“Момче, което е родено за спорт”. Думите са на Иван Нешков, треньорът по борба към спортен клуб “Стоян Николов” - Златица. Отнасят се за 13-годишният Йото Христов, който през последните години предизвика истински фурор в борцовите среди, стана републикански шампион и от есента съвсем заслужено продължава кариерата си в школата на “Рилски спортист” (Самоков). Макар още само да си мечтае за успехите на своя именит съгражданин Стоян Николов, Йото вече уверено върви по неговия път и отсега мечтае за световната сцена. Затова и решихме да го представим от страниците на вестник "Регион" – сега, когато напуска Средногорието в посока на най-силната родна борцова школа и прави решителната крачка по пътя към големите успехи.
Всъщност Йото произлиза от истински борцово семейство. В рода му има множество мъже, ставали шампиони на класическите народни борби. Най-силно влияние върху младият златичанин обаче оказал неговият вуйчо, многократен републикански първенец. А по думите на родителите Борислава и Павел, момчето наистина било родено за спорт. “Не спираше да тича, имаше огромна енергия и постоянно се опитваше да я изразходва” – такива са спомените им от неговото ранно детство. По това време за всички вече е ясно, че е въпрос на време Йото да се захване сериозно с тренировките.
По една или друга причина той избира футбола и около месец тича по коженото кълбо на градския стадион. Повратна в живота му се оказва първата тренировка по борба, в която участва. Това става в края на 2006 г., а оттогава досега не е и помисля за друг вид спорт. Започва като един от многото, но младият треньор Иван Нешков още от самото начало забелязва таланта му и му помага да развие своята уникална гъвкавост.
Първото състезание идва няколко месеца по-късно и завършва донякъде разочароващо. На републиканското първенство в Сливен в началото на 2007 г. Йото отпада рано и в крайното класиране остава на позиция, която е далече от призовата тройка. Това го амбицира. Следва още по-сериозна подготовка, още повече хъс и амбиция за успех.
И ето че той не закъснява – пред октомври същата година младият средногорец печели сребърен медал на турнира за Купата на България, провеждащ се в Стара Загора. В началото на тази година пък Йото се връща там, откъдето е тръгнал – републиканското в Сливен. Този път е безапелационен и буквално “помита” конкурентите си по пътя към шампионската титла. Избран е и за най-резултатен състезател на турнира. От този момент вече е ясно – това е един от най-обещаващите родни таланти.
Според Иван Нешков ключова за успеха на средногорския борец се оказала неговата много добра физическа култура. “Подготовката е важна, но без култура, разбиране на спорта, трудно ще стигнеш далече. Има момчета, на които обяснявам по десет пъти нещо и те пак не го правят правилно. При Йото всичко става почти от първия път”. Също така, по думите на специалиста, най-силното оръжие на младия състезател в схватките е изпипаното до съвършенство раменно хвърляне. “Това е често използвана техника в бойните изкуства, но за да бъде постигана с успех трябва да имаш много силни, дори взривни крака”.
Разбира се, тези качества не убягват и от погледите на специалистите от по-големите български състави. Към семейство Христови заваляват предложения от спортни училища в страната, сред които и грандове като “Левски” и “ЦСКА”. Настоятелността на клубовете се засилва още повече след тазгодишния турнир в памет на Стоян Николов, на който Йото стана шампион в своята категория и бе обявен за най-резултатен състезател. След множество консултации и оглед на спортните бази златишкият талант се спира на “Рилски спортист” (Самоков). Според Иван Нешков изборът е повече от правилен, тъй като именно това е отборът с най-добра спортна база в страната. Силно респектираща е и дисциплината, която цари в училището.
Сега Йото Христов се наслаждава на лятна ваканция, но с нетърпение чака есента. Тогава той е твърдо решен да спечели втори златен медал от републиканско първенство и така да започне по подобаващ начин кариерата си в новия клуб. Мечтите му стигат чак до европейските и световни първенства, където несъмнено един ден ще участва. Искрено благодари на своя треньор Иван Нешков, който на практика е изградил не само борцовите му умения, но и шампионският дух у него. И обещава да не забрави клуба, от който е тръгнал – за да се завърне един ден в него като истински наследник на Стоян Николов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар