Ицо, поздравления за големия успех! Очакваше ли, че можеш да победиш силната конкуренция и да финишираш първи в своя клас?
Разбира се. Може да прозвучи нескромно, но отидох в Боровец само и единствено с мисълта за първото място. Особено след влизането ми в топ 3 на ралито „Хеброс” в Пловдив – още тогава знаехме, че съм готов за призовото място. В началото на сезона като пълен дебютант си поставих за цел да натрупам колкото се може повече опит, както и да финиширам на максимален брой ралита. Сега вече си мисля, че съм готов за титлата в клас N3.
Какво е чувството да си дебютант в най-силната автомобилна надпревара в страната?
Трудно е, спор няма. Не говоря за управлението на самия автомобил, макар че още не съм свикнал напълно с него. На мен шофирането ми е в кръвта, аз още от много малък съм зад волана и вече се чувствам почти като едно цяло с колата. Трудностите при мен са по-скоро от липсата на опит, тъй като действам почти интуитивно при всяка пова на проблем. Също така, не познавам отсечките – всяка от тях аз разучавам в движение, а тук опасностите са далеч повече от тези в състезаниета на писта.
Няма как да не споменем и твоя дългогодишен опит в картинг- надпреварите, където имаш и две републикански титли. Той не помага ли поне малко?
Да, но тук е далеч по трудно. Но и много по-вълнуващо. При картинга на практика правиш обиколко на писта, която знаеш наизуст след първото състезание. Тук не знаеш какво те чака след всеки завой, теренът е непредвидим. Без добър навигатор си направо загубен, а първата цел на всеки пилот е преди всичко да успее да финишира. Ако постигнеш поне това, то заслужаваш адмирации – вижте колко много екипажи остават извън класирането след катастрофи.
Разкажи повече около това как се стигна до участието ти в тазгодишния рали шампионат на България?
Ами аз желание имах от дълго време, но ми трябваше специален автомобил, с който да се състезавам. Осигури ми го републиканския шампион Радослав Козлеков, чието „Рено Клио” шофирам в момента по състезанията. Всъщност преди години баща ми – Илия Геров, който 11 пъти е ставал шампион на България, повярвал в таланта на Ради и му осигурил автомобил. Сега историята се повтаря, само че в обратна посока – Радослав Козлеков повярва в моито възможности. Радвам се, че за момента оправдавам доверието му.
В момента си втори във временното класиране в клас N3. Как оценяваш шансовете си за титла още в дебютния сезон?
Не искам да предизвиквам съдбата, но според мен никак не са малки. До края има още пет старта, в които със сигурност ще гоним победата докрай. Така или иначе, най-важното за мен този сезон е да натрупам достатъчно опит в ралитата, тъй като към момента определено ми липсва такъв.
Макар още да е рано за това, поставил ли си си вече някакви цели за следващата година?
Амбицията е за нова кола, с която вече да се боря в горния клас – N4. Също така, вече мечтая за европейската сцена. Кой знае, може от догодина да се състезавам и по ралитата на „Стария континент”.
Освен автомобилизъм, с какво друго се занимаваш в момента?
Трудно може да се каже, че имам друго занимание. На мен целия ми живот до момента е свързан с автомобилите, а и това едва ли много ще се промени за в бъдеще. Към момента работя в семейния авто-сервиз, където имаме много клиенти и денят ми е изцяло уплътнен. Ако ми остане свободно време, посвещавам го изцяло на автомобила, с който се състезавам.
Разбира се. Може да прозвучи нескромно, но отидох в Боровец само и единствено с мисълта за първото място. Особено след влизането ми в топ 3 на ралито „Хеброс” в Пловдив – още тогава знаехме, че съм готов за призовото място. В началото на сезона като пълен дебютант си поставих за цел да натрупам колкото се може повече опит, както и да финиширам на максимален брой ралита. Сега вече си мисля, че съм готов за титлата в клас N3.
Какво е чувството да си дебютант в най-силната автомобилна надпревара в страната?
Трудно е, спор няма. Не говоря за управлението на самия автомобил, макар че още не съм свикнал напълно с него. На мен шофирането ми е в кръвта, аз още от много малък съм зад волана и вече се чувствам почти като едно цяло с колата. Трудностите при мен са по-скоро от липсата на опит, тъй като действам почти интуитивно при всяка пова на проблем. Също така, не познавам отсечките – всяка от тях аз разучавам в движение, а тук опасностите са далеч повече от тези в състезаниета на писта.
Няма как да не споменем и твоя дългогодишен опит в картинг- надпреварите, където имаш и две републикански титли. Той не помага ли поне малко?
Да, но тук е далеч по трудно. Но и много по-вълнуващо. При картинга на практика правиш обиколко на писта, която знаеш наизуст след първото състезание. Тук не знаеш какво те чака след всеки завой, теренът е непредвидим. Без добър навигатор си направо загубен, а първата цел на всеки пилот е преди всичко да успее да финишира. Ако постигнеш поне това, то заслужаваш адмирации – вижте колко много екипажи остават извън класирането след катастрофи.
Разкажи повече около това как се стигна до участието ти в тазгодишния рали шампионат на България?
Ами аз желание имах от дълго време, но ми трябваше специален автомобил, с който да се състезавам. Осигури ми го републиканския шампион Радослав Козлеков, чието „Рено Клио” шофирам в момента по състезанията. Всъщност преди години баща ми – Илия Геров, който 11 пъти е ставал шампион на България, повярвал в таланта на Ради и му осигурил автомобил. Сега историята се повтаря, само че в обратна посока – Радослав Козлеков повярва в моито възможности. Радвам се, че за момента оправдавам доверието му.
В момента си втори във временното класиране в клас N3. Как оценяваш шансовете си за титла още в дебютния сезон?
Не искам да предизвиквам съдбата, но според мен никак не са малки. До края има още пет старта, в които със сигурност ще гоним победата докрай. Така или иначе, най-важното за мен този сезон е да натрупам достатъчно опит в ралитата, тъй като към момента определено ми липсва такъв.
Макар още да е рано за това, поставил ли си си вече някакви цели за следващата година?
Амбицията е за нова кола, с която вече да се боря в горния клас – N4. Също така, вече мечтая за европейската сцена. Кой знае, може от догодина да се състезавам и по ралитата на „Стария континент”.
Освен автомобилизъм, с какво друго се занимаваш в момента?
Трудно може да се каже, че имам друго занимание. На мен целия ми живот до момента е свързан с автомобилите, а и това едва ли много ще се промени за в бъдеще. Към момента работя в семейния авто-сервиз, където имаме много клиенти и денят ми е изцяло уплътнен. Ако ми остане свободно време, посвещавам го изцяло на автомобила, с който се състезавам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар