Завърших!!!!!!!!!!!!

След четири дълги години, през които похабих не малко нерви и усилия, най-накрая стигнах до заветния край! В началото на седмицата взех и последния си изпит за семестъра и следването въобще, с което сложих точка на спора с УНСС =) Така в момента съм семестриално завършил. Оттук нататък следва абсолвенстки бал на 27 юни във Военния клуб и държавен изпит на 18 юли. От есента пък, ако всичко мине добре, смятам да запиша магистратура - за добро или зло, в същия университет. Много силно клоня към специалност "Финанси" - 4 години в катедра МИО стигат!

След като се съвзех от безмерната радост (и от рождения ден на Анилина, но това е друга тема), реших да направя кратка равносметка на студентския ми живот. Потресаващото е, че всичките си 48 изпита съм взел от раз - тоест на поправка още не съм ходил. Защо ли не съжалявам =) Малко ми оставаше да стигна среден успех над 5, но и така не е зле - 4.94. На държавния изпит по английски пък имам 6, което ще даде още малко тежест на магистърския ми бал.

Общо взето съм повече от доволен от образованието си. Напук на всички глупости, които се говорят за УНСС, това продължава да е най-престижният икономически университет в страната. Разбира се, имам множество забележки, но само като се замисля с какъв акъл съм влезнал специалност "Международни икономически отношения" и с какъв я завършвам - ами разликата е потресающа!

Сега мога само да си пожелая още много такива успехи и дано набраната инерция стигне поне за магистратурата =) А на всички, които продължават да се борят с машината наречен УНСС, искам да кажа едно - не спирайте, заслужава си!

Брей - блогът се чете!

Е време беше да сменя анкетата! След десетките мейли, получени по въпроса, реших да дам нов тласък на умствената дейност у хората като задам нов въпрос. И сега, по подобие на колежката Таня, ще направя кратък анализ на резултатите от предишното социологическо проучване =)

Та, благодаря на всичките 48 човека, които отделиха 5 секунди от времето си да отговорят на екзистенциалния въпрос „Как попаднахте тук?”. След като с пот на челото обработих статистически данните се оказа, че 37.5% от аудиторията на блога ми влиза редовно в него. Това само по себе си ме окуражава, така че няма да се отказвам!

Други 27% са кликнали върху линка от скайп-профила ми, като за съжаление можем само да гадаем дали вследствие на това са минали към горната категория или пък горчиво са съжалявали за кликването. Около 21% са попаднали сред статиите от Средногорието докато са търсели нещо в Google – за което си мисля, че трябва да благодаря на колегите от популярната търсачка. И накрая, 14.5% сами са се чудели какво правят в блога – браво на тези, които се осмелиха да си го признаят (дори и само пред себе си). Искрено се извинявам на тези 14.5% за дълбоките психически травми, които вероятно съм им причинил =)

В крайна сметка резултатите са близки, но както правят участниците в едно популярно вечерно шоу с водещ Ники Кънчев, и аз смятам да се доверя на публиката. Проучването категорично показва едно – хората искат да четат още мои неща, затова продължавам да дерзая!

Успех, момичета!

Вече няколко месеца пет девойки от Средногорието радват почитателите на модерните танци в региона с уменията си на сцената. Последната им изява бе по време на Влайкови дни 2008 като част от концерта на СОУ „Саво Савов”, когато 17-годишните момичета отново обраха овациите на публиката и затвърдиха добрите впечатления от предишни участия. И тъй като в региона подобен състав през последните години определено липсваше, решихме да съберем малко повече информация около музикалните таланти.

Всъщност квинтетът в състав Цветомира Делева, Анна Велина, Лина Нгуен, Нонка Тодорова и Силвия Дамяновска бил създаден като част от училищно представление в края на 2007 г., но постепенно девойките решили да продължат да развиват танцовите си способности. Техен хореограф станал местния сенсей Ресми Бобев от клуба по източни бойни изкуства „Френдшип”, който заедно с тийнейджърките разработил и първия танц на формацията. Неговото участие в проекта съвсем не е случайно – само допреди година в КИБИ „Френдшип” се подвизаваше Цветомира Делева, която сред множеството си отличия завоюва и брозов медал на световното първенство в Германия през 2005 г.

Както всяко начало, и това се оказало трудно – девойките репетирали цели два месеца преди да представят танца върху песента White Horse на Wonderland. В крайна сметка първото му изпълнение пред публика предизвикало истински фурор. „Това, заедно с любовта ни към музиката и танците, ни накара да продължим да се занимаваме в тази насока” – спомня си Лина, а Анна допълва: „Вече бяхме добили известна увереност и решихме да разработим втория си танц сами”. Оттук нататък следват усилени репетиции и резултатите не закъсняват.

Показателен за прогреса е фактът, че средногорските момичета научили танца към песента Low за двойно по-кратък период от време – макар да го определят като по-сложен. Именно с него те се представиха и на тазгодишните Влайкови дни, а съдейки по успеха му, най-вероятно често ще го виждаме по различни мероприятия. Именно това е и най-голямото желание на тийнейджърките за момента – да получават редовен шанс за изява пред публика. „За съжаление в нашия регион има малко прояви, в които подобен тип музика може да се впише удачно, но въпреки това се надяваме да продължим доброто начало” – споделя Лина.

Разбира се, амбициите на талантливите момичета не свършват дотук. Те силно се надяват да намерят спонсор, с чиято помощ да си набавят облекло, екипировка и всичко останало за добро и ефектно танцово изпълнение. Вече разучават и трети танц, а и по думите им с радост ще приемат в редиците си всеки, който е поне толкова запален по денс-музиката и танците, колкото тях. В крайна сметка петте средногорски девойки мечтаят и за още по-голяма сцена, но са напълно наясно – за да стигнат до нея ще трябва да минат през множество малки такива.

Турнир по карате в Пирдоп, грамота и за мен =)

И тази година бе спазена традицията Пирдоп да посреща със спортен празник 1 юни – Деня на детето. В неделния следобед залата към Градския стадион домакинства на открито първенство по шотокан карате-до, организирано от местния клуб по източни бойни изкуства “Френдшип”. Всъщност надпреварата съвпадна с детския празник, но по същество постави началото на една нова традиция. Средногорските каратеки планират всяка година по това време да организират подобен турнир, в който да посрещат съперници от цялата страна в своята зала.

В това първо издание обаче участниците бяха основно от региона, което средногорският сенсей Ресми Бобев обясни с липсата на опит у повечето свои състезатели. “Имаме ядро от много подготвени и опитни каратисти, но в голямата си част тимът е съставен от трениращи отскоро момчета и момичета. Затова решихме тази година да направим турнира по-скоро вътрешен, а от следващия път да поканим и други тимове” - сподели той пред публиката в залата, след което честити празника на децата и официално откри надпреварата.

Срещите започнаха с изпълнения на майсторски форми в дисциплината Ката, след което каратеките заформиха оспорвани двубои на Кумите. В най-малката възрастова група – до 9 години, при момичетата безапелационна и в двете дисциплини бе Айлин Бобева, а при момчетата също имаше двоен победител: Иван Сърбинов. При 11-годишните момичета лидер на Ката беше Стефания Стефанова, на Кумите пък златото заслужи Гергана Георгиева. Момчетата тук бяха разделени на две, като при трениращите отскоро първи се нареди Християн Вътев, а при по-опитните: Тодор Чолаков. Отново те триумфираха и на Кумите.

В следващата възрастова група – до 13 години, нямаше срещи при момчетата. В женската част пък любопитство предизвика участието на шампионката при най-малките Айлин Бобева, която остана на второ място на Ката и трета на Кумите. Победител и в двете дисциплини стана Павлина Николова. При 15-годишните пък отново имаше двоен шампион - Теодора Лазарова.

Безспорно най-много емоции имаше при най-големите и опитни състезатели, които показаха нагледно висши познания в шотокана. След много оспорвана борба на Ката златото бе за Реми Бобев, а след него останаха Петър Петров и Денис Балабанов. На Кумите пък се стигна до изненада, след като Петър се нареди на първото, а фаворитът Реми остана трети. Втори бе Георги Бораджиев.

За всички призьори от Община Пирдоп бяха осигурили медали, а от КИБИ „Френдшип” бяха подготвили и грамоти. От Община Челопеч пък бяха осигурили фланелки за участниците. В крайна сметка денят наистина се превърна в истински празник, а почти всеки от участващите състезатели се нареди на почетната стълбичка, каквато бе и първоначалната идея на организаторите. Вестник „Регион” също бе отличен с грамота, получена от спортния журналист на медията Васил Иванов – за принос в отразяване изявите на клуба. След края на официалната част всички участници, заедно със своите родители, се събраха в бар „Оазис” за да продължат с празненствата. Там те бяха приятно изненадани от семейство Червенкови, които ги зарадваха с торта с емблемата на КИБИ „Френдшип”.

Оттук нататък за местните каратисти следва кратка почивка, след което те започват подготовка за най-важното изпитание през годината – световното първенство по шотокан карате до. Мащабният турнир е през октомври във Франция, а след множеството успехи напоследък целта пред възпитаниците на сенсей Ресми Бобев е отново да излъчат поне един световен шампион.

Баскет - добра игра в Пловдив, чакаме турнира в Златица

Първо участие на зоналните първенства по мини-баскетбол записаха момичетата от златишкия спортен клуб “Стоян Николов”, Възпитаничките на треньорката Мария Кърджилова досега не бяха успявали да преодолеят междуобластните кръгове, но този сезон се класираха втори след срещите есента и заслужиха място в следващия етап.

Надпреварата в нашата зона се проведе на 30 и 31 май в Пловдив, а конкуренцията бе повече от впечатляваща – два състава от града-домакин плюс представители на Варна. “В тази компания трудно можехме да мечтаем за класиране напред” – сподели Мария Кърджилова след завръщането от града под тепетата – “Все пак Златица е далеч по-малък град. Ние например набираме състезателки от едно училище, клубовете от Пловдив и Варна черпят ресурс от десетки такива”. Още повече, по думите на наставничката противниковите отбори категорично превъзхождали нашите момичета и физически.

При това положение съвсем не е изненадващ факта, че средногорският състав е записал три загуби в срещите си. Срещу “Черно море – Одесос” (Варна) златичанки паднали с 29:66; в мача с “Марица – Кършияка” (Пловдив) резултатът бил 26:58, а срещата с другия състав от града-домакин – “Академик”, завършила 28:50. В щаба на местния тим обаче са напълно доволни от представянето – въпреки разликата в класите, нашите баскетболистки дали всичко от себе си и показали стабилна игра, донякъде изненадващо за съперниците. В крайна сметка за финалите на републиканското първенство се класирали “Академик” (Пловдив) и “Черно море – Одесос”.

Добрата игра на представителките на СК “Стоян Николов” не останала незабелязана и от треньорите на останалите състави. След края на срещите от щаба на победителя в зоната - “Академик” – проявили интерес към три състезателки от нашия тим: Христина Белишка, Миглена Пенкова и Елица Генова. В крайна сметка от пловдивския тим обещали да се свържат с родителите на въпросните момичета и да проучат възможността за тяхното привличане.

Самото участие в състезанието за СЛ “Стоян Николов” отново станало възможно благодарение на подкрепата, оказана от фирмата на семейство Златанови. През последната година златишките строителни предприемачи се превърнаха в баскетболни меценати и редовно се оказват ключовия фактор, който накланя везните в полза на участието в даден турнир. След като в началото на сезона семейство Златанови поръчаха чисто нови екипи на малките баскетболистки, впоследствие те превозваха безвъзмездно местните таланти за всяко тяхно участие – както се е случило и този уикенд.

В момента най-честото пожелание към златишкия отбор по мини-баскетбол е градацията в класиранията да продължи и през следващия сезон – тоест тогава те за първи път да се класират на финалите. Иначе от клуба се готвят за ежегодния турнир “Герго Попов”, който ще се проведе идната събота - 7 юни, в спортната зала на СОУ “Св. Паисий Хилендарски”. Освен тима на домакините в него ще участват “Балкан” (Ботевград), “Ибър” (с. Радуил), както и състав от Пирдоп. В края на август пък Мария Кърджилова ще води отбора на международен турнир в Приморско, където за втора година ще се организира надпревара с баскетболни състави от Норвегия, Русия, Естония, Беларус, Молдова, Литва и Латвия.

Анкета: Ако бяхте кмет на Пирдоп...

Какво е първото нещо,
което бихте направили?

Гергана Николова: Може да прозвучи банално, но бих инвестирала най-вече в инфраструктурата на града. За мен това означава да имаме нормални пътища, тротоари и алеи, както и паркове. В последно време това е доста наболяла тема и ми се струва, че всяка инвестиция в подобен род дейности би била напълно оправдана.

Мариана Стоянова: Аз, като млада майка, бих направила много повече детски площадки. В момента съществуващите не са в особено добро състояние – първо бих обновила тях, а след това ще създам и нови. Също така ако бях кмет щях да обърна много по-голяма внимание на чистотата в града. Зная, че нещата опират най-вече до културата на жителите, затова бих помислила за някакъв вид по-„солени” глоби, които да стреснат нарушителите.

Стоян и Надежда Ушанови: Освен по-активна „борба” с дупките по пътищата, бихме разкрасили малко повече града като цяло. Има какво да се желае по отношение на зелените площи, градинките с цветя и т.н. за нас например градската градина е символ на Пирдоп и трябва не просто да се ремонтира, а изцяло да се обнови. Да се превърне в място, с което жителите на града истински да се гордеят.

Мина Иванова: Бих насочила много повече ресурси към градския стадион. Аз самата се интересувам от спорта в Средногорието и зная, че разполагаме с една сравнително добра спортна база, която се нуждае от малко повече внимание за да стане отлична. Първо бих подменила изцяло тревната настилка, а след това щях да обновя изцяло лекоатлетическата писта. Впоследствие могат да се пооправят и трибуните, а като прибавим към това и по-солиден бюджет за клубовете, мисля че успехите няма да закъснеят.

Цано Филипов: Ами аз цял живот се занимавам с часовници и те са голямата ми страст. Разбира се, бих работил за един по-добър Пирдоп, но единственото по-конкретно нещо, което се сещам сега, е свързано с професията ми. На градския център в момента има голям и хубав часовник, който обаче не се поддържа. Е, първо ще оправя него, пък след това ще мисля и за други подобни проблеми.

През юни - голям мотосъбор в Средногорието

След като преди броени седмици членовете на мотоклуб “Средногорие” откриха тазгодишният сезон по зрелищен начин, в момента почитателите на високите скорости от региона са се заели с организацията и на голям национален мото-събор. Събитието ще се проведе в дните межди 20 и 22 юни и ще е с уникален за Средногорието мащаб. Очаква се над 1 500 мотора, както и общо над 5 000 посетители да напълнят местността край Еленската базилика.

За повече подробности относно събитието се свързахме със заместник-председателя на местния мотоклуб Венцислав Симов. Той сподели, че до възможността за провеждане на подобно мероприятие се е стигнало и с голяма доза шанс. Причината: “Ние сме новоучреден клуб и въпреки голямото ни желание трябваше да изчакаме едногодишен изпитателен срок преди да домакинстваме на мото-събори”.

На помощ обаче се притекли от големия софийски клуб “Барбериънс”. Столичани всяка година организират подобни събори на пистата в Божурище, но отскоро тя сменила собственика си и се подготвяли голямо разкопаване и строителни работи. А за да не се наруши традицията заради липсата на терен, от “Барбериънс” решили да преместят събитието край Еленската базилика и да позволят на своите приятели от Средногорието да се докажат като добри организатори.

“Затова и сега тече трескава подготовка – ако всичко мине добре, нищо чудно подобни мащабни събори да станат традиция в региона. А това е от полза и в икономически план – пълни хотели, големи обороти за магазините и заведенията и т.н.” – обяснява Владислав Симов. Съвсем резонно възниква въпросът как стоят нещата с нощувките – все пак хотелите тук не разполагат с такъв голям капацитет. Отговорът е още по-резонен – “Те повечето рокери си идват с палатки и нощуват в тях”.

Разбира се, основна атракция ще бъдат множеството състезания, сред които: гонка с два мотора на 400 м., най-атрактивно каране на пистов мотор, най-бавно каране, най-красив и най-шумен мотор. За първи път в България ще се направи и т.нар. “масов прекъсвач” – всички мотористи едновременно дават максимална газ на возилата си и заедно се наслаждават на постигнатия звук. Освен всичко друго ще има и постоянен музикален фон – три дни местността ще се оглася от рок групи, сред които “Епизод”, Васко Кръпката и много други. За популяризирането на мото-събора вече са поставени 3 билборда, а освен това са отпечатани 1 000 плаката и 3 000 флайъра.

Наградният фонд ще е от порядъка на 3 – 4 000 лева, като голямата награда ще е скутер, а останалите – най-различни мото аксесоари. Спонсори на събитието засега са “Болярка” и “Челопеч Майнинг”, но организаторите се опитват да осигурят и допълнително финансиране. “Общият бюджет е около 15 000 лева, ние до момента сме “намерили” около 1/3 от тях” – споделя г-н Симов и добавя, че в момента се преговаря както със средногорските общини, така и с останалите големи предприятия в региона. Част от средствата ще бъдат набрани и от пропуските за събитието, които ще са 3 лв. за членове на мото-асоциацията и 5 лв. за всички останали.

Всъщност от написаното дотук става ясно, че организацията поне за момента върви повече от добре. От мотоклуба имат опасения единствено за времето през тези три дена и се надяват то също да е с тях. По-нетърпеливите още отсега загряват за оспорваните надпревари, а пък на нас не ни остава нищо друго освен да стискаме палци всичко да мине добре. Все пак освен за забавление, мото-съборът ще е и възможност за добра реклама на нашия регион, която впоследствие да привлече още инвестиции.

Забележка: Снимките се от откриването на мото-сезона в Средногорието. Още снимки - тук, тук, тук, тук и тук.