Средногорци - пети на турнира на "Норддойче Афинери" в Германия

Добра игра и много емоции – така ще запомнят средногорските представители своето първо участие в работническия турнир по футбол на малки вратички, организиран от “Норддойче Афинери”. Немският промишлен концерн покани за надпреварата и служители от новопридобитите след купуването на “Кумерио” заводи. Така, заедно с общо 20 състава от различни поделения на предприятието в Германия, в турнира се включиха и работници от заводите в Пирдоп, както и Авелино, Италия.

Със задачата да селектира десетте най-добри футболисти сред работещите в медодобивния комбинат край Пирдоп бе натоварен Маньо Чолаков, супервайзър “Парокотелно отделение”. Ръководител на групата пък бил Георги Стефанов от отдел “Логистика”. Средногорци отлетели към Хамбург на 20 юни, а на летището в немския град ги посрещнал представител на “Норддойче Афинери”. Оттам нататък всичко минало под прословутата за германския народ перфектна организация. Местните служители били настанени заедно с италианските си колеги в малкото градче Асендорф, а самите срещи се изиграли в намиращият се наблизо Ханстед.

За изненада на нашия състав, правилата до голяма степен се различавали от стандартните за футбола на малки вратички. Първо, теренът бил по-голям от очакваното – играело се на половин футболно игрище, а вратите били с дължина около 4 метра – вместо традиционните такива, които са с хандбални размери. Срещите пък били с продължителност 15 мин.

При официалното откриване на турнира организаторите поздравили своите гости от България и на родния им език. Средногорци пък от своя страна започнали по блестящ начин надпреварата в своята група, като в първите четири срещи записали три победи и едно равенство и не допуснали нито един гол. Последният мач бил срещу състав, който бил със същия точков актив, но далеч по-лоша голова разлика. По този начин дори и равенството щяло да класира българите напред. Те обаче не успели да удържат натиска и загубили с 0:2, след като реферът отменил и напълно редовен гол в наша полза.

В крайна сметка турнирът бил спечелен от другите гости на страната – служителите от завода в град Авелино. Средногорци се наредили пети в крайното класиране, а с най-много голове в родния състав се отличил Панчо Караиванов с четири попадения. “Представянето ни като цяло е добро, но съжаляваме за пропуснатия шанс да продължим напред след групите и да се борим за медали” – така обобщи впечатленията си Маньо Чолаков след завръщането на българска земя.

Футболните емоции за нашата група в Германия не се изчерпали само с участието в работническия турнир. По това време Европейското първенство бе в разгара си – нещо, което си личало почти на всеки ъгъл в Хамбург. Също така, докато в Средногорието течеше тридневния мото-събор, Хамбург също домакинствал на подобно събитие, но с далеч по-внушителни размери. Става въпрос за ежегодната среща на почитателите на моторите “Харли Дейвидсън”, като общо над 60 000 мотора от популярната марка озвучавали улиците на немския град.

Четири от младите златишки борци - вече в елитни клубове!

Сезонът за отбора по борба към спортен клуб “Стоян Николов” – Златица завърши с още една добра новина. След като преди седмици ежегодният турнир в чест на патрона на клуба донесе множество титли на средногорските борци, четирима от местните шампиони вече ще продължат кариерата си в по-големи клубове.

Особено голямо е постижението на републиканския шампион Йото Христов (на снимката), както и на Ганчо Атанасов, който е бронзов медалист от държавното първенство. От следващия сезон двамата пак ще са съотборници, но в състава с най-добра спортна база в България към момента – “Рилски спортист” (Самоков). Според треньора на златишките борци Иван Нешковa това е уникален шанс за двамата, с който те вече могат да мечтаят за още по-големи титли. По негови думи Самоков е най-доброто място за борба, като достатъчно показателен е факта, че именно там в момента се подготвя за олимпиадата в Пекин националният ни отбор.

Не по-малко добра е новината за преминаването на Станислав Здравков, който от есента преминава в редиците на елитния столичен клуб “ЦСКА”. Васил Василев пък ще защитава цветовете на “Славия Литекс”. Към него “армейците” също са проявявали интерес, но Васил е предпочел намиращата се по-близо до неговото училище база на “Славия”.

Разбира се, не може да става въпрос за каквито и да е трансферни суми. Въпреки това от “Рилски спортист” и “ЦСКА” са обещали на Иван Нешков всяка година да прехвърлят на СК “Стоян Николов” по 100 т. от ДАМС за всяко от момчетата. Въпросните точки се изчисляват на база представянето на борците по различните надпревари, като в края на годината се заплащат от отчисления от тиражите на Тото 2. Също така, от самоковския клуб са поели и ангажимента да закупят чисто нов тепих, с който да оборудват златишката зала.

Така в Златица са изключително щастливи от шанса, сполетял най-талантливите млади борци в града. Техният успех вече е донесъл очаквания ефект и сред връстниците им, като само за последните седмици са се записали за тренировки още дузина желаещи да тръгнат по техните стъпки. Сега в клуба очакват международният турнир “Георги Райков”, който ще е на 1 и 2 август в Копривщица. Това ще е и последното състезание с цветовете на златишкия клуб за Йото Христов, Ганчо Атанасов, Станислав Здравков и Васил Василев – преди да продължат да прославят родния си град на по-високо ниво.

