Съдийски грешки решиха съдбата на Спас Спасов в Пекин

Преди броени седмици от Пекин се завърна средногорският параолимпиец Спас Спасов, който бе един от седемте български състезатели, представили страната ни на най-голямата спортна надпревара в света. Тежкоатлетът е крайно разочарован, но не от представянето си, а от лекотата, с която съдиите в китайската столица са анулирали опитите му при вдигането от лег и са го оставили извън класирането. Както и от родната федерация, която по никакъв начин не е защитила своя представител.

Проблемите на родните параолимпийци започнали още преди излитането за Азия, след като последният допинг тест показал завишени стойности на тестостерон в организма на четирима от тях, включително Спас. Показателите били близки до лимита – както и при още пресния случай с капитана на волейболистите ни Пламен Константинов. По същото време допинг-проба от българите взели и представители на Световната антидопингова асоциация, откъдето заявили, че всичко е наред. Кой знае защо обаче, от българската федерация се доверили на нелицензираната родна лаборатория и решили да спрат въпросните параолимпийци от участие. До последно нещата били неясни, но в крайна сметка след още една проба (при която на Спас била спукана вена от очевидно некомпетентен служител), националите ни все пак заминали.

Заедно с тях за Пекин пътувала и делегация от 11 човека, голяма част от които според Спас били просто “уредени” за безплатна екскурзия. Достатъчно показателен е фактът, че т. нар. треньор на тежкоатлетите дори не можел да различи дисковете с различните килограми, а в деня на състезанието не се появил в залата. Иначе в чисто спортен план представянето на българския тим било добро, главно благодарение на лекоатлетите. Там страната ни извоювала второ място на диск, трето на копие и четвърто на гюлле.

Конкретно за Спас Спасов големият ден бил 15 септември, когато се провела надпреварата по вдигане на тежести от лег. Пирдопчанинът бил в залата с 11 други състезатели, които като него били преминали ситото от кандидат-олимпийци от общо 154 страни. Цялата надпревара е записана на видеокамера, като гледането й може да предизвика само едно: недоумение. Спас е единственият състезател без треньор, дори без помощник. За първия си опит той заявява 175 кг., които напълно правилно успява да вдигне, но изненадващо съдиите единодушно отсъждат фаул. Вторият път историята се повтаря, средногорецът не прави нищо по-различно от останалите претенденти, но отново е „порязан”. За третият опит Спас заявява 185 кг., но това се оказва непосилна за него тежест.

По думите му, ако е бил зачетен някой от първите два опита, това би му гарантирало осмо място – което беше и максимума за него от състезанието. Ситуацията обаче била повече от абсурдна, защото за да подаде контестация срещу несправедливото решение на реферите, Спас е имал нужда от поне още един човек в екипа си. Но тъй като е бил сам в залата, той е трябвало мълчаливо да понесе ощетяването. Само за справка, подобни отсъждания е имало и за други тежкоатлети, но след своевременен протест от техните екипи те са били отменяни.

Именно с това ще запомни олимпиадата Спас – тотална неангажираност от страна на делегацията ни към участието му. Съжалява много, защото цяла година се е подготвял само с мисълта за тези опити и според него наистина е бил в оптимална физическа форма.

Извън чисто спортния план, средногорецът е наистина впечатлен от столицата на Китай, както и от перфектната организация на Олимпиадата. Според него Пекин е изключително чист и подреден град, а дисциплината сред жителите му е повече от очевидна.

В Сопот закриха тазгодишния мотосезон, пирдопчани с успехи

Между 19 и 21 септември над 3 000 мотора огласиха град Сопот и взеха участие в един от най-мащабните мото-събори в страната. Организираното от клуб „Тракия” събитие по традиция е и официално закриване на сезона за любителите на високите скорости, а тази година бе и първото участие в него на все още „младия” клуб „Средногорие”.

Общо около 15 от местните мото-маниаци намериха време и средства за да се включат в последното за годината голямо събиране в България. Разбира се, част от тях са пътували към Сопот и в предишни години, но тази есен за първи път средногорци участваха като регистриран клуб. Въпреки студеното време, от организаторите отново се бяха постарали да включат всички задължителни „реквизити”, присъщи на подобен род мероприятия. А в най-опасното, но и най-интересно състезание, надбягванията на пистова отсечка с дължина 400 м., двама от местните мотористи спечелиха медали в своите категории. И то в конкуренция с някои от най-добрите „карачи” в страната.

В най-ниската категория – до 600 кубика, страхотно представяне записа най-младият член на мото-клуб „Средногорие” – 19-годишния Андрей Симов. В конкуренция с още 20 състезателя, младежът трябваше да стартира с мотор на приятел, тъй като неговото „Сузуки” се повредило по пътя към Сопот. Това донякъде притеснило пирдопчанина, но въпреки непозната за него машина Андрей спечелил всичките пет двубоя до финала, където се изправил срещу далеч по-мощен мотор и загубил. „Дадох малко повече газ на старта и се изправих на задна гума, което значително ме забави” – споделя след завръщането си младият моторист и добавя, че при подобни къси отсечки най-важно е как ще стартираш – това е определящо за цялостното ти представяне.

За второто си място младежът получил медал и грамота, както и различни мото-аксесоари. Доброто представяне му дава и самочувствие, и той отсега мисли за евентуално участие в републиканското първенство догодина.

Другият средногорски успех в Сопот пък е свързан с 24-годишния Ненко Стаменов от Златица. Той е едно от популярните лица в местния мото-спорт, редовен участник в националното и източноевропейското първенства, за които е спонсориран от пирдопските бизнесмени Дамян Ненов и Георги Ватахов. Златичанинът не срещна конкуренция в категория над 1 000 кубика и завърши на първо място, въпреки че бе с най-стария мотор от всички участници. Основната награда за него бяха маркови спортни маркучи на стойност около 250 лв.

Успехите са достоен завършек за първия сезон на регистрирания в началото на годината мото-клуб „Средногорие”. През отминалите месеци местните мото-фенове се доказаха като едни от най-активните в страната, а и организираха свой събор край Еленско, преминал с огромен успех. За догодина целите са поддържане на нивото, увеличаване на членовете и домакинство на нов мото-събор.

Изненадваща загуба за "мирковчани"

В събота отборът на „Мирково” изигра първото си домакинство за новия сезон и въпреки предварителните очаквания записа нелепа загуба с 1:2 срещу тима на „Керамик” (гара Елин Пелин). Титуляри за домакините, които тази година ще са единственият средногорски представител в групата, бяха и редица от най-добрите пирдопски състезатели. Огромният потенциал на състава обаче така и не бе реализиран и след редица пропуски гостите се поздравиха с победата.

Срещата започна добре за мирковчани и още в десетата минута Ненко Георгиев пропусна да открие резултата след удар с глава от няколко метра. Към средата на полувремето гол все пак падна – след игра с ръка на противников защитник в собственото му наказателно поле, реферът посочи бялата точка. Зад топката застана Цветан Михов, на който се наложи да вкара дузпата общо два пъти. Причината – първото изпълнение бе преди съдията да е дал сигнал. При втория шут капитaнът на домакините отново не трепна и изведе състава си напред – 1:0.

Веднага след почивката обаче „Керамик” върна паритета в головете след триково изпълнение на пряк свободен удар и красив изстрел отдалече. Голът сякаш изнерви средногорци, но отново те бяха максимално близо до второ попадение – след шут на Недко Йорданов топката срещна десния страничен стълб на гостите. Срещата се накъса и двата състава започнаха да правят нарушение след нарушение, принуждавайки дежурния лекар често да кръстосва терена.

Така се стигна и до 70-ата минута, когато след дълъг пас и неразчетено излизане на вратаря Боян Иванов, нападател на гостите с лекота прехвърли мирковския страж и донесе пълен обрат в срещата – 1:2. Оттук до края играта бе хаотична, реферът често-често вадеше картона с жълт цвят, а веднъж дори и този с червен – за състезател на „Керамик”. Резултатът обаче остана непроменен и значително поохлади амбициите на „Мирково”, които след първите три кръга са с една победа и две загуби.

Пирдоп имаше детска футболна школа - поне за две седмици...

През последните седмици Пирдоп имаше последен шанс да си осигури футболни емоции и през новия сезон. Наскоро стана ясно, че детската школа на „Спартак 2001” може да съществува и тази година, макар и с друг треньор. През отминалия уикенд младите футболисти дори трябваше да изиграят първата си среща, но буквално в последните часове се оказа, че са извадени от групата. Причината е чисто организационна – закъсняло картотекиране на състава.

Нещата около школата бяха стигнали до задънена улица, след като дългогодишният наставник Венцислав Петров твърдо отказа да продължи работата си с децата. В крайна сметка обаче негов заместник се намери, като ставаше въпрос за друго добре познато име сред футболните среди в Средногорието – Боян Иванов. Младежът е бивш възпитаник на пирдопските формации, а в момента е титуляр на другия средногорски тим – „Мирково”. За тренировъчния процес му помагаше и Димитър Крумов, който също бе част от отбора на юношите.

Радостта обаче трая кратко – след първоначалната еуфория и подновяването на тренировките, децата бяха „попарени” от лошата новина, дошла буквално в последните минути преди дългоочаквания старт. Така техният състав последва съдбата и на мъжкия тим, който също бе възроден, но само за няколко седмици. В крайна сметка – футбол само в Мирково.

Михаела Николова - вече в "Академик" (София)!

На 5 ноември Михаела Николова ще навърши 14 години, но тази година празникът по случай рожденият й ден ще бъде с по-особен заряд. След като през последния сезон пирдопската тийнейджърка направи истински фурор с представянето си за волейболния състав на града, от тази есен тя вече ще се състезава с екипа на столичния тим „Академик – Метатрон”. Безспорен успех както за нея като състезател, така и за възродения в града волейбол. И докато наставникът Теодор Колев подготвя възпитаниците си за срещите от новия сезон, решихме да разкажем историята на нейния успех – с надеждата тя да привлече още момичета към света на спорта.

Михаела започва волейболната си кариера в края на 2006 г., след като 4 години се е занимавала с народни танци. Записва се на тренировки при Теодор Колев заедно с още около 40 ентусиазирани момичета. По това време младият специалист сериозно се е нагърбил с трудната задача да изгради боеспособен отбор, започвайки буквално от нулата. След първите няколко седмици тренировки половината от кандидат-волейболистките се отказват, но останалите продължават да се подготвят с още по-голямо желание. Още тогава сред тях впечатление прави Михаела, която бързо се утвърждава като една от най-добрите и е поставена на поста нападател.

Първата среща на младите и напълно неопитни девойки е в Копривщица, срещу местния женски тим. Резултатът, разбира се, е разгромна загуба. Но една след друга, контролите в този първи сезон дават отражение на играта на пирдопския състав, която започва да се подобрява. „Имахме огромно желание бързо да се докажем и макар да губехме всяка среща, знаехме че рано или късно ще постигнем целите си” – спомня си за този период Михаела Николова.

Така през сезон 2007/2008 средногорските момичета записват първото си участие в републиканското първенсто за своята възрастова група. На областния кръг в Етрополе Пирдоп финишира втори след домакините и продължава напред. В срещите от междуобластния кръг местните волейболистки записват чисти победи срещу Перник, Разлог, Кюстендил и Етрополе и се класират за финалите. Неочаквано обаче тимът е отстранен от тях след проблеми с регистрацията на някои от състезателите. Въпреки неприятният завършек на сезона, добрата игра на отбора не ост

ава незабелязана.

Предвид неяснотите около бъдещето на пирдопския състав, родителите на Михаела започват да търсят варианти за развитието й на професионално ниво. По съвет на познати се свързват със столичния „Академик”, който за миналата година е трети в женския шампионат на България. От отбора изявяват интерес и взимат на проби младата волейболистка, която четири дни тренира наравно с останалите в състава. Пирдопчанката показва това, на което е способна, и подписва първия договор с професионален клуб в кариерата си. Така тя ще бъде част от разширения състав на „студентите” за срещите от шампионата на страната, започващ на 25 октомври.

Интересното е, че тъй като „Академик” няма състав при девойките младша възраст, Михаела влиза директно в тима на старшата категория. „Определено ще ми е по-трудно, но пък така ще мога да се развия по-бързо.” – споделя младата волейболистка и добавя, че всички в отбора са я приели изключително радушно. Сега основната задача пред нея е да се наложи в титулярния състав, което няма да е никак лесно – особено предвид по-ниския за момента ръст. Най-вероятно тя ще бъде използвана от наставничката Мая Ангелова като либеро, поне докато не понатрупа опит в официални мачове.

Разбира се, Михаела не е изоставила образованието на заден план и вече е записана в столичното 93-о СОУ, където се обучават и други момичета от тима на „студентите”. Иначе пирдопчанката е повече от ентусиазирана и с нетърпение чака първите си изяви за новия клуб. Разбира се, искрено благодари на Теодор Колев – който буквално я е изградил като състезател. Той пък от своя страна

накратко я описва като „душата на отбора” и искрено се радва на успеха й. Оттук нататък всичко е в нейните ръце, а в семейството й се надяват да постигне поне успехите на своя братовчед Иван Иванов, който в момента е национал и футболист на елитния „ЦСКА”.

Михаела Николова (вдясно от Теодор Колев) с вече бившите съотборнички от пирдопския отбор.

"Мирково" стартира с победа и загуба

Отборът на „Мирково” записа загуба в първия кръг на стартиралия пореден сезон в Областната футболна група. На 13 септември единственият представител на Средногорието в тазгодишната надпревара пътува към с. Широки дол, където допусна поражение с 1:3 от тамошния тим „Гранит”.

Срещу неособено претенциозния отбор на домакините местните футболисти стартираха уверено и в известна степен контролираха събитията на терена. Към края на първото полувреме обаче реферът видя нарушение в наказателното поле на мирковчани и отсъди 11-метров наказателен удар, който бе превърнат в гол от играч на „Гранит”. През втората част средногорци се хвърлиха в атаки и на два пъти техни играчи излизаха на чисти позиции, но неравният терен им изигра лоша шега и при двете ситуации.

