Петко Москов е един от най-големите таланти, които Средногорието е дало на страната ни през последните години. Младежът е родом от село Душанци, но вече от години тренира в пловдивския „Марица” и е част от националния юношески отбор на България. Преди време Ви запознахме в подробности с неговата история и начинът, по който от залата за борба стига до язовира и греблата. Тогава Петко беше само млад и обещаващ талант, с едва едно международно участие и все още само с мечтата за включване в представителния тим на страната ни. Днес нещата се коренно различни. Средногорецът се е развил в много отношения – и физически, и психически. Натрупал е достатъчно участия и успехи в престижни турнири у нас и в чужбина, а с тях и подобаващо количество самочувствие. И няма как да е иначе, когато редица родни светила в този спорт говорят за него като за бъдещата ни най-голяма звезда. Затова решихме отново да проведем разговор с Петко и да проверим как се чувства той и какви са очакванията му броени дни преди второто си участие на световно първенство.
От последния ни разговор изминаха цели три години. Разкажи накратко на нашите читатели как се развиха те за теб в чисто спортен план.
Спокойно мога да кажа, че бяха повече от успешни. Още в следващата учебна година влезнах в националния отбор при юношите, като паралелно с това продължих усилена подготовка със съотборниците си от „Тракия” (Пловдив). През пролетта на 2007 взех участие в регата, провела се в Словакия, където се наредих четвърти на финала. След това започнахме подготовка за четворка каяк и през лятото на същата година заминахме за Чехия, където за първи път участвах на световно първенство. Там се наредихме 18-и от над 60 държави.
Малко по-късно през същата година участвах и на европейското първенство. Отново бяхме с момчетата от четворка каяк и се класирахме 13-и. След кратка почивка имахме ново участие, където постигнахме и най-големия си успех за годината. На Балканиадата в Турция аз станах шампион на полустрова в дисциплината 1 000 м., а на четворка каяк станахме трети и се върнахме с бронзови медали.
През 2008 се готвих основно за европейското първенство, тъй като световните надпревари са на две години. Този път пътувахме към Унгария и с останалите момчета се наредихме осми. На последната континентална надпревара в Полша пък с класирахме десети.
Какво следва оттук нататък и как виждаш кариерата си в близките няколко години?
Сега най-голямото изпитание през мен е световното първенство в Москва. Вярвам, че ще влезна във финала поне в някоя от дициплините, и силно се надявам този път да заслужа място на почетната стълбичка. Иначе в по-общ план идната година ще е последната за мен при юношите, след това отивам при младежите до 23 години. Мисля, че няма да имам проблем с утвърждаването си там, какво и в мъжкия отбор. Всъщност аз вече тренирам заедно с тях и по рано през годината бях на лагер в Белмекен.
Предстои ти също и дипломиране. Мислил ли си вече къде ще продължиш обучението си?
Да, разбира се. Ще кандидатствам в Националната спортна академия, където се надявам да продължа да се развивам в моя спорт. Бъдещето ще покаже как ще се развият нещата, но със сигурност няма да се разделям с кану-каяка. Все още имам достатъчно върхове за покоряване.
Иначе силно се надявам да запиша и участие на олимпиада. За целта ще трябва на европейското през 2011 година да спечеля квота за игрите в Лондон. Ако всичко се развива добре, мисля че ще мога да го направя.
След успехите които постигаш, как мислиш – има ли нарастнал интерес към кану-каяка в родното ти село Душанци?
Да, но има един основен проблем – няма кой да заеме треньорския пост. Иначе има достатъчно желаещи, и мен много пъти са ме питали мои приятели и познати. Наистина се надявам да се осигури финансиране и достатъчно средства, защото няма кой да отделя толкова голяма част от времето си при предлагане на подобно ниско заплащане. Тук сякаш не се оценява напълно добрата база, с която разполагаме. Не случайно най-добрите гребци на България са в Душанци всяко лято.
А ти самият как се справяш финансово? Мислиш ли, че кану-каякът е печеливш спорт и може да доведе до възвръщаемост на инвестираните средства?
