Преди няколко дена материалът за плувния комплекс в Пирдоп бе публикуван на най-големия и четен български сайт за плувни спортове - www.bulswim.info. Можете да разгледате публикацията тук.
Сайтът е собственост на г-н Иван Цанов, който е написал 4 книги и 1 000 статии за плуването. За медията пишат още редица известни родни журналисти, сред които има имена от в. "Дневен Труд", в. "Монитор", "Евроспорт" и др. Сайтът се радва на огромен интерес - среднодневно има над 2000 клика, а според г-н Цанов в България има над 400 000 души, които силно се интересуват от плувния спорт.
Общо взето, това може да бъде определено като най-големия успех в скромната ми журналистическа кариера (макар че през 2004 г. получих награда за журналистически дебют в Средногорието). Това ще бъде и най-четената ми публикация, така че искам искрено да благодаря на г-н Цанов за признанието и да си пожелая още много подобни успехи.
И нещо в аванс - в момента се подготвя подобен материал и за средногорското колоездене.
След поредицата от добри класирания в етапите от Националния рали шампионат, младият средногорски пилот Христо Геров най-вероятно ще пропусне остатъка от сезона. Причините – повреда в двигателя на управляваното от него „Рено Клио”, както и липса на необходимото за участията финансиране.
Всичко започнало след сензационния успех на 22-годишния пирдопчанин на провеждащото се в Боровец рали „България”, което освен най-голямото в страната е и кръг от Европейския шампионат. Тогава наследникът на многократния републикански шампион Илия Геров завърши първи в своя клас N3 и се утвърди в челото на временното генерално класиране. За негово съжаление обаче, още в следващото изпитание – рали „Шумен”, се появила повреда в двигателя на автомобила. Въпреки него Ицо стартирал и успял да завърши първите четири етапа, в два от които дори дал първо време. В крайна сметка, още в началото на петия старт колата „угаснала” и принудила местния пилот да прекрати участието си преждевременно.
Повредата била отстранена своевременно, но пък за следващото в календара рали „Сливен” изникнал друг, далеч по-тривиален проблем: финансовият. По думите на Христо Геров всяко негово участие в дадено рали е свързано с куп разходи, като в автомобилизма сумите са далеч по-големи в сравнение с надпревари в други спортове. Така или иначе, пирдопчанинът пътувал към града на 100-те войводи просто като зрител и не успял да прибави нови точки към актива си. Подобна най-вероятно ще е ситуацията и за следващото рали – „Югославия”, което е на 20 септември и се провежда край сръбската столица Белград. Последният старт за сезона пък е рали „Твърдица”, насрочено за средата на октомври.
Средногорският пилот сподели пред в. „Регион”, че ще търси дългосрочно решение на финансовия проблем и вече е осъществил контакт с потенциални спонсори. Все пак има известна надежда Ицо да стартира и в предстоящите две ралита, но вероятността за това е твърде малка. В момента младежът се опитва да обезпечи по-скоро участието си за следващия сезон, когато вече ще стартира с опита от тази година и съвсем реално ще може да атакува върха в своя клас.
За последното голямо изпитание през този сезон се готвят в момента в средногорския клуб „Средногорски атлет”. На 21 септември в Черна гора ще се проведе ежегодната Балканиада, която противопоставя националните отбори на всички страни от Балканския полуостров. Заедно с родния представителен тим пък ще пътува и многобойката Мария Христова, която заслужи мястото си там благодарение на бронзовия медал от последното републиканско първенство това лято.
Това ще е третото поред участие на средногорската състезателка в Балканиадата, като миналата година тя се нареди седма на гюлле. Тази есен 17-годишната Мария отново ще се състезава в коронната си дисциплина, като надеждите са за подобрение на това класиране и влизане в петицата. Към момента според треньора Ваньо Масларски тя показва добри резултати и най-вероятно ще завърши сезона със силно представяне. Леки проблеми има само със старата й травма в кръста, която е започнала да се обажда от време на време, но най-вероятно няма да се стигне до усложнение.