Домакините от своя страна пробваха контраатаки, които се оказаха повече от опасни и на два пъти завършиха с попадение във вратата на местния отбор. Така, при вече оформен класически резултат, Недко Йорданов все пак успя да реализира първият гол за „Мирково” през новия сезон. За съжаление, той се оказа просто почетен.

През отминалият уикенд мирковчани отново гостуваха, този път на „Звездец” (Горна Малина). Резултатът там бе същият, но с обратен знак – 3:1 за средногорци. Те успяха да поведат в средата на първото полувреме с красив удар на Ненко Георгиев, но домакините върнаха паритета минути след подновяването на играта. Натискът на мирковчани този път даде резултат и с два гола след самостоятелни рейдове в последните 15-ина минути на срещата, Добрин Михайлов – Добата донесе първата победа за сезона.

В третия кръг ще е и първото домакинство на средногорския тим – срещу „Керамик” (гара Елин Пелин), като от щаба се надяват дотогава да привърши и извършваният в момента ремонт на съблекалните. Иначе в клуба вече са прекратили тренировките на стартиралата за няколко седмици детска школа. Причината – възобновяване на школата в Пирдоп, откъдето бяха дошли и голяма част от желаещите да тренират деца.

Пирдопското колоездене - минало и бъдеще

Преди броени дни в Троян бе даден старта на 58-ото издание на международната колоездачна обиколка на страната. Общо 15 чуждестранни отбора ще вземат участие в дългата 1162 км. и разделена на 7 етапа надпревара. Тази година в Пловдив пък се честват 110 години от създаването на организирано колоездачно движение, а в момента там се строи първият закрит колодрум. Всичко това е добър повод да си припомним кратката история на пирдопското колоездене, натрупана през 80-те години на миналия век и приключила малко след идването на демокрацията. И най-вече да проверим каква е вероятността днес, 15 години след практическото закриване на местния клуб, той отново да бъде възроден и да носи успехи на Средногорието.

За старта и развитието на колоезденето като спорт в региона основна заслуга има популярният в Пирдоп Стоян Стоянов – или Таро, както го наричат всички негови приятели (на снимката - вляво). Навършилият 58 години специалист вече повече от десетилетие е извън любимия спорт и се занимава с ремонт на автомобили. Навремето обаче, млад и амбициозен, той буквално поставя основите на колоезденето в Средногорието и успява да го популяризира сред местната общественост.

Макар да е роден и израстнал в столицата, съдбата го изпраща в Пирдоп и той живее и работи тук вече над 30 години. „Завърших Висшия институт по физкултура с тази специалност и като млад треньор бях разпределен по тогавашната система в този край.” – спомня си сега Таро и допълва, че всъщност в това няма нищо случайно. „Още преди да се дипломирам, вече бях станал пирдопски зет и с жена ми искахме да живеем тук, в нейния град.”

Така през 1976 г. Стоян Стоянов пристига в Средногорието, а четири години по-късно започва да гради отбор. По думите му тогава нещата са се случвали далеч по-лесно, защото зад него е стояла солидна финансова подкрепа от страна на държавата. „Получавахме средства по линия както на ОС на БСФС, така и чрез отчисления от Държавния спортен тотализатор. „Елаците Мед” пък покриваха всички нужди на клуба – финансово бяхме напълно обезпечени.” Това позволява веднага да бъдат закупени необходимите за тренировъчния процес колела, микробус, мотори. В тима се записват над 30 пионерчета, а само две години след това те вече са част от националните надпревари.

От тях впоследствие цели осем стигат до най-високото звание в тогавашната система: „Майстор на спорта”. Тръгнал от нулата, „Пирдоп” бързо започва да се превръща в един от силните отбори в родното колоездене. Школата се разраства, оформя се мъжки тим, както и юноши младша и старша възраст. Назначен е още един треньор – Йордан Зашев, който в момента обучава таланти в един от най-големите български клубове, „Цар Симеон” (Пловдив). Логично, възходът води до разширяване и на спортната база – закувуват се нови мотори, бройката на колелетата надхвърля 50. „Поне 15 от тях бяха наистина професионални и страшно скъпи – горе-долу на цената на една лека кола” – спомня си Таро.

Пикова за средногорското колоездене се оказва 1988 г., когато пирдопският мъжки състав завършва на трето място в обиколката на България, а треньорът Стоян Стоянов е избран за поста наставник на националния отбор. Таро е начело на представителния ни тим до 1992 г., но в периода когато е там настъпват драматичните промени в държавното устройство. Преходът към демокрация се усеща особено силно в спортните среди, където спира държавната издръжка. Клубовете вече трябва сами да търсят финансиране, много от тях не успяват да намерят и биват закрити. Такъв е случаят и с „Пирдоп”. Той продължава да функционира до 1992 г., но след пълната абдикация от страна на „Елаците Мед” и разсформироването на ОС на БСФС, в тима просто не могат да покриват разходите по тренировъчния си процес. Един по един състезателите се отказват, напуска и треньорът Йордан Зашев. Практически от тази година досега в Средногорието няма отбор по колоездене, макар истински капацитет в тази област като Стоян Стоянов да живее в града през всичките тези години.

Дотук с историята. Тя сама по себе си е достатъчно кратка и съдържателна. Въпросът днес е „Може ли Пирдоп да възроди своите традиции в този спорт?”. Отговорът на пръв поглед е ясен – да, но ако се намери финансиране. Тук обаче има един ключов момент – въпросът с базата. След като клубът бива закрит преди около 16 години, тя е наброявала един микробус, три мотора и над 50 колелета. Дирите на микробуса и моторите отдавна са изгубени, но колелетата са били заключени в Градската спортна зала на Пирдоп. За тези 16 изминали оттогава години въпросното помещение не е отваряно за да се направи ревизия.

Според непотвърдени слухове, голяма част от тях са били изнесени и продадени. Това може да бъде проверено – при закриването на клуба и заключването на наличната база, най-вероятно е направен пълен опис на нейното състояние. Именно оттук трябва да тръгне евентуалното възраждане на колоезденето в Средногорието. Да бъде извършена ревизия на наличната база, която така или иначе вече морално е остаряла. Ако все още е в пълен „състав”, парите от продажбата й биха били достатъчни за закупуване на най-необходимото за стартиране на тренировъчен процес. Даже и бройката на колелетата да е била редуцирана през годините, все пак е необходима яснота – какво точно е останало и какво ще бъде необходимо. Също така, голяма част от някогашните „Майстори на спорта” днес са успели и уважавани в Пирдоп бизнесмени. При някакво организирано „съживяване” на колоезденето в региона, те биха могли да се включат с финансова помощ.

А що се отнася до желаещите да се занимават с колоездене, такива винаги е имало. По думите на Таро той самият многократно е бил търсен от родители на запалени по този спорт, но просто ги е насочвал към други клубове. По думите му в момента колоезденето е на слабо ниво в цялата страна – дори клубове като „Левски” и „ЦСКА” не поддържат свои състави в този спорт, а силните школи са в Пловдив, Бургас и Несебър. Той самият е отказвал многократно постове в родната федерация и предложение от чужбина, но е готов да помогне при евентуално съживяване на „неговия” спорт в Средногорието.

Пирдопските каратисти се готвят за световното във Франция

В пирдопския клуб по източни бойни изкуства „Френдшип” вече са почти готови за предстоящото през месец октомври 16-о световно първенство по шотокан. Домакин на надпреварата тази година ще бъде Франция, като световният елит в този спорт ще се събере в тамошното село Войанкур. Макар да е напълно неизвестно, то неслучайно е избрано за арена на сблъсъците, тъй като разполага с огромно хале, предлагащо перфектни условия за провеждането на подобни шампионати.

Според пирдопският сенсей Ресми Бобев това ще бъде и най-мащабната надпревара, организирана до момента – предвид средствата, които предвижда да инвестира страната-домакин. Що се отнася до българския състав, тази година той ще наброява 20 състезателя, от които 5 са средногорци. Разбира се, и този път местният сенсей ще бъде един от главните съдии на първенството.

Пирдопските каратеки вече проведоха десетдневен тренировъчен лагер на Слънчев бряг, състоял се в началото на месец август. Преди седмица пък Ресми Бобев пътува със семейството си към Царево, където се включи в семинара на сенсей Савашиге Като, шеф-инструктор на IJKA за Европа. Около 100 родни почитатели на източните бойни изкуства са се включили в интензивните тренировки на японеца. Семинарът е бил изключително полезен за сина на средногорския сенсей – Реми, който е с най-големи шансове да донесе медал за Пирдоп от световното.

Всъющност това е единственото отличие, което липсва в кариерата на двукратния европейски шампион. Най-доброто му класиране бе преди две години в Латвия, когато съдийски грешки го оставиха на четвърто място. Сега Реми е фаворит и на Ката, и на Кумите и ще се опита да реализира потенциала си и на това най-високо ниво.

С шанс да попаднат в призовата тройка са и Иван Славчов и Петър Петров. Останалите средногорци – Георги Бораджиев и Светослав Димитров, ще играят в провеждащото се за първи път на турнир от подобен ранг „първенство на състезателите с цветни колани”. То ще тече паралелно с основната схема, като целта му е да противопостави участниците, които тренират отскоро и все още не са покрили уменията, необходими за носене на черен колан.

