От осанна до разпни го...

Ако сте следили новините от последните седмици, най-вероятно сте чули за разбитата престъпна група, която чрез фалшиви дебитни карти е „теглила” пари от сметките на своите жертви и дълго време е живяла на техен гръб. А може и да не сте. Новина като новина. Нищо особено, просто част от ежедневния обществен живот, включващ дежурните новини за няколко убийства, някоя катастрофа, две-три изказвания на политика на деня, весела новина за край на емисията, следват времето и спортът.

По особеното тук (и това, което ме провокира да напиша тези редове), е един от участниците в групата. С инициалите С.С. Което преведено от полицейски на граждански език ще рече Спас Спасов. Когато първоначално чух за задържането му, не исках да повярвам на слуховете и се надявах да е просто съвпадение в имената. Но не е.

Това е същият този параолимпиец, с когото се познавах и за когото съм писал неведнъж. Историята му е повече от впечатляваща (виж тук) и до днес си мислех, че това е един от най-героичните мъже, с които съм се срещал. През последните години Спас продължи да покорява спортни върхове и дори участва на две пара-олимпиади – в Атина и Пекин. А аз искрено му се възхищавах – човек, който е успял да победи смъртта в пряк дуел и който въпреки недъга си (без един крак) не просто продължи да живее живота си – той бе пример за подражание за много хора. Включително и за мен.

И ето, днес цялата ми представа за този човек рухна. Защото аз много добре знам колко трудно се изкарват парите с честен труд и колко нелепо се чувстваш, когато станеш обект на кражба. Искаш просто да намериш крадеца и да му го върнеш тъпкано. Макар да си образован и възпитан човек, усещаш как това е един от малкото моменти в живота ти, в които искаш просто да си го върнеш тъпкано.

Да живееш на чужд гръб е лесно. Това е нормалното поведение когато си непълнолетен, но след това от теб се изисква да поемеш отговорност – както за самия себе си, така и за семейството си. Знам, че не е лесно за човек с физически проблем да си намери добре платена работа. Но също така знам, че не е невъзможно. И определено знам, че кражбата не може да бъде оправдана.

Пиша тези редове прекалено афектиран. Но случилото се просто не е нещо, което съм очаквал от един олимпиец.

Националите по гребане - отново на язовир "Душанци"

И тази година националните състезатели по кану-каяк не „изневериха” на средногорския язовир „Душанци” и избраха именно него за своята лятна подготовка. През отминалия уикенд, 25 и 26 юли, успяхме да присъстваме на едно от тренировъчните занятия на най-добрите родни юноши, където научихме интересни подробности около техните отминали и предстоящи изяви.

Оказа се, че от около два месеца и половина младите български надежди в гребането имат нов наставник – европейският шампион и олимпийски медалист Андриан Душев (на снимката). Той се връща в родината след престой в южната ни съседка Турция, където е подготвял всички национални формации. Идването му безспорно е крачка напред в развитието на този спорт у нас – факт, който вече се е потвърдил на последните стартове.

Г-н Душев разказа, че съвсем наскоро се е провело тазгодишното европейско първенство по кану-каяк за юноши и младежи, на което е домакинствала Полша. На него участие са взели състезатели от 32 държави, като родният национален тим е бил съставен от общо 15 гребци. Всеки от тях е успял да се нареди сред най-добрите 18 в своята категория. Представянето е добро, но наставникът на младите таланти вярва, че след малко по-продължителна работа с тях ще успее да ги изведе и до по-големи успехи.

Сега пък предстои и най-голямото изпитание за юношите – световно първенство в Москва, за което ще пътуват представители на над 60 държави. От България само четирима са успели да покрият нормативите в предварителните квалификации, като сред тях е и представителят на с. Душанци Петко Москов. Младежът, за когото вече писахме на страниците на нашия вестник преди време, продължава убедително развитието си и днес е една от най-големите родни надежди в кану-каяка (виж интервюто по-долу).

Целта пред четиримата родни представители ще бъде влизане във финал и евентуално повторение на най-големия успех от последната надпревара преди две години – четвърто място. Г-н Душев уточнява, че тази негова прогноза е сравнително консервативна и ще се радва, ако бъде опроверган с още по-добро класиране от своите възпитаници. Според него Петко Москов например има съвсем реален шанс и за медал, а защо не и за титла. Съвсем наскоро средногорецът е участвал в престижно международно състезание, провело се в Словакия, където финиширал четвърти на финала. В руската столица Петко ще гребе в три различни дисциплини – едноместно кану на 1 000 м. и четворка каяк на 500 м. и 1 000 м. За него това ще бъде второ участие на подобен форум.

