Съдийски грешки решиха съдбата на Спас Спасов в Пекин

Преди броени седмици от Пекин се завърна средногорският параолимпиец Спас Спасов, който бе един от седемте български състезатели, представили страната ни на най-голямата спортна надпревара в света. Тежкоатлетът е крайно разочарован, но не от представянето си, а от лекотата, с която съдиите в китайската столица са анулирали опитите му при вдигането от лег и са го оставили извън класирането. Както и от родната федерация, която по никакъв начин не е защитила своя представител.

Проблемите на родните параолимпийци започнали още преди излитането за Азия, след като последният допинг тест показал завишени стойности на тестостерон в организма на четирима от тях, включително Спас. Показателите били близки до лимита – както и при още пресния случай с капитана на волейболистите ни Пламен Константинов. По същото време допинг-проба от българите взели и представители на Световната антидопингова асоциация, откъдето заявили, че всичко е наред. Кой знае защо обаче, от българската федерация се доверили на нелицензираната родна лаборатория и решили да спрат въпросните параолимпийци от участие. До последно нещата били неясни, но в крайна сметка след още една проба (при която на Спас била спукана вена от очевидно некомпетентен служител), националите ни все пак заминали.

Заедно с тях за Пекин пътувала и делегация от 11 човека, голяма част от които според Спас били просто “уредени” за безплатна екскурзия. Достатъчно показателен е фактът, че т. нар. треньор на тежкоатлетите дори не можел да различи дисковете с различните килограми, а в деня на състезанието не се появил в залата. Иначе в чисто спортен план представянето на българския тим било добро, главно благодарение на лекоатлетите. Там страната ни извоювала второ място на диск, трето на копие и четвърто на гюлле.

Конкретно за Спас Спасов големият ден бил 15 септември, когато се провела надпреварата по вдигане на тежести от лег. Пирдопчанинът бил в залата с 11 други състезатели, които като него били преминали ситото от кандидат-олимпийци от общо 154 страни. Цялата надпревара е записана на видеокамера, като гледането й може да предизвика само едно: недоумение. Спас е единственият състезател без треньор, дори без помощник. За първия си опит той заявява 175 кг., които напълно правилно успява да вдигне, но изненадващо съдиите единодушно отсъждат фаул. Вторият път историята се повтаря, средногорецът не прави нищо по-различно от останалите претенденти, но отново е „порязан”. За третият опит Спас заявява 185 кг., но това се оказва непосилна за него тежест.

По думите му, ако е бил зачетен някой от първите два опита, това би му гарантирало осмо място – което беше и максимума за него от състезанието. Ситуацията обаче била повече от абсурдна, защото за да подаде контестация срещу несправедливото решение на реферите, Спас е имал нужда от поне още един човек в екипа си. Но тъй като е бил сам в залата, той е трябвало мълчаливо да понесе ощетяването. Само за справка, подобни отсъждания е имало и за други тежкоатлети, но след своевременен протест от техните екипи те са били отменяни.

Именно с това ще запомни олимпиадата Спас – тотална неангажираност от страна на делегацията ни към участието му. Съжалява много, защото цяла година се е подготвял само с мисълта за тези опити и според него наистина е бил в оптимална физическа форма.

Извън чисто спортния план, средногорецът е наистина впечатлен от столицата на Китай, както и от перфектната организация на Олимпиадата. Според него Пекин е изключително чист и подреден град, а дисциплината сред жителите му е повече от очевидна.

В Сопот закриха тазгодишния мотосезон, пирдопчани с успехи

Между 19 и 21 септември над 3 000 мотора огласиха град Сопот и взеха участие в един от най-мащабните мото-събори в страната. Организираното от клуб „Тракия” събитие по традиция е и официално закриване на сезона за любителите на високите скорости, а тази година бе и първото участие в него на все още „младия” клуб „Средногорие”.

Общо около 15 от местните мото-маниаци намериха време и средства за да се включат в последното за годината голямо събиране в България. Разбира се, част от тях са пътували към Сопот и в предишни години, но тази есен за първи път средногорци участваха като регистриран клуб. Въпреки студеното време, от организаторите отново се бяха постарали да включат всички задължителни „реквизити”, присъщи на подобен род мероприятия. А в най-опасното, но и най-интересно състезание, надбягванията на пистова отсечка с дължина 400 м., двама от местните мотористи спечелиха медали в своите категории. И то в конкуренция с някои от най-добрите „карачи” в страната.

