пролетния полусезон, появили се след привличането на редица добри футболисти.

Срещата през уикенда започна с гол “от съблекалнята” за домакините от Костенец, които още в началните минути откриха резултата. Мирковчани се опитаха бързо да върнат попадението, но на два пъти пропуснаха изгодни положения. Впоследствие играчите на “Бенковски”, не без помощта и на спортния шанс, добавиха още два гола към своя актив. В края на първото полувреме пък Ненко Георгиев от дузпа върна един гол за гостите, а с него и надеждите им за измъкване поне на равенство от срещата.

Втората част обаче така и не донесе желаната развръзка. Вместо нея се стигна до още един гол за футболистите от Костенец, сложил в общи линии точка на спора и оформил крайното 4:1.

Ден по късно гостуване имаше и за пирдопския състав. Играчите на “Спартак 2001” обаче така и не пътуваха към Елин Пелин за мача си срещу местния “Керамик”. Треньорът на пирдопчани Сокол Ангелов обясни, че причината е повече от тривиална - в уречения час за тръгване по неизвестни причини не се появили поне половината титуляри. В крайна сметка - служебна загуба с 0:3 и наложена глоба за неявяване.

Детско-юношеската школа на спартаковци пък бе Сливница, където премери сили с формациите на “Сливнишки герой”. Юношите младша възраст не успяха да излъчат победител и оформиха голово равенство 2:2. Средногорските момчета на два пъти изоставаха в резултата, след което успяваха да изравнят – първо чрез Любослав Боянов, а след това чрез автогол на противников защитник. В последвалия мач между детските състави пирдопчани първи успяха да реализират попадение, след което допуснаха цели пет на сметката си и в крайна сметка записаха разгромна загуба.

четвъртък, 17 април 2008 г.

В очакване на Великден =)

Футбол е свещена дума за всеки мъж (пък и за някои жени). Дума, която някога е обозначавала просто една игра, днес е символ на могъщ бизнес, в който ежедневно се вливат милиони евро. За обикновения запалянко обаче (който, въпреки отчаяните опити, така и не успява да спечели суперджакпота на „Еврофутбол”), остава само насладата от самата игра. Както и незабравимите мигове на чаша бира с приятели, в които ревностно се обсъжда защо именно “нашият” тим е по-добрият. В този ред на мисли футболът постепенно се е превърнал в нещо като съвременна религия. И като всяка уважаваща себе си религия, и тази си има празници.

Празниците са много и разнообразни, но истинският футболен Великден в Европа настъпва веднъж на четири години. От този ден в продължение на около месец Старият континент (а покрай него и целият свят) играе, гледа и сънува футбол. На мъжете е забранено да пропускат дори един мач, на жените пък е забранено да им пречат по какъвто и да е начин. Тук вместо шарени яйца по традиция на трапезата се слага бира в промишлени количества и пържени картофи или салата според вкуса. Дистанционното се пипа само за увеличаване на звука, а по-добре изобщо да не се пипа.


Единственото, за което можем да съжаляваме, е че това лято и нашият национален отбор ще гледа европейското първенство в Австрия и Швейцария като нас, феновете – пред малкия екран. Господ нещо май забрави че е българин, или пък се глобализира и вече е гражданин на света. Не ни остава нищо друго освен да се надяваме след четири години с малко повече късмет отново да сме част от европейския футболен празник. Дотогава – наздраве и пак наздраве. Първо за църковния Великден, после и за футболния =)

сряда, 16 април 2008 г.

Един час с КАТ

През юли 2007 г., седмица преди официалния празник на родните полицаи, за втори път в живота си се качих в патрулка на МВР. За мое щастие, и двата пъти влезнах в служебния „Опел Астра” не като провинил се младеж, а с идеята поне за час да видя отблизо работата на един средностатистически пазител на реда. А да напиша нещо „разтърсващо” за вестник „Регион”.

Първото нещо, което ми прави впечатление в автомобила, е адската жега. Нарочно сме уговорили по-късен час, но задухът в превозното средство все още е непоносим (предполагам помните рекордните жеги от миналото лято). Учудвам се, че возилото няма климатик и питам водача му – мл. автоконтрольор Живко Ганчев как с колегите му издържат цял ден в него. Той ми отговаря доста убедително – „Преди с ладите беше още по зле.” Към нас се присъединява и ст. полицай Йордан Иванов и тримата отпрашваме към една от най-честите им спирки в Пирдоп – бул. „Цар Освободител” в частта му близо до бившето ТКЗС. Двамата полицаи застават в „бойна” позиция и започват зорко да следят потока от минаващи коли.

