Коледните и новогодишни празници в Испания

Приемането на България в ЕС, заедно с все по-мащабното навлизане на нискобюджетни авиокомпании и на нашия пазар, направи пътуването към западноевропейските страни все по-достъпно и за обикновения българин. И тъй като горните обстоятелства ми позволиха да посрещна 2010 г. в Испания, с настоящия материал ще се опитам накратко да опиша основните традиции, съпътстващи коледните и новогодишни празници на Иберийския полуостров.

Първото нещо, с което истински ще ви впечатлят испанците, е храненето – при тях то буквално е издигнато с ранг на религия. Наистина, и по нашите ширини голяма част от хората са чревоугодници, но в страната на Дон Кихот нещата са добили съвсем други измерения. Тук хапването на крак е направо ерес, а дъвченето на кифла или сандвич по улиците е недопустимо.

Менюто задължително се състои от поне три ястия, но въпреки големите количества храна не очаквайте да видите предимно хора с наднормено тегло. Дори напротив – което се дължи на винаги пресните плодове и зеленчуци, огромните количества морски деликатеси и традиционния зехтин.

Вкусният и обилен обяд пък в миналото обикновено е завършвал със сиеста – кратка дрямка, която да довърши кулинарното удоволствие. Днес обаче това си позволяват малка част от хората – предимно тези, на които не се налага да бързат за работа.

Испанците са и народ на движението, въплътено в неизброимо много фиести – изпълващи цялата година в чест на множеството светци, почитани в страната. Макар и с образа на религиозна страна, в Испания религията е по-скоро повод за социално общуване. Различните фиести пък са свързани с традиции, които привличат хиляди туристи от целия свят. Като например Ла Томатина в Буньол, Валенсия – включваща едночасова битка с домати, в която между 30 и 40 хиляди души унищожават около 120 000 кг. домати. Или пък бягането пред стадо разярени бикове, традиционно организирано по тесните улички на Памплона за празника Сан Фермин.

Всичко това би трябвало да ви ориентира и за начина, по който средиземноморската страна посреща коледните и новогодишни празници. Както и в България, за испанците Коледа е истински семеен празник, за който всеки се събира на една маса с най-близките си. Докато ние наблягаме на свинското обаче, най-предпочитани от иберийците в святата нощ са морските дарове. За десерт традицията повелява всички да хапнат от специални коледни сладки, наречени торонес. Те са много твърди, направени от мед и бадеми и наподобяват нашата халва. Продават се с различни вкусове, но по правило само около Коледа и Нова Година. И тъй като през останалите месеци испанците не могат да им се насладят, те малко попрекаляват с тяхната консумация.

Разбира се, и в тази страна на трапезата се слага месо от българския коледен символ – прасето. Един от най-големите деликатеси в Испания е т. нар. „хамон” – цял бут от специално отгледани свине, който преминава през изсушаване и различни обработки преди да попадне върху домашното хамонеро (специална поставка за хамона). Месото може да бъде определено като шунка, но не се залъгвайте – няма нищо общо с обикновената такава, която може да намерим и по нашите магазини.

В зависимост от това с какво е хранено прасето, цената на деликатесното месо може да достигне и до стотици евро за килограм, а в някой случай хамонът се поръчва с години аванс.

В новогодишната нощ испанците обикновено празнуват на площадите или в баровете. Финалното отброяване пък се съпътства от традиция, която не практикуваме в нашата страна. Пред всеки се подреждат дванадесет зрънца грозде, а когато останат точно толкова секунди до края на годината, всеки трябва да си намисли желание и бързо-бързо да ги изяде. Ако успее да го направи до официалното настъпване на новата година, през нея желанието му ще се сбъдне.

И накрая, ще се опитам накратко да ви запозная с един празник, за който децата в България дори на подозират – Лос Рейес Магос, или Царете-магьосници. Празнува са на 5 януари – всяка година на тази дата навсякъде в Испания се организират тържествени шествия, символизиращи посрещането на тримата царе – Мелчор, Гаспар и Балтазар. Както гласи легендата, след раждането на Исус Христос те стигнали до Витлеем водени от Витлеемската звезда и там се поклонили на новородения Божи син, дарявайки го с царски подаръци.

Така за испанските деца тримата царе са това, което за нас е Дядо Коледа – именно до тях те адресират писмата си с желаните подаръци. И ги получават вечерта на 5 януари, ако са слушали през годината разбира се. За непослушните царете носят само торбичка с карбон (въглен).

На следващият ден, 6 януари, близките се събират на семеен обяд. На трапезата пък задължително присъства роскон – пръстеновиден сладкиш със сметанов или шоколадов пълнеж и украсен с желирани плодове. И докато ние търсим парá в питката и късмети в баницата, испанците мечтаят в тяхното парче от роскона да се падне предварително поставената царска фигурка.