Освен в индивидуалните надпревари местните каратеки ще се включат и в отборните състезания на Ката и Кумите, както и в Ката микс – където демонстрациите се изпълняват от отбори, съставени от момчета и момичета. Според сенсей Бобев, и при трите дисциплини спокойно можем да стигнем дори до медал.

Моя публикация - на най-четения български сайт за плуване!

Преди няколко дена материалът за плувния комплекс в Пирдоп бе публикуван на най-големия и четен български сайт за плувни спортове - www.bulswim.info. Можете да разгледате публикацията тук.

Сайтът е собственост на г-н Иван Цанов, който е написал 4 книги и 1 000 статии за плуването. За медията пишат още редица известни родни журналисти, сред които има имена от в. "Дневен Труд", в. "Монитор", "Евроспорт" и др. Сайтът се радва на огромен интерес - среднодневно има над 2000 клика, а според г-н Цанов в България има над 400 000 души, които силно се интересуват от плувния спорт.

Общо взето, това може да бъде определено като най-големия успех в скромната ми журналистическа кариера (макар че през 2004 г. получих награда за журналистически дебют в Средногорието). Това ще бъде и най-четената ми публикация, така че искам искрено да благодаря на г-н Цанов за признанието и да си пожелая още много подобни успехи.

И нещо в аванс - в момента се подготвя подобен материал и за средногорското колоездене.

Ицо Геров аут от Националния рали шампионат

След поредицата от добри класирания в етапите от Националния рали шампионат, младият средногорски пилот Христо Геров най-вероятно ще пропусне остатъка от сезона. Причините – повреда в двигателя на управляваното от него „Рено Клио”, както и липса на необходимото за участията финансиране.

Всичко започнало след сензационния успех на 22-годишния пирдопчанин на провеждащото се в Боровец рали „България”, което освен най-голямото в страната е и кръг от Европейския шампионат. Тогава наследникът на многократния републикански шампион Илия Геров завърши първи в своя клас N3 и се утвърди в челото на временното генерално класиране. За негово съжаление обаче, още в следващото изпитание – рали „Шумен”, се появила повреда в двигателя на автомобила. Въпреки него Ицо стартирал и успял да завърши първите четири етапа, в два от които дори дал първо време. В крайна сметка, още в началото на петия старт колата „угаснала” и принудила местния пилот да прекрати участието си преждевременно.

Повредата била отстранена своевременно, но пък за следващото в календара рали „Сливен” изникнал друг, далеч по-тривиален проблем: финансовият. По думите на Христо Геров всяко негово участие в дадено рали е свързано с куп разходи, като в автомобилизма сумите са далеч по-големи в сравнение с надпревари в други спортове. Така или иначе, пирдопчанинът пътувал към града на 100-те войводи просто като зрител и не успял да прибави нови точки към актива си. Подобна най-вероятно ще е ситуацията и за следващото рали – „Югославия”, което е на 20 септември и се провежда край сръбската столица Белград. Последният старт за сезона пък е рали „Твърдица”, насрочено за средата на октомври.

Средногорският пилот сподели пред в. „Регион”, че ще търси дългосрочно решение на финансовия проблем и вече е осъществил контакт с потенциални спонсори. Все пак има известна надежда Ицо да стартира и в предстоящите две ралита, но вероятността за това е твърде малка. В момента младежът се опитва да обезпечи по-скоро участието си за следващия сезон, когато вече ще стартира с опита от тази година и съвсем реално ще може да атакува върха в своя клас.

"Средногорски атлет" се готви за Балканиадата в Черна Гора

За последното голямо изпитание през този сезон се готвят в момента в средногорския клуб „Средногорски атлет”. На 21 септември в Черна гора ще се проведе ежегодната Балканиада, която противопоставя националните отбори на всички страни от Балканския полуостров. Заедно с родния представителен тим пък ще пътува и многобойката Мария Христова, която заслужи мястото си там благодарение на бронзовия медал от последното републиканско първенство това лято.

Това ще е третото поред участие на средногорската състезателка в Балканиадата, като миналата година тя се нареди седма на гюлле. Тази есен 17-годишната Мария отново ще се състезава в коронната си дисциплина, като надеждите са за подобрение на това класиране и влизане в петицата. Към момента според треньора Ваньо Масларски тя показва добри резултати и най-вероятно ще завърши сезона със силно представяне. Леки проблеми има само със старата й травма в кръста, която е започнала да се обажда от време на време, но най-вероятно няма да се стигне до усложнение.

Добра новина за клуба е завръщането на Мустафа Ариф. Талантливият младеж започна устремно кариерата си, но впоследствие поредица от здравословни проблеми го оставяха извън стадиона. В момента той вече е напълно здрав и тренира основно техника, а през есента ще започне да набляга и на силата и бързината. Ваньо Масларски сподели, че и сега Мустафа е готов за състезание, но няма да рискува с пускането му и ще отложи повторното му завръщане в надпреварите за началото на следващата година.

На 14 септември пък Мария Христова и Любчо Дишлянов ще вземат участие в турнира „Децата на София”, който ще се проведе на стадиона на Националната спортна академия. Надпреварата ще бъде генерална репетиция за многобойката преди отпътуването й за Подгорица.

В „Средногорски атлет” продължават да тренират и дузина други момчета и момичета, като за момента повечето от тях са в начален етап от подготовката. Ваньо Масларски очаква с началото на учебната година в клуба да се запишат още желаещи да тренират младежи. Големият проблем според него обаче не е да се намерят кандидат-лекоатлети, а да бъде показан малко по-сериозен ангажимент от страна на Община Пирдоп към базата, с която разполага отбора. „Лично аз вече изгубих всякаква надежда за подобрение, надявам се поне да се помисли за пистата” – сподели той пред в. „Регион”.

Една година след фестивала на алтернативната музика в Средногорието...

През лятото на 2007 г. Средногорието бе домакин на може би най-големия музикален фестивал в историята си (повече информация тук). Тогава с финансовата помощ на „Кумерио Мед” АД неправителствената организация „Младежка инициатива за Средногорието” организира мащабното събитие, в рамките на което на пирдопския площад свириха редица белгийски групи (Assunta Mano, Troissoeur, Esrah, Hijaz, Milleniums), както и някои от най-добрите родни алтернативни банди (Остава, П.И.Ф., Уикеда). Въпреки слабата посещаемост събитието премина успешно и дори спечели първа награда в един от родните конкурси за проект на годината. Каквото и да се изписа и изговори впоследствие, това си остана един истински триумф на алтернативната музика в Средногорието, където като във всички малко градове подобен тип изкуство често е посрещано с многозначително повдигане на веждите.

Седмици преди концертите, на импровизирана пресконференция, разговарях с трима от белгийските музиканти. С Питър, Кристър и Асунта беседвахме дълго по различни теми. Разбира се, основно за музика. След като се опитах да ги въведа, доколкото мога в дебрите на българския музикален бизнес, разговорът се насочи в посока икономическо развитие. Интересна тема за тримата бе демокрацията в страната, отмирането на идеите на комунизма в съзнанието на хората, приемането ни в Европейския съюз. В един момент се оказа, че май не аз интервюирам тях, а те мен. Ето малка част от интересния разговор, който проведохме с гостите:

- За първи път ли идвате в България и какви са впечатленията Ви от страната?

Кристър: - Да, никога преди не сме идвали тук, а и честно казано, не знаем много за България. Определено можем да кажем обаче, че поне в този регион е много красиво и спокойно. Като хора, живеещи в голям и шумен град, това е първото нещо, което ни направи впечатление.

Асунта: - Аз пък бих казала, че тук доста ми напомня на Южна Италия, където съм израснала От една страна е също толкова красиво, а от друга и тук, както

и там, явно все още има голямо разделение между бедни и богати.

- Как мислите, каква музика слушат българите и познавате ли някоя наша група?

Питър: - За съжаление, все още не сме запознати добре с местната музикална индустрия. Надяваме се до юни да успеем да чуем поне няколко албума. Всъщност

, познаваме част от народното ви творчество, както и “Мистерията на българските гласове”. Това е наистина красива музика, предполагам че е доста популярна сред вас.

- Да, донякъде, но най-популярен през последните години е поп-фолкът, странна смесица от поп с ориенталски ритми. В този ред на мисли, не смятате ли, че музиката Ви няма да бъде приета особено добре от местната публика? За по-голямата част от нея тя най-вероятно ще е непонятна...

Асунта: - Възможно е, но нали точно това е идеята на подобен тип фестивали, да запознават хората с непозната за тях музика. Надяваме се, че ще има и такива, ко

ито ще я харесат. Всъщност точно това ни привлича тук, възможността да видим как нашето творчество се приема от хора, за които то най-вероятно ще е нещо ново и непознато.

Кристър: - Нормално е подобен тип музика да не бъде разбрана от масовия слушател. Все пак нали затова е алтернативна. За да си фен на подобно творчество трябва да мислиш по-разчупено, да не се вписваш в стандартите. Не мисля, че в България абсолютно всички слушат този описан от теб вид фолк музика – сигурно има и такива, които не я харесват.

