Турнир по тенис на маса в Асеновград, медали за Средногорието

На 11 април в Асеновград партия ГЕРБ организира голям великденски турнир по тенис на маса, в който участие взеха деца и ветерани от Средногорието. Общо над 130 млади таланта се включиха в надпреварата, предизвикала значителен интерес не само сред участниците, но и сред публиката. Турнирът бе уважен както от общинската партийна структура на организаторите, така и от кмета на града-домакин – д-р Христо Грудев.

От местните състезатели най-голям успех постигна Борислава Лазарова (на снимката), спечелила сребърен медал при момичетата до 16 години. Другата по-опитна местна състезателка – Ваня Брайнова, така и не успя да преодолее своята група в категория до 12 години. Павлин Михов пък игра блестящо в първите си срещи и записа шест поредни победи, класирайки се убедително на първото място в своята предварителна група. Още в първия мач при елиминациите обаче той отпадна от представител на Пловдив.

При ветераните бе не по малко интересно – общо около 30 състезатели се включиха в състезанието и демонстрираха майсторски отигравания с бялото топче. Средногорските представители отново бяха трима. От тях най-силна игра показа Йордан Лазаров, който уверено се бе устремил към призовото място, но в крайна сметка бе победен на полуфинала и остана с бронзов медал. Иво Белишки пък успя да пробие силните си конкуренти от предварителната група и се класира за осминафиналите, където след оспорван двубой загуби от наредилия се впоследствие пети в крайното класиране състезател. Третият местен тенисист - Лукан Брайнов, записа три победи в групата си, които се оказаха недостатъчни за продължаването му напред.

В крайна сметка денят се превърна в истински празник на спорта. При момичетата два златни медала завоюва републиканската шампионка Красимира Йовкова от Асеновград, спечелила надпреварата както до 12 г., така и до 16 г. При момчетата до 12 г. победител стана отново представител на домакините – Танер Илязов, а при по-големите (до 16 г.) първото място бе спечелено от Любомир Филипов – гр. Първенец. Що се отнася до ветераните, там най-добър бе майсторът на спорта по тенис на маса Любо Пейков. Победителите получиха медали и спортна екипировка, а всички участници си тръгнаха с рекламни шапки и фланелки, осигурени от организаторите на турнира.

Първи кръг от футболното първенство при ветераните

През отминалата седмица бе даден стартът на футболното първенство при ветераните, в което за първа година участва и отборът на „Мирково”. Общо девет състава от софийска област ще мерят сили в тазгодишната надпревара, като тимовете са разделени в две групи – 4 в едната и 5 в другата. Първите два от всяка ще заформят полуфинали, след което в последната среща ще бъде определен и най-добрият състав от бивши футболисти в окръга.

Средногорци обаче стартираха неуспешно, записвайки драматична загуба с 2:3 като домакини на „Бенковски” (Костинброд). Гостите поведоха в резултата с два гола аванс, след което средногорските състезатели успяха да постигнат обрат – макар и частичен. Първото попадение бе дело на Тодор Данков, един от най-добрите нападатели, излезнали от региона в близкото минало; след него пък Любчо Йорданов също се разписа и „върна” домакините в мача. Десетина минути преди края обаче играчите на „Бенковски” стигнаха до трето, победно попадение.

Следващата си среща „Мирково” ще изиграе на 30 април, когато местните ветерани гостуват на „Чавдар” (Етрополе).

"Мирково" продължава без загуба - вече пети пореден мач

След едноседмична почивка заради великденските празници, футболистите на „Мирково” продължиха с победната си серия и постигнаха успех с 4:2 като домакини на „Бенковски” (Костенец). Средногорският тим още няма загуба през пролетния полусезон и в петте мача досега е записал три победи и две равенства.

Срещата от 15-ия кръг на окръжното първенство започна при силен вятър, който попречи на играта и не позволи на мирковчани да материализират домакинския си превес. В края на полувремето обаче само пет минути бяха достатъчни на местните футболисти за да „дръпнат” в резултата с два гола аванс. Пръв в прегръдките на своите съотборници попадна Добрин Михайлов – Добата, малко след него самостоятелна акция на Ненко Георгиев завърши с хубав и точен удар, удвоил преднината на домакините.

