Добро представяне за "Средногорски атлет" при младшата възраст

През отминалия уикенд, 23 и 24 януари, в софийската зала „Фестивална” се проведоха първите стартове от тазгодишното републиканско първенство по лека атлетика. Над 700 юноши и девойки младша възраст се включиха в надпреварата, сред тях бяха и трима представители на местния клуб „Средногорски атлет”.

В основен проблем за всички участници се превърнала недостатъчно отоплената спортна зала. Минусовите температури, сковали цялата страна през последните дни, съвсем естествено се отразили и на въздуха вътре в столичното съоръжение. Според треньора на пирдопчани Ваньо Масларски, през голяма част от времето градусите били между 14 и 16 – което създало немалко трудности на лекоатлетите. От друга страна обаче, това едва ли е притеснило особено средногорските състезатели, тъй като те тренират при подобни условия и в пирдопската спортна зала.

Това показват и постигнатите резултати, които и този път са повече от добри. В женския профил Виктория Крънева се наредила 11-а от общо 34 момичета, стартирали в бягането на 400 м. На 800 м. пък средногорската лекоатлетка финиширала 10-а в конкуренция с 36 съпернички. На практика 13-годишната Виктория бе най-малката участничка в категорията, тъй като нейното участие при девойките младша възраст бе само за обиграване. Тя ще има далеч по-големи шансове за медал в надпреварата със своите връстнички – момичетата до 14 години.

Един от опитните пирдопски лекоатлети – Любомир Дишлянов, този път се включил в състезанието по многобой. Прекарана настинка през последните седмици накара треньора Ваньо Масларски да извади състезателя от коронните му дисциплини – бяганията на дълги разстояния. От общо 24 участника в многобоя, едва 15 завършили в крайното класиране – останалите не успели да издържат на натоварването и се отказали преди края. Любчо пък се наредил седми във финалното подреждането, като съвсем резонно най-доброто му класиране от всичките пет дисциплини било в бягането на 1000 м – второ място.

Третият средногорски лекоатлет – Христо Атанасов, също бил подложен на значително натоварване. В съботния ден той участвал в бягането на 1 500 м., където от общо 50 стартирали състезатели финиширал 12-и с резултат 4:28 мин. В неделя пък Христо бягал и на 3 000 м. и почти повторил класирането си – 13-о място в конкуренция с 30 съперника.

През следващия уикенд – 30 и 31 януари, републиканската надпревара продължава със стартовете при юношите и девойките старша възраст.

Предстоящи изпитания за средногорските състезатели по тенис на маса

В края на месец февруари предстоят първите изпитания и за средногорските състезатели по тенис на маса. Общо трима от тях ще вземат участие в предстоящите финали на републиканската надпревара „Млад олимпиец”, след като през есенните квалификации успяха да се наредят сред 16-те най-добри играчи от Южна България.

Медалите в категорията си първи ще разпределят най-добрите български момчета и момичета до 12 години, които ще премерят сили в морската ни столица – Варна. Сред тях ще бъдат и двама средногорци – Игнат Николов и Ваня Брайнова.

Златичанинът Игнат, който е част от отбора към спортен клуб „Стоян Николов”, е и една от изненадите в турнира. Въпреки сравнителната си неопитност, той показа бързо израстване и успя да преодолее и двата квалификационни кръга преди финалите. Младият талант влиза в битката за медалите като 14-и в Южна България и на практика няма особено голям шанс за призово класиране, но самото му достигане до този етап заслужава адмирации.

Пирдопчанката Ваня Брайнова пък вече се причислява към по-опитните състезателки и ще се опита да се намеси в борбата за медалите при момичетата. През есента Ваня се нареди седма в квалификациите за Южна България, но на практика само здравословните проблеми, които имаше средногорската състезателка по това време, й попречиха да влезе в призовата тройка.

Седмица след състезателите до 12 години, в Търговище ще се проведат и финалите при момчетата и момичетата до 15 години. Там представителка на Средногорието ще бъде друга опитна пирдопчанка – Борислава Лазарова. Тя влиза във финалната схема като вицешампионка на Южна България в категорията си. Боби също има реален шанс да се озове на почетната стълбичка след провеждането на последните срещи в републиканската надпревара.

През месец март пък ще започне и отборното състезание в същите две възрастови категории – до 12 и до 15 г. Основните притеснения на треньора Йордан Лазаров са свързани с покриването на разходите, свързани с участието в него – тъй като домакин на състезанията отново ще бъде град Варна.

Иначе месец май се очертава като най-натовареният за пирдопския спортен клуб по тенис на маса. За тогава е насрочено тазгодишното домакинство на ежегодно провеждащия се турнир за ветерани „Дичето”. Освен него, през май пирдопчани ще вземат участие и в републиканското първенство за ветерани, което ще се проведе във Велико Търново, както и в кръга от „В” група в надпреварата при мъжете.

От родната федерация пък са заявили и провеждане на още един, допълнителен турнир за ветерани в град Пирдоп – явно впечатлени от условията, предоставяни от градската спортна зала. За разлика от „Дичето”, който всяка година се провежда в различен град-домакин, новата надпревара ежегодно ще се състои само в Пирдоп и ще носи неговото име – приз „Пирдоп”. Турнирът обаче отново е предложен за провеждане през така наситения откъм тенис-събития май, затова от местния клуб ще подадат молба за преместването му с поне месец напред.

Започва републиканското първенство по лека атлетика в зала "Фестивална"

В дните около коледните и новогодишните празници, за почти всички спортисти в региона настъпи време за кратка почивка преди пролетните изпитания. Eдни от малкото, които без прекъсване продължиха подготовката си в последните дни от миналата година, бяха състезателите от пирдопския клуб по лека атлетика „Средногорски атлет”. Причината всяка година е една – започващото в края на януари републиканско първенство в столичната зала „Фестивална”.

Надпреварата стартира идния уикенд – на 23 и 24-и, когато за призовите места ще спорят юноши и девойки младша възраст. Треньорът на пирдопските лекоатлети Ваньо Масларски сподели, че ще направи всичко възможно да замине към София със своите възпитаници още в четвъртък. По този начин пирдопчани ще могат да се подготвят по-добре в дните преди официалните стартове, а и ще тренират дисциплини, за които пирдопската спортна зала не предоставя условия – като тласкането на гюлле например.

Иначе в тази възрастова група ще се включат общо трима представители на „Средногорски атлет”. Най-опитният от тях е Любомир Дишлянов, който ще участва в многобоя и бягането на 3 000 м. През миналогодишната надпревара Любомир финишира с много добри резултати и се нареди четвърти на многобой, но в долната възрастова група – момчета до 16 г. Повторение на това класиране сега ще бъде трудно постижимо, но не и невъзможно.

Освен него при състезателите младша възраст за медали ще се бори и Христо Атанасов, който ще бяга на дългите дистанции – 1 500 м. и 3 000 м. За него това ще бъде второ участие на републиканско първенство в зала. Христо обаче ще се включи в надпреварта идния уикенд основно с цел обиграване, тъй като той все още попада в доланата възрастова група. Така за него възможностите за призово класиране ще са далеч по-големи в стартовете при момчетата под 16 години, които ще се състоят в началото на месец февруари.

В подобна ситуация е и третият ни представител – 13-годишната Виктория Крънева, която ще бяга на 400 м. и 800 м. Тя ще е и най-натовареният пирдопски състезател. Освен при девойките младша възраст, Виктория ще се включи и в надпреварата при момичетата до 16 години, преди да стартира и в своята възрастова група – до 14 години.

Ваньо Масларски сподели, че до тази възможност се е стигнало след специално разрешение от родната федерация във връзка с добрите резултати на Виктория през последната година. Иначе лекоатлетите имат право да участват само в стартовете от горната възрастова категория като допълнение към своята основна такава.

Седмица след държавното първенство при младшата възраст, на 30 и 31-и януари ще се състезават и юношите и девойките старша възраст. Там в коронните си дисциплини – многобой и тласкане на гюлле, ще се изявява най-опитната пирдопска лекоатлетка Мария Христова. В зависимост от физическото си състояние, при по-големите могат да се включат и Любомир Дишлянов и Христо Атанасов.

На 6 и 7-и февруари пък са и стартовете при състезателите под 16 години, където ще се изявяват вече споменатите Виктория Крънева и Христо Атанасов, заедно със своя брат Атанас Атанасов. По преценка на Ваньо Масларски за тази възрастова група към София могат да пътуват и няколко дебютанта от пирдопската школа.

На 13 и 14-и февруари е надпреварата за мъже и жени, в която отново ще има и средногорски представител – Мария Христова. Този път летвата е вдигната високо след миналогодишните успехи – четвърто място на многобоя в зала, последвано от сребърен медал в състезанието на открито през лятото.

След края на републиканското първенство в зала „Фестивална”, на 28-и февруари в гр. Луковит ще се проведе държавна надпревара по крос-кънтри, за която Ваньо Масларски планира да заведе почти всичките си възпитаници. На 20-и март пък Христо и Атанас Атанасови, Виктория Крънева и Любомир Дишлянов ще пътуват към Северозападна България за надпревара по спортно ходене, която ще се проведе в с. Оброчище.

Душанският язовир - отново без ледена покривка и зимен риболов

И тази зима традиционно решихме да проверим как върви риболова на най-големия водоем в региона – язовира над с. Душанци. Необичайно топлото време през последните месеци обаче до голяма степен обезсмисли начинанието ни. За разлика от предишни години, този път водната повърхност не бе покрита от дебел слой лед и десетки рибари върху него.

Тъкмо обратното – на язовира имаше само малка групичка от няколко ентусиасти. Те откровено си признаха, че не са тук с надеждата за голям улов, а просто от любов към риболова. По думите им, рибата сега е по-малко активна предвид студената вода и се задържа повече на дъното. Иначе в такива месеци дебелата ледена покривка би дала известно предимство на рибарите, защото по нея може да се влезе по-навътре във водоема и шансът за улов се увеличава.

За последен път обаче подобно застудяване в Средногорието имаше едва преди две години. През зимата на 2008 г. целият язовир беше покрит с лед, а и се случи станалото вече легендарно изпускане на голям брой риби от една от садките на близкия развъдник. Инцидентът напълни водата с пъстърва и ледът над нея с рибари, но за кратко време богатият улов приключи.

И сега надеждите за успешен риболов се подхранват основно от рибното стопанство. От една страна, възможно е отново да се появи видра, която да прегризе мрежата на някоя от садките и това да доведе до ново изпускане на риби. По-реални обаче се очакванията, че голямото количество храна, което се хвърля в развъдника, може да привлече и част от другата риба в язовира.

Разбира се, липсата на ледена повърхност може да бъде преодоляна с подходяща екипировка. В това ни убеждава Йордан Канов от с. Чавдар, който пристига на брега с надуваемата си лодка и в пълно риболовно снаряжение. Според него основната причина за слабия улов е недостатъчното зарибяване на водоема през последните години.

В крайна сметка се убедихме, че риболовът по това време на годината е подходящ само за най-големите маниаци на тази тема. Ако сте сред тях – въоръжете се с достатъчно търпение и с малко повече късмет може и да се върнете с някоя щука или костур. Останалите, сред които се нареждам и аз, могат спокойно да изчакат по-топлите месеци в годината.

Николай Иванов - поредният талант от златишката школа по борба

Николай Иванов е на 13 години, от град Пирдоп. Възпитник е на школата по борба към златишкия спортен клуб „Стоян Николов”, а отминалата 2009 бе най-динамичната и успешна година във все още кратката му кариера. През нея Николай стана републикански шампион в категорията си, премина в редиците на най-силната родна школа – тази на „Рилски спортист”(Самоков), и в крайна сметка бе награден от Община Златица за състезател на годината в своя спорт. След всички тези успехи решихме да представим младия пирдопски талант от страниците на вестник “Регион”.


