Иван Иванов - младата средногорска надежда на родния футбол

Както може би повечето от Вас знаят, един от най-нашумелите напоследък български футболисти всъщност е представител на Средногорието. Става въпрос за Иван Иванов – младият бранител на столичния „ЦСКА”. От доста време исках да Ви разкажа за талантливия младеж със светлоруса коса – все пак не са много хората от региона, за които цяла България говори със суперлативи. Натовареното ежедневие на Иван обаче все си казваше думата. Затова пък реших да погледнa на кариерата му от друг ъгъл – като се срещнa със семейството на таланта. Намерих бащата Камен, майката Марияна и по-малкият с година брат Даниел в Златица, а те пък от своя страна надълго и нашироко ми разказаха как се е променил животът им откакто имат звезда в „редиците” си.

Оказва се, че всеки от родителите в известна степен е сменил отношението си към футбола. Бащата допреди известно време е бил привърженик на столичния „Левски”, но точно до момента, в който Иван облича „червената” фланелка. Майката на таланта пък изобщо не поглеждала футболна среща, но вече не изпуска нито един двубой. Двамата са отделили на сина си цяла стая от семейната къща, в която грижливо събират спомени от първите му успехи в най-популярната игра. И все още, макар да са го правили неведнъж, с охота разказват за множеството перипетии, през които синът им е минал за да стигне дотук.

Всичко започнало когато Иван бил в шести клас. Учел в златишкото училище и играел в местния детски състав, но без особени амбиции за кариера в спорта. Един ден, на връщане от Гърция, бащата Камен взел издавания в Южна България в. „Струма” и случайно забелязал, че тимът на „Пирин” (Благоевград) набира таланти за своята детско-юношеска школа. Броени дни по-късно семейство Иванови пътувало към стадиона на „орлетата” – заедно с още 175 семейства от страната. Основната част от тях си тръгнала разочарована – само девет млади таланта преминали успешно през изпитанията. На второ място се наредило „русото момче от Златица” – същото, което броени години по-късно стигна до националния отбор на България.

Всяко начало е трудно, но талантът на средногореца прави сравнително лесен старта на кариерата му. Тогава под името „Македонска слава”, тимът на благоевградските юноши е подготвян от истински специалист като Васил Петров и прогресира с всеки мач. Само след няколко месеца Иван е юношески национал на страната, малко по-късно идва и покана от столичния „Левски”. Златичанинът преценява, че още е прекалено рано за преминаване в клуб от подобен мащаб и решава да остане в Южна България.


„Сините” обаче не се отказват и в края на 2004 г. отново се свързват с Иван и семейството му. По това време 15-годишният защитник вече играе за мъжкия отбор на „Македонска слава” в „Б” група и започва да загатва за големия си потенциал. На Герена ги посреща ръководителят на детско-юношеската школа Руси Гочев, заедно със „сините” легенди Наско Сираков и Станимир Стоилов. След дълъг разговор средногорският талант си тръгва със смесени чувства, но сякаш вече готов за тази решителна крачка в кариерата си.

На път към Златица телефонът на бащата Камен звъни. От другата страна на линията е Спас Джевизов – ръководител ДЮШ на „ЦСКА”. „Иван трябва да бъде на „Българска армия” утре и да говорим на място”. Така на следващият ден младият средногорец се озовава в базата на другия голям български отбор, където отново го чака плеяда от бивши звезди на футбола – Жеков, Якимов, Джевизов и Орманджиев. Те са още по-категорични в желанието си бранителят да облече червената фланелка и броени дни по-късно младежът заминава с мъжкия отбор на „армейците” на лагер в Белмекен.

След преминаването си в столичния тим Иван играе за юношите, но тренира с представителния тим. Това дава силен импулс на развитието му. Дебютира за „ЦСКА” в последните минути на мача срещу „Фенербахче” в Турция за купата на УЕФА. „Нямаше проблеми със съотборниците и бързо се сприятели с повечето от тях” – спомнят си днес родителите на национала. По това време обаче „червената” защита се състои от играчи като Котев, Тунчев и Вальо Илиев, които със силната си игра не дават никакъв шанс за налагане на младежи от школата.

С идването на Йешич начело на „армейците” Иван започва да получава все повече шансове и влиза в игра за по 15-20 мин. в няколко срещи. След сърбина за треньор е назначен Стойчо Младенов, който още с идването си заявява, че категорично няма да разчита на юноши. Все пак златичанинът продължава тренировки с представителния тим, но след края на сезона е преотстъпен заедно със Сакалиев и Браннеков в „Локомотив” (Пловдив).


В града под тепетата и тримата правят невероятен сезон. Стават любимци на публиката, която накрая ги изпраща със сълзи на очи. Върхът на доброто им представяне са мачовете за купата на България, когато пловдивчани отстраняват „ЦСКА”, а главна заслуга за успеха имат Иван Иванов и Стойко Сакалиев. След загубата в щаба на „армейците” са бесни, но бързо осъзнават грешката си и през есента на 2008 си връщат нарочените за гонене състезатели.

През настоящия сезон – 2008/2009, Иван продължава с възходящото си развитие. До момента е един от най-постоянните в играта си футболисти и не е изпуснал нито една среща от началото на надпреварата. „ЦСКА” в момента е лидер в класирането, с големи шансове за титлата. Всъщност русокосият бранител вече е печелил родния шампионат – през сезон 2004/2005, дебютният му за „армейците”. Тогава обаче Иван е просто зрител от резервната скамейка, докато днес е една от големите звезди в тима.


През есента на 2008 средногорският футболист покори още един връх в кариерата си – на 19 години изигра първата си официална среща за националния отбор на страната. И то в един от най-важните мачове за сезона – домакинството на Италия, завършило 0:0. Незабравим спомен от този успешен дебют е фланелката на Фабио Канаваро, която днес стои в родния дом на Иван – редом до останалите му успехи до момента.


Разбира се, не липсва и интерес от страна на чуждестранни отбори. Жадните за сензации родни медии го свързваха с какви ли не отбори, но едно е сигурно – рано или късно младежът ще продължи развитието си в някое от силните първенства в Западна Европа. Самият футболист е голям фен на английския шампионат и в частност на „Манчестър Юнайтед”, но напълно осъзнава, че още е далеч от класата, която се изисква за да облечеш фланелката на „червените дяволи”. Все пак той току-що е навършил 20 години и има достатъчно време пред себе си за да осъществи и тази мечта.

Семейството на Иван е категорично, че успехът не е променил средногореца и той не се изживява като звезда – макар на практика да е. Пожелават си здраве и липса на контузии, защото това са единствените неща, които не зависят от младежа. А той има таланта и амбицията, необходими за постигането на всичко останало.

Иван всъщност не е единственият спортист в семейството. Неговият по-малък с година брат Даниел също е футболист, но няма амбицията да продължи кариерата си в професионален клуб. В момента той играе като защитник в единствения средногорски тим - „Мирково”. Отборът се изявява в окръжната футболна група, а Даниел е един от постоянните играчи, като в някои от последните срещи дори бе капитан. Според родителите Камен и Марияна той също е имал възможност да отиде в голяма родна школи, но така и не е проявил достатъчно силен интерес към спортната кариера.

Приятелката на Иван пък, Надежда Прокопиева, е бивша волейболистка на „Славия” и „Левски Сиконко”. В момента тя набляга основно на висшето си образование в Нов български университет и не се състезава на професионално ниво. Надя също така е свързана с футбола и по друг начин – като рекламно лице на бирата „Алмус”. Както знаем, пенливата течност е основният атрибут в „арсенала” на запалянковците. В скорошна публикация на в. „Нощен Труд” обаче Надя споделя, че Иван е върл противник на бирата и не близва дори капка алкохол заради строгия режим, на който е подложен.