Ако сте следили новините от последните седмици, най-вероятно сте чули за разбитата престъпна група, която чрез фалшиви дебитни карти е „теглила” пари от сметките на своите жертви и дълго време е живяла на техен гръб. А може и да не сте. Новина като новина. Нищо особено, просто част от ежедневния обществен живот, включващ дежурните новини за няколко убийства, някоя катастрофа, две-три изказвания на политика на деня, весела новина за край на емисията, следват времето и спортът.
По особеното тук (и това, което ме провокира да напиша тези редове), е един от участниците в групата. С инициалите С.С. Което преведено от полицейски на граждански език ще рече Спас Спасов. Когато първоначално чух за задържането му, не исках да повярвам на слуховете и се надявах да е просто съвпадение в имената. Но не е.
Това е същият този параолимпиец, с когото се познавах и за когото съм писал неведнъж. Историята му е повече от впечатляваща (виж тук) и до днес си мислех, че това е един от най-героичните мъже, с които съм се срещал. През последните години Спас продължи да покорява спортни върхове и дори участва на две пара-олимпиади – в Атина и Пекин. А аз искрено му се възхищавах – човек, който е успял да победи смъртта в пряк дуел и който въпреки недъга си (без един крак) не просто продължи да живее живота си – той бе пример за подражание за много хора. Включително и за мен.
И ето, днес цялата ми представа за този човек рухна. Защото аз много добре знам колко трудно се изкарват парите с честен труд и колко нелепо се чувстваш, когато станеш обект на кражба. Искаш просто да намериш крадеца и да му го върнеш тъпкано. Макар да си образован и възпитан човек, усещаш как това е един от малкото моменти в живота ти, в които искаш просто да си го върнеш тъпкано.
Да живееш на чужд гръб е лесно. Това е нормалното поведение когато си непълнолетен, но след това от теб се изисква да поемеш отговорност – както за самия себе си, така и за семейството си. Знам, че не е лесно за човек с физически проблем да си намери добре платена работа. Но също така знам, че не е невъзможно. И определено знам, че кражбата не може да бъде оправдана.
Пиша тези редове прекалено афектиран. Но случилото се просто не е нещо, което съм очаквал от един олимпиец.
Няма коментари:
Публикуване на коментар