Интервю с Нона Йотова

Миналата зима в Пирдоп гостуваха актьорите от театър "Българска армия" и представиха на средногорска сцена великолепната постановка "Големанов". Тогава взех интервю от Нона Йотова, което май е и най-големият ми успех в скромната ми журналистическа кариера. Публикувам го тук за да остане за поколенията =)

Всъщност Нона Йотова е артист в пълния смисъл на тази дума. Освен че редовно участва в театрални постановки, тя е издала немалко музикални албуми, снимала се е във филми, пише поезия и води свое предаване в телевизионния ефир. Ето какво сподели тя за читателите на вестник “Регион” секунди преди излизането на пирдопска сцена.



За кой път посещавате Средногорието и какво са впечатленията Ви от региона?

Тук съм за първи път, така че все още нямам конкретни наблюдения. Приятно съм изненадана от красивия бял сняг, който вали навън и се надявам да бъда добре приета от вашата публика.

Вие сте артист с разностранни интереси. В кое Ваше амплоа се чувствате най-уверена?

Всичко, с което се занимавам, е изкуство под различни форми. Затова и се отнасям с уважение към всяко от тях. Разликата е, че в музиката и поезията самата аз създавам творбите си, докато при театъра влизам в образи, измислени от друг. Чувствам се уверена винаги, когато си свърша добре работата; когато знам, че съм дала всичко от себе си и това ме е довело до успех.

А защо сте се отказали от детските си страсти – балета и рисуването?

Ами честно казано рисуването е скучно за изучаване. Относно балета имах доста добри данни от гледна точка на пластиката, но пък пораснах значително на ръст. Въпреки това продължих да танцувам до самото ми влизане във ВИТИЗ, а и след това използвах наученото в различни представления и видеоклипове.

Малко известен факт е, че сте продали първата си песен в Париж. Как се приема днес музиката Ви в чужбина?

В момента нямам никаква информация за това. Наскоро един приятел ми каза, че в Канада се слушали много мои песни от българите там. Това е една от задачите, които стоят пред мен – да поработя в тази насока, да се свържа с конкретна фирма, разпространяваща българска музика в чужбина.

Напоследък все повече певици постигат успех в киното и театъра, както и не малко актриси пропяват. На какво според Вас се дължи този факт?

Само публиката може да каже доколко е успешен даден проект. Моето мнение е, че пазарът не е кой знае колко голям. Така когато някой актьор няма достатъчно ангажименти, той започва да търси алтернативни изкуства. Някои го правят и от скука. За мен обаче артистът освен талант трябва да има и вътрешна потребност да се занимава с избраният жанр – иначе се получава тотална безсмислица.

В този ред на мисли, каква оценка от 1 до 10 бихте поставили на културния живот в България в момента и защо?

Мисля, че с известна условност можем да му поставим 6 минус. Безспорно културните пластове в страната се раздвижват. Ето, ние с “Големанов” обикаляме цялата страна, понякога при невъзможни условия. Доста хора в страната развиват изкуство, което си е един вид апостолска дейност. Поне от моя гледна точка културата е в подем – сякаш душите на хората са зажаднели за нея. Това се доказва и от все по-пълните зали.

А как приемате така популярната в страната поп-фолк вълна?

Изобщо не ме вълнува. Това не е моят тип музика, не я слушам, нито пък следя, а просто си гледам собствената работа.

Къде и как се виждате след десет години?

Надявам се да продължавам да работя със същото темпо и да имам все повече успехи.

Ако някой ден се състави енциклопедия за известните личности в България, какво бихте написали срещу името Нона Йотова?

О, това е много сложен въпрос, за който не съм подготвена. Може би следното: “Актриса, певица, композитор, който създава самобитно изкуство”.

Пожелаваме Ви успех. Какви са Вашите финални думи към средногорци?

Аз винаги пожелавам любов, любов и много любов. За мен това е най-важното, най-великото чувство на света. За разлика от другите неща, без които не можем, любовта не се купува и това я прави толкова незаменима.