В най-ниската категория – до 600 кубика, страхотно представяне записа най-младият член на мото-клуб „Средногорие” – 19-годишния Андрей Симов. В конкуренция с още 20 състезателя, младежът трябваше да стартира с мотор на приятел, тъй като неговото „Сузуки” се повредило по пътя към Сопот. Това донякъде притеснило пирдопчанина, но въпреки непозната за него машина Андрей спечелил всичките пет двубоя до финала, където се изправил срещу далеч по-мощен мотор и загубил. „Дадох малко повече газ на старта и се изправих на задна гума, което значително ме забави” – споделя след завръщането си младият моторист и добавя, че при подобни къси отсечки най-важно е как ще стартираш – това е определящо за цялостното ти представяне.

За второто си място младежът получил медал и грамота, както и различни мото-аксесоари. Доброто представяне му дава и самочувствие, и той отсега мисли за евентуално участие в републиканското първенство догодина.

Другият средногорски успех в Сопот пък е свързан с 24-годишния Ненко Стаменов от Златица. Той е едно от популярните лица в местния мото-спорт, редовен участник в националното и източноевропейското първенства, за които е спонсориран от пирдопските бизнесмени Дамян Ненов и Георги Ватахов. Златичанинът не срещна конкуренция в категория над 1 000 кубика и завърши на първо място, въпреки че бе с най-стария мотор от всички участници. Основната награда за него бяха маркови спортни маркучи на стойност около 250 лв.

Успехите са достоен завършек за първия сезон на регистрирания в началото на годината мото-клуб „Средногорие”. През отминалите месеци местните мото-фенове се доказаха като едни от най-активните в страната, а и организираха свой събор край Еленско, преминал с огромен успех. За догодина целите са поддържане на нивото, увеличаване на членовете и домакинство на нов мото-събор.

Изненадваща загуба за "мирковчани"

В събота отборът на „Мирково” изигра първото си домакинство за новия сезон и въпреки предварителните очаквания записа нелепа загуба с 1:2 срещу тима на „Керамик” (гара Елин Пелин). Титуляри за домакините, които тази година ще са единственият средногорски представител в групата, бяха и редица от най-добрите пирдопски състезатели. Огромният потенциал на състава обаче така и не бе реализиран и след редица пропуски гостите се поздравиха с победата.

Срещата започна добре за мирковчани и още в десетата минута Ненко Георгиев пропусна да открие резултата след удар с глава от няколко метра. Към средата на полувремето гол все пак падна – след игра с ръка на противников защитник в собственото му наказателно поле, реферът посочи бялата точка. Зад топката застана Цветан Михов, на който се наложи да вкара дузпата общо два пъти. Причината – първото изпълнение бе преди съдията да е дал сигнал. При втория шут капитaнът на домакините отново не трепна и изведе състава си напред – 1:0.

Веднага след почивката обаче „Керамик” върна паритета в головете след триково изпълнение на пряк свободен удар и красив изстрел отдалече. Голът сякаш изнерви средногорци, но отново те бяха максимално близо до второ попадение – след шут на Недко Йорданов топката срещна десния страничен стълб на гостите. Срещата се накъса и двата състава започнаха да правят нарушение след нарушение, принуждавайки дежурния лекар често да кръстосва терена.

Така се стигна и до 70-ата минута, когато след дълъг пас и неразчетено излизане на вратаря Боян Иванов, нападател на гостите с лекота прехвърли мирковския страж и донесе пълен обрат в срещата – 1:2. Оттук до края играта бе хаотична, реферът често-често вадеше картона с жълт цвят, а веднъж дори и този с червен – за състезател на „Керамик”. Резултатът обаче остана непроменен и значително поохлади амбициите на „Мирково”, които след първите три кръга са с една победа и две загуби.

Пирдоп имаше детска футболна школа - поне за две седмици...

През последните седмици Пирдоп имаше последен шанс да си осигури футболни емоции и през новия сезон. Наскоро стана ясно, че детската школа на „Спартак 2001” може да съществува и тази година, макар и с друг треньор. През отминалия уикенд младите футболисти дори трябваше да изиграят първата си среща, но буквално в последните часове се оказа, че са извадени от групата. Причината е чисто организационна – закъсняло картотекиране на състава.

Нещата около школата бяха стигнали до задънена улица, след като дългогодишният наставник Венцислав Петров твърдо отказа да продължи работата си с децата. В крайна сметка обаче негов заместник се намери, като ставаше въпрос за друго добре познато име сред футболните среди в Средногорието – Боян Иванов. Младежът е бивш възпитаник на пирдопските формации, а в момента е титуляр на другия средногорски тим – „Мирково”. За тренировъчния процес му помагаше и Димитър Крумов, който също бе част от отбора на юношите.

Радостта обаче трая кратко – след първоначалната еуфория и подновяването на тренировките, децата бяха „попарени” от лошата новина, дошла буквално в последните минути преди дългоочаквания старт. Така техният състав последва съдбата и на мъжкия тим, който също бе възроден, но само за няколко седмици. В крайна сметка – футбол само в Мирково.

Михаела Николова - вече в "Академик" (София)!

На 5 ноември Михаела Николова ще навърши 14 години, но тази година празникът по случай рожденият й ден ще бъде с по-особен заряд. След като през последния сезон пирдопската тийнейджърка направи истински фурор с представянето си за волейболния състав на града, от тази есен тя вече ще се състезава с екипа на столичния тим „Академик – Метатрон”. Безспорен успех както за нея като състезател, така и за възродения в града волейбол. И докато наставникът Теодор Колев подготвя възпитаниците си за срещите от новия сезон, решихме да разкажем историята на нейния успех – с надеждата тя да привлече още момичета към света на спорта.

Михаела започва волейболната си кариера в края на 2006 г., след като 4 години се е занимавала с народни танци. Записва се на тренировки при Теодор Колев заедно с още около 40 ентусиазирани момичета. По това време младият специалист сериозно се е нагърбил с трудната задача да изгради боеспособен отбор, започвайки буквално от нулата. След първите няколко седмици тренировки половината от кандидат-волейболистките се отказват, но останалите продължават да се подготвят с още по-голямо желание. Още тогава сред тях впечатление прави Михаела, която бързо се утвърждава като една от най-добрите и е поставена на поста нападател.

Първата среща на младите и напълно неопитни девойки е в Копривщица, срещу местния женски тим. Резултатът, разбира се, е разгромна загуба. Но една след друга, контролите в този първи сезон дават отражение на играта на пирдопския състав, която започва да се подобрява. „Имахме огромно желание бързо да се докажем и макар да губехме всяка среща, знаехме че рано или късно ще постигнем целите си” – спомня си за този период Михаела Николова.

Така през сезон 2007/2008 средногорските момичета записват първото си участие в републиканското първенсто за своята възрастова група. На областния кръг в Етрополе Пирдоп финишира втори след домакините и продължава напред. В срещите от междуобластния кръг местните волейболистки записват чисти победи срещу Перник, Разлог, Кюстендил и Етрополе и се класират за финалите. Неочаквано обаче тимът е отстранен от тях след проблеми с регистрацията на някои от състезателите. Въпреки неприятният завършек на сезона, добрата игра на отбора не ост

ава незабелязана.

Предвид неяснотите около бъдещето на пирдопския състав, родителите на Михаела започват да търсят варианти за развитието й на професионално ниво. По съвет на познати се свързват със столичния „Академик”, който за миналата година е трети в женския шампионат на България. От отбора изявяват интерес и взимат на проби младата волейболистка, която четири дни тренира наравно с останалите в състава. Пирдопчанката показва това, на което е способна, и подписва първия договор с професионален клуб в кариерата си. Така тя ще бъде част от разширения състав на „студентите” за срещите от шампионата на страната, започващ на 25 октомври.

Интересното е, че тъй като „Академик” няма състав при девойките младша възраст, Михаела влиза директно в тима на старшата категория. „Определено ще ми е по-трудно, но пък така ще мога да се развия по-бързо.” – споделя младата волейболистка и добавя, че всички в отбора са я приели изключително радушно. Сега основната задача пред нея е да се наложи в титулярния състав, което няма да е никак лесно – особено предвид по-ниския за момента ръст. Най-вероятно тя ще бъде използвана от наставничката Мая Ангелова като либеро, поне докато не понатрупа опит в официални мачове.

Разбира се, Михаела не е изоставила образованието на заден план и вече е записана в столичното 93-о СОУ, където се обучават и други момичета от тима на „студентите”. Иначе пирдопчанката е повече от ентусиазирана и с нетърпение чака първите си изяви за новия клуб. Разбира се, искрено благодари на Теодор Колев – който буквално я е изградил като състезател. Той пък от своя страна

накратко я описва като „душата на отбора” и искрено се радва на успеха й. Оттук нататък всичко е в нейните ръце, а в семейството й се надяват да постигне поне успехите на своя братовчед Иван Иванов, който в момента е национал и футболист на елитния „ЦСКА”.

Михаела Николова (вдясно от Теодор Колев) с вече бившите съотборнички от пирдопския отбор.

"Мирково" стартира с победа и загуба

Отборът на „Мирково” записа загуба в първия кръг на стартиралия пореден сезон в Областната футболна група. На 13 септември единственият представител на Средногорието в тазгодишната надпревара пътува към с. Широки дол, където допусна поражение с 1:3 от тамошния тим „Гранит”.

Срещу неособено претенциозния отбор на домакините местните футболисти стартираха уверено и в известна степен контролираха събитията на терена. Към края на първото полувреме обаче реферът видя нарушение в наказателното поле на мирковчани и отсъди 11-метров наказателен удар, който бе превърнат в гол от играч на „Гранит”. През втората част средногорци се хвърлиха в атаки и на два пъти техни играчи излизаха на чисти позиции, но неравният терен им изигра лоша шега и при двете ситуации.

Домакините от своя страна пробваха контраатаки, които се оказаха повече от опасни и на два пъти завършиха с попадение във вратата на местния отбор. Така, при вече оформен класически резултат, Недко Йорданов все пак успя да реализира първият гол за „Мирково” през новия сезон. За съжаление, той се оказа просто почетен.

През отминалият уикенд мирковчани отново гостуваха, този път на „Звездец” (Горна Малина). Резултатът там бе същият, но с обратен знак – 3:1 за средногорци. Те успяха да поведат в средата на първото полувреме с красив удар на Ненко Георгиев, но домакините върнаха паритета минути след подновяването на играта. Натискът на мирковчани този път даде резултат и с два гола след самостоятелни рейдове в последните 15-ина минути на срещата, Добрин Михайлов – Добата донесе първата победа за сезона.

В третия кръг ще е и първото домакинство на средногорския тим – срещу „Керамик” (гара Елин Пелин), като от щаба се надяват дотогава да привърши и извършваният в момента ремонт на съблекалните. Иначе в клуба вече са прекратили тренировките на стартиралата за няколко седмици детска школа. Причината – възобновяване на школата в Пирдоп, откъдето бяха дошли и голяма част от желаещите да тренират деца.

Пирдопското колоездене - минало и бъдеще

Преди броени дни в Троян бе даден старта на 58-ото издание на международната колоездачна обиколка на страната. Общо 15 чуждестранни отбора ще вземат участие в дългата 1162 км. и разделена на 7 етапа надпревара. Тази година в Пловдив пък се честват 110 години от създаването на организирано колоездачно движение, а в момента там се строи първият закрит колодрум. Всичко това е добър повод да си припомним кратката история на пирдопското колоездене, натрупана през 80-те години на миналия век и приключила малко след идването на демокрацията. И най-вече да проверим каква е вероятността днес, 15 години след практическото закриване на местния клуб, той отново да бъде възроден и да носи успехи на Средногорието.

За старта и развитието на колоезденето като спорт в региона основна заслуга има популярният в Пирдоп Стоян Стоянов – или Таро, както го наричат всички негови приятели (на снимката - вляво). Навършилият 58 години специалист вече повече от десетилетие е извън любимия спорт и се занимава с ремонт на автомобили. Навремето обаче, млад и амбициозен, той буквално поставя основите на колоезденето в Средногорието и успява да го популяризира сред местната общественост.

Макар да е роден и израстнал в столицата, съдбата го изпраща в Пирдоп и той живее и работи тук вече над 30 години. „Завърших Висшия институт по физкултура с тази специалност и като млад треньор бях разпределен по тогавашната система в този край.” – спомня си сега Таро и допълва, че всъщност в това няма нищо случайно. „Още преди да се дипломирам, вече бях станал пирдопски зет и с жена ми искахме да живеем тук, в нейния град.”

Така през 1976 г. Стоян Стоянов пристига в Средногорието, а четири години по-късно започва да гради отбор. По думите му тогава нещата са се случвали далеч по-лесно, защото зад него е стояла солидна финансова подкрепа от страна на държавата. „Получавахме средства по линия както на ОС на БСФС, така и чрез отчисления от Държавния спортен тотализатор. „Елаците Мед” пък покриваха всички нужди на клуба – финансово бяхме напълно обезпечени.” Това позволява веднага да бъдат закупени необходимите за тренировъчния процес колела, микробус, мотори. В тима се записват над 30 пионерчета, а само две години след това те вече са част от националните надпревари.

От тях впоследствие цели осем стигат до най-високото звание в тогавашната система: „Майстор на спорта”. Тръгнал от нулата, „Пирдоп” бързо започва да се превръща в един от силните отбори в родното колоездене. Школата се разраства, оформя се мъжки тим, както и юноши младша и старша възраст. Назначен е още един треньор – Йордан Зашев, който в момента обучава таланти в един от най-големите български клубове, „Цар Симеон” (Пловдив). Логично, възходът води до разширяване и на спортната база – закувуват се нови мотори, бройката на колелетата надхвърля 50. „Поне 15 от тях бяха наистина професионални и страшно скъпи – горе-долу на цената на една лека кола” – спомня си Таро.

Пикова за средногорското колоездене се оказва 1988 г., когато пирдопският мъжки състав завършва на трето място в обиколката на България, а треньорът Стоян Стоянов е избран за поста наставник на националния отбор. Таро е начело на представителния ни тим до 1992 г., но в периода когато е там настъпват драматичните промени в държавното устройство. Преходът към демокрация се усеща особено силно в спортните среди, където спира държавната издръжка. Клубовете вече трябва сами да търсят финансиране, много от тях не успяват да намерят и биват закрити. Такъв е случаят и с „Пирдоп”. Той продължава да функционира до 1992 г., но след пълната абдикация от страна на „Елаците Мед” и разсформироването на ОС на БСФС, в тима просто не могат да покриват разходите по тренировъчния си процес. Един по един състезателите се отказват, напуска и треньорът Йордан Зашев. Практически от тази година досега в Средногорието няма отбор по колоездене, макар истински капацитет в тази област като Стоян Стоянов да живее в града през всичките тези години.

Дотук с историята. Тя сама по себе си е достатъчно кратка и съдържателна. Въпросът днес е „Може ли Пирдоп да възроди своите традиции в този спорт?”. Отговорът на пръв поглед е ясен – да, но ако се намери финансиране. Тук обаче има един ключов момент – въпросът с базата. След като клубът бива закрит преди около 16 години, тя е наброявала един микробус, три мотора и над 50 колелета. Дирите на микробуса и моторите отдавна са изгубени, но колелетата са били заключени в Градската спортна зала на Пирдоп. За тези 16 изминали оттогава години въпросното помещение не е отваряно за да се направи ревизия.

Според непотвърдени слухове, голяма част от тях са били изнесени и продадени. Това може да бъде проверено – при закриването на клуба и заключването на наличната база, най-вероятно е направен пълен опис на нейното състояние. Именно оттук трябва да тръгне евентуалното възраждане на колоезденето в Средногорието. Да бъде извършена ревизия на наличната база, която така или иначе вече морално е остаряла. Ако все още е в пълен „състав”, парите от продажбата й биха били достатъчни за закупуване на най-необходимото за стартиране на тренировъчен процес. Даже и бройката на колелетата да е била редуцирана през годините, все пак е необходима яснота – какво точно е останало и какво ще бъде необходимо. Също така, голяма част от някогашните „Майстори на спорта” днес са успели и уважавани в Пирдоп бизнесмени. При някакво организирано „съживяване” на колоезденето в региона, те биха могли да се включат с финансова помощ.

А що се отнася до желаещите да се занимават с колоездене, такива винаги е имало. По думите на Таро той самият многократно е бил търсен от родители на запалени по този спорт, но просто ги е насочвал към други клубове. По думите му в момента колоезденето е на слабо ниво в цялата страна – дори клубове като „Левски” и „ЦСКА” не поддържат свои състави в този спорт, а силните школи са в Пловдив, Бургас и Несебър. Той самият е отказвал многократно постове в родната федерация и предложение от чужбина, но е готов да помогне при евентуално съживяване на „неговия” спорт в Средногорието.