А на въпроса ни какви според националния треньор са предимствата на базата в Душанци и защо тя неименно е предпочитана от представителния ни тим, г-н Душев отговаря съвсем категорично. По думите му тук има всичко необходимо за добра подготовка, и то на съвсем прилични цени. „За мен например е по-важно не качеството на стаите, а на храната която консумират състезателите. Предпочитам не да спят в луксозни стаи, а да се хранят с качествена храна” – споделя той и добавя, че именно оттук е тръгвал към най-големите успехи в кариерата си.

Иначе г-н Душев няма прекалено големи очаквания от новоизбрания спортен министър Свилен Нейков – също дългогодишен състезател в гребането и съпруг на олимпийската ни шампионка Румяна Нейкова. „Познаваме се от деца, но не мисля, че ще си позволи да толерира един спорт за сметка на другите” – споделя националният треньор и добавя, че все пак е доволен от номинирането за поста на един от доказалите се родни специалисти.

Националният юношески отбор на България, който ще представи страната ни на световното първенство в Москва – Росен Димитров, Константин Велков, Кристиан Душев и Петко Москов.

Петко Москов - напред и нагоре по пътя към титлите в кану-каяка

Петко Москов е един от най-големите таланти, които Средногорието е дало на страната ни през последните години. Младежът е родом от село Душанци, но вече от години тренира в пловдивския „Марица” и е част от националния юношески отбор на България. Преди време Ви запознахме в подробности с неговата история и начинът, по който от залата за борба стига до язовира и греблата. Тогава Петко беше само млад и обещаващ талант, с едва едно международно участие и все още само с мечтата за включване в представителния тим на страната ни. Днес нещата се коренно различни. Средногорецът се е развил в много отношения – и физически, и психически. Натрупал е достатъчно участия и успехи в престижни турнири у нас и в чужбина, а с тях и подобаващо количество самочувствие. И няма как да е иначе, когато редица родни светила в този спорт говорят за него като за бъдещата ни най-голяма звезда. Затова решихме отново да проведем разговор с Петко и да проверим как се чувства той и какви са очакванията му броени дни преди второто си участие на световно първенство.


От последния ни разговор изминаха цели три години. Разкажи накратко на нашите читатели как се развиха те за теб в чисто спортен план.

Спокойно мога да кажа, че бяха повече от успешни. Още в следващата учебна година влезнах в националния отбор при юношите, като паралелно с това продължих усилена подготовка със съотборниците си от „Тракия” (Пловдив). През пролетта на 2007 взех участие в регата, провела се в Словакия, където се наредих четвърти на финала. След това започнахме подготовка за четворка каяк и през лятото на същата година заминахме за Чехия, където за първи път участвах на световно първенство. Там се наредихме 18-и от над 60 държави.
Малко по-късно през същата година участвах и на европейското първенство. Отново бяхме с момчетата от четворка каяк и се класирахме 13-и. След кратка почивка имахме ново участие, където постигнахме и най-големия си успех за годината. На Балканиадата в Турция аз станах шампион на полустрова в дисциплината 1 000 м., а на четворка каяк станахме трети и се върнахме с бронзови медали.
През 2008 се готвих основно за европейското първенство, тъй като световните надпревари са на две години. Този път пътувахме към Унгария и с останалите момчета се наредихме осми. На последната континентална надпревара в Полша пък с класирахме десети.


Какво следва оттук нататък и как виждаш кариерата си в близките няколко години?

Сега най-голямото изпитание през мен е световното първенство в Москва. Вярвам, че ще влезна във финала поне в някоя от дициплините, и силно се надявам този път да заслужа място на почетната стълбичка. Иначе в по-общ план идната година ще е последната за мен при юношите, след това отивам при младежите до 23 години. Мисля, че няма да имам проблем с утвърждаването си там, какво и в мъжкия отбор. Всъщност аз вече тренирам заедно с тях и по рано през годината бях на лагер в Белмекен.


Предстои ти също и дипломиране. Мислил ли си вече къде ще продължиш обучението си?

Да, разбира се. Ще кандидатствам в Националната спортна академия, където се надявам да продължа да се развивам в моя спорт. Бъдещето ще покаже как ще се развият нещата, но със сигурност няма да се разделям с кану-каяка. Все още имам достатъчно върхове за покоряване.
Иначе силно се надявам да запиша и участие на олимпиада. За целта ще трябва на европейското през 2011 година да спечеля квота за игрите в Лондон. Ако всичко се развива добре, мисля че ще мога да го направя.


След успехите които постигаш, как мислиш – има ли нарастнал интерес към кану-каяка в родното ти село Душанци?

Да, но има един основен проблем – няма кой да заеме треньорския пост. Иначе има достатъчно желаещи, и мен много пъти са ме питали мои приятели и познати. Наистина се надявам да се осигури финансиране и достатъчно средства, защото няма кой да отделя толкова голяма част от времето си при предлагане на подобно ниско заплащане. Тук сякаш не се оценява напълно добрата база, с която разполагаме. Не случайно най-добрите гребци на България са в Душанци всяко лято.


А ти самият как се справяш финансово? Мислиш ли, че кану-каякът е печеливш спорт и може да доведе до възвръщаемост на инвестираните средства?

Ами да, но за целта трябва да си наистина добър и да участваш редовно в най-силните стартове, където да регистрираш добри класирания. Като цяло не бих казал, че могат да се стигнат нивата на приходи от по-комерсиалните спортове като футбол например. Аз самият ще се опитам в близките месеци да потърся помощ от някое от предприятията в региона, тъй като нямам големи финансови възможности. А такива са необходими за развитието на всеки състезател, който иска да навлезе в света на големия спорт.

Нов ремонт в пирдопската хижа Паскал

От около два месеца пирдопското туристическо дружество „Паскал” извършва нов ремонт на едноименната хижа, намираща се над средногорския град. След като през последните години планинският дом бе обект на почти постоянни подобрения, сега от местното сдружение са се заели и с основно обновяване на неговата вътрешност.

Пред в. „Регион” председателят на управителния съвет на ТД „Паскал” инж. Иван Иванов сподели, че общият бюджет за ремонта възлиза на около 60 хил. лв. От тях половината са осигурени от Община Пирдоп, а останалите са от самото дружество, както и от дарения.

Конкретните подобрения включват подмяна на гредореда, дюшемето и ламперията на тавана на първите два етажа от хижата, смяна на вратите и цялостно измазване. За кухнята ще бъдат закупени нови готварски печки, мивки и шкафове; за столовата – нови столове и маси, а за стаите – нови отоплителни печки. В бюджета влизат още подмяна на външния водопровод и канализацията, както и смяна на електрическата инсталация.

Мащабният ремонт дава възможност и за събаряне на някои от преградните стени в кухнята и трапезарията, които ще освободят допълнително място и ще направят помещенията по-просторни. Иначе модернизирането на хижата и повишаването на комфорта няма да доведат до някакво покачване в цената за преспиване. Инж. Иванов се надява работата по обновяването да приключи до края на месец август, за да може планинският дом да бъде готов за своя традиционен празник.

В последващ етап, когато бъдат набрани допълнително средства, ще бъдат ремонтирани и тавана и покривите на постройката. От ТД „Паскал” изказват искрени благодарности на Община Пирдоп в лицето на кмета г-жа Антоанета Илиева, благодарение на които настоящото модернизиране ще бъде успешно приключено до началото на есента.

Илия Филипов с бронз от световното за ветерани

Броени дни преди да навърши 75 годишна възраст, златичанинът Илия Филипов стана първият представител на Средногорието, участвал на световно първенство по тенис на маса за ветерани. Надпреварата се проведе за втора поредна година, като този път честта да домакинства на престижния международен форум бе предоставена на нашата страна.

Така между 10 и 12 юли общо над 170 ветерани от 12 страни пристигнаха в София за да премерят сили и да докажат за пореден път, че в тениса на маса възрастта не е порок. Свои представители бяха изпратили предимно страни от Европа, но със сигурност най-голяма изненада предизвика участието на тим от далечната Австралия. Нашият регион пък бе представен от България, Турция и Сърбия.

Състезанието бе отборно, като всеки тим се състоеше от по трима титуляри и една резерва. Българските представители бяха определени на провелото се в началото на месец май в Горна Оряховица републиканско първенство, от което Илия Филипов от Златица се завърна с два бронзови медала – в индивидуалната надпревара и в играта по двойки. Така той бе единият от тримата титуляри, представили страната ни в най-горната възрастова група – между 75 и 79 години. Иначе долната възрастова граница за участие в надпреварата бе 40 г. – традиционно за този тип турнири.

Свой отбор при най-възрастните имаха само четири от дванадесетте страни-участнички: Англия, Германия, Турция и България. Регламентът включваше разменени срещи между представителите на двата противникови отбора до момента, в който някой от тимовете запише шест победи над съперника си.

В първия си двубой нашите сънародници се изправиха срещу германците и загубиха повече от убедително – без дори да спечелят гейм. Представителите на бундестима убедително показаха, че нямат конкуренция в тази възрастова група, и в крайна сметка се наредиха първи в класирането. Вторият сблъсък на българите завърши със сходен „успех” – загуба 0:6 от Англия. Разликата в класите бе очевидна, като единствено средногорецът Илия Филипов успя да спечели гейм – и то срещу капитана на островитяните. Британецът бил искрено възхитен от играта на своя съперник от Златица и дори след края на срещата обещал да му подари своя сребърен медал и да вземе неговия бронзов.

А до бронза българите стигнаха след убедителен успех с 6:1 в балканското дерби с Турция. Илия Филипов се отчете с две победи срещу представителите на южната ни съседка и така стана и първият средногорец-медалист от световно първенство по тенис на маса за ветерани. Той обаче така и не дочакал награждаването, което било на следващия ден, а и не присъствал на тържествената вечеря. Златичанинът си тръгнал веднага след края на спортната част тъй като имал лична работа у дома.

Сега 75-годишния спортист ще се опита да се свърже с родната федерация за да вземе своя медал, а и да провери дали наистина капитанът на Англия е оставил сребърното си отличие. Което би било истинско признание за най-възрастният спортист в Средногорието. Иначе Илия Филипов е безкрайно благодарен на своя неизменен спонсор – местният бизнесмен Георги Ватахов, който подпомага финансово дългогодишния спортист за всяко негово участие.

Догодина световното първенство по тенис на маса за ветерани ще се проведе в Китай – дестинация, която най-вероятно ще откаже голяма част от участниците. Скептичен е и Илия Филипов, който още от сега споделя, че едва ли ще намери спонсор за подобно скъпо пътуване. Златичанинът обаче си пожелава здраве и още спортни успехи, макар и само на национално ниво. Все пак на такава възраст дори самото участие по турнири е достойно за медал.

Медалистът е един от пионерите на тениса на маса в Средногорието

Днес Илия Филипов е един от най-изявените български ветерани-спортисти, но в близкото минало той се свързва и с първите стъпки на тениса на маса в нашия регион. Златичанинът е роден в Карлово през 1934 г. и възрожденският град оставя трайна следа в живота на средногореца – след прекараното детство в родния край именно там Илия завършва техникум и изучава тънкостите на бъдещата си професия. Паралелно с обучението, той и още няколко момчета започват да изучават и тънкостите на спорта с бялото топче. В учебното заведение има една маса и няколко хилки и топчета, ала няма треньор. Това обаче не пречи на ентусиазираните младежи и те бързо усвояват базисните техники в спорта.

Наборната си военна служба Илия Филипов изкарва в Момчилград, където сякаш го праща съдбата. Именно там и до днес е най-силната школа в България за състезатели по тенис на маса. Златичанинът играе рядко, само от време на време, но все пак поддържа форма. След завръщането си в родния край се включва в изграждането на МДК „Георги Дамянов”, а след пускането му в експлоатация дълги години работи в Електро-ремонтния цех на предприятието.

Там Илия бързо намира още няколко запалени по тениса на маса работници и започват сериозни тренировки – по 2-3 пъти на седмица. Сред най-активните са Никола Панов, който през последното десетилетие бе неизменен треньор в пирдпския клуб, а известно време бе и негов председател; Кънчо Шопов – настоящ треньор на детската школа в Чавдар, както и покойният вече спортен деятел Марко Марков.

През тези години тенисистите на МДК „Георги Дамянов” обикалят десетки работнически спартакиади в страната и чужбина, стигат дори и до Югославия. Разбира се, печелят и множество медали, купи, грамоти. Спред Илия Филипов обаче, истинският разцвет на тениса на маса в региона е започнал едва през последните няколко години. Нещо, което едва ли може да се каже за повечето други спортове, които през годините на социализма бяха на съвсем друго ниво и с далеч по-добра техническа база.

Действително обаче, виждането на състезателя-ветеран е повече от вярно. Клубът в Пирдоп се разрастна и значително обогати базата си, сформираха се тренировъчни групи и в Златица, и дори в Чавдар. И най-важното – събуди се интересът на младото поколение в Средногорието към един от най-популярните спортове в света. А това няма как да не радва представителят на „старата” школа – може би дори повече и от бронзовия медал от световното първенство.