Иван Иванов - младата средногорска надежда на родния футбол

Както може би повечето от Вас знаят, един от най-нашумелите напоследък български футболисти всъщност е представител на Средногорието. Става въпрос за Иван Иванов – младият бранител на столичния „ЦСКА”. От доста време исках да Ви разкажа за талантливия младеж със светлоруса коса – все пак не са много хората от региона, за които цяла България говори със суперлативи. Натовареното ежедневие на Иван обаче все си казваше думата. Затова пък реших да погледнa на кариерата му от друг ъгъл – като се срещнa със семейството на таланта. Намерих бащата Камен, майката Марияна и по-малкият с година брат Даниел в Златица, а те пък от своя страна надълго и нашироко ми разказаха как се е променил животът им откакто имат звезда в „редиците” си.

Оказва се, че всеки от родителите в известна степен е сменил отношението си към футбола. Бащата допреди известно време е бил привърженик на столичния „Левски”, но точно до момента, в който Иван облича „червената” фланелка. Майката на таланта пък изобщо не поглеждала футболна среща, но вече не изпуска нито един двубой. Двамата са отделили на сина си цяла стая от семейната къща, в която грижливо събират спомени от първите му успехи в най-популярната игра. И все още, макар да са го правили неведнъж, с охота разказват за множеството перипетии, през които синът им е минал за да стигне дотук.

Всичко започнало когато Иван бил в шести клас. Учел в златишкото училище и играел в местния детски състав, но без особени амбиции за кариера в спорта. Един ден, на връщане от Гърция, бащата Камен взел издавания в Южна България в. „Струма” и случайно забелязал, че тимът на „Пирин” (Благоевград) набира таланти за своята детско-юношеска школа. Броени дни по-късно семейство Иванови пътувало към стадиона на „орлетата” – заедно с още 175 семейства от страната. Основната част от тях си тръгнала разочарована – само девет млади таланта преминали успешно през изпитанията. На второ място се наредило „русото момче от Златица” – същото, което броени години по-късно стигна до националния отбор на България.

Всяко начало е трудно, но талантът на средногореца прави сравнително лесен старта на кариерата му. Тогава под името „Македонска слава”, тимът на благоевградските юноши е подготвян от истински специалист като Васил Петров и прогресира с всеки мач. Само след няколко месеца Иван е юношески национал на страната, малко по-късно идва и покана от столичния „Левски”. Златичанинът преценява, че още е прекалено рано за преминаване в клуб от подобен мащаб и решава да остане в Южна България.


„Сините” обаче не се отказват и в края на 2004 г. отново се свързват с Иван и семейството му. По това време 15-годишният защитник вече играе за мъжкия отбор на „Македонска слава” в „Б” група и започва да загатва за големия си потенциал. На Герена ги посреща ръководителят на детско-юношеската школа Руси Гочев, заедно със „сините” легенди Наско Сираков и Станимир Стоилов. След дълъг разговор средногорският талант си тръгва със смесени чувства, но сякаш вече готов за тази решителна крачка в кариерата си.

На път към Златица телефонът на бащата Камен звъни. От другата страна на линията е Спас Джевизов – ръководител ДЮШ на „ЦСКА”. „Иван трябва да бъде на „Българска армия” утре и да говорим на място”. Така на следващият ден младият средногорец се озовава в базата на другия голям български отбор, където отново го чака плеяда от бивши звезди на футбола – Жеков, Якимов, Джевизов и Орманджиев. Те са още по-категорични в желанието си бранителят да облече червената фланелка и броени дни по-късно младежът заминава с мъжкия отбор на „армейците” на лагер в Белмекен.

След преминаването си в столичния тим Иван играе за юношите, но тренира с представителния тим. Това дава силен импулс на развитието му. Дебютира за „ЦСКА” в последните минути на мача срещу „Фенербахче” в Турция за купата на УЕФА. „Нямаше проблеми със съотборниците и бързо се сприятели с повечето от тях” – спомнят си днес родителите на национала. По това време обаче „червената” защита се състои от играчи като Котев, Тунчев и Вальо Илиев, които със силната си игра не дават никакъв шанс за налагане на младежи от школата.