- Разбира се, но тук идва и проблемът с финансите. Ако едно нещо не е комерсиално и не се продава добре, то трудно се развива. Как стои при вас този въпрос?

Питър – Ами получаваме солидна подкрепа от правителството на Фландрия. Самата Белгия е разделена на три региона – Брюксел, Фландрия и Валония. Ние сме от град Антверпен, който е отделна провинция в областта Фландрия. Местните управляващи инвестират в културата и подкрепят начинанията ни.

Асунта – Все пак и музиката ни се приема добре. Предполагаме, че групите ни говорят малко за българския меломан, но в нашата страна имат известен успех. Ето, например ние досега не бяхме чували за групите “ПИФ” и “Остава”, но съдейки по думите ти тук те са ключови за алтернативната сцена.

Да, тук те са почти култови за определен брой млади хора. Честно казано, в момента расте може би първото поколение, което наистина се е отърсило напълно от шаблоните на комунизма и мисли свободно...

Кристър – Да, предполагам че е трудно за тази сцена тук, при положение че няколко поколения подред са били учени да не мислят различно, а да са максимално стандартни. Честно казано, аз не бих могъл да си представя подобен живот с ограничения и се радвам, че вече говорим за него като за нещо минало.

Асунта – На мен ми е интересно как приемате влизането в Европейския съюз? Това е голяма крачка напред, но не навсякъде се приема еднозначно.

Ние българите по принцип сме си малко скептични към всичко. Малко хора осъзнаха величината на това което се случи на 1 януари тази година. Тук всички се надяват на бързо подобрение.

Питър – Подобрение определено ще има, но трябва да бъдете малко по-търпеливи. Всичко изисква време, а ефектът от членството в ЕС се проявява най-вече в средносрочен период. Общо взето сегашното поколение работи най-вече за просперитета на бъдещото.

Стоян Стоянов - Таро: Ако се намерят средства ще възродим колоезденето в Средногорието

С името на Стоян Стоянов – Таро е свързана почти цялата история на средногорското колоездене. Дългогодишен състезател и треньор, пирдопчанинът е начело и на националния отбор в периода 1988 – 1992 г. Титлите и международните успехи, които е завоювал, дори той не се нае да брои. Жалкото обаче е, че този истински капацитет в колоезденето в момента живее в Пирдоп без да има възможност да предава опита си на млади таланти. Преди две години, когато след 15-годишно прекъсване обиколката на България отново мина през центъра на Пирдоп, потърсих мнението му за случващото се в местния спорт. И тъй като нещата не са се променили особено, реших да публикувам на блога това блиц-интервю – с надеждата и за този спорт да се повдигне дискусия в Средногорието.

-След 1992 г. окончателно се отказахте от големия спорт и като треньор. Защо? Имахте немалко предложения от страната и чужбина.

-Да, така е, но честно казано финансовият аспект също играе голяма роля. Само любовта към колоезденето трудно щеше да изхранва мен и семейството ми. А и най-вече не искам да напускам Пирдоп. Тук ми е най-добре, чувствам се спокойно. Иначе досега десетки пъти можех да напусна страната, или пък да се преместя в София, където съм роден и имам жилище.

-Защо в момента Средногорието напълно е забравило традициите си в колоезденето и този спорт тук не се поддържа?

-Вижте, преди години нашият клуб бе един от най-добрите в страната. През 1987 г. дори завършихме на трето място в България, но тогава спортната конюктура бе съвсем различна. Наливаха се много повече пари, местният завод „Елаците Мед” бе поел изцяло издръжката ни и бяхме финансово независими. А големият спорт се прави с големи пари – правило, което важи с особена сила за колоезденето. В момента проблемът е само и единствено финансов – иначе базата си стои непокътната.

-Ако някой от местните заводи отново се ангажира с финансовата си подкрепа, Вие бихте ли поели подготовката на тима?

-Разбира се, стига да знам, че има достатъчно средства. За момента ние велосипеди и база имаме, нужен ни е автомобил и консумативи за него, както и подобаващо заплащане на треньорския щаб. Иначе и желание, и талантливи деца имаме в излишък. За съжаление обаче силно се съмнявам, че нещо подобно ще се случи в близко бъдеще. Просто в цялата страна пари за спорт рядко се дават.

-А откъде идва популярният Ви псевдоним Таро?

-Знаете ли, сега като се замисля, малко хора всъщност знаят, че името ми е Стоян. Цял живот всички ми викат Таро. Аз толкова съм свикнал с прякора, че даже не помня кога са започнали да ми викат така. Мисля че беше още в ранното ми детство, когато бях взел да чета една книга, „Пътищата на Тарас”. Едно съседско момче ме видя веднъж и почна да ме нарича Тарас. И така с времето за по-кратко приятелите минаха на Таро, та чак до днес.