Добра новина за клуба е завръщането на Мустафа Ариф. Талантливият младеж започна устремно кариерата си, но впоследствие поредица от здравословни проблеми го оставяха извън стадиона. В момента той вече е напълно здрав и тренира основно техника, а през есента ще започне да набляга и на силата и бързината. Ваньо Масларски сподели, че и сега Мустафа е готов за състезание, но няма да рискува с пускането му и ще отложи повторното му завръщане в надпреварите за началото на следващата година.
На 14 септември пък Мария Христова и Любчо Дишлянов ще вземат участие в турнира „Децата на София”, който ще се проведе на стадиона на Националната спортна академия. Надпреварата ще бъде генерална репетиция за многобойката преди отпътуването й за Подгорица.
В „Средногорски атлет” продължават да тренират и дузина други момчета и момичета, като за момента повечето от тях са в начален етап от подготовката. Ваньо Масларски очаква с началото на учебната година в клуба да се запишат още желаещи да тренират младежи. Големият проблем според него обаче не е да се намерят кандидат-лекоатлети, а да бъде показан малко по-сериозен ангажимент от страна на Община Пирдоп към базата, с която разполага отбора. „Лично аз вече изгубих всякаква надежда за подобрение, надявам се поне да се помисли за пистата” – сподели той пред в. „Регион”.
През лятото на 2007 г. Средногорието бе домакин на може би най-големия музикален фестивал в историята си (повече информация тук). Тогава с финансовата помощ на „Кумерио Мед” АД неправителствената организация „Младежка инициатива за Средногорието” организира мащабното събитие, в рамките на което на пирдопския площад свириха редица белгийски групи (AssuntaMano, Troissoeur, Esrah, Hijaz, Milleniums), както и някои от най-добрите родни алтернативни банди (Остава, П.И.Ф., Уикеда). Въпреки слабата посещаемост събитието премина успешно и дори спечели първа награда в един от родните конкурси за проект на годината. Каквото и да се изписа и изговори впоследствие, това си остана един истински триумф на алтернативната музика в Средногорието, където като във всички малко градове подобен тип изкуство често е посрещано с многозначително повдигане на веждите.
Седмици преди концертите, на импровизирана пресконференция, разговарях с трима от белгийските музиканти. С Питър, Кристър и Асунта беседвахме дълго по различни теми. Разбира се, основно за музика. След като се опитах да ги въведа, доколкото мога в дебрите на българския музикален бизнес, разговорът се насочи в посока икономическо развитие. Интересна тема за тримата бе демокрацията в страната, отмирането на идеите на комунизма в съзнанието на хората, приемането ни в Европейския съюз. В един момент се оказа, че май не аз интервюирам тях, а те мен. Ето малка част от интересния разговор, който проведохме с гостите:
- За първи път ли идвате в България и какви са впечатленията Ви от страната?
Кристър: - Да, никога преди не сме идвали тук, а и честно казано, не знаем много за България. Определено можем да кажем обаче, че поне в този регион е много красиво и спокойно. Като хора, живеещи в голям и шумен град, това е първото нещо, което ни направивпечатление.
Асунта: - Аз пък бих казала, че тук доста ми напомня на Южна Италия, където съм израснала От една страна е също толкова красиво, а от друга и тук, както
и там, явно все още има голямо разделение между бедни и богати.
- Как мислите, каква музика слушат българите и познавате ли някоя наша група?
Питър: - За съжаление, все още не сме запознати добре с местната музикална индустрия. Надяваме се до юни да успеем да чуем поне няколко албума. Всъщност
, познаваме част от народното ви творчество, както и “Мистерията на българските гласове”. Това е наистина красива музика, предполагам че е доста популярна сред вас.
