Дипломирах се !!!

След четири дълги години в Университета за Национално и Световно Стопанство вече официално съм бакалавър по специалността "Международни икономически отношения"! Преди броени дни успешно преодолях ( с четворка) и последното изпитание - държавния изпит, а сега чакам есента, когато тържествено ще получа дипломата си и ще държа тест за записване на магистратура.

Поздрави на всички колеги, които също вече са висшисти! Оттук нататък само напред и нагоре - дано всеки успее да постигне целите си и да не се забравим. Така или иначе повечето от нас ще продължат академичния си път - поне още годинка-две ще се засичаме по УНСС =)

Ицо Геров първи в своя клас на рали "България"!!!

Младият средногорски пилот Христо Геров, участващ за първа година в националния рали-шампионат, записа най-силното си представяне до момента. И то на най-престижното състезание – рали “България”, което вече от няколко години се провежда в курорта “Боровец”. 23-годишният пирдопчанин заедно със своя навигатор се нареди 15-и в генералното класиране и първи в своя клас, с което привлече погледите на цялата автомобилна общност в страната. А и в Европа, тъй като надпреварата бе и кръг от първенството на “Стария континент”. На второ място след Ицо остана Костадин Тошев, като двамата бяха и единствените финиширали в клас N3.

39-ото издание на най-голямото българско автомобилно състезание се проведе между 11 и 13 юли, като общо 52 екипажа взеха участие в скоростните надбягвания. Сред участниците освен наши сънародници имаше и пилоти от Турция, Румъния, Сърбия, Полша, Унгария и Италия. Христо Геров пък отново бе със своя навигатор – варненецът Марин Костадинов. Както писахме и преди, двамата се състезават в клас N3, а автомобилът им “Рено Клио” е специално предоставен на младия пирдопски талант от известния български състезател и републикански шампион Радослав Козлеков.

Надпреварата за Ицо започнала отлично, след като в стартовата отсечка той дал първо време в класа си и оглавил временното класиране. Оттук нататък обаче започнала серия от премеждия, която за щастие не преобърнала победния ход на средногореца. По време на втория етап „Мухово” се появила повреда в т. нар. „разговорно”, представляващо звуковата свръзка между пилота и неговия навигатор. Впоследствие се оказало, че батерията на устройството се е изтощила, но смяната станала чак след края на отсечката. Така до края на първата дистанция Марин Костадинов показвал с пръсти на своя пилот какво го очаква на пътя, а Христо от своя страна карал максимално предпализливо. Това, естествено се отразило и на класирането му – пирдопчанинът финиширал девети в клас N3.

В следващия етап – “Магистралата”, младият пилот отново показал класа и пак бил първи. Оттук нататък до края на първия състезателен ден Ицо имал още четири отсечки, след които неизменно бил в топ 3 на финиширалите.

През втория ден проблемите продължили, като още в първия етап - „Царево”, отказали спирачките на управляваното от пирдопчанина „Рено Клио”. Това го принудило рязко да намали скоростта и да мисли повече за сигурността, намалявайки рисковете. Финиширането било истинско изпитание, но след леко завъртане автомобилът успял да спре. Тук Ицо дал второ време и почти окончателно предрешил изхода от надпреварата в своя клас. Всъщност няколко етапа преди края в клас N3 освен средногореца в борбата бил само още един екип – останалите седем вече били отпаднали след катастрофи или повреди.

Преднината на местния пилот пък била повече от осем минути, затова двамата с Марин Костадинов довършили оставащите отсечки спокойно и напълно заслужено се наредили първи в класирането. Интересното е, че при една от тези отсечки се появил проблем и в скоростната кутия на „Рено”-то, като до отстраняването му от механиците то можело да се движи само на четвърта скорост.

„Победата е още по-впечатляваща имайки предвид класата на победените от мен пилоти” – това сподели Христо Геров след завръщането си от зимния курорт. Освен Костадин Тошев, който остана на второ място в клас N3, не по-малко любопитно е и генералното класиране. Там 23-годишният състезател се нареди 15-и от общо 52 екипа, а зад него са останали и немалко автомобили от горния клас N4 – където става въпрос за много по-мощни и бързи коли. Така призовото място отваря пътя на пирдопчанина към големите спонсори и му позволява да мечтае за покоряването на още по-високи автомобилни върхове.

Сред които несъмнено е и титлата от национални рали шампионат. В него Ицо към момента е на второ място във временното класиране и, макар и пълен дебютант, вече е сериозен претендент за шампионската купа този сезон. Всъщност броени седмици преди триумфа си във Боровец, наследникът на 11-кратния републикански шампион Илия Геров финишира втори в своя клас на рали “Хеброс” във Пловдив, както и пети в генералното класиране. Сега от пирдопския щаб се готвят за рали „Шумен”, което ще бъде в началото на август, а амбициите вече са само и единствено за победа в него.

Що се отнася до генералното класиране на рали „България”, то бе успешно не само за Средногорието, но и за страната ни като цяло. За трети път в неговата история то бе спечелено от българин – след Илия Чубриков през 1971 г. и Димитър Илиев през 2007 г., този път шампион стана екипажът Крум Дончев и Стойко Вълчев с Пежо 207 S2000. Тазгодишното състезание бе и предварителен тест за организаторите, който трябваше да послужи пред ФИА за да покаже до каква степен ралито отговаря на претенциите за кандидатурата на България по приемането на кръг от Световния рали шампионат (WRC) от 2010 г.

Ицо Геров - "Вече мисля за титлата!"

Ицо, поздравления за големия успех! Очакваше ли, че можеш да победиш силната конкуренция и да финишираш първи в своя клас?
Разбира се. Може да прозвучи нескромно, но отидох в Боровец само и единствено с мисълта за първото място. Особено след влизането ми в топ 3 на ралито „Хеброс” в Пловдив – още тогава знаехме, че съм готов за призовото място. В началото на сезона като пълен дебютант си поставих за цел да натрупам колкото се може повече опит, както и да финиширам на максимален брой ралита. Сега вече си мисля, че съм готов за титлата в клас N3.

Какво е чувството да си дебютант в най-силната автомобилна надпревара в страната?
Трудно е, спор няма. Не говоря за управлението на самия автомобил, макар че още не съм свикнал напълно с него. На мен шофирането ми е в кръвта, аз още от много малък съм зад волана и вече се чувствам почти като едно цяло с колата. Трудностите при мен са по-скоро от липсата на опит, тъй като действам почти интуитивно при всяка пова на проблем. Също така, не познавам отсечките – всяка от тях аз разучавам в движение, а тук опасностите са далеч повече от тези в състезаниета на писта.

Няма как да не споменем и твоя дългогодишен опит в картинг- надпреварите, където имаш и две републикански титли. Той не помага ли поне малко?
Да, но тук е далеч по трудно. Но и много по-вълнуващо. При картинга на практика правиш обиколко на писта, която знаеш наизуст след първото състезание. Тук не знаеш какво те чака след всеки завой, теренът е непредвидим. Без добър навигатор си направо загубен, а първата цел на всеки пилот е преди всичко да успее да финишира. Ако постигнеш поне това, то заслужаваш адмирации – вижте колко много екипажи остават извън класирането след катастрофи.

Разкажи повече около това как се стигна до участието ти в тазгодишния рали шампионат на България?
Ами аз желание имах от дълго време, но ми трябваше специален автомобил, с който да се състезавам. Осигури ми го републиканския шампион Радослав Козлеков, чието „Рено Клио” шофирам в момента по състезанията. Всъщност преди години баща ми – Илия Геров, който 11 пъти е ставал шампион на България, повярвал в таланта на Ради и му осигурил автомобил. Сега историята се повтаря, само че в обратна посока – Радослав Козлеков повярва в моито възможности. Радвам се, че за момента оправдавам доверието му.

В момента си втори във временното класиране в клас N3. Как оценяваш шансовете си за титла още в дебютния сезон?
Не искам да предизвиквам съдбата, но според мен никак не са малки. До края има още пет старта, в които със сигурност ще гоним победата докрай. Така или иначе, най-важното за мен този сезон е да натрупам достатъчно опит в ралитата, тъй като към момента определено ми липсва такъв.

Макар още да е рано за това, поставил ли си си вече някакви цели за следващата година?
Амбицията е за нова кола, с която вече да се боря в горния клас – N4. Също така, вече мечтая за европейската сцена. Кой знае, може от догодина да се състезавам и по ралитата на „Стария континент”.

Освен автомобилизъм, с какво друго се занимаваш в момента?
Трудно може да се каже, че имам друго занимание. На мен целия ми живот до момента е свързан с автомобилите, а и това едва ли много ще се промени за в бъдеще. Към момента работя в семейния авто-сервиз, където имаме много клиенти и денят ми е изцяло уплътнен. Ако ми остане свободно време, посвещавам го изцяло на автомобила, с който се състезавам.

Рали "България" - най-голямото в страната

Провелото се преди броени дни за 39-и път най-престижно родно рали – “България”, всъщност дълги години се нарича “Златни пясъци, а маршрутът му описва основно “житницата на България” – Добруджа. Историята му датира от 12 юни 1970 г., когато е даден и първият му старт. През декември 1972 г. пък комисията по ралитата на тогавашната Международна федерация по автомобилен спорт го утвърждава като един от кръговете на европейския шампионат. За първи път в целия европейски шампионат, в българското рали е въведено състезанието по затворен маршрут.

През 1984 г. целият щаб на ралито се премества от курорта Златни пясъци в по-северния Албена. С годините, съгласно оценката на наблюдателите, състезанието постепенно подобрява своето качество. През 2002 година обаче се налага смяна на мястото на провеждане на ралито, което отново се “мести” – този път от Албена в курорта Боровец. Сменено е и името на надпреварата, която от същата година вече е известна като рали “България”. Причините за тази промяна са обективни и се изразяват в организационни пречки, съпътстващи дълги години провеждането на състезанието край черноморския курорт.

Сред основните изисквания за рали от подобен европейски калибър са осигуряването на множество специфични предпоставки като почистени и особено добре обезопасени пътища, вертолет на разположение, специални пожарни коли и линейки, грижи за безопасността на публиката и др. Години наред Съюзът на българските автомобилисти успява да осигури всичко това в Албена, Сливен, Шумен и навсякъде, откъдето преминават автомобилите. ФИА обаче изисква и други условия за реализиране на големи състезания, като: компактност на маршрута, един сервизен парк, условия за наблюдаване от повече зрители и икономии на разходите.

Така през 2001 г. в Албена пристига експерт на международната автомобилна федерация, който след подробен оглед на маршрута и всичко останало около ралито заявява, че ако България иска да запази ралито си ще трябва да смени мястото на неговото провеждане. Впоследствие месеци наред се подбира и описва трасето и отсечките, докато бъде подбран най-оптималния вариант и най-подходящите условия. В крайна сметка Боровец – най-известният зимен курорт на България се превръща в столица на рали “България”.

Щабът на самото състезание е разположен в хотел “Рила”. Пред самия хотел е изграден закрит парк, където се оставят състезателните автомобили в края на всеки състезателен ден. В закрития парк не се разрешават ремонтни дейности по автомобилите, достъпът до него също е забранен. От 2003 г. за цялото рали функционира и сервизен парк, разположен на 25 км източно от Боровец, на летището на Долна баня.

Един от най-интересните факти около състезанието е, че с годините то търпи големи промени в маршрута, като от 2093 км през 1970 г., днес той е “едва” 736 км. Въпреки това, от 1982 г. насам рали "България" държи най-високия коефициент на трудност и е един от най-сложните и технични кръгове в европейския шампионат. С тази си надпревара нашата страна е кандидатсвала и за приемане на кръг от Световния рали шампионат (WRC) от 2010 г. За целта е необходимо удължаване на трасето с още 20 км., подобряването на сигурността, наемането на стюарди, които владеят няколко чужди езика, както и покриването на редица други изксвания, с които от родната федерация вече са се заели.

Турнира по тенис на маса "Дичето" - тази година в Златица

Идният уикенд Златица ще бъде домакин на шестия поред мемориален турнир по тенис на маса „Дичето”, в който традиционно мерят сили ветерани от цялата страна. Това ще е и първата по-сериозна надпревара, с чиято организация се нагърбват тенисистите от спортен клуб „Стоян Николов”, които от декември миналата година станаха официални членове на родната федерация по тенис на маса.

Домакините са разпратили покани до всички по-големи клубове в България, като вече са получили потвърждения от някои от тях. Очаква се над 60 ветерани от страната да вземат участие в основната схема на турнира, която ще се проведе на 25 и 26 юли. До момента заявки за участие са изпратили клубове от Пловдив, Велико Търново, Момчилград и Септември. Участниците ще бъдат разпределени по възрастови групи, като при мъжете те са пет (40-49 г., 50-59 г., 60-69 г., 70-75 г. и 70+ г.) а при жените – две (35-49 г. и 50+ г.).

Турнирът ще бъде под шефството на кмета на Община Златица г-жа Нонка Каменова, като наградите за победителите традиционно ще бъдат осигурени от федерацията по тенис на маса. От СК „Стоян Николов” пък са предвидили връчване на специални награди за най-заслужилите средногорски ветерани, както и плакети за основните спонсори на този спорт в региона – „Кумерио Мед” АД, „Челопеч Майнинг” АД, Стоян Милев, Емил Германов, Димитър Харалампиев, Дончо Павлов и Васил Събев.

Самите срещи от състезанието ще се проведат в спортната зала към СОУ „Паисий Хилендарски”, където ще бъдат подредени масите, с които разполага клуба към момента. Разбира се, освен клубовете от страната, в надпреварата ще се включат и десетки местни почитатели на популярния спорт, като турнира е отворен за всеки желаещ да премери уменията си.

За вечерта на 26 юли е планирана и другарска вечеря в ресторант „Средногорие”, на която ще присъстват всички гости на златишкия спортен клуб.

Ще остане ли Пирдоп без футболен отбор?

В разгара на лятото сме и големите футболни клубове по света и у нас вече започнаха да пълнят страниците на вестниците с новини около реализирани трансфери или изиграни контролни срещи. В същото време Пирдоп е твърде далеч от подобни страсти – по простата причина, че към момента футболен клуб в града практически няма. Още по-лошото е, че очерталият се разпад на мъжкия отбор най-вероятно ще бъде последван и от такъв в детско-юношеската школа. Как се стигна дотук и има ли изход от кризата – на тези въпроси потърсихме.

Всъщност целият отминал сезон за пирдопския футбол бе белязан от скандали, чиято кулминаиция просто се отложи във времето. Първият сигнал, че нещо не е наред, дойде в края на есента, когато отборът бе напуснат от една от най-важните си фигури - Маньо Чолаков. Оттам нататък издръжката и управлението на отбора бяха поети еднолично от капитана Красимир Иванов. В игрово отношение нещата сякаш също не вървяха, въпреки добрия старт на сезона. През пролетта съставът бе напуснат от половин дузина играчи, и то все от основния тим.

Така няколко кръга преди края на шампионата дойде и краят на надеждите, че кризата е преодолима. След като за пореден път играчите на „Спартак 2001” не успяха да се съберат в пълен състав, те загубиха служебно гостуването на „Рома спорт” (Ихтиман). Това се оказа третото за годината неявяване на пирдопчани за мач навън, което бе достатъчно основание БФС да извади отбора от първенството. Абдикацията на ниво тим доведе и до такава сред играчите, като повечето от тях се прехвърлиха при по-стабилният към момента местен съперник „Мирково”.

За съжаление проблемите в мъжкия състав засегнаха и детско-юношеската школа, която изигра може би най-силния си сезон от създаването й. Така положението към момента е следното: Пирдоп официално още няма футболен отбор, а треньорът на школата Венцислав Петров категорично заявява, че от есента няма да е начело на съставите. На пръв поглед нещата са в задънена улица, но през последните седмици се оказа, че положението сякаш не е толкова тежко.

На сцената отново се появи Маньо Чолаков, който твърдо е решил да направи едно от най-дългоочакваните неща в средногорския спорт: възстановяването на ФК „Орлин”. За целта той вече се е свързал с бившия президент на клуба Евгени Ценов, който още държи правата върху него. По думите му ще намери и необходимото финансиране. За играчи пък няма нужда да се притеснява – не е тайна за никого, че едно евентуално повторно регистриране на легендарния пирдопски клуб ще върне в него всички добри футболисти от региона, които в момента са принудени да играят за други отбори.

Основният проблем в момента е състоянието на градския стадион, за чиято поддръжка Община Пирдоп очевидно не полага грижи. Говорим не за нещо повече, а примерно за такава дейност, като окосяване на тревата на терена преди среща. Спортисти и деятели припомнят, че в периода преди изборите от миналата година се дадоха доста обещания от политически сили спортът в града да бъде поставен на преден план. „Сега вместо съдействие срещам апатия и незаинтересованост към проблемите.” – споделя Маньо Чолаков и добавя: „Не мога да приема, че град като Пирдоп може да бъде оставен без футболна школа. И то точно сега, когато нещата вече бяха в напреднал стадий”.

Ако се върнем към началото, в разгара на лятото сме. Още малко остава до старта на новия сезон, който засега се очертава „нулев” за пирдопския футбол. Нещата могат и трябва да бъдат променени, но за целта се искат активни действия от страна на местни футболни деятели плюс разбиране и подпомагане от страна на Община Пирдоп. Първото вече е налице.

Йото Христов - младата надежда на средногорската борба

“Момче, което е родено за спорт”. Думите са на Иван Нешков, треньорът по борба към спортен клуб “Стоян Николов” - Златица. Отнасят се за 13-годишният Йото Христов, който през последните години предизвика истински фурор в борцовите среди, стана републикански шампион и от есента съвсем заслужено продължава кариерата си в школата на “Рилски спортист” (Самоков). Макар още само да си мечтае за успехите на своя именит съгражданин Стоян Николов, Йото вече уверено върви по неговия път и отсега мечтае за световната сцена. Затова и решихме да го представим от страниците на вестник "Регион" – сега, когато напуска Средногорието в посока на най-силната родна борцова школа и прави решителната крачка по пътя към големите успехи.

Всъщност Йото произлиза от истински борцово семейство. В рода му има множество мъже, ставали шампиони на класическите народни борби. Най-силно влияние върху младият златичанин обаче оказал неговият вуйчо, многократен републикански първенец. А по думите на родителите Борислава и Павел, момчето наистина било родено за спорт. “Не спираше да тича, имаше огромна енергия и постоянно се опитваше да я изразходва” – такива са спомените им от неговото ранно детство. По това време за всички вече е ясно, че е въпрос на време Йото да се захване сериозно с тренировките.

По една или друга причина той избира футбола и около месец тича по коженото кълбо на градския стадион. Повратна в живота му се оказва първата тренировка по борба, в която участва. Това става в края на 2006 г., а оттогава досега не е и помисля за друг вид спорт. Започва като един от многото, но младият треньор Иван Нешков още от самото начало забелязва таланта му и му помага да развие своята уникална гъвкавост.

Първото състезание идва няколко месеца по-късно и завършва донякъде разочароващо. На републиканското първенство в Сливен в началото на 2007 г. Йото отпада рано и в крайното класиране остава на позиция, която е далече от призовата тройка. Това го амбицира. Следва още по-сериозна подготовка, още повече хъс и амбиция за успех.

И ето че той не закъснява – пред октомври същата година младият средногорец печели сребърен медал на турнира за Купата на България, провеждащ се в Стара Загора. В началото на тази година пък Йото се връща там, откъдето е тръгнал – републиканското в Сливен. Този път е безапелационен и буквално “помита” конкурентите си по пътя към шампионската титла. Избран е и за най-резултатен състезател на турнира. От този момент вече е ясно – това е един от най-обещаващите родни таланти.

Според Иван Нешков ключова за успеха на средногорския борец се оказала неговата много добра физическа култура. “Подготовката е важна, но без култура, разбиране на спорта, трудно ще стигнеш далече. Има момчета, на които обяснявам по десет пъти нещо и те пак не го правят правилно. При Йото всичко става почти от първия път”. Също така, по думите на специалиста, най-силното оръжие на младия състезател в схватките е изпипаното до съвършенство раменно хвърляне. “Това е често използвана техника в бойните изкуства, но за да бъде постигана с успех трябва да имаш много силни, дори взривни крака”.

Разбира се, тези качества не убягват и от погледите на специалистите от по-големите български състави. Към семейство Христови заваляват предложения от спортни училища в страната, сред които и грандове като “Левски” и “ЦСКА”. Настоятелността на клубовете се засилва още повече след тазгодишния турнир в памет на Стоян Николов, на който Йото стана шампион в своята категория и бе обявен за най-резултатен състезател. След множество консултации и оглед на спортните бази златишкият талант се спира на “Рилски спортист” (Самоков). Според Иван Нешков изборът е повече от правилен, тъй като именно това е отборът с най-добра спортна база в страната. Силно респектираща е и дисциплината, която цари в училището.

Сега Йото Христов се наслаждава на лятна ваканция, но с нетърпение чака есента. Тогава той е твърдо решен да спечели втори златен медал от републиканско първенство и така да започне по подобаващ начин кариерата си в новия клуб. Мечтите му стигат чак до европейските и световни първенства, където несъмнено един ден ще участва. Искрено благодари на своя треньор Иван Нешков, който на практика е изградил не само борцовите му умения, но и шампионският дух у него. И обещава да не забрави клуба, от който е тръгнал – за да се завърне един ден в него като истински наследник на Стоян Николов.

Учители от Пирдоп - пети на спартакиада в Албена

Тази година за първи път преподаватели от Средногорието участваха в провеждащата се за четвърти път национална учителска спартакиада. Надпреварата бе между 30 юни и 3 юли в Албена и събра над 400 възпитатели от училищата в страната, като дори “привлече” и международно участие в лицето на отбор от Словения.

От региона отборът бе съставен от пет преподаватели в СОУ “Саво Савов” – гр. Пирдоп, плюс ръководителя на групата Антоанета Димитрова. Местните учители постигнали най-големия си успех в най-оспорваната надпревара – тази по плажен волейбол. Отборът ни в състав Петър Лалов, Ресми Бобев и Теодор Колев трябвало да стартира с мач срещу колегите им от Велико Търново, но поради забавяне на техния състав била присъдена служебна победа на пирдопчани.

Това донякъде им изиграло лоша шега, защото само след половин час те се изправили срещу миналогодишните победители от Чирпан. Недостатъчната сработеност в състава се оказала решаваща и средногорци допуснали загуба. Оттук нататък обаче последвали само убедителни победи – срещу Бургас, Шумен и Козлодуй. На четвъртфинала обаче местните възпитатели се изправили срещу сборен отбор на София и отпаднали. Всъщност, логично столичани станали и шампиони на турнира, а тримата наши представители се наредили на пето място от общо 20 отбора – класиране, което надминава всички очаквания.

В надпреварата по баскетбол първата ни среща се “засичала” с такава по волейбол и пирдопчани решили да не участват в нея. Така те изиграли само един мач – загуба срещу Русе, но в крайното класиране отново се наредили пети, този път от шест отбора. В другите надпревари Йорданка Новакова от Буново записала победа и загуба в състезанието по тенис маса. Тя обаче останала извън класирането, защото в него попадали само състави с поне двама мъже и две жени.

Най-много смях пък паднал при тегленето на въже, където участвали и петте средногорци. Петър Лалов, Ресми Бобев, Теодор Колев, Йорданка Новакова плюс Мария Иванова показали мускули, но на два пъти били дисквалифицирани за докосване на земята с тяло и така отпаднали от надпреварата за медалите.

В крайна сметка учителите от СОУ “Саво Савов” са повече от доволни от първото си участие на ежегодната спартакиада, макар леко да съжаляват за пропуснатия шанс във волейболния турнир. Така или иначе, успехът им е безспорен – все пак те са надделели над колеги от далеч по-големи градове, където и бройката на преподавателите е далеч по внушителна. Въпреки това всички отсега се заканват догодина пак да пътуват към Албена и този път да се върнат с медали.

Незабравим абсолвентски бал!

Миналият петък Цетралният военен клуб в София обедини около 120 млади международни икономисти. Кой от кой по-хубави и умни. Всъщност за тези четири години това бе първият повод, който успя да ни събере всичките от специалност "Международни икономически отношения". И то какъв повод! Четири дълги, на моменти трудни, но като цяло страхотни години.

Няма да се впускам в излишни обяснения. Цялата вечер мина като един миг, а даже не успях да се поздравя с всички колеги. Тук слагам само няколко показателни снимки, иначе във Facebook има още стотици, плюс няколко култови видеоклипчета. Искам още веднъж специално да благодаря на Жени, която практически организира всичко и е главният "виновник" за тази специална вечер. Също така благодаря и на Катедра "МИО" - балът ни беше уважен от всички поканени преподаватели. Дори проф. Бистра Боева и проф. Милчо Стоименов присъстваха - а това беше голямо признание за всички нас.

Оттук нататък продължаваме в същия дух - напред и нагоре! Успех, колеги! Успех на държавния изпит, в магистратурата (а за някои - и в докторантурата), успех в личен и професионален аспект. И, както казах и на бала, нека съвсем скоро четем за успехите си по вестниците!