С идването на Йешич начело на „армейците” Иван започва да получава все повече шансове и влиза в игра за по 15-20 мин. в няколко срещи. След сърбина за треньор е назначен Стойчо Младенов, който още с идването си заявява, че категорично няма да разчита на юноши. Все пак златичанинът продължава тренировки с представителния тим, но след края на сезона е преотстъпен заедно със Сакалиев и Браннеков в „Локомотив” (Пловдив).


В града под тепетата и тримата правят невероятен сезон. Стават любимци на публиката, която накрая ги изпраща със сълзи на очи. Върхът на доброто им представяне са мачовете за купата на България, когато пловдивчани отстраняват „ЦСКА”, а главна заслуга за успеха имат Иван Иванов и Стойко Сакалиев. След загубата в щаба на „армейците” са бесни, но бързо осъзнават грешката си и през есента на 2008 си връщат нарочените за гонене състезатели.

През настоящия сезон – 2008/2009, Иван продължава с възходящото си развитие. До момента е един от най-постоянните в играта си футболисти и не е изпуснал нито една среща от началото на надпреварата. „ЦСКА” в момента е лидер в класирането, с големи шансове за титлата. Всъщност русокосият бранител вече е печелил родния шампионат – през сезон 2004/2005, дебютният му за „армейците”. Тогава обаче Иван е просто зрител от резервната скамейка, докато днес е една от големите звезди в тима.


През есента на 2008 средногорският футболист покори още един връх в кариерата си – на 19 години изигра първата си официална среща за националния отбор на страната. И то в един от най-важните мачове за сезона – домакинството на Италия, завършило 0:0. Незабравим спомен от този успешен дебют е фланелката на Фабио Канаваро, която днес стои в родния дом на Иван – редом до останалите му успехи до момента.


Разбира се, не липсва и интерес от страна на чуждестранни отбори. Жадните за сензации родни медии го свързваха с какви ли не отбори, но едно е сигурно – рано или късно младежът ще продължи развитието си в някое от силните първенства в Западна Европа. Самият футболист е голям фен на английския шампионат и в частност на „Манчестър Юнайтед”, но напълно осъзнава, че още е далеч от класата, която се изисква за да облечеш фланелката на „червените дяволи”. Все пак той току-що е навършил 20 години и има достатъчно време пред себе си за да осъществи и тази мечта.

Семейството на Иван е категорично, че успехът не е променил средногореца и той не се изживява като звезда – макар на практика да е. Пожелават си здраве и липса на контузии, защото това са единствените неща, които не зависят от младежа. А той има таланта и амбицията, необходими за постигането на всичко останало.

Иван всъщност не е единственият спортист в семейството. Неговият по-малък с година брат Даниел също е футболист, но няма амбицията да продължи кариерата си в професионален клуб. В момента той играе като защитник в единствения средногорски тим - „Мирково”. Отборът се изявява в окръжната футболна група, а Даниел е един от постоянните играчи, като в някои от последните срещи дори бе капитан. Според родителите Камен и Марияна той също е имал възможност да отиде в голяма родна школи, но така и не е проявил достатъчно силен интерес към спортната кариера.

Приятелката на Иван пък, Надежда Прокопиева, е бивша волейболистка на „Славия” и „Левски Сиконко”. В момента тя набляга основно на висшето си образование в Нов български университет и не се състезава на професионално ниво. Надя също така е свързана с футбола и по друг начин – като рекламно лице на бирата „Алмус”. Както знаем, пенливата течност е основният атрибут в „арсенала” на запалянковците. В скорошна публикация на в. „Нощен Труд” обаче Надя споделя, че Иван е върл противник на бирата и не близва дори капка алкохол заради строгия режим, на който е подложен.

Четвърти мач без загуба за "Мирково"

Футболистите на „Мирково” продължиха с успешната си серия и все още са без загуба през пролетния полусезон на окръжната футболна група. Средногорци надделяха с 3:1 при гостуването си на „Керамик” (Елин Пелин), като за последните четири срещи имат две победи и две равенства.

Гостуването на средногорци започна добре за тях – местните футболисти не допуснаха попадение през първото полувреме. Още в началото на втората част обаче домакините откриха резултата в срещата след точно изпълнена дузпа. Няколко минути по-късно красив удар на Недко Йорданов от пряк свободен удар бързо върна паритета в головото съотношение.

В следващите минути на стадиона в Елин Пелин настъпи истинска драма. Първо Добрин Михайлов – Добата завърши успешно един от типичните си пробиви в противниковата защита и за първи път изведе гостуващия състав напред – 1:2. След това домакините пък отново получиха правото да изпълняват 11-метров наказателен удар, спасен от младия страж на мирковчани Боян Иванов.

Логично, футболистите на „Керамик” се хвърлиха в атака, но така и не успяха да стигнат до нов гол. Вместо това средногорци затвърдиха успеха си с попадение на Захари Текерлеков и си тръгнаха с трите точки от срещата.

Успехът на „Мирково” бе малко неочакван преди началото на двубоя, но напълно заслужен с оглед неговото развитие. Местният футболен отбор има възможност да продължи серията си и през идния уикенд, когато ще домакинства на един от най-слабите тимове в шампионата – „Бенковски” (Костенец). Предварителните очаквания са за лека победа и пета поредна среща без загуба за средногорския състав.

Купа Камае 2009 - поредният голям турнир в Пирдоп

На 4 и 5 април пирдопската спортна зала бе домакин на поредния голям турнир, организиран в града през 2009 година. Този път спортът бе шотокан карате-до, а организатор – Община Челопеч, която бе представена от своя тим „Камае”. Турнирът се проведе за първи път, но е твърде вероятно да се превърне в ежегоден и да се утвърди като част от официалния календар на Българска национална федерация по Карате-до.

Г-жа Сашка Вътева, директор дирекция в общ. Челопеч, сподели пред в. „Регион”, че през последните седмици е изпратила покани за участие в Купа „Камае 2009” на всички клубове, членуващи във федерацията. От предварително заявилите тимове няколко са се отказали в последния момент. В крайна сметка общо 86 каратеки от 10 родни клуба пристигнаха в Средногорието за надпреварата. Най-много – цели 27, бяха състезателите на отбора-домакин (включващ както представители на софийския състав, така и на челопешкото му „поделение”). Турнирът се проведе под патронажа на кмета на община Челопеч – инж. Алекси Кесяков, а основен спонсор на събитието бе „Челопеч Майнинг”. Организаторите бяха осигурили безплатен обяд за всички участващи млади таланти, а за всеки имаше и шапка с логото на средногорския карате-клуб.

В чисто спортен план състезанието започна с квалификации, които продължиха до късния съботен следобед. Чак след изиграването на полуфиналите турнирът бе официално открит от инж. Алекси Кесяков и представители на Българска национална федерация по Карате-до. Преди началото на финалите пък публиката имаше възможността да види в действие и танцовия състав към челопешкото читалище „Труд и постоянство”.

Победител в дисциплината Ката при момичетата стана първата световна шампионка от Средногорието – челопешката състезателка Мирела Илиева, следвана от своите съотборнички Кристина Иванова и Стефания Стефанова. При момчетата най-добре се представи Мартин Иванов от карате-клуб „Окинава”, втори се нареди Добромир Джунев от „Камае”.

В дисциплината Макивара (игра с боксова круша с цел демонстрация на техника в ударите) на призовите места застанаха Симеон Петрунов и Едмонд Йорданов, и двамата от столичния клуб „Никон”. Сред момичетата пък място на почетната стълбичка заслужиха Кристина Иванова от „Камае”, Елисавета Орешарова от „Икеда” и Виктория Кордон – отново от „Икеда”, съответно първа, втора и трета в класирането.

На Кумите участниците бяха разделени във възрастови категории. От момчетата родени 1999 г. най-добър беше Цветан Гергов от „Никон, а при момичетата набор ‘97-98 златото и среброто бяха съответно за Адриана Манджарова и Кристина Иванова – и двете от „Камае”. В същата възрастова категория момчетата бяха разделени на три групи според килограмите си. Така кат. до 35 кг. бе спечелена от Кристиян Неделчев („Никон”), кат. до 40 кг. – от Методи Станоев („Странджа”), а кат. над 40 кг. – от Александър Георгиев („Никон”).