- Да, донякъде, но най-популярен през последните години е поп-фолкът, странна смесица от поп с ориенталски ритми. В този ред на мисли, не смятате ли, че музиката Ви няма да бъде приета особено добре от местната публика? За по-голямата част от нея тя най-вероятно ще е непонятна...
Асунта: - Възможно е, но нали точно това е идеята на подобен тип фестивали, да запознават хората с непозната за тях музика. Надяваме се, че ще има и такива, ко
ито ще я харесат. Всъщност точно това ни привлича тук, възможността да видим как нашето творчество се приема от хора, за които то най-вероятно ще е нещо ново и непознато.
Кристър: - Нормално е подобен тип музика да не бъде разбрана от масовия слушател. Все пак нали затова е алтернативна. За да си фен на подобно творчество трябва да мислиш по-разчупено, да не се вписваш в стандартите. Не мисля, че в България абсолютно всички слушат този описан от теб вид фолк музика – сигурно има и такива, които не я харесват.
- Разбира се, но тук идва и проблемът с финансите. Ако едно нещо не е комерсиално и не се продава добре, то трудно се развива. Как стои при вас този въпрос?
Питър –Ами получаваме солидна подкрепа от правителството на Фландрия. Самата Белгия е разделена на три региона – Брюксел, Фландрия и Валония. Ние сме от град Антверпен, който е отделна провинция в областта Фландрия. Местните управляващи инвестират в културата и подкрепят начинанията ни.
Асунта – Все пак и музиката ни се приема добре. Предполагаме, че групите ни говорят малко за българския меломан, но в нашата страна имат известен успех. Ето, например ние досега не бяхме чували за групите “ПИФ” и “Остава”, но съдейки по думите ти тук те са ключови за алтернативната сцена.
Да, тук те са почти култови за определен брой млади хора. Честно казано, в момента расте може би първото поколение, което наистина се е отърсило напълно от шаблоните на комунизма и мисли свободно...
Кристър – Да, предполагам че е трудно за тази сцена тук, при положение че няколко поколения подред са били учени да не мислят различно, а да са максимално стандартни. Честно казано, аз не бих могъл да си представя подобен живот с ограничения и се радвам, че вече говорим за него като за нещо минало.
Асунта – На мен ми е интересно как приемате влизането в Европейския съюз? Това е голяма крачка напред, но не навсякъде се приема еднозначно.
Ние българите по принцип сме си малко скептични към всичко. Малко хора осъзнаха величината на това което се случи на 1 януари тази година. Тук всички се надяват на бързо подобрение.
Питър– Подобрение определено ще има, но трябва да бъдете малко по-търпеливи. Всичко изисква време, а ефектът от членството в ЕС се проявява най-вече в средносрочен период. Общо взето сегашното поколение работи най-вече за просперитета на бъдещото.
С името на Стоян Стоянов – Таро е свързана почти цялата история на средногорското колоездене. Дългогодишен състезател и треньор, пирдопчанинът е начело и на националния отбор в периода 1988 – 1992 г. Титлите и международните успехи, които е завоювал, дори той не се нае да брои. Жалкото обаче е, че този истински капацитет в колоезденето в момента живее в Пирдоп без да има възможност да предава опита си на млади таланти. Преди две години, когато след 15-годишно прекъсване обиколката на България отново мина през центъра на Пирдоп, потърсих мнението му за случващото се в местния спорт. И тъй като нещата не са се променили особено, реших да публикувам на блога това блиц-интервю – с надеждата и за този спорт да се повдигне дискусия в Средногорието.
-След 1992 г. окончателно се отказахте от големия спорт и като треньор. Защо? Имахте немалко предложения от страната и чужбина.
-Да, така е, но честно казано финансовият аспект също играе голяма роля. Само любовта към колоезденето трудно щеше да изхранва мен и семейството ми. А и най-вече не искам да напускам Пирдоп. Тук ми е най-добре, чувствам се спокойно. Иначе досега десетки пъти можех да напусна страната, или пък да се преместя в София, където съм роден и имам жилище.
-Защо в момента Средногорието напълно е забравило традициите си в колоезденето и този спорт тук не се поддържа?
-Вижте, преди години нашият клуб бе един от най-добрите в страната. През 1987 г. дори завършихме на трето място в България, но тогава спортната конюктура бе съвсем различна. Наливаха се много повече пари, местният завод „Елаците Мед” бе поел изцяло издръжката ни и бяхме финансово независими. А големият спорт се прави с големи пари – правило, което важи с особена сила за колоезденето. В момента проблемът е само и единствено финансов – иначе базата си стои непокътната.
-Ако някой от местните заводи отново се ангажира с финансовата си подкрепа, Вие бихте ли поели подготовката на тима?
-Разбира се, стига да знам, че има достатъчно средства. За момента ние велосипеди и база имаме, нужен ни е автомобил и консумативи за него, както и подобаващо заплащане на треньорския щаб. Иначе и желание, и талантливи деца имаме в излишък. За съжаление обаче силно се съмнявам, че нещо подобно ще се случи в близко бъдеще. Просто в цялата страна пари за спорт рядко се дават.
-А откъде идва популярният Ви псевдоним Таро?
-Знаете ли, сега като се замисля, малко хора всъщност знаят, че името ми е Стоян. Цял живот всички ми викат Таро. Аз толкова съм свикнал с прякора, че даже не помня кога са започнали да ми викат така. Мисля че беше още в ранното ми детство, когато бях взел да чета една книга, „Пътищата на Тарас”. Едно съседско момче ме видя веднъж и почна да ме нарича Тарас. И така с времето за по-кратко приятелите минаха на Таро, та чак до днес.
За голяма част от българите олимпиадата в Пекин ще бъде запомнена както с грандиозните мащаби и впечатляващите съоръжения, така и с лекото разочарование от представянето на родната група спортисти. По една или друга причина, редица наши олимпийци не оправдаха очакванията и завършиха далеч под местата, които очаквахме. Всъщност обяснението е много просто и то е ясно за всеки, който малко или много се е докоснал до професионалния спорт в България - крещящата нужда от обновяване на базите.
Нека оставим настрана допинг-истерията и вечното съмнение, че спортистите от богатите държави не са никак „чисти” при участието си в състезанията. Истината е, че на практика българските спортисти са принудени да тренират при крайно неподходящи условия и сътворяват истински подвизи с победите си в международните надпревари. А мислейки от глобалното към локалното, Средногорието далеч не прави изключение от общата картинка.
И докато светът с учудване гледаше как американецът Майкъл Фелпс с лекота подобрява световни рекорди в китайския олимпийски басейн, аз се замислих за пирдопската плувна база. Тази, която се намира под градския стадион и от незапомнени времена не функционира. По спомени на очевидци въпросният комплекс е работил за последно някога в началото на 80-те години на ХХ век, по което време е бил пълен с посетители и се е радвал на огромна популярност в региона. Впоследствие повреда в канализационната система довела до системно изтичане на вода, което наводнявало намиращите се под базата частни домове и логично довело до затварянето на басейните.
Проблем, който днес изглежда напълно решим и никак не обосновава нефункционирането на плувната база. Наистина, този четвърт век неподдържане е оставил своята следа върху съоръженията и е очевидно, че тяхното повторно пускане в експлоатация ще стане само след мащабен ремонт и много инвестирани средства. Кратка разходка в полузабравения комплекс показва наличието на два басейна, голям и малък; към тях трябва да прибавим (освен помощните съоръжения и съблекалните) бар-ресторант „Здравец”, както и туристическа спална база със същото име. Всички те изглеждат занемарени, но не и неизползваеми – срещу съответната сума, отделена за основен ремонт.
