Средногорци - пети на турнира на "Норддойче Афинери" в Германия

Добра игра и много емоции – така ще запомнят средногорските представители своето първо участие в работническия турнир по футбол на малки вратички, организиран от “Норддойче Афинери”. Немският промишлен концерн покани за надпреварата и служители от новопридобитите след купуването на “Кумерио” заводи. Така, заедно с общо 20 състава от различни поделения на предприятието в Германия, в турнира се включиха и работници от заводите в Пирдоп, както и Авелино, Италия.

Със задачата да селектира десетте най-добри футболисти сред работещите в медодобивния комбинат край Пирдоп бе натоварен Маньо Чолаков, супервайзър “Парокотелно отделение”. Ръководител на групата пък бил Георги Стефанов от отдел “Логистика”. Средногорци отлетели към Хамбург на 20 юни, а на летището в немския град ги посрещнал представител на “Норддойче Афинери”. Оттам нататък всичко минало под прословутата за германския народ перфектна организация. Местните служители били настанени заедно с италианските си колеги в малкото градче Асендорф, а самите срещи се изиграли в намиращият се наблизо Ханстед.

За изненада на нашия състав, правилата до голяма степен се различавали от стандартните за футбола на малки вратички. Първо, теренът бил по-голям от очакваното – играело се на половин футболно игрище, а вратите били с дължина около 4 метра – вместо традиционните такива, които са с хандбални размери. Срещите пък били с продължителност 15 мин.

При официалното откриване на турнира организаторите поздравили своите гости от България и на родния им език. Средногорци пък от своя страна започнали по блестящ начин надпреварата в своята група, като в първите четири срещи записали три победи и едно равенство и не допуснали нито един гол. Последният мач бил срещу състав, който бил със същия точков актив, но далеч по-лоша голова разлика. По този начин дори и равенството щяло да класира българите напред. Те обаче не успели да удържат натиска и загубили с 0:2, след като реферът отменил и напълно редовен гол в наша полза.

В крайна сметка турнирът бил спечелен от другите гости на страната – служителите от завода в град Авелино. Средногорци се наредили пети в крайното класиране, а с най-много голове в родния състав се отличил Панчо Караиванов с четири попадения. “Представянето ни като цяло е добро, но съжаляваме за пропуснатия шанс да продължим напред след групите и да се борим за медали” – така обобщи впечатленията си Маньо Чолаков след завръщането на българска земя.

Футболните емоции за нашата група в Германия не се изчерпали само с участието в работническия турнир. По това време Европейското първенство бе в разгара си – нещо, което си личало почти на всеки ъгъл в Хамбург. Също така, докато в Средногорието течеше тридневния мото-събор, Хамбург също домакинствал на подобно събитие, но с далеч по-внушителни размери. Става въпрос за ежегодната среща на почитателите на моторите “Харли Дейвидсън”, като общо над 60 000 мотора от популярната марка озвучавали улиците на немския град.

Четири от младите златишки борци - вече в елитни клубове!

Сезонът за отбора по борба към спортен клуб “Стоян Николов” – Златица завърши с още една добра новина. След като преди седмици ежегодният турнир в чест на патрона на клуба донесе множество титли на средногорските борци, четирима от местните шампиони вече ще продължат кариерата си в по-големи клубове.

Особено голямо е постижението на републиканския шампион Йото Христов (на снимката), както и на Ганчо Атанасов, който е бронзов медалист от държавното първенство. От следващия сезон двамата пак ще са съотборници, но в състава с най-добра спортна база в България към момента – “Рилски спортист” (Самоков). Според треньора на златишките борци Иван Нешковa това е уникален шанс за двамата, с който те вече могат да мечтаят за още по-големи титли. По негови думи Самоков е най-доброто място за борба, като достатъчно показателен е факта, че именно там в момента се подготвя за олимпиадата в Пекин националният ни отбор.

Не по-малко добра е новината за преминаването на Станислав Здравков, който от есента преминава в редиците на елитния столичен клуб “ЦСКА”. Васил Василев пък ще защитава цветовете на “Славия Литекс”. Към него “армейците” също са проявявали интерес, но Васил е предпочел намиращата се по-близо до неговото училище база на “Славия”.

Разбира се, не може да става въпрос за каквито и да е трансферни суми. Въпреки това от “Рилски спортист” и “ЦСКА” са обещали на Иван Нешков всяка година да прехвърлят на СК “Стоян Николов” по 100 т. от ДАМС за всяко от момчетата. Въпросните точки се изчисляват на база представянето на борците по различните надпревари, като в края на годината се заплащат от отчисления от тиражите на Тото 2. Също така, от самоковския клуб са поели и ангажимента да закупят чисто нов тепих, с който да оборудват златишката зала.

Така в Златица са изключително щастливи от шанса, сполетял най-талантливите млади борци в града. Техният успех вече е донесъл очаквания ефект и сред връстниците им, като само за последните седмици са се записали за тренировки още дузина желаещи да тръгнат по техните стъпки. Сега в клуба очакват международният турнир “Георги Райков”, който ще е на 1 и 2 август в Копривщица. Това ще е и последното състезание с цветовете на златишкия клуб за Йото Христов, Ганчо Атанасов, Станислав Здравков и Васил Василев – преди да продължат да прославят родния си град на по-високо ниво.

Неочаквана, но достойна за уважение постъпка на в. "Камбана"

След като в последния брой на в. "Регион" пубикувахме моя статия във връзка с копирането на статията ми за златишкия триумф на турнира "Герго Попов" (виж по-долу), днес вестник "Камбана" ме изненада крайно приятно.

Да си призная, очаквал съм всичко друго, но не и публично извинение, подписано лично от главния редактор г-жа Ренета Атанасова. Предишни подобни случаи се развиваха по друг сценарии и, честно казано, мислехме че и този път ще е така. От редакцията на "Камбана" обаче наистина избраха най-правилното решение и поднесоха извиненията си както на вестник "Регион" като цяло, така и на мен и Иванка Стоянова в частност.

Силно се надявам, че това е първата стъпка към прекратяването на дългогодишните спорове между двата вестника.

Ето и пълният текст на уточнението, пуснато и на сайта на "Камбана":

Уточнение

В бр. 23 на в. Камбана е допусната груба техническа грешка от служителка на редакцията, която е наказана дисциплинарно по КТ.
Поднасяме извиненията си на нашата сътрудничка Иванка Стоянова, спортен деятел от Златица, чието име е поставено под чужд материал.
Редакцията предлага да изплати обезщетение на силно засегнатия журналист Васил Иванов, в размер на хонорара му във в. Регион, а на ограбения вестник - да заплати площта на поместения материал /без снимките/ по действащите му тарифи.

Ренета Атанасова - гл. редактор на в. Камбана

За едната журналистическа чест...

Кражбата е неприятно изживяване. Безспорен факт, който обаче със сигурност се споделя само от ограбената страна. Защото едва ли този, който получава нещо даром за сметка на чуждо усилие, може да изпита някакви негативни чувства, освен леко угризение на съвестта. То пък, от своя страна, постепенно изчезва с времето – докато съвсем престане да тревожи съзнанието му.

Кражбата сама по себе си има множество измерения. В интелектуално отношение се нарича плагиатство и по нищо не отстъпва на класическата, материална такава. Понякога трудно се доказва – тогава болката и разочарованието на нарушените права се смесва с безсилие, практическа невъзможност да бъдеш компенсиран за незаконното копиране. Друг път обаче плагиатстващият дотолкова се увлича в кражбата си и до такава степен се чувства недосегаем, че дори не си прави труда да промени нещо в творбата на другия. Тогава... трудно можеш да се сдържиш и да не направиш нещо по въпроса.

Дотук с абстрактните размисли и екзистенциалните съждения. Който малко или много се е интересувал от средногорски медии през последните години, добре знае за какво става въпрос. Вече загубихме броя на статиите, написани от екипа на вестник „Регион” и преписани умело от екипа на един различен вестник. Честно казано, спряхме и да ги броим. Просто регистрирахме поредните съвпадения на пасажи, дори цели статии, а след като чашата постепенно се напълни и взе да прелива, решихме да напишем настоящия материал.

Конкретният повод е репортажът, публикуван във връзка с успеха на златишките момичета на техния домакински турнир по баскетбол в памет на Герго Попов. Същата публикувана, освен във в. “Регион” и “Софийски вестник” и на личния блог на автора му, “лъсна” дни по късно както на страниците, така и на сайта на по-горе поменатото издание. „Колегите” не си бяха направили дори труда да сменят заглавието от сайта. И още по-лошо, опитаха се да си „измият ръцете” с един от организаторите на турнира, като поставиха името му под материала. Който пък, в отговор на нашето запитване, ни погледна учудено и сподели, че никога не е писал статии, а и не това му е работата.

Всъщност, проблемът не е толкова в конкретната статия. Де да беше единствената... отдавна да сме го преглътнали. Само че през последните години се начетохме на свои статии от страниците на Софийския регионален вестник.

И вместо гузно да крие плагиатстването си, екипът му все по-силно се бие по гърдите, та кънти от София чак до Варна, че е член на Българската асоциация на регионалните медии и “надлежно” е подписал Етичния кодекс на журналиста (sic!). И все по-нагло реагира на забележките по повод „съвпаденията”. Има се за “независима” “обективна” медия и получава (не)заслужени награди за „професионализъм и обективно отразяване на регионалните проблеми”. Няма как да не се съгласим – наистина професионално е да пълниш страниците си с материали от конкуренцията, след което гордо да афишираш постиженията си в измислен “плаващ” тираж.

Напълно сме наясно, че процесът на подобни интелектуални кражби не само в района, но въобще у нас, няма да спре. Затова, “учейки се” от въпросното издание, препратихме материала и илюстрациите към него на компетентните органи и асоциации.

За предполагаемите пък “опровержения”, персонални и други нападки, които със сигурност ще завалят към нас, едва ли ще имат очаквания от авторите им ефект. Просто хората отдавна са наясно що за личен и професионален морал имат те.

Тъй че, това е! За сетен път казваме, че е под достойнството ни да се “съревноваваме” с тях, защото сме на светлинни години от тяхното ниво. И по отговорност, и по ценз, и по каквото и друго да било!

Забележка: Статията бе публикувана първо във в. "Регион", след това на личния ми блог и два дни по-късно в "Софийски вестник". Ден след пускането й в столичната медия, тя се появи и в гореописаното, конкурентно на нашето издание. За да се уверите в липсата на разлики в текста можете да кликнете върху снимките, за да ги видите в уголемен размер.

Броени часове след като излезна последният брой на в. "Регион" с настоящата статия в него, съвсем очаквано в реакцията на медията позвъниха от "различния вестник" и изсипаха станалите вече банални заплахи за съд. Всъщност, както много добре знаят, в тяхна полза е да не се стига дотам.

Страхотен мото-събор в Средногорието!

Перфектна организация и хубаво време съпътстваха първия мото-събор, организиран от местния клуб “Средногорие”. В продължение на три дни местността край Еленската базилика бе огласяна от рев на мотори и здрава рок музика, бяха изпити стотици литри бира и раздадени десетки награди в игрите около сцената. Общо около 1000 мотора посетиха и оставиха следи от гумите си в региона, повечето от посетителите пък бяха с палатки и прекараха тридневния маратон без да напускат местността.

За добро или лошо, организаторите не успяха да осигурят скоростна отсечка за най-екстремните надпревари – гонките и надбягванията с мотори. Както се оказа обаче, голяма част от мото-маниаците бяха по-скоро доволни от този факт. Всеобщо мнение бе, че при подобен род състезания риска от нараняване е далеч по-голям и липсата им никак не вреди на настроението, съпътстващо един мото-събор. Още повече, не бива да забравяме и надслова на тридневната сбирка – “Не на войната по пътищата!”.

Спонсори на събитието бяха основно специализирани в този спорт компании. Голямата награда – чисто нов скутер, бе осигурена от “Монтикар” ЕООД – София и “Болярка” АД. Множеството мото-аксесоари, които бяха раздадени в останалите надпревари, пък бяха от “Хулиган” ООД – официален представител за България на марки като “Диадора”, “Нитро”, “Каравали” и др.; както и от “Байкър Хелп енд Шоп” – София, който внася в страната продуктите на “Армада” и каските “Г.Д.Р.” Въпросните магазини бяха формирали и нещо като търговска уличка, където всеки можеше да си купи необходимите аксесоари за себе си и своя мотор. Община Пирдоп също бе сред “виновниците” за доброто настроение на събора, най-вече с невероятно ефектната заря в съботната вечер. Сред останалите спонсори личеше името на “Челопеч Майнинг” АД, както и частните дарители г-н Любо Балабанов, г-н Васил Николов, г-н Димитър Гребенаров и г-н Тренчев.

Не бива да забравяме и главният “виновник” за това мото-клуб “Средногорие” да има своя събор преди още да е навършил една година от регистрирането си. А именно – столичният мото-клуб “Барбериънс”, членовете на който се довериха именно на своите средногорски приятели след като разбраха, че няма да могат да направят ежегодния си събор на традиционното за тях място. От “Барбериънс” пък бяха истински доволни от преживяването през уикенда и споделиха, че като за първи събор средногорските мотористи тръгват с летящ старт и ако продължават в същия дух могат да очакват само успехи в бъдеще.

Сбирката бе посетена от множество клубове, пристигнали от всички кътчета на родината. Разбира се, освен тях тълпата бе допълнена и от стотици средногорци. Голяма част от тях с мотори, други пък – само да пийнат бира и да погледат състезанията на фона на рок музика. Все пак рядко регионът е домакин на мероприятия от такъв мащаб. Затова спокойно може да се каже, че отминалият уикенд бе празник не само на мото-маниаците, но и на цялото Средногорие.

Ден първи

Още от петъчния ден мото-съборът започна ударно – както в количеството изпита бира, така и що се отнася до качеството на проведените надпревари. Първият пристигнал в местността мото-маниак наистина заслужи своя приз, защото се оказа, че е опънал палатката си край Еленско... още във вторник. Така най-рано пристигналият клуб бе Мото-форум “Семейството”, който и впоследствие продължи с отличията и определено се отличаваше от останалите (виж карето).

Предвид жегата и дългия път към Средногорието, още от самото начало пред щанда с бирата и скарата започна да се вие дълга опашка. Всъщност, тя почти през цялото време поддържаше първоначалните си размери и само на моменти понамаляваше. Първото мото-състезание пък бе една от класиките в жанра – бутане на буре с бира, в което се включиха общо трима от вече пристигналите фенове. След оспорвана борба приза заслужи участника с многозначителния прякор Пачароза.

Следващата надпревара бе по скачане с чували, които се оказаха биг-бегове досущ като тези, използвани от местните промишлени предприятия. Тук скачането ставаше по двойки, а победител отново бе Пачароза – в “дует” с десетгодишната Диди. Последва бой с чували, при който участниците заставаха върху варели и с пълните с вълна чували се опитваха да свалят противника върху земята. Схватките определено бяха завързани, но къде с умения, къде благодарение на високия си ръст, непобедим остана Ивайло Рашев от Златица. Всъщност Иво е и басист на изявилата се малко по-късно на сцената средногорска група “Трансформатор”, а участието му в битките с чували му донесе освен награда и лека рана в показалеца. За щастие, неговите виртуозни умения на бас-китарата му помогнаха да се справи със задълженията си и без да използва въпросния пръст.

Последното състезание за деня бе надпиването с бира, в което участниците се опитваха да “прехвърлят” съдържанието на чашата в гърлото си с помощта на сламка. Нещо, което се оказа доста трудно за хора, свикнали да пресушават литри бира на едри глътки. Тук двама от участниците почти едновременно видяха дъното на чашите си и поради липсата на фото-финиш се стигна до нещо като дузпи. Този път надпиването бе без сламка, а Кирил Александров от Пирдоп почти на един дъх успя да изпие своя половин литър бира и да надделее над своя достоен опонент.

След като повечето посетители вече бяха поели достатъчно количество бира и скара, дойде време и за музикалната част от първия ден. На сцената се появи небезизвестната средногорска банда “Трансформатор”, която в продължение на повече от два часа свири рок и метъл класики и донесе на голяма част от публиката временна загуба на гласа. След няколкото биса официалната програма за този ден първи свърши, само за да даде път на неофициалната. До късно през нощта, а някои и цяла нощ, мото-феновете надаваха глас край палатките си и се готвеха за втория ден.

Ден втори

Вторият ден бе събота и “доведе” на мото-събора тези фенове, които не бяха успели да се откъснат от делничните си трудови ангажименти в петък. За дължината на опашката пред щанда с бира и скара няма нужда да споменавам, затова направо започвам с надпреварите.

Първи през втория ден пристигнаха представители на столичния клуб “Барбериънс”, а техния председател получи полагащата им се награда. Малко след това записалите се в състезанието за отборно теглене с въже запретнаха ръкави и изпробваха силите и колективния си дух. В напрегната финална битка “Невестулките” от Каспичан надделяха над Мото-форум “Семейството”.

В яденето на торта без ръце се включиха общо десетина човека, сред които личаха прякори като Досадницата и Мусакичката. След като няколко минути състезателите безуспешно се опитваха да направят това, което се иска от тях, водещият се смили и разреши използването и на крайници. Въпреки всичко надпреварата бе спечелена от Кунчев – един от най-големите ентусиасти, който вследствие на злополука е изгубил и двете си ръце.

Приза за “Най-красива самоделка” отиде при Галин Вайов, който напълно заслужено си тръгна с чисто нови дисаги. Победата му дойде след като журито прецени, че мотора на неговия опонент всъщност не е направен собственоръчно и не е “самоделка” в пълния смисъл на думата. За “Най-шумен мотор” символично бе определена машината на 8-годишния участник Тони, като водещия му заръча да поиска наградата от баща си. Такава пък бе дадена на “втория” класиран – Теодор от Копривщица, чийто мотор наистина показа добри най-гласови заложби.

Първата рок-група за вечерта бе “Фанагория”, като момчетата изсвириха със завидни умения над дузина метъл-класики и наистина успяха да раздвижат и разпеят публиката преди големия концерт на легендарните “Епизод”. Междувременно течеше и надпреварата по канадска борба, която събра най-много кандидати за слава. При мъжете най-силен се оказа Филип Данков, а при жените – пирдопчанката Таня Иванова, която е бивша бронзова медалистка от републиканското по тласкане на гюлле.

След “Фанагория” дойде ред и на зрелищната заря, която от Мото-клуб “Средногорие” посветиха на всички загинали по пътищата мотористи. След нея на сцената се качиха хедлайнърите на вечерта – “Епизод”, които изпълниха голяма част от новия си албум, “Старият войн”, както и множество от старите класики. Публиката показа, че няма проблеми с текстовете на Ботев и Вазов, като през цялото време се опитваше да надпее вокалиста Емо Чендов. “Епизод” показаха традиционните за групата добро сценично поведение и виртуозни инструментални умения, а за завършек изпяха и “Ако умра, ил загина”.

Вечерта завърши с томбола за всички присъстващи, в която бяха раздадени десетки мото-аксесоара. Публиката притаи дъх при изтеглянето на голямата награда – чисто нов скутер, който отиде при един от най-младите мото-фенове: Радослав Бояджиев. След това пък дойде и голямата награда за мъжката част от публиката – две професионални стриптийзьорки, които разгорещиха страстите и дадоха край на официалната програма. Неофициалната пък, както и през първия ден, продължи до ранни зори.