За едната журналистическа чест...

Кражбата е неприятно изживяване. Безспорен факт, който обаче със сигурност се споделя само от ограбената страна. Защото едва ли този, който получава нещо даром за сметка на чуждо усилие, може да изпита някакви негативни чувства, освен леко угризение на съвестта. То пък, от своя страна, постепенно изчезва с времето – докато съвсем престане да тревожи съзнанието му.

Кражбата сама по себе си има множество измерения. В интелектуално отношение се нарича плагиатство и по нищо не отстъпва на класическата, материална такава. Понякога трудно се доказва – тогава болката и разочарованието на нарушените права се смесва с безсилие, практическа невъзможност да бъдеш компенсиран за незаконното копиране. Друг път обаче плагиатстващият дотолкова се увлича в кражбата си и до такава степен се чувства недосегаем, че дори не си прави труда да промени нещо в творбата на другия. Тогава... трудно можеш да се сдържиш и да не направиш нещо по въпроса.

Дотук с абстрактните размисли и екзистенциалните съждения. Който малко или много се е интересувал от средногорски медии през последните години, добре знае за какво става въпрос. Вече загубихме броя на статиите, написани от екипа на вестник „Регион” и преписани умело от екипа на един различен вестник. Честно казано, спряхме и да ги броим. Просто регистрирахме поредните съвпадения на пасажи, дори цели статии, а след като чашата постепенно се напълни и взе да прелива, решихме да напишем настоящия материал.

Конкретният повод е репортажът, публикуван във връзка с успеха на златишките момичета на техния домакински турнир по баскетбол в памет на Герго Попов. Същата публикувана, освен във в. “Регион” и “Софийски вестник” и на личния блог на автора му, “лъсна” дни по късно както на страниците, така и на сайта на по-горе поменатото издание. „Колегите” не си бяха направили дори труда да сменят заглавието от сайта. И още по-лошо, опитаха се да си „измият ръцете” с един от организаторите на турнира, като поставиха името му под материала. Който пък, в отговор на нашето запитване, ни погледна учудено и сподели, че никога не е писал статии, а и не това му е работата.

Всъщност, проблемът не е толкова в конкретната статия. Де да беше единствената... отдавна да сме го преглътнали. Само че през последните години се начетохме на свои статии от страниците на Софийския регионален вестник.

И вместо гузно да крие плагиатстването си, екипът му все по-силно се бие по гърдите, та кънти от София чак до Варна, че е член на Българската асоциация на регионалните медии и “надлежно” е подписал Етичния кодекс на журналиста (sic!). И все по-нагло реагира на забележките по повод „съвпаденията”. Има се за “независима” “обективна” медия и получава (не)заслужени награди за „професионализъм и обективно отразяване на регионалните проблеми”. Няма как да не се съгласим – наистина професионално е да пълниш страниците си с материали от конкуренцията, след което гордо да афишираш постиженията си в измислен “плаващ” тираж.

Напълно сме наясно, че процесът на подобни интелектуални кражби не само в района, но въобще у нас, няма да спре. Затова, “учейки се” от въпросното издание, препратихме материала и илюстрациите към него на компетентните органи и асоциации.

За предполагаемите пък “опровержения”, персонални и други нападки, които със сигурност ще завалят към нас, едва ли ще имат очаквания от авторите им ефект. Просто хората отдавна са наясно що за личен и професионален морал имат те.

Тъй че, това е! За сетен път казваме, че е под достойнството ни да се “съревноваваме” с тях, защото сме на светлинни години от тяхното ниво. И по отговорност, и по ценз, и по каквото и друго да било!

Забележка: Статията бе публикувана първо във в. "Регион", след това на личния ми блог и два дни по-късно в "Софийски вестник". Ден след пускането й в столичната медия, тя се появи и в гореописаното, конкурентно на нашето издание. За да се уверите в липсата на разлики в текста можете да кликнете върху снимките, за да ги видите в уголемен размер.

Броени часове след като излезна последният брой на в. "Регион" с настоящата статия в него, съвсем очаквано в реакцията на медията позвъниха от "различния вестник" и изсипаха станалите вече банални заплахи за съд. Всъщност, както много добре знаят, в тяхна полза е да не се стига дотам.