Първата „жертва”, видяла прословутото помахване на палката, се оказва забравил броя на годините си „Фиат” с водач - младеж на видима възраст 23-24 години. Гол до кръста, той уверено предоставя докуметите си за проверка и се оказва напълно изряден. Въпреки това данните му се записват – такава е процедурата с всеки спрян автомобил. „А как избирате коя кола да спрете?” – питам аз малко лаишки. Двамата полицаи отговарят с доста разтегливото понятие „съмнителните” и обясняват, че общо взето принципа е малко като този на случайната извадка.

Още при следващия спрян обаче се налага да влезне в действие и друг главен герой – кочанът с актовете. Спреният водач е момче, което явно наскоро е придобило право за управление на автомобил, а нарушението е повече от очевидно – „шофиране без предпазен колан при наличие на такъв в колата”. Явно учуден, а и малко притеснен от моето присъствие (все пак не всеки ден до катаджиите стои младеж с тефтер, който усилено си записва нещо), водачът без протести и търпеливо изчака съставянето на акта и с наведена глава го подписва. Глобата е 40 лв., отнемат се и десет точки от талона, като последният остава в МВР до плащането на санкцията. Аз пък си мисля неща, които колегите от МВР едва ли ще приемат добре - ако не бях аз, сега тук нямаше да има полицаи и момчето (което , на всичкото отгоре, май ми беше и набор) още щеше да е с талон, а и с 40 лв. напред. Но пък така вече едва ли друг път ще забрави да сложи колана.

Разбира се, разговорът след това се завъртя именно около предпазните колани. „Вече посвикнаха хората и рядко някой кара без колан” – споделят полицаите и добавят – „Обаче поне тук в региона има едно странно мислене сред част от хората - да караш с колан е едва ли не обидно за велик шофьор като теб. И ако някой приятел те види така после може да ти се подиграва. Даже съм виждал хора, които като шофират извън Средногорието карат с колан, а като влезнат в нашия регион го свалят.” И докато си говорим така, край нас минава друг водач без предпазен колан. Него обаче го изпускаме.

Следва спиране на младо семейство в автомобил със софийска регистрация, които се оказват „скучни” – т.е. всичко им е наред. След неговото потегляне двамата дежурни полицаи решават, че предвид горещината толкова ми стига и отново се качваме в „Астра”-та. По мое настояване все пак отиваме за малко и на друга „гореща” точка – на изхода на града към Златица, точно до бензиностанцията „Лукойл”. Седналите на масите пред нея хора ни поглеждат учудено и с леката насмешка, с която в България хората приемат катаджиите. Така болезнената тема за корупцията не подхващам, но все пак питам защо според тях събираемостта на глобите е толкова ниска. Отговарят ми, че това не е в техните компетенции – те просто съставят фишовете и актовете, пък после хората си ги плащат. Предполагам, че все пак разбират намека – всъщност по-голямата част от актовете си остават несъставени и в това лично се е убедил всеки по-активен шофьор.

Спираме само още един автомобил, и то отново за шофиране без колан. Тук водачът малко по-видимо дава израз на гнева си, но също приема провинението си без възражения. След което вече наистина приключваме с експеримента. Аз малко съжалявам, че всичко е минало твърде гладко и като „по учебник” – сякаш се надявах на малко повече екшън. Всъщност отново съм разсъждавал като търсещ сензация репортер – явно за един полицай няма нищо по-хубаво от гладко преминала смяна като „по учебник”.

вторник, 15 април 2008 г.

Честит рожден ден, Пенче!!!

Днес, 15 април, моята любима сестра навършва 21 години. Дълго се чудех какво да й напиша тук. В крайна сметка, каквото и да бях написал, щеше да е малко. Двамата с нея сме минали през толкова премеждия, че някой ден спокойно може да се направи сериал за тях (тип "сапунен"=). Разбира се, преживели сме и много радостни моменти. И ето, сега тя е красива млада дама, която вече втора година учи "Бизнес администрация" в УНСС.

Пожелавам й най-вече да продължава в същия дух. Да бъде здрава и много обичана. Да се усмихва - навсякъде и за всичко. Да вярва в себе си и да постигне много професионални успехи. И най-вече: да продължава да бъде не просто моя сестра, а и най-добрият ми приятел. Пенче, обичам те!

неделя, 13 април 2008 г.

Победа за юношите, загуби за мъжете

Слънчевият неделен ден бе домакински за всички средногорски футболни формации. Своите срещи първи изиграха двата тима от детско-юношеската школа на “Спартак 2001” (Пирдоп), които приеха на градския стадион своите връстници от “Ботев” (Ихтиман).

Юношите младша възраст отново показаха добра игра и, макар и трудно, успяха да победят своя опонент с 2:0. Срещата наглед изглеждаше равностойна, но домакините създадоха много повече положения за гол, изпускайки гои едно след друго. Най-фрапиращото бе в средата на втората част, когато капитанът Тодор Евтимов бе изведен сам срещу противниковия вратар, но в опит да го прехвърли прати топката над напречната греда.

Нещата вървяха към нулево равенство, когато десетина минути преди края спартаковци отбелязаха куриозен гол, дошъл с голяма доза късмет. Петър Ладжов стреля от около 40 метра, но след удара му топката летеше право към ръцете на стража на гостите. Той пък изненада всички около себе си изпускайки коженото кълбо, което мина между ръцете му и премина през голлинията. И докато ихтиманци още не можеха да осъзнаят какво се е случило, Цветан Миланов още в следващата атака удвои резултата и окончателно подпечата победата за своя тим.

Веднага след тях на терена излезнаха и детските състави на Пирдоп и Ихтиман. При тях гостите имаха видимо физическо преимущество и още от първия съдийски сигнал тръгнаха да си връщат за загубата на своите батковци. Нещата тръгнаха добре за тях и през първата част те успяха да открият резултата. След почивката обаче младите таланти на Средногорието играха на върха на възможностите и заслужено успяха да обърнат резултата. За съжаление, само частично. Първо Ингилизов с красив удар отдалече върна паритета в головете, а след това на два пъти удари на наши състезатели се отбиваха от гредата. В крайна сметка – 1:1.

При мъжете бе не по-малко интересно. “Спартак 2001” прие на своя стадион борещият се за първото място тази година “Левски” (Долна Баня) и очаквано загуби с 0:3. Пирдопчани дори доиграха срещата с 10 души, след като в последните минути беше изгонен техният нападател Атанас Димов. “Мирково” пък домакинства на “Керамик” (Елин Пелин) и също записа загуба – 2:4.

Средногорският параолимпиец Спас Спасов вече се готви за Пекин

През последните седмици в световен мащаб “големите сили” умуват дали да не бойкотират олимпийските игри в Пекин това лято. Средногорието пък може да бъде спокойно, тъй като и този път ще има свой представител на най-престижния спортен форум. За столицата на Китай почти сигурно ще пътува пирдопчанинът Спас Спасов, един от най-добрите родни параолимпийци.

За целта състезателят по вдигане от лег ще трябва да запази мястото си сред първите 12 в световната ранглиста. В момента той е на осмо място, като до лятото остават още няколко големи турнира, на които трябва да се представи на ниво. Един от тях вече мина – през януари Спас и още двама българи пътуваха за Солун, където взеха участие в откритото първенство на Гърция. Пирдопчанинът се наредил втори в своята категория – до 82,5 кг., като малко не му достигнало да вдигне рекордните за него 185 кг. и да се върне със златен медал. По думите му обаче не това е било най-важното – “Отидох там най-вече за да трупам точков актив за ранглистата и се радвам, че успях да постигна достатъчно добър резултат.”

В края на тази седмица Спас отново ще замине за столицата на южната ни съседка, където отново ще има подобна надпревара. Целите отново са същите. Що се отнася до олимпиадата, средногорският тежкоатлет е умерен оптимист, като надеждите му са да влезе сред първите осем. В момента обаче силите му са насочени основно към бюрократична глупост, която той и останалите от Българска параолимпийска асоциация се опитват да предотвратят. Става въпрос за това, че БОК е взел решение да увеличи с 40% премиите за родните олимпийци, като за целта... пропорционално ореже премиите на параолимпийците.

Освен олимпийските игри Спас Спасов чака с нетърпение и родното републиканско първенство по вдигане от лег за здрави състезатели, което ще бъде през месец май. На него средногорецът вече неколкократно доказва, че е най-малкото равен на напълно здравите тежкоатлети. Тази година той за първи път ще участва с необходимата специална стреч-фланелка, която вече е поръчал от чужбина. “Сега вече няма да им дам никакъв шанс” – категоричен е параолимпиецът, който миналата година без въпросната екипировка изравни резултата на победителя в надпреварата.

Спас също така силно се надява да намери финансиране, за да може и тази година да организира състезание по вдигане от лег на центъра на Пирдоп. По думите му всичко е готово, чака се само подкрепата на Община Пирдоп или на някой от местните бизнесмени.

34-годишният Спас Спасов е един от най-популярните спортисти в Средногорието. Кариерата му е белязана от особено трагичен инцидент – преди години той е “засечен” от лек автомобил докато пътува с мотоциклет към София. В резултат на тежката катастрофа губи десния си крак, който е ампутиран до коляното. Следва дълго и мъчително възстановяване, свързано с повторно прохождане и свикване с изкуствения крак. Спас обаче намира сили и отново подновява кариерата си, този път като параолимпиец. Резултатите сами говорят за волята на пирдопчанина – многократен шампион на България, победител в откритото първенство на Холандия, бронзов медал от европейско първенство, както и участия на олимпиадата в Атина през 2004 и на световното първенство в гр. Бусан, Южна Корея, през 2006 г. Пълната му история можете да прочетете тук.

Амбициозен проект на Първа ловна дружинка - Пирдоп

Мащабен проект се готви да реализира Първа ловна дружинка - гр. Пирдоп. Инвестицията, която ще бъде реализирана основно със собствени средства, включва основен ремонт на ловна хижа “Артьовица”, както и изграждане на база за интензивно отглеждане на дивеч в близост до нея.

Повече подробности около проекта даде секретарят на “горната” дружинка Тодор Велчев. Пред в. “Регион” той разясни, че основен спонсор ще бъде председателят й Валентин Атанасов, а останалите около 50 члена също ще съберат известна сума. Средногорските авджии са срещнали разбиране и от кмета на Община Пирдоп г-жа Антоанета Илиева, която също е запален ловец. С всички сили по идеята работи и общинският съветник Лало Джуров, а в близките седмици се очаква да бъде гласувано отдаването под наем на 25 дка общинска гора, която ще бъде стопанисвана от дружинката.

Конкретните мерки включват подмяна на дограмата на хижата и монтиране на алуминиева такава, както и изграждане на парна инсталация за отопление. С особено значение за лова в региона ще бъде отглеждането на дивеч, с което средногоци се надяват да увеличат популацията на основните животински видове в нашия регион. Първоначално те ще започнат развъждане основно на диви свине, а впоследствие ще започнат отглеждане и на други животни.

Това е поредната хубава инициатива на ловно-рибарско сдружение “Средногорие”, където членува и пирдопската Първа ловна дружинка. През последните години местното ЛРС неизменно е сред най-добрите в страната що се отнася до грижа и стопанисване на поверените му терени и хижи. Пирдопските ловци планират да завършат всички мерки по проекта още през лятото, за да могат наесен да стартират новия ловен сезон с обновена хижа и новоизградена база за отглеждане на дивеч.

Още събития за пирдопския волейбол

След като миналата година пирдопският дамски състав по мини-волейбол предизвика истински фурор и завърши втори в България, тази година момичетата отново започнаха обещаващо турнира. В междуобластното първенство те не оставиха никакъв шанс на съперничките си и след четири победи от четири мача продължават напред.

Домакин на надпреварата бе Кюстендил, като освен домакините залата напуснаха победени и съставите на “Пирин” (Разлог), “Миньор” (Перник) и “Етрополе”. Единствено последният тим успя да спечели гейм срещу нашия състав – всички останали бяха победени с по 2:0.

Същия ден в Етрополе имаше и училищен турнир за момчета от 5 до 7 клас. Там честта на Пирдоп защитаваше СОУ “Саво Савов”, като тимът бе воден от Теодор Колев –учител по физкултура и треньор на детските състави в града. Средногорци стартираха с победа над връстниците си от Самоков с 2:0 гейма, но след много слаба игра загубиха втория си мач срещу отбора на домакините със същия резултат.

На следващия ден в същата зала бе и женският профил на училищното първенство. Девойките също спечелиха първата си среща срещу представителките на гр. Годеч, след което загубиха от състава на Етрополе. По думите на Теодор Колев срещата е била напълно опорочена от реферите, които поне дузина пъти откровено подкрепили с отсъжданията си домакините и предрешили изхода на мача. Все пак средногорските момичета продължават напред, тъй като етрополци ще домакинстват и на републиканското първенство и поради тази причина автоматично се класират за него.

понеделник, 7 април 2008 г.

Първият за годината турнир Средногорие Оупън =)

В събота пирдопската спортна зала бе домакин на открито първенство по тенис на маса, организирано от местния спортен клуб. Освен средногорските любители на популярния спорт, в него участие взеха бивши и настоящи състезатели от цялата страна. Сред представените градове бяха София, Пловдив, Шумен, Панагюрище, Ахтопол и др., като общо над 50 тенисиста станаха част от основната схема на турнира.

Надпреварата бе открита от новоизбрания председател на СКТМ “Пирдоп” д-р Георги Георгиев, след което поздрав към участниците поднесе и зам.-кметът на Община Пирдоп г-н Симеон Симеонов. Той сподели, че новото общинско ръководство има както желание, така и потенциал да застава все по-често зад подобни масови спортни събития в града. След официалната част започна и същинската – на шестте маси в залата се заформиха оспорвани двубои, продължили чак до късния следобед.

Разбира се, състезателите бяха разделени на различни възрастови групи. При децата най-добрият тенисист се оказа момиче – Борислава Лазарова, следвана от Павлин Михов и Стоян Дурчев. Сред участниците над 50 години,като най-добри бяха излъчени представителите на “Локомотив” (София) Светло Колев и Димитър Илиев, трети пък остана Кънчо Шопов от Чавдар. При най-възрастните – над 70 години, Иван Иванов от Първомай надделя на златичанина Илия Филипов.

Най-интересна бе надпреварата при мъжете, в която се включиха и някои от най-добрите деца. Тук състезателите първоначално бяха разпределени на няколко групи, след което най-добрите в тях продължиха в отделен мини-турнир. За останалите бе организирана утешителна надпревара на принципа на директните елиминации. В нея призовата тройка бе оформена от панагюрецът Григор Зяпков, следван от Радко Грънчаров и Генади Ладжов. Що се отнася до същинските финали, в тях победител станаха и официален шампион на турнира стана пловдивчанинът Васил Йотовски, а след него се наредиха Марин Маринов от “Локо” (София) и Росен Росенов от клуб “Роко” (Шумен).

Официален гост на състезанието беше най-добрият български тенисист в момента – Костадин Ленгеров. Макар да се състезава за състава на Австрия, той и в момента си остава една от живите родни легенди в този спорт, а сред най-големите му постижения е и титла от европейско първенство. Специално за в. “Регион” г-н Ленгеров сподели, че за първи път посещава Средногорието и добави, че е силно впечатлен от условията, при които тренират пирдопските тенисисти. “С малко повече подкрепа от федерацията, както и ако се намери стабилен спонсор, тук спокойно могат да се провеждат и надпревари от професионално ниво”.

Турнирът завърши с награждаване на победителите. За всеки участник имаше специално изработена от ръководството грамота, а най-добрите получиха и медали. От таксите за участие беше събран и символичен награден фонд, разпределен между тримата призьори в същинските финали – съответно 30, 20 и 10 лв. Съботната вечер продължи с официална вечеря за всички тенисисти, гостували на Средногорието и неговия спортен клуб по тенис на маса.

Честит професионален празник, докторе!

Един от най-популярните лекари в Средногорието е живеещият в Златица д-р Георги Георгиев. Той е на 34 години и съвместява две дейности: от една страна е личен лекар на значителен брой хора от региона, а от друга – извършва здравно-медицинското обслужване на “Кумерио Мед” АД.

Въпреки големия обем служебни задължения, които нерядко не свършват дори през уикендите, д-р Георгиев успява да намери време и за своята голяма страст – спортът. Бивш плувец, от няколко години той е неизменен “участник” във всички домакински срещи на футболните и волейболни тимове от Средногорието, изявявайки се като официално медицинско лице.

Що се отнася до състезателната част, лекарят е силно запален по тениса на маса. Той е един от учредителите и най-активни членове на СКТМ “Пирдоп”, а отскоро и негов председател. По негова инициатива бяха организирани не един и два турнира в региона, като голямата му цел е градът, със своята близост до столицата и добра материална база за практикуване на този спорт, скоро да се превърне в основна дестинация за спортен туризъм.

Съвсем естествено, съветът на д-р Георгиев към всички средногорци е “Спортувайте!”. По негови наблюдения през последните години в региона има ръст на метаболитните и обменни заболявания. С други думи – наднормено тегло, водещо до съответните негативни за здравето резултати. Всъщност това едва ли изненадва някого – страната ни отдавна се слави като “отличник” в това отношение. Решението според златишкия лекар е комбинация от разумно хранене и колкото се може повече движение. Самият той е живият пример, че дори и с малко свободно време може да се спортува активно.

Не по-малък проблем според него е и голямата консумация на алкохол, характерна за хората в нашия регион. “Скуката в малкия град често води до пиене, то пък не води до нищо добро” – усмихва се лекарят и припомня, че и тук спортът може да се окаже верен приятел и да замести бутилката в ежедневието на българина.

Както обикновено, гостуване = загуба...

Поредният, 15-и кръг в областното футболно първенство, отреждаше и на двата средногорски тима гостувания. Съвсем очаквано, те донесоха изцяло негативни емоции и две неприятни загуби за местните състави – въпреки възкръсналите надежди за по-добро представяне след хубавите победи преди седмица..

По-оспорвано бе на стадиона в Долна Баня, където местния “Левски” прие състава на “Мирково” и го надигра с 3:1. Домакините стартираха срещата от позицията на временни лидери, макар и причината да бе по-малкият брой изиграни към момента срещи от фаворита “Правец”. Средногорци изиграха слабо първо полувреме и допуснаха два гола, като едва след почивката напомниха за добрата си игра. С гол-красавец от около 40 метра Недко Йорданов се разписа за първи път с екипа на мирковчани и върна надеждите за поне частичен обрат в мача. Въпреки силния натиск обаче гостите не успяха да стигнат до второ попадение, а минута преди последния съдийски сигнал левскарите сложиха точка на спора с трети гол.

Играчите на “Спартак 2001” (Пирдоп) пък пътуваха към крайно негостоприемния, поне във футболно отношение, град Ихтиман. Там местният “Мътивир” разгроми своите гости с 5:0, само седмица след като загуби с двуцифрен резултат от “Мирково”. Пирдопчани стартираха с множество юноши предвид “пакетния” трансфер на техните основни футболисти през зимната пауза. Всъщност след края на първото полувреме резултатът бе едва 1:0, а след почивката след цели три гола от видима засада нещата придобиха съвсем друго измерение.

Детско-юношеската школа на спартаковци поне постигна частичен успех, и то като домакин на лидера в своята група – “Балкан” (Ботевград). Юношите младша възраст на пирдопчани два пъти стреляха в гредата и в крайна сметка завършиха срещата със своите ботевградски връстници при нулево равенство. Детският състав на средногорци пък загуби с категоричното 1:6 и влезна в тон с мъжкия състав.

четвъртък, 3 април 2008 г.

Прекрасни стихове от Пазарджик

Афинитетът ми към поезията е отдавна известен. Затова и в един от първите постове тук сложих част от любимите си стихове, написани от мен преди време. Сега публикувам едно прекарасно стихотворение, написано от Васка Мадарова. Всъщност аз я познавам само косвено - тя е първа братовчедка на младата пазарджиклийка Татяна Динкова. Таня пък няма нужда от представяне - активен блогър, блестящ млад икономист, изявен любител на планинарството и отявлен фен на "Хебър" (Пазаржик) (както и моя колежка от УНСС). Ето и стихотворението (още стихове на Васка тук):


Прашинка в окото

Аз не плача... само ти се струва -
прашинка влезе в лявото око.
Наистина! Не се преструвам.
Аз рядко плача, пък и за какво.

Затуй, че си съвсем безчувствен -
не! - нямаш никаква вина!
Вината е, че аз се чувствам
по-влюбена от досега.

Затуй, че се прибираш вечер
при друга хубава жена?
Опазил Бог да ти се сърдя!
Кое е лошото в това?...

Затуй, че ме отхвърляш вечно,
защо ти е да се безпокоиш?
Ще те посрещна пак сърдечно,
когато и да позвъниш.

Затуй, че се усмихваш скрито
на чужди нечии очи -
аз даже няма да те питам.
Усмихвай се! Не ме боли.

Затуй, че ме обичаш само
когато ти остава време -
напълно те разбирам. Да!
Недей се тревожи за мене.

Не, няма смисъл да ме питаш вече -
не плача, няма за какво!
Просто вятърът сега донесе
прашинка и във другото око...

Васка Мадарова

сряда, 2 април 2008 г.

Едно мое офроуд приключение

В един от съботните дни на януари 2007 г. Средногорието се превърна в сборен пункт за любители на офроуд приключенията от цялата страна (снимки тук). Този емоционален и сравнително скъп спорт най-общо се състои в това да притежаваш стабилен и мощен джип, с които да тръгнеш по стръмни и трудно проходими терени, като с това поемеш риска да счупиш нещо по себе си или по возилото. Нещо като рали Дакар, но в нашенски вариант. Оказва се, че в България има доста запалени по темата хора, както и специален форум, на който те се “срещат” и организират подобни “разходки”.

Поредната от тях се проведе в нашия регион благодарение на Лъчезар Прокопиев и Спас Спасов, които също от години обичат шофирането извън пътищата. Около 20 джипа от цялата страна пристигнаха в необичайно слънчевия за януари съботен ден и поеха по предварително избрания маршрут из Средна гора. Сборния пункт бе на центъра в Пирдоп и паркираните мощни возила привлякоха погледите на всички минувачи. Имаше както истински “зверове”, така и по-лекотоварни модели като ГАЗ, УАЗ или пък “Лада Нива”. Те обаче впоследствие показаха, че също имат достойнства що се отнася до шофирането в пресечен терен.

За мен обаче се намери място в “Тойота Ленд Крузър”, управлявана от 40-годишния столичанин Александър Марков. С негова помощ само за няколко часа се превръщам от абсолютен лаик в човек, който поназнайва това-онова за офроуд карането. По думите му сме твърде много – оптималният брой коли е 4-5, но никога само една – “Просто ако закъсаш някъде трябва да има кой да те издърпа”. Минаваме през Боровата гора и продължаваме към язовир “Жеков вир”. По-запалените избират максимално трудните отсечки, останалите предпочитат да не рискуват. За мое щастие съм попаднал при шофьор от първата група. Той разбира се забелязва, че на моменти адреналинът ми идва в повече. Споделя, че в началото винаги е така, но с времето минаваш през все по-екстремни места. И докато се бори с особеностите на неравния терен, Сашо ми разказва дузина истории за свои офроуд преживявания, на които откровено се радвам, че не съм присъствал.

Всъщност денят предложи почти пълна програма – няколко повреди, както и две-три затъвания и нужда от изтегляне. Никой не “успя” да се преобърне, макар на два пъти да имаше реална опасност за подобен инцидент. Нашата “Тойота” обаче стоеше доста стабилно и премина през всички трудни участъци без проблеми – само веднъж се налага да ни издърпат. Според Сашо това си има и своите недостатъци – “Малко се губи чувството за офроуд – с такова возило се чувстваш почти толкова стабилен, колкото и на пътя”. Добрият джип обаче е нищо ако не го управлява добър шофьор, който да мисли бързо и да реагира адекватно.

Към залез слънце бойната група се спусна отново към града – някои заминаха по родните си домове, но повечето останаха и за неделния ден. След подобаваща вечерна сбирка, на другия ден трасето бе по Стара планина и сигурно е било не по-малко емоционално. Аз обаче реших, че това е идеален ден за пътуване по българските пътища. Които междувпрочем на места са почти толкова непроходими, колкото и офроуд участъците:)

Учителят на поколения пирдопчани - Симеон Кръстанов

Както всяка културна институция, и пирдопското СОУ “Саво Савов” си има своята жива легенда. Казва се Симеон Кръстанов и всички от града го знаят като човека, отдал живота и сърцето си на любимата гимназия.

Започва като обикновен учител, след което става директор и за рекордните 19 години начело на училището успява да го изведе на призова позиция в страната. Ползва се с уважението на колеги от всички краища на България, а нееднократно е получавал предложения за работа в други училища. За учителя Кръстанов обаче работата в гимназията и града е по-важна от всичко и през всичките 42 години педагогическа дейност той дава всичко от себе си в името на тази идея. А въпреки здравословните проблеми напоследък, той ни най-малко не е загубил природната си дарба на оратор.

“Няма база за сравнение” – отговаря с нотка на носталгия бившият директор на въпроса ми каква е разликата между тогавашните и сегашните ученици. “Някога гимназията се сочеше за пример от министъра на образованието, а немалкото чужденци, които ни гостуваха, се възхищаваха от нивото на обучение, което бяхме достигнали. Но по мое време средното образование в България бе на съвсем по-добро равнище. При нас всеки се обучаваше разностранно – имахме даже задължителен безплатен шофьорски курс, а овладяването на професия още на гимназиално ниво бе правило. Въпреки всичко днес аз още наричам СОУ “Саво Савов” “моята гимназия” и се радвам за успехите на възпитаниците й.”

С усмивка приема въпроса ми как е успял да постигне успеха и има ли рецепта за добро ръководене на учебно заведение. “Станеш ли директор трябва да се промениш изцяло” – продължава Симеон Кръстанов. “Аз никога не съм бил просто изпълнител на закони, а преди всичко човек, който изслушваше и разбираше болката на учениците. Затова те ме имаха за баща, а аз нерядко съм поемал риск и съм им помагал в трудни за тях моменти”.

Финалният съвет на г-н Кръстанов към настоящият учителски колектив на гимназията е “Управлявайте я така, както ние го правехме”. Допълва, че за него един учител е толкова по-добър, колкото по-малко говори. С усмивка приема учудването ми и пояснява: “Разбира се, това трябва да става за сметка на класа: именно учениците трябва да вземат думата”. А аз за пореден път усещам мъдростта, която струи от всяка една негова дума.

