Данчо Караджов: "Аз съм средногорец по душа!"

За кой път идвате в Средногорието и какви са впечатленията Ви от региона?

Всъщност за тези 30 години активна концертна дейност – не повече от 4-5 пъти сме посещавали Средногорието. Което донякъде е странно, предвид близостта на вашия регион до столицата. Може би не е имало достатъчно поводи да дойдем насам – но винаги, когато се е откривал такъв, не сме се колебаели да кажем “да”. Иначе аз лично съм и емоционално свързан със Средногорието, тъй като имам роднини в намиращото се наблизо село Стъргел. Дори може да се каже, че съм средногорец по душа.

А някакви впечатления от местната публика?

Само позитивни, разбира се. Всъщност хората много точно улавят кога една група или изпълнител са искрени с тях. Когато свириш и пееш на живо и даваш всичко от себе си – тогава и публиката отвръща със същото. Такова “химия” трудно може да се получи ако изпълнението е на плейбек или само с мисъл за хонорара.

Как виждате състоянието на българската музика в момента и има ли музиканти, които можете да определите като свои последователи?

Наши последователи за съжаление не виждам. А би трябвало – все пак ние сме група, оставила значима следа в родната музика. Ако говорим генерално за ситуацията в страната, сякаш има голяма доза комерсиализация в този вид изкуство. Събират се няколко младежа с идеята да свирят качествена музика и като не потръгнат нещата, групата се разпада. Нужно е търпение и много работа, усъвършенстване. Успехът може да дойде след години, но трябва да имаш търпение и желание да го дочакаш. Аз например вече близо 40 години съм на сцена, но продължавам да се уча. И все още се притеснявам преди участия. В крайна сметка, сега името “Сигнал” работи за нас, но ние многократно по-дълго сме работили за да го изградим.

В този ред на мисли – музикант къща храни ли?

Разбира се, стига да има достатъчно умения и поне малко късмет. Въобще тази наша поговорка е доста остаряла, тя идва от едни други времена с друг начин на мислене. Тогава като са казвали “музикант” хората са си представяли едва ли не пропаднал кръчмар, който с нищо друго не може да се захване и само това му остава. Днес определено не е така.

През последните години в България се наблюдава истински бум на концертите, в по-голямата си част с рок и метъл насоченост. Може ли да се каже, че в страната ни има завръщане към корените на рока?

Много ми се иска да е така. Множеството концерти сякаш отклониха донякъде вниманието на средностатистическия българин от чалгата. Едва ли ще открия топлата вода с това което ще кажа, но чалгата като музика, а и като начин на живот, е крайно пагубна за българина. Въпреки че голяма част от феновете на “Сигнал” слушат и чалга. Да, ние осъзнаваме това, но именно там е борбата – веднъж завинаги да ги насочим по “правия път”. И като се приберат от концерт като нашия, да си пуснат не Азис или Ивана, а някоя от старите български рок банди.

Миналото лято Средногорието бе домакин на голям фестивал с участието на белгийски и български банди. Смятате ли, че по примера на Каварна и Ловеч, нашият регион също има потенциала да се превърне в един от концертните центрове на страната?

Честно казано, не мисля че имате финансовия потенциал. Иначе ако се инвестират суми от порядъка на тези, влагани във фестивалите на Каварна и Ловеч, нищо не пречи на който и да е град в България да стане концертен център. Още повече Пирдоп, който е буквално на час път от столицата.

И един малко по-сериозен въпрос: как виждате състоянието на България в икономически план и оптимист ли сте за бъдещето на страната ни?

По-скоро песимист. Ние постоянно обикаляме България и виждаме как на много места хората буквално изнемогват. За съжаление, управляващите от своя страна показват крайна незаинтересованост към проблемите и лично аз не виждам как може да се стигне до подобрение в близкото бъдеще.

Как виждате група “Сигнал” след 10 години?

О, това е много дълъг период от време. Един Господ знае какво може да се случи дотогава. Стига да има интерес към нас и към музиката ни, ние пак ще сме на линия. Ето, ако ми бяхте задали този въпрос преди 10 години, пак щях да отговоря така – защото нямаше как да знам какво ще е отношението към нас. А днес площадът беше пълен – значи все още будим значителен интерес. Това е нещото, което крепи един музикант – неговата публика.

Вашите финални думи към феновете на “Сигнал” в Средногорието?

Да продължават да слушат стария, класически български рок и да чакат следващото ни идване. Защото аз съм сигурен, че ще се върнем отново. Балканците са много искрени, истински хора, с чиста душевност. Пожелавам им да запазят тези свои качества. да бъдат здрави и да вярват в доброто.