Александър Вътев - най-добрият волейболист в Пирдоп за 2008 г.

За втора поредна година в Пирдоп не бяха официално отличени най-добрите спортисти на града. Затова пък местният волейболен клуб отново номинира символично своя най-добър състезател. Съвсем заслужено, този път призът бе за 25-годишния Александър Вътев от с. Челопеч. Младежът е твърд титуляр на поста диагонал на разпределителя, доказа се като един от най-постоянните в изявите си играчи и вече повече от десетилетие е част от волейболния спорт в Пирдоп. Затова решихме да го представим на читателите на в. Регион (а и на този блог =).

Александър започва тренировки в пирдопския тим едва на 13 г. Открит е от тогавашния треньор Луко Патев, който лично отива до училището в с. Челопеч на „лов” за таланти. Сашо се записва с още двама приятели, но те така и не са одобрени за волейбол. За сметка на това пък той е засипан с похвали и става част от един наистина впечатляващ състав от юноши-младша възраст, който и до днес изгражда основното ядро на мъжкия волейболен тим.

Началото обаче не е толкова розово. „Първите няколко месеца повече гонех топките и гледах мачовете от пейката” – спомня си сега Сашо. Основен съперник на пирдопчани тогава е отборът на Перник и в една от срещите между двата състава е и дебютът за младия талант. Наставник на средногорци вече е Златан Ботев, а в разгара на срещата един от местните волейболисти получава контузия и по този начин дава шанс на Александър да се появи в игра като втори нападател. Пирдопските момчета печелят убедително срещата, а оттогава насам Сашо е неизменен титуляр за състава.

Първият по-голям успех идва с поемането на тима от настоящия треньор Павел Лалов. Средногорските юноши-младша възраст стигат до междуобластното първенство, където за по-малко от час разгромяват с 3:0 гейма тогавашния шампион на България – отборът на Разлог. След срещата обаче местният тим е дисквалифициран поради пробеми с личните документи на състезателите.

Впоследствие Сашо се утвърждава и в състава на пирдопските юноши-старша възраст. Най-яркият спомен от този период е пропуснатият шанс за пробив в първенството на страната – след като пирдопчани се класират за зоналната надпревара. Там побеждават „Добруджа” и „Родопа” (Смолян), след което се нуждаят само от гейм срещу „Левски” (София) за да продължат напред. Загуба с 0:3 гейма спира мечтите им. Малко след това волейболният състав на Пирдоп се разпада и престава да съществува за 2-3 години, а Сашо влиза в казармата и също забравя за спорта – поне за известно време.

След отбиването на редовната си военна служба средногорският състезател играе два сезона за тима на Етрополе. Там той дори получава и заплащане за всяка среща – рядкост по тези нива на волейбола в България. Отборът обаче е твърде слаб и регистрира загуба след загуба. Това не понася на Сашо, който все повече се доказва като емоционален играч. В един от двубойте той дори напада и съдията, след като при равенство 14:14 в петия гейм реферът подарява победата на противниковия състав. „Играехме с Монтана и това ни беше един от малкото шансове за успех” – разказва с усмивка Сашо.

В същото време другите възпитаници на пирдопската волейболна школа също са пръснати в региона и играят за различни клубове. Съвсем естествено, постепенно се ражда идеята за възраждане на местния тим, а реализацията й не отнема много време на младежите. Така в края на 2007 г. Пирдоп отново започва сезона в „А” национална група със свой мъжки волейболен отбор, в който Сашо се завръща като твърд титуляр. Натрупаният заряд в годините, през които младите състезатели са играли разделени един от друг, си казва думата. Може би си спомняте фурора, който предизвикаха средногорци - след изиграването на срещите от груповата фаза те бяха втори в подреждането, а на последвалите финали буквално един гейм не им достигна за класиране в горния ешелон.

Така това се превърна в основната цел пред пирдопските волейболисти за този сезон. След есенните мачове отборът е в добра позиция за повторна „атака” на финалите, но за да стане това според Сашо „не трябва да допускаме повече от една загуба в пролетните кръгове”. Задължителни, макар и трудни за постигане ще са победите във Велико Търново и у дома срещу Тетевен. За втория мач, както и за всички останали домакинства, Сашо се надява на подкрепата на пирдопската публика. По думите му досега местните фенове наистина са се доказали като много важен „играч” за тима.

Що се отнася до номинацията му за волейболист на 2008 г., съвсем искрено той споделя, че за него това е заслужен приз. „Пропуснал съм само 1-2 тренировки през годината и съм един от най-сериозните в това отношение” – споделя той и добавя – „ Разбира се, искрено благодаря на треньора Павел Лалов и останалите момчета от състава – в отборните спортове си „загубен” без добри съотборници”. Както и без подкрепата на публиката.

Иначе извън волейбола Сашо има още една голяма страст – автомобилите и скоростните състезания с тях. Споделя, че често организира надбягвания със свои приятели за да премерят чия кола е по-бърза. Всъщност и там, както и във волейбола, го води едно и също нещо – тръпката от победата.