За призьорите бяха осигурени медали и купи, връчени от г-жа Нина Калоянова – секретар на Община Челопеч и г-жа Виолета Чавдарова – специалист „Връзки с обществеността” към „Челопеч Майнинг”. Организаторите бяха приготвили и плакети за специален принос към спорта – по един такъв получиха г-жа Антоанета Илиева, кмет на Община Пирдоп и г-н Симеон Симеонов, зам.-кмет на общината, които обаче не присъстваха на надпреварата. Плакети имаше и за инж. Алекси Кесяков – кмет на Община Челопеч, както и за г-жа Сашка Вътева, директор дирекция в общината. Всъщност г-жа Вътева, заедно с майката на Мирела Илиева – г-жа Жана Цанковска, бяха главните „виновници” за перфектната организация на състезанието.

Турнирът продължи и в неделната утрин със срещи от други категории. В крайна сметка най-много медали завоюва тима на домакините – „Камае”, който спечели общо 13 отличия, от които 5 златни. На второ място в отборното класиране, отново с пет шампиона, се нареди „Никон” – общо 10 медала. Трети пък останаха състезателите на „Странджа” със 7 отличия.

На турнира за Купа „Камае 2009” присъства лично и председателят на Българска национална федерация по Карате-до – г-н Валентин Тодоров. Пред в. „Регион” той сподели, че е останал с добри впечатление от пирдопската спортна зала. „Вашият град има и друго предимство – намира се на сравнително централно място в страната и по този начин улеснява клубовете що се отнася до транспорта” – добави още г-н Тодоров. По думите му има всички предпоставки тук да бъдат проведени и други подобни надпревари.

"Мирково" - "Звездец" (Горна Малина) 1:1

Второ поредно равенство записаха футболистите на „Мирково” в срещата си от 13-ия кръг на „А” окръжна футболна група. Като домакини на „Звездец” (Горна Малина) средногорци завършиха 1:1и определено могат само да съжаляват, че пропуснаха да вземат и останалите две точки от регионалното дерби.

Срещата се игра в слънчевия съботен следобед на 4 април, а хубавото време се отрази и на посещаемостта – почти цялата трибуна на мирковския стадион бе изпълнена с любители на футболната игра. Домакините пък изиграха мача без един от основните си играчи – Ненко Георгиев, който беше наказан заради натрупани жълти картони.

Местните футболисти започнаха добре двубоя и след няколко добри атаки първи стигнаха до попадение. Голът падна след красив удар на Цветан Михов, който от около 25 м. „намери” добре коженото кълбо и ги прати в горния десен ъгъл на противниковия страж.

Минута по-късно грешка в защитата на средногорци можеше бързо-бързо да възстанови паритета в резултата. Двама от офанзивните футболисти на „Звездец” останаха очи в очи с вратаря на домакините Боян Иванов и успяха да го преодолеят, но под смаяният поглед на публиката така и не успяха да вкарат топката в опразнената врата. Нападателят на гостуващия състав направи невъзможното и от пет метра някак съумя да прехвърли напречната греда.

Малко преди почивката обаче нова грешка на мирковски защитник доведе до идентична ситуация, но този път играчът от Горна Малина действа далеч по съсредоточено и реализира за 1:1. Още в следващата атака Пламен Миланов пропусна да изведе домакините отново напред, след като не засече по най-добрия начин острото центриране на Недко Йорданов от десния фланг.

Второто полувреме бе далеч по скучно и премина в измъчени опити на двата отбора да се победят. Така или иначе, никой от тях не успя да стигне до чисто положение. Емоции предизвикаха няколко отсъдени спорни засади, както и влизането в игра на атрактивния Захари Текерлеков, този път като нападател.

Следващата седмица мирковчани ще изиграят и първото си гостуване за пролетния полусезон – в Елин Пелин срещу местния „Керамик”.

Волейбол - победа за мъжете в последния мач от сезона

Пирдопските волейболисти приключиха с участието си в тазгодишния шампионат по възможно най-добрия начин. В последната си среща те надделяха над гостуващия тим от Козлодуй с категоричното 3:0 гейма, но победата бе слаба утеха след пропуснатия и тази година шанс за влизане в горния ешелон.

Изяви през последните седмици имаха и младите таланти от школата на местния волейболен тим. На 25 март отборът от момичета до 13 г. пътува към Кюстендил за участие в междуобластната зона, даваща шанс за класиране на републиканско първенство. Средногорските волейболистки спечелиха с 2:0 гейма срещу Перник и тима на домакините, но отстъпиха със същия резултат от Етрополе и Разлог. По този начин те останаха трети в крайното класиране и не успяха да се наредят сред първите два състава, които ще играят и на финалите.

Според наставника Павел Лалов обаче все още не всичко е изгубено. Шанс дава т.нар. правило „Щастливият губещ”, по силата на което един от всичките тимове в страната, класирал се на трето място в своята зона, ще може да участва на финалите. Това ще бъде съставът с най-добро геймово съотношение, което при пирдопчани е 4:4.

На 2 април пък отново в Кюстендил се изигра и зоната при девойките младша възраст (до 16 г). Тук нашите момичета се паднаха в група с домакините и Разлог, срещу които записаха съответно загуба с 0:3 гейма и победа с 3:1 гейма. В крайното класиране това представяне стигна само за петото място, което означава край на участието.

На 25 април ще се проведе и междуобластната зона за волейболисти до 15 г., на която домакин ще бъде Перник. Там пирдочани отново ще имат отбор-представител.

Очаквано представяне на пирдопските тенисисти

В края на месец март във Варна се изиграха финалите от републиканското първенство по тенис на маса за юноши и девойки до 15 г. За надпреварата пътуваха общо шест от пирдопските млади таланти, сред които и единствената класирала се директно за основната схема – Борислава Лазарова.

За съжаление, но и напълно резонно, местните тенисисти така и не успяха да преодолеят първите си съперници и рано-рано отпаднаха от борбата за призовите места. Ваня Брайнова, спечелила преди броени седмици бронзов медал от финалите в долната възрастова категория (момичета до 12 г.), тук нямаше шанс и отстъпи пред по-опитната си съперничка. Подобно бе развитието в двубоите и на останалите средногорски таланти – Лъчезара Козлекова, Велизар Стоев, Павлин Михов и Николай Койчев. Всички те стартираха от квалификациите, но в крайна сметка не успяха да достигнат до основната схема.

Що се отнася до Борислава, тя вече бе осигурила мястото си там като една от най-добрите 8 състезателки от Южна България – определени на своеобразния полуфинал, домакинстван от Пирдоп. Нашето момиче обаче нямаше късмет в жребия и още в първия кръг се изправи срещу представителка на една от най-силните школи в страната – Момчилград. Двете тенисистки завързаха оспорван мач, който в крайна сметка бе загубен от среднорската състезателка с 2:3 гейма.

Пирдопчани участваха и в турнира по двойки, където също не успяха да запишат победа. Представянето им на турнира обаче не може да бъде квалифицирано като разочароващо, дори напротив. Самото участие на подобен форум от високо ниво броени месеци след активизирането на пирдопската детско-юношеска школа заслужава искрени адмирации.

Следващото изпитание на местните таланти ще бъде на 11 април, когато в Асеновград ще се проведе един от традиционните родни турнири в тениса на маса.

Най-накрая - свещената диплома!

На 31 март в УНСС тържествено ни връчиха дипломите и с това окончателно се сложи край на обучението ми по специалността "Международни икономически отношения". Всъщност с колегите завършихме още в средата на лятото, но официалната церемония с тогите бе насрочена чак за края на миналия месец.

Самото мероприятие не ме впечатли особено и определено можеше да бъде организирано по по-добър начин. За сметка на това пък, основната част от вечерта - събиране на випуска в една от близките кръчми, беше наистина на висота :-)

Остава само да си пожелаем по същия начин да празнуваме и магистърска степен догодина!