Ами да, но за целта трябва да си наистина добър и да участваш редовно в най-силните стартове, където да регистрираш добри класирания. Като цяло не бих казал, че могат да се стигнат нивата на приходи от по-комерсиалните спортове като футбол например. Аз самият ще се опитам в близките месеци да потърся помощ от някое от предприятията в региона, тъй като нямам големи финансови възможности. А такива са необходими за развитието на всеки състезател, който иска да навлезе в света на големия спорт.
От последния ни разговор изминаха цели три години. Разкажи накратко на нашите читатели как се развиха те за теб в чисто спортен план.
Спокойно мога да кажа, че бяха повече от успешни. Още в следващата учебна година влезнах в националния отбор при юношите, като паралелно с това продължих усилена подготовка със съотборниците си от „Тракия” (Пловдив). През пролетта на 2007 взех участие в регата, провела се в Словакия, където се наредих четвърти на финала. След това започнахме подготовка за четворка каяк и през лятото на същата година заминахме за Чехия, където за първи път участвах на световно първенство. Там се наредихме 18-и от над 60 държави.
Малко по-късно през същата година участвах и на европейското първенство. Отново бяхме с момчетата от четворка каяк и се класирахме 13-и. След кратка почивка имахме ново участие, където постигнахме и най-големия си успех за годината. На Балканиадата в Турция аз станах шампион на полустрова в дисциплината 1 000 м., а на четворка каяк станахме трети и се върнахме с бронзови медали.
През 2008 се готвих основно за европейското първенство, тъй като световните надпревари са на две години. Този път пътувахме към Унгария и с останалите момчета се наредихме осми. На последната континентална надпревара в Полша пък с класирахме десети.
Какво следва оттук нататък и как виждаш кариерата си в близките няколко години?
Сега най-голямото изпитание през мен е световното първенство в Москва. Вярвам, че ще влезна във финала поне в някоя от дициплините, и силно се надявам този път да заслужа място на почетната стълбичка. Иначе в по-общ план идната година ще е последната за мен при юношите, след това отивам при младежите до 23 години. Мисля, че няма да имам проблем с утвърждаването си там, какво и в мъжкия отбор. Всъщност аз вече тренирам заедно с тях и по рано през годината бях на лагер в Белмекен.
Предстои ти също и дипломиране. Мислил ли си вече къде ще продължиш обучението си?
Да, разбира се. Ще кандидатствам в Националната спортна академия, където се надявам да продължа да се развивам в моя спорт. Бъдещето ще покаже как ще се развият нещата, но със сигурност няма да се разделям с кану-каяка. Все още имам достатъчно върхове за покоряване.
Иначе силно се надявам да запиша и участие на олимпиада. За целта ще трябва на европейското през 2011 година да спечеля квота за игрите в Лондон. Ако всичко се развива добре, мисля че ще мога да го направя.
След успехите които постигаш, как мислиш – има ли нарастнал интерес към кану-каяка в родното ти село Душанци?
Да, но има един основен проблем – няма кой да заеме треньорския пост. Иначе има достатъчно желаещи, и мен много пъти са ме питали мои приятели и познати. Наистина се надявам да се осигури финансиране и достатъчно средства, защото няма кой да отделя толкова голяма част от времето си при предлагане на подобно ниско заплащане. Тук сякаш не се оценява напълно добрата база, с която разполагаме. Не случайно най-добрите гребци на България са в Душанци всяко лято.
А ти самият как се справяш финансово? Мислиш ли, че кану-каякът е печеливш спорт и може да доведе до възвръщаемост на инвестираните средства?
Ами да, но за целта трябва да си наистина добър и да участваш редовно в най-силните стартове, където да регистрираш добри класирания. Като цяло не бих казал, че могат да се стигнат нивата на приходи от по-комерсиалните спортове като футбол например. Аз самият ще се опитам в близките месеци да потърся помощ от някое от предприятията в региона, тъй като нямам големи финансови възможности. А такива са необходими за развитието на всеки състезател, който иска да навлезе в света на големия спорт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар