четвъртък, 29 ноември 2007 г.

Корупцията - необходимо или преодолимо зло

Корупцията е може би най-сериозния проблем, пред който са изправени страните от източна Европа през последните десетилетия. Проблемът е особено задълбочен, защото именно управляващите страната са призвани да се борят с решаването и санкционирането му. Това пък е все едно рибар да прокламира спиране на риболова.

Корупционната практика се е разпространила в особено големи размери по нашите земи от времето на османското робство. Добре известно е, че по това време империята насърчава даването на подкупи и постепенно нашите прадеди дотолкова са свикнали с това, че са го приели за даденост. И така до ден-днешен.

Интересно е да се запитаме у кого всъщност е проблема? У този, който дава парите, или у този, който ги взема? Защото лично според мен ако един наистина честен човек получи подкуп, той няма да го вземе. Затова и по мое мнение корупцията е двустранен процес, т.е. и двете страни в нея са достатъчно виновни.

Глупаво е обаче да мислим, че корупцията е необходимо зло. Далеч съм и от мисълта, че е непреодолима. Ако беше така, как тогава Скандинавските страни са решили този проблем и са постигнали толкова ниско ниво на корупция? Явно решение все пак има. И то не едно.

На първо място можем да се замислим за размера на доходите и тяхната обратнопропорционална връзка с нагласата към корумпираност. С други думи, ако един човек получава заплата, която напълно удовлетворява нуждите и желанията му, то той няма да има стимул за взима подкупи. Това обаче е твърде утопично, за да бъде приложено на практика. Всъщност в живота властва мисълта, че парите никога не стигат – на някои за хляб, а на други за самолет. Така дори заплатата на човек да е в стотици хиляди, той пак би се изкушил от неколкомилионен подкуп. И въпреки това съществуват определени професии, които са далеч по-високо платени именно заради склонността им към получаване на подкупи.

Поне според мен корупционното изкореняване става само и единствено с промяната в начина на мислене. Целта е да се внуши на хората, че това е наказуемо и неморално – нещо, което в родните условия е достатъчно трудно. И за да не се ограничаваме с подобни възвишени благопожелания като промяната в манталитета на източноевропейците, ще се опитам да обоснова три конкретни мерки, които значително ще ограничат циркулирането на парите “под масата”.

На първо място – по-бърза и ефективна работа на държавния апарат в лицето на стотиците хиляди чиновници по министерства, агенции, общини и т.н. Не е тайна, че всеки би предпочел да даде определена сума на точния човек за да избегне дългото висене по опашки, попълването на стотици документи, размотаването по няколко инстанции и разправията с навъсени и отегчени от живота лелки. Решението на този проблем не е свещена тайна, но така и не се предприема. А именно: съкращаване на неквалифицирания персонал и подмяната му с млади и амбицирани хора, оптимизиране на “бумащината” при всякакъв вид процедури (т.е. свеждането й до 1-2 документа максимум), модернизиране на системата (повече възможности за подаване на документи или плащане на сметки онлайн).

На второ място – поставяне на камери по оживените кръстовища и магистрали и премахване на човешкия фактор с палката. Смешно е как всяка година глобите за нарушения по пътищата от страна на шофьорите скачат, а събираемостта им си остава смешно ниска. Причината е повече от ясна. Лично според мен няма шофьор в България, който поне веднъж да не е давал подкуп на представител на КАТ. Или ако има, то той най-вероятно никога не е бил спиран. Този така доходоносен бизнес за представителите на реда може да бъде прекратен именно с поставянето на камери. Те, убедена съм, няма да поискат подкуп, а и няма да има кой да им го предложи. Причината е, че шофьорите няма бъдат спрени в момента на нарушението, а просто по записа ще бъде установен номерът на автомобила им. Така след няколко дена в пощата си заедно със сутрешните вестници ще получат и фишът, който да бъде заплатен. Освен корупционният проблем, това ще намали и катастрофите и жертвите по пътя вследствие на по-разумното шофиране. В момента всеки шофьор се опитва не да спазва знаците, а да усети къде точно се е скрила патрулката за да я надхитри. И веднъж задминал я, пак дава пълна газ.

И трето, напълно прозрачни общински поръчки и търгове. Така или иначе, предишните две решения може би ще предотвратят най-много корупционни сделки като физически обем, но в стойностно изражение те направо бледнеят пред подкупите на общински съветници, кметове и депутати. Тук става въпрос за доста по-солидни суми, затова и далеч по-трудно това ще бъде постигнато.