Оказва се, че през годините базата съвсем логично е предизвиквала инвеститорски интерес, който по една или друга причина не е бил реализиран. Основният проблем сякаш е бил със собствеността, която дълго време не е била напълно изяснена. Информация по този въпрос намерихме в Община Пирдоп. Всъщност плувните съоръжения са част от градската спортна база, която включва урегулиран поземлен имот с площ от 91 180 кв.м., заедно с построените върху него стадион, тренировъчно игрище и басейни.
До 1960 г. базата е била собственост на Градски народен съвет – Пирдоп, като с негово решение е предадена за стопанисване и управление от МДК „Георги Дамянов”. През 1994 г. е актувана за държавна собственост по искане на медодобивния комбинат, а през 2001 г. „Юнион Миниер Пирдоп Мед” АД дарява на Община Пирдоп имота, заедно с постройките. Впоследствие Общината прави постъпки пред Областния управител на Софийска област за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост. Това става през миналата година, когато със Заповед №ДИ-286/26.09.2007 той го отписва и предава на тогавашния кмет инж. Цанко Цанов. Към момента пък предстои съставяне на нов акт за общинска собственост.
Спортната зала, заедно с прилежащия й терен от 10 396 кв.м. е собственост на Държавната агенция за младежта и спорта, но Община Пирдоп я стопанисва. През годините съблекалните към басейните са били съборени, с оглед предотвратяването на инциденти поради напредналия стадий на разрушение. Бар-ресторант „Здравец” е актуван като общинска собственост през 2005 г. Същото нещо предстои и за едноименната туристическа база, която засега остава с неизяснен статус.
От всичката тази информация личи, че според официалната информация от Община Пирдоп, плувната база, заедно с прилежащите към нея активи, са нейна собственост. Логично, следващият въпрос е „Има ли Общината стратегия за развитието на плувния спорт в града?”. На него г-жа Катерина Илиева, специалист „Връзки с обществеността”, отговоря: „Подобна стратегия трябва да бъде финансово обезпечена – необходима е голяма инвестиция, за да стане обектът годен за ползване. На фона на тежкото положение на инженерната инфраструктура, общинската пътна мрежа, „МБАЛ – Пирдоп” ЕООД и други проблеми, нуждите от финансиране на които надвишават в пъти възможностите на общината, логично е да се търсят форми на публично-частно партньорство за обекти като горепосочения. Стопанисване от такъв вид ще е от ползва за всички, и най-вече за развитието на спорта”.
Действително, държавата отдавна е доказала, че няма финансовата възможност да поддържа обектите си. А едно евентуално сътрудничество между общинското ръководство и частен инвеститор ще донесе множество ползи с различни измерения. На първо място, възраждане в Средногорието на може би най-полезния от спортовете (виж интервюто с д-р Георгиев) и популяризирането му сред младежта. И от друга страна – привличането на хора от намиращите се наблизо градове и села, които в летни жеги като тези от последните месеци биха били чести посетители на плувната база. Така, както най-вероятно са идвали и преди четвърт век – когато тя още е функционирала. Това пък би имало ясно измерим икономически ефект върху малък град като Пирдоп.
Всъщност настоящият материал не бе предизвикан единствено от олимпийските постижения на американското чудо Майкъл Фелпс и бледите на неговия фон родни плувци, които разказват за липсата на спортни бази в България. Основната причина бе една новина, дошла през последните седмици. Съвсем скоро в Община Пирдоп е постъпило предложение за обсъждане на възможността за отдаване на концесия на спортната база, заедно с прилежащите й сгради и съоръжения. Инвестиционното намерение включва изграждането на футболни, волейболни и баскетболни игрища, тенис-корт, база за развиване на плувен спорт и други съоръжения за различни спортни дейности. Предложението идва от добре позната в региона компания, която със сигурност притежава потенциал за реализирането на декларираните намерения. И макар всичко да е все още в етап „заявяване на интерес”, нищо чудно Средногорието да посрещне летните горещини идната година с нов плувен комплекс.
Д-р Георги Георгиев е роден на 1 ноември 1973 г. в Сливен. Завършва ПМГ „Добри Чинтулов” в същия град, а през 1997 г. се дипломира в Медицински университет – Пловдив. Започва работа като ординатор в Бърза помощ – гр. Пирдоп; от 1999 г. е общопрактикуващ лекар със собствена амбулатория. Завършил е специализация по „Хомеопатия”, а в началото на тази година и специализация по „Обща медицина” – съгласно европейските изисквания. Владее английски и руски език. Женен, с две деца.
По време на младежките си години е бил част от отбора по плуване на Сливен, а впоследствие се състезава и за състава на пловдивския Медицински университет. В момента активно практикува тенис на маса, а от 2008 г. е председател на местния клуб "Пирдоп".
Хората често казват, че плуването е най-полезният за практикуване спорт. Защо е така и какво го отличава от другите спортове?
Преди всичко, плуването и свързаните с басейните водни спортове са едно прекрасно забавление, емоция и здравословен начин да използваш свободното си време. Спорт като този развива различни умения, навици, може да се възприеме въобще като форма на култура и начин на поведение. Плуването безпорно развива най-вече опорно-двигателния апарат - хармонично, равномерно, без претоварване и с работа на всички мускулни групи. То също така води до отбременяване на ставите от земното притегляне, което го прави много подходящ за хора с проблеми в ставите и същевременно няма опасност от контузии при заниманията.
Има ли някакви възрастови ограничения за практикуване?
Не, но с нарастване броя на годините трябва да се внимава с натоварването. При хора над 45-50 г. е добре в тренировките да се следи пулсовата честота и ако има сърдечни оплаквания да се дозират усилието, темпа и продължителността натренировката.Особено подходящо е да се практикува от подрастващи индивиди. Както знаем, в момента особено популярни сред тях са фитнес упражненията и щангите. Тяхното използване в ранна възраст обаче води до гръбначни изкривявания в гръбнака, износване на тазобедрените стави и колената и забавен растеж. Особено, ако тежестите не се контролират, както често става. Плуването е една много по-добра алтернатива, която в известна степен не е добила подобна голям популярност в страната ни поради липсата на достатъчно съоръжения и треньори.
От медицинска гледна точка, какви са ползите от изграждане на плувен комплекс – по принцип и за Средногорието в частност?
На първо място, системното плуване води до укрепване и развитие на опорно – двигателния и дихателния апарат. Особено подходящ спортзарайона, където има много дихателни заболявания, а обездвижването сред хората е предостатъчно. Друго, което също отбягва отвниманието на обществото, еразвитието на лечебни упражнения и физиотерапевтични водни процедури. Те са особено важни и препоръчителни при възстановяване на счупвания, след сърдечно – съдови инциденти и заболявания на нервната система. Нека не се забравя и възможността за провеждане на масови обучения на деца във 2-3 клас – да се справят с плуването и да имат адекватно поведение във всеки басейн, язовир, река или море.
В крайна сметка как гледате на идеята Средногорието отново, след повече от четвърт век, да има своя голям плувен комплекс?
Бих подкрепил подобна идея безусловно - и като лекар, и като бивш плувец. В малки селища като Пирдоп и Златица е напълно нормално да се развие и утвърди този спорт. И тук не става въпрос за заведения с басейни към тях, а за истински спортен комплекс, където да спортуват младите и желаещите да водят здравословен начин на живот чрез водни спортове. Хубаво ще е той да е покрит и с възможност за целогодишно ползване. Засега в Средногорието този спорт не е особено познат и определено не му се отдава голямо значение. Така буквално се "проспиват" и големите ползи от неговото масовизиране. Всъщност, за съжаление по мои наблюдения това не е изолиран случай - можем да се запитаме за кой спорт в региона има ясно изразена обществена нагласа и целенасочена общинска подкрепа? Казано шеговито, за Средногорието ще е крайно добре да се сдобие със спортен, вместо с още един "спиртен" комплекс.
