Стоян Стоянов - Таро: Ако се намерят средства ще възродим колоезденето в Средногорието

С името на Стоян Стоянов – Таро е свързана почти цялата история на средногорското колоездене. Дългогодишен състезател и треньор, пирдопчанинът е начело и на националния отбор в периода 1988 – 1992 г. Титлите и международните успехи, които е завоювал, дори той не се нае да брои. Жалкото обаче е, че този истински капацитет в колоезденето в момента живее в Пирдоп без да има възможност да предава опита си на млади таланти. Преди две години, когато след 15-годишно прекъсване обиколката на България отново мина през центъра на Пирдоп, потърсих мнението му за случващото се в местния спорт. И тъй като нещата не са се променили особено, реших да публикувам на блога това блиц-интервю – с надеждата и за този спорт да се повдигне дискусия в Средногорието.

-След 1992 г. окончателно се отказахте от големия спорт и като треньор. Защо? Имахте немалко предложения от страната и чужбина.

-Да, така е, но честно казано финансовият аспект също играе голяма роля. Само любовта към колоезденето трудно щеше да изхранва мен и семейството ми. А и най-вече не искам да напускам Пирдоп. Тук ми е най-добре, чувствам се спокойно. Иначе досега десетки пъти можех да напусна страната, или пък да се преместя в София, където съм роден и имам жилище.

-Защо в момента Средногорието напълно е забравило традициите си в колоезденето и този спорт тук не се поддържа?

-Вижте, преди години нашият клуб бе един от най-добрите в страната. През 1987 г. дори завършихме на трето място в България, но тогава спортната конюктура бе съвсем различна. Наливаха се много повече пари, местният завод „Елаците Мед” бе поел изцяло издръжката ни и бяхме финансово независими. А големият спорт се прави с големи пари – правило, което важи с особена сила за колоезденето. В момента проблемът е само и единствено финансов – иначе базата си стои непокътната.

-Ако някой от местните заводи отново се ангажира с финансовата си подкрепа, Вие бихте ли поели подготовката на тима?

-Разбира се, стига да знам, че има достатъчно средства. За момента ние велосипеди и база имаме, нужен ни е автомобил и консумативи за него, както и подобаващо заплащане на треньорския щаб. Иначе и желание, и талантливи деца имаме в излишък. За съжаление обаче силно се съмнявам, че нещо подобно ще се случи в близко бъдеще. Просто в цялата страна пари за спорт рядко се дават.

-А откъде идва популярният Ви псевдоним Таро?

-Знаете ли, сега като се замисля, малко хора всъщност знаят, че името ми е Стоян. Цял живот всички ми викат Таро. Аз толкова съм свикнал с прякора, че даже не помня кога са започнали да ми викат така. Мисля че беше още в ранното ми детство, когато бях взел да чета една книга, „Пътищата на Тарас”. Едно съседско момче ме видя веднъж и почна да ме нарича Тарас. И така с времето за по-кратко приятелите минаха на Таро, та чак до днес.