Една година след фестивала на алтернативната музика в Средногорието...

През лятото на 2007 г. Средногорието бе домакин на може би най-големия музикален фестивал в историята си (повече информация тук). Тогава с финансовата помощ на „Кумерио Мед” АД неправителствената организация „Младежка инициатива за Средногорието” организира мащабното събитие, в рамките на което на пирдопския площад свириха редица белгийски групи (Assunta Mano, Troissoeur, Esrah, Hijaz, Milleniums), както и някои от най-добрите родни алтернативни банди (Остава, П.И.Ф., Уикеда). Въпреки слабата посещаемост събитието премина успешно и дори спечели първа награда в един от родните конкурси за проект на годината. Каквото и да се изписа и изговори впоследствие, това си остана един истински триумф на алтернативната музика в Средногорието, където като във всички малко градове подобен тип изкуство често е посрещано с многозначително повдигане на веждите.

Седмици преди концертите, на импровизирана пресконференция, разговарях с трима от белгийските музиканти. С Питър, Кристър и Асунта беседвахме дълго по различни теми. Разбира се, основно за музика. След като се опитах да ги въведа, доколкото мога в дебрите на българския музикален бизнес, разговорът се насочи в посока икономическо развитие. Интересна тема за тримата бе демокрацията в страната, отмирането на идеите на комунизма в съзнанието на хората, приемането ни в Европейския съюз. В един момент се оказа, че май не аз интервюирам тях, а те мен. Ето малка част от интересния разговор, който проведохме с гостите:

- За първи път ли идвате в България и какви са впечатленията Ви от страната?

Кристър: - Да, никога преди не сме идвали тук, а и честно казано, не знаем много за България. Определено можем да кажем обаче, че поне в този регион е много красиво и спокойно. Като хора, живеещи в голям и шумен град, това е първото нещо, което ни направи впечатление.

Асунта: - Аз пък бих казала, че тук доста ми напомня на Южна Италия, където съм израснала От една страна е също толкова красиво, а от друга и тук, както

и там, явно все още има голямо разделение между бедни и богати.

- Как мислите, каква музика слушат българите и познавате ли някоя наша група?

Питър: - За съжаление, все още не сме запознати добре с местната музикална индустрия. Надяваме се до юни да успеем да чуем поне няколко албума. Всъщност

, познаваме част от народното ви творчество, както и “Мистерията на българските гласове”. Това е наистина красива музика, предполагам че е доста популярна сред вас.

- Да, донякъде, но най-популярен през последните години е поп-фолкът, странна смесица от поп с ориенталски ритми. В този ред на мисли, не смятате ли, че музиката Ви няма да бъде приета особено добре от местната публика? За по-голямата част от нея тя най-вероятно ще е непонятна...

Асунта: - Възможно е, но нали точно това е идеята на подобен тип фестивали, да запознават хората с непозната за тях музика. Надяваме се, че ще има и такива, ко

ито ще я харесат. Всъщност точно това ни привлича тук, възможността да видим как нашето творчество се приема от хора, за които то най-вероятно ще е нещо ново и непознато.

Кристър: - Нормално е подобен тип музика да не бъде разбрана от масовия слушател. Все пак нали затова е алтернативна. За да си фен на подобно творчество трябва да мислиш по-разчупено, да не се вписваш в стандартите. Не мисля, че в България абсолютно всички слушат този описан от теб вид фолк музика – сигурно има и такива, които не я харесват.

- Разбира се, но тук идва и проблемът с финансите. Ако едно нещо не е комерсиално и не се продава добре, то трудно се развива. Как стои при вас този въпрос?

Питър – Ами получаваме солидна подкрепа от правителството на Фландрия. Самата Белгия е разделена на три региона – Брюксел, Фландрия и Валония. Ние сме от град Антверпен, който е отделна провинция в областта Фландрия. Местните управляващи инвестират в културата и подкрепят начинанията ни.

Асунта – Все пак и музиката ни се приема добре. Предполагаме, че групите ни говорят малко за българския меломан, но в нашата страна имат известен успех. Ето, например ние досега не бяхме чували за групите “ПИФ” и “Остава”, но съдейки по думите ти тук те са ключови за алтернативната сцена.

Да, тук те са почти култови за определен брой млади хора. Честно казано, в момента расте може би първото поколение, което наистина се е отърсило напълно от шаблоните на комунизма и мисли свободно...

Кристър – Да, предполагам че е трудно за тази сцена тук, при положение че няколко поколения подред са били учени да не мислят различно, а да са максимално стандартни. Честно казано, аз не бих могъл да си представя подобен живот с ограничения и се радвам, че вече говорим за него като за нещо минало.

Асунта – На мен ми е интересно как приемате влизането в Европейския съюз? Това е голяма крачка напред, но не навсякъде се приема еднозначно.

Ние българите по принцип сме си малко скептични към всичко. Малко хора осъзнаха величината на това което се случи на 1 януари тази година. Тук всички се надяват на бързо подобрение.

Питър – Подобрение определено ще има, но трябва да бъдете малко по-търпеливи. Всичко изисква време, а ефектът от членството в ЕС се проявява най-вече в средносрочен период. Общо взето сегашното поколение работи най-вече за просперитета на бъдещото.