Няма как да не засегна и особено болезнената тема за наскоро отминалите местни избори, които определено бяха най-корумпираните в съвременната история на България. Ужасяващо е как корупцията достигна и до най-важното право на всеки гражданин – правото му свободно да избира своите управляващи.

В заключение обаче искам да припомня творбата на Христо Смирненски “Приказка за стълбата”, която за добро или лошо е твърде, твърде актуална и днес. Чела съм я както аз, така и всички депутати, бюрократи, КАТ-аджии и др. податливи на подкуп хора. И въпросът, който си задавам, е дали и те не са отричали така яростно корупцията преди да се запознаят лично с нея? Тъжната истина е, че каквато и реформа да се направи, нищо няма да се постигне без промяна в манталитета. А като вече казах, това според мен е в сферата на мечтите.

И така - не, корупцията не е необходимо зло. Не е и непреодолимо, но... може би само за страни като Скандинавските. За нашите географски ширини още доста време ще продължи да бъде болезнено актуална тема.

сряда, 28 ноември 2007 г.

Малко мои стихове

Те казват - да обичаш е пътека,
по нея трябва да се ходи ден след ден,
ако не искаш тя да обрасте полека
и тъй да се покрие с бурени съвсем.

Те казват още нещо друго - във живота
от всичките пътеки само по една
ще тръгнеш с истинска и искрена охота
но ще вървиш по нея чак до края на света.

__________________________________________________

Поисках слънце и небето се разплака,
поисках дъжд - лъч топъл ме огря.
Потърсих разум, ала срещнах се с простака,
а щом потърсих глупост - той сякаш поумня.

"Защо да търся обич?" - казах си отчаян,
"Навярно пак ще случа на провал."
Ала рискувах и все още съм замаян -
получих всичко, за което съм мечтал.

__________________________________________________

Веднъж случайно срещнах аз Съдбата,
попитах я: "Кога ще сетя любовта?"
Във отговор дочух: "Девойки много на Земята,
ала на теб ще пратя съвършената Жена."

Изпълнен с недоверие, ала и с трепет силен,
аз дълго бродих, скитах, търсих по света.
Накрая рухнах - тъжен, мрачен и безсилен,
и чак тогава те съзрях - неземна Красота...

_________________________________________________

И днес денят бил светъл и прекрасен,
а, казват, нежна ще да е нощта;
но как - аз виждам само мрак ужасен,
и във душата ми остана само тя - Скръбта.

Край нея спомени се лутат във тъмата,
навяват образ бледен, прелестно красив;
ни стан, ни вопъл - сам съм в тишината,
по-чернобял дори от снимка-негатив.

_________________________________________________

Събуждам се с усмивка на лицето
щом зная, че до мен си ти.
Усмихвам се, без болка във сърцето
и щастието край мен кръжи.

А вечер, щом денят премине,
заспивам със молитва на уста:
аз моля се, щом тази нощ отмине,
ти пак да си до мен на сутринта.

_________________________________________________

Понякога не спя по цели нощи
и виждам само твоя лик пред мен.
А друг път идваш ми на гости
в съня ми - лек и необременен.

И всеки път все повече се влюбвам,
и всеки път сърцето ми трепти.
и въпреки, че здраво на нозете си съм стъпил,
усещам как душата ми лети, лети...

_________________________________________________

Как исках да е вечно пролет -
навън да чувам птичи глас,
душата ми да бъде в полет
и само да мечтая във захлас.

И ето - сякаш стана чудо,
за срещнах тебе - ангел бял в нощта.
Сега навън студът бушува лудо,
но пролет, пролет е във моята душа!

понеделник, 26 ноември 2007 г.

Спас Спасов - как се побеждава смъртта

Историята на Спас Спасов е малко дълга, но определено заслужава да й бъдат отделени десетина минути. Това е история не само за спорт, но и за психическа устойчивост и воля. Роден е на 22 май 1974 година в град Пирдоп. Меко казано притежава силно тяло и още по-силен дух. Спечелил е десетки титли и призови места в спортната си кариера, но най-важният си успех записва на 29 април 2002. Тогава в неравна битка с обстоятелствата успява да пребори и смъртта.

Спас започва да тренира борба още в 4 клас. Става републикански шампион и привлича вниманието на тима на “Рилски спортист” от град Самоков, в чието спортно училище се премества година по-късно. Там прекарва четири години и на всички първенства, в които взима участие, завършва в призовата тройка – предимно на най-високото стъпало. Идва предложение и от столичния ЦСКА, но за съжаление на Спас се налага да се прибере в родния дом. До дипломирането си обаче продължава активната си състезателна кариера – освен борба започва да тренира и таекуон-до, става два пъти републикански шампион, стига и до националния отбор на страната. “От всички национали бях единствения без черен колан” – спомня си с усмивка спортистът сега.

Следващият етап от живота му е в казармата, а след излизането от нея той продължава да тренира, но вече само за удоволствие. Решава, че вече е постигнал достатъчно успехи и спира с обикалянето по състезания, като за сметка на това се концентрира повече върху личната си форма. На два пъти заминава за чужбина, но все още само за да работи. Първо е охранител на дискотека в Рим, малко след това заминава за Лондон и работи по строежи като разрушител с канго. Разказва как на подобен уред останалите работели по двойки, само “силният българин”, както го наричали, се справял сам.

Шест месеца след като се връща от Англия, на Спас се налага да отиде по лични дела до София. Връща се с мотор и когато наближава Горна Малина лек автомобил без предимство на пътя го засича. “Първото нещо, което видях, беше кракът ми – налагаше се да го отместя от очите си” – спомня си за ужасния инцидент пирдопчанинът. За негово учудване шофьорът на лекия автомобил не бяга от местопроизшествието, но от гледката изпада в шок. Следващите часове са критични. Спас е с почти откъснат десен и счупен на няколко места ляв крак, а има и два разместени прешлена. Няколко пъти звъни на Бърза помощ, отговарят му че е твърде далече и имат работа в момента. Чак след 2 часа и половина пристига болничен автомобил, ала лекарите определено се двуомят дали си струва разправията. “Сега ще вземеш да ми умреш в линейката” – казва един от тях.

С много увещания все пак го качват и тръгват към столичната Окръжна болница. По пътя дори не му бият болкоуспокояващо под претекст че нямат. Минути преди да пристигнат големият кръвоизлив си казва думата и Спас изпада в кома. Събужда се няколко часа по-късно, а десният му крак е ампутиран до коляното. “В началото бях много отчаян, дори хвърлях всичко, което ми попадне, по докторите” – разказва борецът. Не след дълго обаче се успокоява и осъзнава, че ако не е бил толкова силен физически, животът му вече щеше да е свършил. Потвърждение на тези мисли е друг човек, докаран в подобно положение няколко дни по-късно. Той, за разлика от Спас, не е тренирал усилено от детска възраст, и не след дълго умира.

Когато бива изписан от болницата, средногорецът вече не вярва на лекарите. Сам си провежда рехабилитация – цели шест месеца е на легло, след което се опитва да ходи с протеза. Налага се да купи инвалидна колика, само че не успява да намери такава в България. За щастие приятели му донасят от чужбина. След много борба, вяра и най-вече воля, той най-накрая започва да ходи отново.

Към спорта се връща след като един ден случайно гледа телевизионното предаване “Искрено и лично”. Гости са хора като него – спортисти с някакъв физически проблем. Свързва се с тях, запознават се, започва отново тренировки, но едва след година успява да си върне предишната форма. Първото му състезание след катастрофата е в Бургас, където успява да вдигне 150 кг. от лег и без проблеми става първи. Оттогава досега всяка година ходи на републикански първенства и неизменно е победител. Убеден е, че ако го допуснат до състезанията за здрави състезатели, ще финишира поне трети. За да стартира там обаче му е нужна специална стретчинг-фланелка, а най-евтиният модел струва 180 евро. По негови наблюдения резултатите при силовите спортисти-инвалиди дори са по-добри от тези на здравите. “Може би при нас прагът на болката е по-голям” – добавя състезателят.

Истинските успехи на Спас обаче са в чужбина – в България вече няма непокорени върхове. На параолимпийските игри в Атина през 2004 година финишира 14-и от 17 участника. Приема класирането като лошо – с него не пътува личният му треньор Георги Пърлиев, а заместникът му се оказва под всякаква критика. През миналата година става част от европейското първенство в Португалия, където след съдийски неточности завършва с три нули от трите си опита. А по неговите думи още с първото вдигане си е осигурявал медал. Следва открито първенство в Холандия, където вдига 165 кг. и става първи.

Преди броени дни пък Спас се завърна от най-големия международен форум, но който е участвал – световно първенство в гр. Бусан, Южна Корея. Участват 64 страни, а във вдигането на лег конкурентите са 28. Пирдопчанинът финишира девети, но е силно разочарован. Причината е, че от българския треньорски щаб не му позволяват да атакува по големи тежести. Тази и още много други причини са довели и до желанието му да напусне нашата страна. Мечтае да стане част от холандския национален отбор, където с очите си е видял, че е ценен. В момента холандците работят по административната част и когато необходимите документи бъдат готови, пирдопчанинът ще може да се премести със семейството си при тях. Никак не се учудвам на намерението му. А и той го аргументира достатъчно добре: “В Пирдоп преди месеци се отвори фитнес клуб, а от ХЕИ вече искат да го затворят. Причината според тях е ниският таван, което е абсурдно. Аз съм бил в десетки зали, повечето от тях дори по-ниски. В Холандия едно дете не може да мине осми клас ако не покрие определени нормативи по плуване. В гр. Зутимер, където бях, има две аптеки и 25 зали за фитнес. В Пирдоп има една зала, а на аптеките не им знам броя. Този факт е показателен за нашето “отлично” здраве”.

И въпреки всичко Спас Спасов е оптимист и изключително позитивен човек. Личен приятел е с небезизвестните Митьо Крика, Киро Лежанката и Кирил Вълчев, в чието предаване по телевизия СКАТ вече е гостувал. Бил е и в ефира на Канал 1. Лично аз на два пъти пращах историята на Спас в "Шоуто на Слави", но за съжаление и до днес той не е канен там. Така или иначе, той не обича да се изтъква и е далеч от позьорщината на гореспоменатите видни български културисти. Още една причина да се гордея със съгражданин като него.

Изигра се кървавото средногорско футболно дерби

Този уикенд завърши есенния полусезон от "А" Регионална футболна група, където се изявяват и двата средногорски тима. Финалът бе нещо като черешката на тортата - двата футболни гранда "Мирково" и "Спартак 2001" (Пирдоп) един срещу друг.

Интересното е, че именно в тази среща мирковчани трябваше да изтърпят наказанието си – лишаване от домакинство за една среща. То бе наложено след като в предишното домакинство на тима фен на "Мирково" нахлу на терена и почна да бие играч на гостите (нещо не чак толкова странно за тази дивизия :-) Първоначално двубоят трябваше да се играе на стадиона в Горна Малина, но впоследствие се оказа, че тамошният терен вече е зает. Така се стигна до компромис дербито да се играе на градския стадион в Пирдоп. И колкото и куриозно да звучи, спартаковци бяха гости... на собствения си стадион.

Това, съчетано с по-добрата форма в последно време, определено правеше пирдопчани изявен фаворит в срещата. В началото обаче те сякаш подцениха уменията на мирковчани, които отправиха редица опасни удари. При една от атаките им се стигна до грешка в защитата на “Спартак 2001” и се наложи вратарят Боян Иванов да спре с нарушение откъсващият се нападател. Реферът определено “помилва” младият страж и му показа само жълт картон, но след това все пак успя да се реваншира на пирдопчани. Минути по късно техният офанзивен играч Николай Бръмбев бе фаулиран в наказателното поле на “домакините” от Мирково, но дузпа така и не бе отсъдена.

Към края на първото полувреме спартаковци вече поеха инициативата и заиграха в познатото от този сезон темпо. Така броени минути преди почивката те откриха резултата - след изпълнение на корнер Атанас Димов отлично намери топката с десния крак и с красив удар от 20-ина метра реализира. Секунди по-късно Ненко Георгиев пък нацели гредата на мирковчани след като сякаш на шега стреля почти от центъра на терена.

През втората част играчите на "Мирково" отново се опитаха да бъдат по-дейни и донякъде успяваха на моменти. В игра за тях влезнаха нападателите Захари Текерлеков и Димитър Велков, които раздвижиха играта в атака. Пирдопчани обаче за пореден път показаха стабилна игра в защита, а младият вратар Боян Иванов нито веднъж не допусна да бъде надигран. Това изнерви символичните домакини, които на няколко пъти налетяха на съдията след отсъждания в тяхна вреда. За щастие това дерби се размина без по-тежки последици, макар на моменти и полицията да имаше работа.

Точката на спора бе сложена десетина минути преди края. Игралият отлично и в този мач Ненко Георгиев изведе с уникален 50-метров пас Добрин Михайлов – Добата, който умело се измъкна от пазача си и пусна топката успоредно на голлинията. Там добре пласираният Недко Йорданов с лекота отбеляза, оформяйки крайното 0:2. По този начин “Спартак 2001” записа първа победа като гост за сезона – макар и на своя стадион :-)