Втората част донесе гол „от съблекалнята” за гостите от Костенец, които още в първата си атака успяха да намалят преднината на своите опоненти. Попадението така и не доведе до особен умпулс в играта на гостите, които очевидно бяха по-слабият тим в двубоя. В 60-ата минута отново Добата сложи точка на спора с красив и точен далечен удар, довел резултата до 3:1. Сякаш за да повтори сценария от края на първото полувреме пък, броени минути по-късно Ненко Георгиев също се отчете с второ попадение във вратата на „Бенковски”.

Преднината от три гола успокои треньора на средногорци Николай Николов и в последните минути на срещата на терена се появиха някои от по-младите футболисти в тима. Това позволи на гостите да отбележат второ попадение малко преди реферът да даде последния си сигнал, с което бе фиксиран и крайният резултат – 4:2.

През идния уикенд на мирковчани предстои тежко гостуване в Церово срещу едноименния местен отбор. От местния футболен състав обаче се надяват да продължат с доброто си представяне през пролетта и да „измъкнат” поне точка от опонентите си.

Тереза Иванова - шампионка на страната по волейбол

За първи път от много години насам Средногорието отново има републиканска шампионка във волейбола. Успехът постигна 13-годишната Тереза Иванова, която продължава обучението си в пирдопското СОУ „Саво Савов”, но освен за своята гимназия се състезава и за елитния пловдивски тим „Марица”. Тийнейджърката изведе състава от града под тепетата до първата му републиканска титла, а след финалната среща съвсем заслужено бе избрана за най-добър нападател в тазгодишния шампионат. След подобен летящ старт в кариерата съвсем резонно се появи и идеята да разкажем за Тереза на страниците на средногорския вестник "Регион".

Родена и израстнала в Пирдоп, тя е първият спортист в семейството. Известно време се занимава с народни танци, но впоследствие открива света на волейбола и забравя за другите спортове. В залата за тренировки влиза през 2007 г. заради своя приятелка, но се задържа там благодарение на своя треньор – Теодор Колев. Младият и амбициозен бивш възпитаник на местната школа успява да запали Тереза и тя бързо напредва в подготовката си. По това време в тима всички са волейболисти отскоро, а Теодор гради основите на отбора буквално от нулата. Постепенно идват и контролите с други състави, в които липсата на опит води до страх и притеснение, а местните момичета още не могат да покажат на какво са способни.

Талантът обаче все пак си казва думата. В края на същата тази 2007 г. пирдопският тим по мини волейбол (момичета до 12 г.) стана вицешампион на България. Средногорските таланти победиха последователно в областното и междуобластното първенство, а на финалите останаха втори – само на точка от столичния „Септември”. С основна заслуга за големия и донякъде неочакван успех бе именно Тереза Иванова, която малко след това бе наградена като най-резултатен състезател в тима за годината.

През новата 2008 година пирдопската волейболна школа изживя своеобразно разцепление, след което по различни причини двамата треньори Теодор Колев и Павел Лалов спряха да работят заедно. Тереза, заедно с част от момичетата, остава лоялна към своя първи треньор и продължава да тренира под неговото ръководство в СОУ „Саво Савов”. За нейно съжаление това „отрязва” пътя към по-големите официални състезания; така възпитаничките на Тошко Колев участват основно на училищни надпревари.

Младият треньор забелязва ентусиазма на Тереза и отново й помага, този път за да направи решителната крачка в кариерата си. В началото на 2009 г. волейболистките на пирдопската гимназия побеждават „Марица” с категоричното 3:0 гейма в контрола, играна в Пловдив. Малко след това Теодор разговаря с ръководството на елитния тим, където вече са забелязали таланта на младата нападателка. Тя обаче няма как да прекъсне учебната година, която вече е започнала в СОУ „Саво Савов”. В крайна сметка се стига до следното решение – Тереза да продължи обучението и тренировките си в Пирдоп, но да пътува с „Марица” за мачовете на отбора в първенството.

Ако някой се е съмнявал в ефективността на подобна система, то девойките младша възраст на пловдивския състав напълно са го опровергали. Младите волейболистки за първи път стават шампионки на страната, и то по впечатляващ начин. Без нито една загуба – седем поредни победи и едва два загубени гейма. Макар и нова в отбора, Тереза е твърд титуляр и основен „виновник” за големия успех. След финалната среща, спечелена с 2:1 гейма срещу тима на Чирпан, пирдопчанката единодушно е определена за най-добър нападател за сезона.

След добрата игра Тереза става обект на интерес от страна и на други клубове, но вече е твърдо решена да продължи кариерата си в града под тепетата. От есента тя заминава там за постоянно и ще се включи и в ежедневния тренировъчен процес на своя тим.

Иначе тийнейджърката приема успеха си спокойно и напълно осъзнава, че истинското доказване тепърва започва. Вярва, че волейболът е нейното призвание, но не забравя и обучението си. Тереза е благодарна най-вече на родителите си, както и на своя треньор Теодор Колев – това са хората, изиграли основна роля в живота й до момента. Оттук нататък поема по пътя на спорта – само на 13 години, но вече републикански шампион и най-добър нападател в страната.

Две изпитания за "Средногорски атлет" в близките седмици

За две предстоящи изпитания се подготвят състезателите от средногорския клуб по лека атлетика. Седмица след Великденските празници треньорът Ваньо Масларски ще заведе четирима от своите възпитаници на международен турнир в столицата, след това местните млади таланти ще пътуват и към Панагюрище за да премерят сили със свои връстници от страната.

Надпреварата в София се провежда за първа година и е в чест на Цветанка Христова – известна наша атлетка от близкото минало и рекордьорка на България в дисциплината хвърляне на диск. Поканени са тимове от множество европейски страни, но е по-вероятно турнирът да се превърне в своеобразна Балканиада. „Средногорски атлет” ще участва с четири от своите възпитаници.

Сред тях, разбира се, е най-опитната в състава – многобойката Мария Христова, която ще се бори за медалите в дисциплините свързани с хвърляне и тласкане. В дългите бягания пък – 1500 и 3000 м., ще стартира Любомир Дишлянов. Освен тях в турнира ще участват и братята Атанас и Христо Атанасови, които също ще се борят за по-добро класиране в надбягванията.

Седмица по-късно четиримата ще пътуват и към Панагюрище за турнира в чест на дългогодишния местен състезател и треньор Мулешков. Участниците отново ще бъдат както от страната, така и от съседните държави. Надпреварата се провежда вече повече от 15 години с една единствена дисциплина – бягане на 800 м. В него ще се включат и други състезатели от средногорския клуб, като Ваньо Масларски планира да вземе със себе си около 10 от местните лекоатлети.

Спортната зала в Пирдоп - вече общинска собственост

С още една професионална маса се сдоби пирдопският клуб по тенис на маса в края на миналата седмица. Дарението бе от управителя на Софийска област г-н Емил Иванов, който бе официален гост на проведения за втора поредна година открит турнир на Средногорието.

Самата надпревара този път бе с акцент върху детско-юношеските школи, като със свои представители в турнира участваха клубовете от Пирдоп, Златица, Чавдар и Долно Камарци. За всички участници домакините бяха приготвили почетни грамоти, победителите пък си тръгнаха и с купи. Състезанието бе открито от г-н Иванов, както и от кметицата на Община Пирдоп г-жа Антоанета Илиева, след което двамата изиграха демостративно и няколко разигравания с бялото топче.

Освен със скъпото дарение, Областният управител зарадва спортния клуб и с още една добра новина. Г-н Иванов сподели, че ще бъде променен статута на залата в Пирдоп, която заедно с прилежащите терени до момента беше държавна собственост. Спортният комплекс вече ще бъде общински, което ще отвори широко вратите пред местната управа за инвестиции в него.

Част от спортния празник станаха и каратеките от клуба по източни бойни изкуства „Френдшип”. Заедно със своя сенсей Ресми Бобев те направиха демонстрации по шотокан, които официалните гости изгледаха с интерес.

Иначе от тима по тенис на маса изказаха благодарност и задоволство от новата придобивка, с която професионалните маси за игра стават цели 5 – бройка, с която малко отбори от страната могат да се похвалят. Добрата материална база дава и по-големи шансове за домакинство на мащабни надпревари.

Пирдопските тенисисти в момента се готвят основно за две предстоящи състезания, на които ще вземат участие ветераните в отбора. Между 23 и 26 април в Шумен ще се състои открит турнир, а в началото на май е и републиканското първенство в Горна Оряховица.

Иван Иванов - младата средногорска надежда на родния футбол

Както може би повечето от Вас знаят, един от най-нашумелите напоследък български футболисти всъщност е представител на Средногорието. Става въпрос за Иван Иванов – младият бранител на столичния „ЦСКА”. От доста време исках да Ви разкажа за талантливия младеж със светлоруса коса – все пак не са много хората от региона, за които цяла България говори със суперлативи. Натовареното ежедневие на Иван обаче все си казваше думата. Затова пък реших да погледнa на кариерата му от друг ъгъл – като се срещнa със семейството на таланта. Намерих бащата Камен, майката Марияна и по-малкият с година брат Даниел в Златица, а те пък от своя страна надълго и нашироко ми разказаха как се е променил животът им откакто имат звезда в „редиците” си.

Оказва се, че всеки от родителите в известна степен е сменил отношението си към футбола. Бащата допреди известно време е бил привърженик на столичния „Левски”, но точно до момента, в който Иван облича „червената” фланелка. Майката на таланта пък изобщо не поглеждала футболна среща, но вече не изпуска нито един двубой. Двамата са отделили на сина си цяла стая от семейната къща, в която грижливо събират спомени от първите му успехи в най-популярната игра. И все още, макар да са го правили неведнъж, с охота разказват за множеството перипетии, през които синът им е минал за да стигне дотук.

Всичко започнало когато Иван бил в шести клас. Учел в златишкото училище и играел в местния детски състав, но без особени амбиции за кариера в спорта. Един ден, на връщане от Гърция, бащата Камен взел издавания в Южна България в. „Струма” и случайно забелязал, че тимът на „Пирин” (Благоевград) набира таланти за своята детско-юношеска школа. Броени дни по-късно семейство Иванови пътувало към стадиона на „орлетата” – заедно с още 175 семейства от страната. Основната част от тях си тръгнала разочарована – само девет млади таланта преминали успешно през изпитанията. На второ място се наредило „русото момче от Златица” – същото, което броени години по-късно стигна до националния отбор на България.

Всяко начало е трудно, но талантът на средногореца прави сравнително лесен старта на кариерата му. Тогава под името „Македонска слава”, тимът на благоевградските юноши е подготвян от истински специалист като Васил Петров и прогресира с всеки мач. Само след няколко месеца Иван е юношески национал на страната, малко по-късно идва и покана от столичния „Левски”. Златичанинът преценява, че още е прекалено рано за преминаване в клуб от подобен мащаб и решава да остане в Южна България.


„Сините” обаче не се отказват и в края на 2004 г. отново се свързват с Иван и семейството му. По това време 15-годишният защитник вече играе за мъжкия отбор на „Македонска слава” в „Б” група и започва да загатва за големия си потенциал. На Герена ги посреща ръководителят на детско-юношеската школа Руси Гочев, заедно със „сините” легенди Наско Сираков и Станимир Стоилов. След дълъг разговор средногорският талант си тръгва със смесени чувства, но сякаш вече готов за тази решителна крачка в кариерата си.

На път към Златица телефонът на бащата Камен звъни. От другата страна на линията е Спас Джевизов – ръководител ДЮШ на „ЦСКА”. „Иван трябва да бъде на „Българска армия” утре и да говорим на място”. Така на следващият ден младият средногорец се озовава в базата на другия голям български отбор, където отново го чака плеяда от бивши звезди на футбола – Жеков, Якимов, Джевизов и Орманджиев. Те са още по-категорични в желанието си бранителят да облече червената фланелка и броени дни по-късно младежът заминава с мъжкия отбор на „армейците” на лагер в Белмекен.

След преминаването си в столичния тим Иван играе за юношите, но тренира с представителния тим. Това дава силен импулс на развитието му. Дебютира за „ЦСКА” в последните минути на мача срещу „Фенербахче” в Турция за купата на УЕФА. „Нямаше проблеми със съотборниците и бързо се сприятели с повечето от тях” – спомнят си днес родителите на национала. По това време обаче „червената” защита се състои от играчи като Котев, Тунчев и Вальо Илиев, които със силната си игра не дават никакъв шанс за налагане на младежи от школата.

С идването на Йешич начело на „армейците” Иван започва да получава все повече шансове и влиза в игра за по 15-20 мин. в няколко срещи. След сърбина за треньор е назначен Стойчо Младенов, който още с идването си заявява, че категорично няма да разчита на юноши. Все пак златичанинът продължава тренировки с представителния тим, но след края на сезона е преотстъпен заедно със Сакалиев и Браннеков в „Локомотив” (Пловдив).


В града под тепетата и тримата правят невероятен сезон. Стават любимци на публиката, която накрая ги изпраща със сълзи на очи. Върхът на доброто им представяне са мачовете за купата на България, когато пловдивчани отстраняват „ЦСКА”, а главна заслуга за успеха имат Иван Иванов и Стойко Сакалиев. След загубата в щаба на „армейците” са бесни, но бързо осъзнават грешката си и през есента на 2008 си връщат нарочените за гонене състезатели.