Кога започна да тренираш борба и какви бяха първите ти стъпки в този спорт?

През пролетта на 2007 година се записах при треньора Иван Нешков в Златица. Тогава обаче бях едва на 11 години и нямах право да участвам на състезания, затова до края на годината само тренирах в залата. Пътувах и с отбора по надпревари, но не за да се боря, а за да гледам и научавам различните видове техники. Треньорът ме включи само в турнира „Стоян Николов” през лятото, където в категория до 47 кг. се състезавах с по-големи от мен момчета, но успях да се класирам трети.


Как избра точно този спорт и защо го предпочете пред другите?

Още от малък исках да тренирам борба и никога не съм се замислял дали да се пробвам в някакъв друг спорт. Моят баща също е тренирал като ученик и е ставал републикански шампион, така че може и от него да съм го наследил. По-големият ми брат Димитър пък тренираше три години карате, но после и той като мен започна тренировки при Иван Нешков. Честно казано, не се сещам за конкретна причина да избера този спорт – просто откакто се помня мечтая за това.


Как се стигна до преминаването ти в „Рилски спортист” (Самоков)?

Още след първите ми участия на официални състезания доста отбори се свързаха с родителите ми. Освен от Самоков имаше интерес и от школата в Пловдив, както и от софийските „Левски” и ЦСКА. Още от самото начало обаче исках да продължа подготовката си в Самоков – това е най-силният български отбор в този спорт, а и базата е най-добра. Така от есента на миналата година вече се състезавам за тима на „Рилски спортист”. Даже вече успях да спечеля и първия си медал с новия ми отбор – в края на 2009 станах първи на републиканското първенство в Перник.


Как те приеха в новия отбор и какви са първите ти впечатления от него?

Приеха ме повече от добре, а и там съм заедно с още двама бивши мои съотборници от златишкия клуб – Йото Христов и Ростислав Атанасов. Йото вече е утвърдено име в отбора, многократен републикански шампион. С Ростислав пък започнахме заедно и тепърва ще се доказваме. Иначе тренировките са много по-тежки, тренираме два пъти на ден по 2 часа. Редуваме училището със спорта и почти не ни остава свободно време.


Изненадан ли си от избирането ти за най-добър състезател по борба в Златица за 2009 г. и как приемаш тази награда?

Разбира се, радвам се че съм заслужил подобно отличие. Годината беше много успешна за мен – постигнах добри класирания и преминах в силна българска школа по борба. Също така, на турнира в Златица през лятото бях избран и за Най-резултатен състезател.
Наградата обаче ме амбицира и през новата година ще направя всичко възможно за да оправдая оказаното ми доверие. Също така, искрено благодаря на моя първи треньор Иван Нешков, който успя за кратко време да ме научи на много неща. Всичко, което съм постигнал до момента, дължа на него.


Какво ти предстои през 2010 г.?

През новата година ще започна да се състезавам в горната възрастова категория – момчета до 15 години. Там със сигурност ще ми е по-трудно, защото ще трябва да се боря с по-големи от мен състезатели. Надявам се обаче да постигна добри резултати и рано или късно отново да бъда републикански шампион.

Коледните и новогодишни празници в Испания

Приемането на България в ЕС, заедно с все по-мащабното навлизане на нискобюджетни авиокомпании и на нашия пазар, направи пътуването към западноевропейските страни все по-достъпно и за обикновения българин. И тъй като горните обстоятелства ми позволиха да посрещна 2010 г. в Испания, с настоящия материал ще се опитам накратко да опиша основните традиции, съпътстващи коледните и новогодишни празници на Иберийския полуостров.

Първото нещо, с което истински ще ви впечатлят испанците, е храненето – при тях то буквално е издигнато с ранг на религия. Наистина, и по нашите ширини голяма част от хората са чревоугодници, но в страната на Дон Кихот нещата са добили съвсем други измерения. Тук хапването на крак е направо ерес, а дъвченето на кифла или сандвич по улиците е недопустимо.

Менюто задължително се състои от поне три ястия, но въпреки големите количества храна не очаквайте да видите предимно хора с наднормено тегло. Дори напротив – което се дължи на винаги пресните плодове и зеленчуци, огромните количества морски деликатеси и традиционния зехтин.

Вкусният и обилен обяд пък в миналото обикновено е завършвал със сиеста – кратка дрямка, която да довърши кулинарното удоволствие. Днес обаче това си позволяват малка част от хората – предимно тези, на които не се налага да бързат за работа.

Испанците са и народ на движението, въплътено в неизброимо много фиести – изпълващи цялата година в чест на множеството светци, почитани в страната. Макар и с образа на религиозна страна, в Испания религията е по-скоро повод за социално общуване. Различните фиести пък са свързани с традиции, които привличат хиляди туристи от целия свят. Като например Ла Томатина в Буньол, Валенсия – включваща едночасова битка с домати, в която между 30 и 40 хиляди души унищожават около 120 000 кг. домати. Или пък бягането пред стадо разярени бикове, традиционно организирано по тесните улички на Памплона за празника Сан Фермин.

Всичко това би трябвало да ви ориентира и за начина, по който средиземноморската страна посреща коледните и новогодишни празници. Както и в България, за испанците Коледа е истински семеен празник, за който всеки се събира на една маса с най-близките си. Докато ние наблягаме на свинското обаче, най-предпочитани от иберийците в святата нощ са морските дарове. За десерт традицията повелява всички да хапнат от специални коледни сладки, наречени торонес. Те са много твърди, направени от мед и бадеми и наподобяват нашата халва. Продават се с различни вкусове, но по правило само около Коледа и Нова Година. И тъй като през останалите месеци испанците не могат да им се насладят, те малко попрекаляват с тяхната консумация.

Разбира се, и в тази страна на трапезата се слага месо от българския коледен символ – прасето. Един от най-големите деликатеси в Испания е т. нар. „хамон” – цял бут от специално отгледани свине, който преминава през изсушаване и различни обработки преди да попадне върху домашното хамонеро (специална поставка за хамона). Месото може да бъде определено като шунка, но не се залъгвайте – няма нищо общо с обикновената такава, която може да намерим и по нашите магазини.

В зависимост от това с какво е хранено прасето, цената на деликатесното месо може да достигне и до стотици евро за килограм, а в някой случай хамонът се поръчва с години аванс.

В новогодишната нощ испанците обикновено празнуват на площадите или в баровете. Финалното отброяване пък се съпътства от традиция, която не практикуваме в нашата страна. Пред всеки се подреждат дванадесет зрънца грозде, а когато останат точно толкова секунди до края на годината, всеки трябва да си намисли желание и бързо-бързо да ги изяде. Ако успее да го направи до официалното настъпване на новата година, през нея желанието му ще се сбъдне.

И накрая, ще се опитам накратко да ви запозная с един празник, за който децата в България дори на подозират – Лос Рейес Магос, или Царете-магьосници. Празнува са на 5 януари – всяка година на тази дата навсякъде в Испания се организират тържествени шествия, символизиращи посрещането на тримата царе – Мелчор, Гаспар и Балтазар. Както гласи легендата, след раждането на Исус Христос те стигнали до Витлеем водени от Витлеемската звезда и там се поклонили на новородения Божи син, дарявайки го с царски подаръци.

Така за испанските деца тримата царе са това, което за нас е Дядо Коледа – именно до тях те адресират писмата си с желаните подаръци. И ги получават вечерта на 5 януари, ако са слушали през годината разбира се. За непослушните царете носят само торбичка с карбон (въглен).

На следващият ден, 6 януари, близките се събират на семеен обяд. На трапезата пък задължително присъства роскон – пръстеновиден сладкиш със сметанов или шоколадов пълнеж и украсен с желирани плодове. И докато ние търсим парá в питката и късмети в баницата, испанците мечтаят в тяхното парче от роскона да се падне предварително поставената царска фигурка.