Медалистът е един от пионерите на тениса на маса в Средногорието

Днес Илия Филипов е един от най-изявените български ветерани-спортисти, но в близкото минало той се свързва и с първите стъпки на тениса на маса в нашия регион. Златичанинът е роден в Карлово през 1934 г. и възрожденският град оставя трайна следа в живота на средногореца – след прекараното детство в родния край именно там Илия завършва техникум и изучава тънкостите на бъдещата си професия. Паралелно с обучението, той и още няколко момчета започват да изучават и тънкостите на спорта с бялото топче. В учебното заведение има една маса и няколко хилки и топчета, ала няма треньор. Това обаче не пречи на ентусиазираните младежи и те бързо усвояват базисните техники в спорта.

Наборната си военна служба Илия Филипов изкарва в Момчилград, където сякаш го праща съдбата. Именно там и до днес е най-силната школа в България за състезатели по тенис на маса. Златичанинът играе рядко, само от време на време, но все пак поддържа форма. След завръщането си в родния край се включва в изграждането на МДК „Георги Дамянов”, а след пускането му в експлоатация дълги години работи в Електро-ремонтния цех на предприятието.

Там Илия бързо намира още няколко запалени по тениса на маса работници и започват сериозни тренировки – по 2-3 пъти на седмица. Сред най-активните са Никола Панов, който през последното десетилетие бе неизменен треньор в пирдпския клуб, а известно време бе и негов председател; Кънчо Шопов – настоящ треньор на детската школа в Чавдар, както и покойният вече спортен деятел Марко Марков.

През тези години тенисистите на МДК „Георги Дамянов” обикалят десетки работнически спартакиади в страната и чужбина, стигат дори и до Югославия. Разбира се, печелят и множество медали, купи, грамоти. Спред Илия Филипов обаче, истинският разцвет на тениса на маса в региона е започнал едва през последните няколко години. Нещо, което едва ли може да се каже за повечето други спортове, които през годините на социализма бяха на съвсем друго ниво и с далеч по-добра техническа база.

Действително обаче, виждането на състезателя-ветеран е повече от вярно. Клубът в Пирдоп се разрастна и значително обогати базата си, сформираха се тренировъчни групи и в Златица, и дори в Чавдар. И най-важното – събуди се интересът на младото поколение в Средногорието към един от най-популярните спортове в света. А това няма как да не радва представителят на „старата” школа – може би дори повече и от бронзовия медал от световното първенство.