През настоящия сезон – 2008/2009, Иван продължава с възходящото си развитие. До момента е един от най-постоянните в играта си футболисти и не е изпуснал нито една среща от началото на надпреварата. „ЦСКА” в момента е лидер в класирането, с големи шансове за титлата. Всъщност русокосият бранител вече е печелил родния шампионат – през сезон 2004/2005, дебютният му за „армейците”. Тогава обаче Иван е просто зрител от резервната скамейка, докато днес е една от големите звезди в тима.


През есента на 2008 средногорският футболист покори още един връх в кариерата си – на 19 години изигра първата си официална среща за националния отбор на страната. И то в един от най-важните мачове за сезона – домакинството на Италия, завършило 0:0. Незабравим спомен от този успешен дебют е фланелката на Фабио Канаваро, която днес стои в родния дом на Иван – редом до останалите му успехи до момента.


Разбира се, не липсва и интерес от страна на чуждестранни отбори. Жадните за сензации родни медии го свързваха с какви ли не отбори, но едно е сигурно – рано или късно младежът ще продължи развитието си в някое от силните първенства в Западна Европа. Самият футболист е голям фен на английския шампионат и в частност на „Манчестър Юнайтед”, но напълно осъзнава, че още е далеч от класата, която се изисква за да облечеш фланелката на „червените дяволи”. Все пак той току-що е навършил 20 години и има достатъчно време пред себе си за да осъществи и тази мечта.

Семейството на Иван е категорично, че успехът не е променил средногореца и той не се изживява като звезда – макар на практика да е. Пожелават си здраве и липса на контузии, защото това са единствените неща, които не зависят от младежа. А той има таланта и амбицията, необходими за постигането на всичко останало.

Иван всъщност не е единственият спортист в семейството. Неговият по-малък с година брат Даниел също е футболист, но няма амбицията да продължи кариерата си в професионален клуб. В момента той играе като защитник в единствения средногорски тим - „Мирково”. Отборът се изявява в окръжната футболна група, а Даниел е един от постоянните играчи, като в някои от последните срещи дори бе капитан. Според родителите Камен и Марияна той също е имал възможност да отиде в голяма родна школи, но така и не е проявил достатъчно силен интерес към спортната кариера.

Приятелката на Иван пък, Надежда Прокопиева, е бивша волейболистка на „Славия” и „Левски Сиконко”. В момента тя набляга основно на висшето си образование в Нов български университет и не се състезава на професионално ниво. Надя също така е свързана с футбола и по друг начин – като рекламно лице на бирата „Алмус”. Както знаем, пенливата течност е основният атрибут в „арсенала” на запалянковците. В скорошна публикация на в. „Нощен Труд” обаче Надя споделя, че Иван е върл противник на бирата и не близва дори капка алкохол заради строгия режим, на който е подложен.

Четвърти мач без загуба за "Мирково"

Футболистите на „Мирково” продължиха с успешната си серия и все още са без загуба през пролетния полусезон на окръжната футболна група. Средногорци надделяха с 3:1 при гостуването си на „Керамик” (Елин Пелин), като за последните четири срещи имат две победи и две равенства.

Гостуването на средногорци започна добре за тях – местните футболисти не допуснаха попадение през първото полувреме. Още в началото на втората част обаче домакините откриха резултата в срещата след точно изпълнена дузпа. Няколко минути по-късно красив удар на Недко Йорданов от пряк свободен удар бързо върна паритета в головото съотношение.

В следващите минути на стадиона в Елин Пелин настъпи истинска драма. Първо Добрин Михайлов – Добата завърши успешно един от типичните си пробиви в противниковата защита и за първи път изведе гостуващия състав напред – 1:2. След това домакините пък отново получиха правото да изпълняват 11-метров наказателен удар, спасен от младия страж на мирковчани Боян Иванов.

Логично, футболистите на „Керамик” се хвърлиха в атака, но така и не успяха да стигнат до нов гол. Вместо това средногорци затвърдиха успеха си с попадение на Захари Текерлеков и си тръгнаха с трите точки от срещата.

Успехът на „Мирково” бе малко неочакван преди началото на двубоя, но напълно заслужен с оглед неговото развитие. Местният футболен отбор има възможност да продължи серията си и през идния уикенд, когато ще домакинства на един от най-слабите тимове в шампионата – „Бенковски” (Костенец). Предварителните очаквания са за лека победа и пета поредна среща без загуба за средногорския състав.