Веднъж на четири години светът забравя за проблемите си и насочва всички свои мисли и усилия към спорта. Макар и за малко, ежедневните политически и икономически новини остават на заден план, за да дадат път на Олимпийските игри – най-мащабната надпревара в историята на човечеството. Само по себе си, това е уникално постижение, заради което в древността са били прекратявани войни, а и до днес продължава да бъде най-яркият символ на световния мир.
И ето, че от около седмица светът за пореден път живее и диша с Олимпиадата. Може би най-мащабната и запомняща се изобщо в историята на спортното движение. Страната-домакин Китай не пожали средства и похарчи космическите 42 млрд. долара за да превърне своята столица Пекин в най-добрата арена, създавана някога за световни битки. За сравнение, четири години по-рано Гърция инвестира „едва” 16 млрд. долара, а по официални данни още не е изплатила напълно тази сума. Истината е, че голяма част от съоръженията са практически неизползваеми след края на игрите и продължават да функционират на загуба. Но, за добро или лошо, Китай не е страна, в която въпросите се задават гласно.
Всъщност в днешно време игрите са повече показност и по-малко практичност. Китай инвестира тази огромна сума за да демонстрира сила, да се „открие” пред света и да сложи подобаващо начало на очакваната доминация над него. Това обаче е едната страна на медала.
Другата, далеч по-романтичната, е свързана с игрите като игри. С девизът „Важна е не победата, а участието”. С множеството радостни мигове по стадионите, в залите и пред телевизионните екрани, които обединяват всички хора по света. С дългите години на подготовка и стотните от секундата, които на финала често решават съдбата на медалите. Дори и с това, че малка държава като България (с БВП почти колкото бюджета на Олимпиадата) може да постигне успех над истинска империя като Китай, пък дори и да е във волейболен мач. Това е нещо, което винаги ще бъде част от игрите и ще поддържа жив олимпийския дух.
На нас ни остава само да стискаме палци на нашите спортисти, които и този път ще се постараят да защитят достойно името на България и да се върнат с куп медали.
И ето, че от около седмица светът за пореден път живее и диша с Олимпиадата. Може би най-мащабната и запомняща се изобщо в историята на спортното движение. Страната-домакин Китай не пожали средства и похарчи космическите 42 млрд. долара за да превърне своята столица Пекин в най-добрата арена, създавана някога за световни битки. За сравнение, четири години по-рано Гърция инвестира „едва” 16 млрд. долара, а по официални данни още не е изплатила напълно тази сума. Истината е, че голяма част от съоръженията са практически неизползваеми след края на игрите и продължават да функционират на загуба. Но, за добро или лошо, Китай не е страна, в която въпросите се задават гласно.
Всъщност в днешно време игрите са повече показност и по-малко практичност. Китай инвестира тази огромна сума за да демонстрира сила, да се „открие” пред света и да сложи подобаващо начало на очакваната доминация над него. Това обаче е едната страна на медала.
Другата, далеч по-романтичната, е свързана с игрите като игри. С девизът „Важна е не победата, а участието”. С множеството радостни мигове по стадионите, в залите и пред телевизионните екрани, които обединяват всички хора по света. С дългите години на подготовка и стотните от секундата, които на финала често решават съдбата на медалите. Дори и с това, че малка държава като България (с БВП почти колкото бюджета на Олимпиадата) може да постигне успех над истинска империя като Китай, пък дори и да е във волейболен мач. Това е нещо, което винаги ще бъде част от игрите и ще поддържа жив олимпийския дух.
На нас ни остава само да стискаме палци на нашите спортисти, които и този път ще се постараят да защитят достойно името на България и да се върнат с куп медали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар