Мирела Илиева - първият световен шампион в Средногорието

Мирела Илиева е само на 11 години, но вече с право може да се нарече най-известният жител на с. Челопеч в света. Само преди седмици талантливото момиче се завърна от Молдова като най-добра в стила шотокан карате-до сред своите връстници в дисциплината Ката. Освен за Средногорието, световната титла бе първа и за българската федерация по това източно бойно изкуство. Най-малкото, което мога да направя, е да ви я представя и тук, след като вече писахме за нея във в. Регион.

Началото на пътя, който Мирела извървява до титлата в Кишинев, е дадено преди четири години от родителите й. По това време нейната майка, Жана Илиева, тренира тае-бо при пирдопския сенсей Ресми Бобев. Заедно с бащата – Димчо Илиев, решават да запишат 7-годишното момиче на тренировки в тима по карате. Родителите споделят, че тогава даже не са си и представяли своята дъщеря на почетната стълбичка. “Искахме просто да укрепим физиката и психиката й, понеже от рождение е с твърде слаба имунна система. Всеки вирус, който се появи в Челопеч, неизменно се преболедуваше и от нея” – спомнят си днес родителите.

Макар и твърде невръстна, Мирела не се уплашила от този толкова мъжки спорт. Огромна роля за това изиграли както родителите й, така и сенсей Ресми Бобев, който усетил още по това време таланта й. “След толкова години тренировки смело мога да заявя, че още от първите тренировки си личи дали състезателят има потенциал да стане истински шампион” – споделя пирдопският треньор. На първото състезание Мирела изиграва перфектно своята форма на Ката, но от притеснение забравя да я обяви предварително. Тази малка подробност я дисквалифицира, но и я учи да цени детайлите.

Всъщност нямаме време, място, а и смисъл да описваме всички успехи, които само за четири години е натрупало средногорското момиче. Само ще споменем, че освен световен, три пъти е ставала републикански шампион и веднъж европейски вицешампион. Общият брой на завоюваните медали пък е толкова голям, че бащата на Мирела вече е поръчал специална витрина за тях.

Повратен момент в кариерата й е контузията, която получава броени дни преди европейското първенство в София през 2005 г. Тогава състезателката чупи дясната си ръка по нелеп начин извън залата, след което два месеца не тренира изобщо. Постепенно следва раздвижване на ръката и след около половин година подновяване на интензивната подготовка. Оказва се, че проблем има и на психическо ниво – Мирела вече се страхува да напада с дясната си ръка. Отново с помощта на сенсей Бобев, момичето успява да си върне силата и победния ход в турнирите.

Определящ за успеха е нейната упоритост и хъс. Немалко пъти се с случвало Мирела да играе в група с по-големи от нея момичета и все пак да ги побеждава. Спомня си за миналогодишното световно първенство в Латвия, където е на 9 години, а играе в група с 13-годишни. Въпреки всичко е по-добра от тях, но съдиите я оставят на четвърто място. Друг път само като видяло физиката на съперничката си, нашето момиче се разплакало и отказало да излезе на татамито. След кратък разговор със своя сенсей Мирела си върнала увереността, хвърлила се в битката и безапелационно победила.

Очевидно, шампионката от Челопеч днес е постигнала и това, заради което започва тренировки – по-силна физика и психика. Макар и още твърде невръстна, това далеч не е единственото й поле за изява. Вече над пет години тя тренира народни танци, част е и от отбор по приложно колоездене, с който тази година завоюва бронзов медал от републиканско първенство. Учудващото е, че на този фон учението все пак остава най-важно за нея и тя успява да поддържа един от най-високите успехи в класа си.

На въпроса ми къде й е най-трудно, Мирела отговаря – “На тренировки, когато трябва да се докажа пред сенсей Бобев”. Той пък от своя страна признава, че рядко раздава похвали на въспитаниците си, но така те наистина ги ценят. Добавя, че отсега би се обзаложил със всеки желаещ – догодина Мирела ще се завърне с медал от световното във Франция и на Ката, и на Кумите. Дотогава може би ще заслужи и черния си пояс – в момента е със степен последен кафяв. Въобще, когато само на 11 години си станал най-добър в света, постигането на подобни цели не звучи никак невъзможно.