Николай Николов: Целта сега е да сформираме детско-юношеска школа

С няколко думи, как оценявате сезона, който направи „Мирково”?

Съвсем очаквано започнахме лошо – ние на практика бяхме нов отбор, и то съставен предимно от млади и неопитни играчи. Лично аз смятах, че този сезон ще премине предимно в обиграване и сработване на момчетата. Затова и бяхме приятно изненадани от играта през пролетта – на практика аз очаквах да заиграем така добре най-рано от следващия сезон. Така че нямам основание да съм недоволен – взехме немалко тежки мачове, играхме достойно и срещу лидерите. И не на последно място, показахме характер – след като основно с помощта на реферите загубихме от водещите в класирането тимове и бяхме тежко наказани с лишаване от домакинство за шест мача, ние успяхме да „вдигнем глава” и завършихме сезона с пет поредни победи.

Как си обяснявате тази коренна промяна през пролетта, когато „Мирково” бе един буквално преобразен отбор?

Всичко тръгна от първия мач, когато в отложено домакинство от есента победихме „Драгоман” с 2:1. Тогава момчетата сякаш си повярваха и добиха така необходимото самочувствие. Лично аз винаги съм твърдял, че „Драгоман” бе най-стойностният тим в нашата група през този сезон. И продължавам съм убеден в това – въпреки че класирането им говори друго. В техния състав има няколко бивши футболисти от „А” група, а треньор е екс-националният състезател Мартин Зафиров. Така че победата бе трудна, но много важна.

Разбира се, голяма роля изигра и сработването на състезателите. Пак казвам, аз дори очаквах да ни отнеме повече време – но ние успяхме само след един полусезон да се превърнем в боеспособен тим.

Кои футболисти „изнесоха” основната част от срещите на гърба си и бихте искали да отличите сега, след края на надпреварата?

Не мисля, че мога да отлича някого. Може да звучи клиширано, но ние сме един отбор, един колектив – имаме и добри индивидуалисти, но мачовете се решават с екипна игра. Всъщност ако мога, бих отличил нашият 12-ти играч – публиката. Особено откакто започнаха победите, стадионът в Мирково бе пълен на всеки домакински мач. Средна посещаемост от 100-200 зрители е повече от голяма предвид населението на Мирково и нивото на футбола; да не говорим, че в някои от ключовите мачове зрителите бяха двойно повече. Част от тях пътуват с лични автомобили и по гостуванията, а това за нас е голяма подкрепа и до голяма степен обяснява немалкото победи навън този сезон.

Кои звена на играта виждате като най-проблемни и нуждаещи се от подобрение?

Най-вече по-добро сработване на двойката централни защитници, защото именно там показахме определени слабости. Надявам се в месеците преди началото на новия сезон да постигнем напредък в тази зона. Също така, имаме нужда и от конструктивен халф. За целта ще се опитам да върна в Средногорието един от добрите местни футболисти – Красимир Пастушки, който през есента игра за тима на Етрополе в „Б” група.

Какво следва оттук нататък за „Мирково” – как виждате тима в близките няколко години?

Моята най-голяма мечта е да сформираме детско-юношеска школа; именно в тази насока ще работим още отсега. Ако успеем да се организираме до началото на новия сезон, това ще означава и заявка за влизане във „В” група – защото именно това е едно от основните изисквания за участие там. Също така, искам да използвам възможността и да благодаря на „Геотехмин” ООД, както и лично на инж. Добри Цветков за безценната помощ през сезона и за осигурените ни условия за подготовка и игра. Заедно с тях аз наистина вярвам, че един ден „Мирково” ще успее да влезе в професионалния футбол.