Кирил Каменов - как се става шампион по канадска борба

Кирил Каменов е на 16 години, от град Пирдоп. Учи в местното СОУ “Сава Савов” и като голяма част от младежите в региона често посещава градската фитнес зала. Причината да ви запозная с талантливия младеж е неговият бърз и сензационен успех в един нов за региона спорт – канадска борба. Без някаква по-особена подготовка Кирил стана републикански шампион, а в скоро време заедно с баща си смята да регистрира клуб и да постави началото на историята на този спорт в Средногорието.

Още като дете Кирил започва да тренира класическа борба при легендарния местен треньор Иван Минкин. Показва, че има бъдеще, но за нещастие чупи китката на лявата си ръка и е принуден да спре тренировките. Впоследствие редовно поддържа добра спортна форма с фитнес, а преди около половин година решава да се пробва в изпитанието, наречено канадска борба.

Към този спорт го насочва баща му, Иван Каменов, който в момента изпълнява ролята и на мениджър, и на личен треньор. “Пробвахме се няколко пъти на шега и той взе, че ме би - а аз съм около 120 кг.” – с усмивка споделя бащата. Кирил решава да се запише на републиканското първенство, провело се в началото на август в Банско. Там без почти никаква подготовка успява да се нареди в челото на класирането. На лява ръка стига финал, но остава на второ място. На дясна ръка пък е безапелационен и “финишира” като шампион на страната. Радостта от победата е почти толкова голяма, колкото и изненадата у останалите участници в категорията – все пак напълно непознат за тях състезател ги побеждава по напълно категоричен начин.

На въпросното състезание Кирил се състезава от името на благоевградския клуб “Армспорт” поради познанството му с неговия президент. За съжаление разстоянието между Благоевград и Пирдоп е твърде голямо, затова пирдопският младеж започва тренировки в софийския “Витоша”. Под крилото си го взима лично Христо Дараджанов – вицеевропейски шампион, международен съдия и един от най-влиятелните хора в родната федерация. Разбира се, Кирил е включен и в националния отбор на страната, където се подготвя с най-добрите в този спорт.

Именно като част от представителния тим на България, пирдопчанинът взел участие и на световното първенство по канадска борба. По съвпадение за първи път негов домакин е нашата страна – срещите били в началото на месеца във Велико Търново. Участвали над 800 състезатели от цял свят, а разноските за нашето момче поели от “Челопеч Майнинг”. За съжаление Кирил изтеглил тежък жребий – още в началните групи се паднал с далеч по-силни противници и не успял да стигне до борбата за медалите. Това обаче не го отчаяло – все пак той тренирал целенасочено само от няколко месеца.

Световното първенство все пак дошло да покаже, че малко остава на средногорското момче да мери сили с най-добрите. Бащата Иван Каменов с още по-голям хъс прегърнал амбицията на сина си и закупил специална машина за тренировки, оригинална маса за игра, както и множество други пособия за тренировки. Конкретно тренировъчната машина е единствената по рода си в България – поръчват я от Полша по каталог. Така Кирил изгражда солидна тренировъчна база в дома си и в момента прекарва цялото си свободно време в нея. Изградил си е специален хранителен режим и го спазва стриктно, посещава и софийските зали за да научи техниката на играта от тамошните треньори. Двамата с баща му са решили да регистрират пирдопски клуб по канадска борба и на следващото състезание да се явят от негово име. Вече дори са намерили още 3-4 момчета, желаещи да започнат тренировки, и така до няколко месеца Средногорието ще има още един спортен клуб.

Следващата голяма цел е европейското първенство в края на април, което ще бъде в Норвегия. След това пък отново идва републиканската надпревара. Кирил и баща му са убедени, че след солидното трениране, което предвиждат през зимата, напролет ще се върнат с медали от скандинавската страна. Всъщност нещо, което повечето българи може би не знаят, е че в канадската борба нашата страна е една от най-добрите в световен мащаб. Единственият град с трима световни шампиони на Земята е Горна Оряховица, а към момента България е сред трите най-добри страни в този спорт.

Кирил твърдо е решил да не изоставя таланта си. Нещо повече, двамата с баща му ще се опитат да популяризират допълнително силовият спорт в региона и да попълнят редиците на спортния клуб – както с момчета, така и с момичета. Да, с момичета. Оказва се, че и те имат място в това наглед чисто мъжко занимание. Дори научавам, че световен шампион в момента е българката Вероника Бонкова, а нерядко се случва жена да “удари в масата” мъж.

Пирдопският младеж все пак не забравя и уроците и осъзнава, че спортът е само допълнение към тях. Споделя, че от канадска борба можеш да се прехранваш само ако поддържаш топ ниво и винаги си сред световните призьори. В очите на Кирил се чете увереност, че някой ден и това ще стане. Всъщност, с подобен старт на кариерата, не е толкова трудно да си го представи.