Неочаквана, но достойна за уважение постъпка на в. "Камбана"

След като в последния брой на в. "Регион" пубикувахме моя статия във връзка с копирането на статията ми за златишкия триумф на турнира "Герго Попов" (виж по-долу), днес вестник "Камбана" ме изненада крайно приятно.

Да си призная, очаквал съм всичко друго, но не и публично извинение, подписано лично от главния редактор г-жа Ренета Атанасова. Предишни подобни случаи се развиваха по друг сценарии и, честно казано, мислехме че и този път ще е така. От редакцията на "Камбана" обаче наистина избраха най-правилното решение и поднесоха извиненията си както на вестник "Регион" като цяло, така и на мен и Иванка Стоянова в частност.

Силно се надявам, че това е първата стъпка към прекратяването на дългогодишните спорове между двата вестника.

Ето и пълният текст на уточнението, пуснато и на сайта на "Камбана":

Уточнение

В бр. 23 на в. Камбана е допусната груба техническа грешка от служителка на редакцията, която е наказана дисциплинарно по КТ.
Поднасяме извиненията си на нашата сътрудничка Иванка Стоянова, спортен деятел от Златица, чието име е поставено под чужд материал.
Редакцията предлага да изплати обезщетение на силно засегнатия журналист Васил Иванов, в размер на хонорара му във в. Регион, а на ограбения вестник - да заплати площта на поместения материал /без снимките/ по действащите му тарифи.

Ренета Атанасова - гл. редактор на в. Камбана

За едната журналистическа чест...

Кражбата е неприятно изживяване. Безспорен факт, който обаче със сигурност се споделя само от ограбената страна. Защото едва ли този, който получава нещо даром за сметка на чуждо усилие, може да изпита някакви негативни чувства, освен леко угризение на съвестта. То пък, от своя страна, постепенно изчезва с времето – докато съвсем престане да тревожи съзнанието му.

Кражбата сама по себе си има множество измерения. В интелектуално отношение се нарича плагиатство и по нищо не отстъпва на класическата, материална такава. Понякога трудно се доказва – тогава болката и разочарованието на нарушените права се смесва с безсилие, практическа невъзможност да бъдеш компенсиран за незаконното копиране. Друг път обаче плагиатстващият дотолкова се увлича в кражбата си и до такава степен се чувства недосегаем, че дори не си прави труда да промени нещо в творбата на другия. Тогава... трудно можеш да се сдържиш и да не направиш нещо по въпроса.

Дотук с абстрактните размисли и екзистенциалните съждения. Който малко или много се е интересувал от средногорски медии през последните години, добре знае за какво става въпрос. Вече загубихме броя на статиите, написани от екипа на вестник „Регион” и преписани умело от екипа на един различен вестник. Честно казано, спряхме и да ги броим. Просто регистрирахме поредните съвпадения на пасажи, дори цели статии, а след като чашата постепенно се напълни и взе да прелива, решихме да напишем настоящия материал.

Конкретният повод е репортажът, публикуван във връзка с успеха на златишките момичета на техния домакински турнир по баскетбол в памет на Герго Попов. Същата публикувана, освен във в. “Регион” и “Софийски вестник” и на личния блог на автора му, “лъсна” дни по късно както на страниците, така и на сайта на по-горе поменатото издание. „Колегите” не си бяха направили дори труда да сменят заглавието от сайта. И още по-лошо, опитаха се да си „измият ръцете” с един от организаторите на турнира, като поставиха името му под материала. Който пък, в отговор на нашето запитване, ни погледна учудено и сподели, че никога не е писал статии, а и не това му е работата.

Всъщност, проблемът не е толкова в конкретната статия. Де да беше единствената... отдавна да сме го преглътнали. Само че през последните години се начетохме на свои статии от страниците на Софийския регионален вестник.

И вместо гузно да крие плагиатстването си, екипът му все по-силно се бие по гърдите, та кънти от София чак до Варна, че е член на Българската асоциация на регионалните медии и “надлежно” е подписал Етичния кодекс на журналиста (sic!). И все по-нагло реагира на забележките по повод „съвпаденията”. Има се за “независима” “обективна” медия и получава (не)заслужени награди за „професионализъм и обективно отразяване на регионалните проблеми”. Няма как да не се съгласим – наистина професионално е да пълниш страниците си с материали от конкуренцията, след което гордо да афишираш постиженията си в измислен “плаващ” тираж.

Напълно сме наясно, че процесът на подобни интелектуални кражби не само в района, но въобще у нас, няма да спре. Затова, “учейки се” от въпросното издание, препратихме материала и илюстрациите към него на компетентните органи и асоциации.

За предполагаемите пък “опровержения”, персонални и други нападки, които със сигурност ще завалят към нас, едва ли ще имат очаквания от авторите им ефект. Просто хората отдавна са наясно що за личен и професионален морал имат те.

Тъй че, това е! За сетен път казваме, че е под достойнството ни да се “съревноваваме” с тях, защото сме на светлинни години от тяхното ниво. И по отговорност, и по ценз, и по каквото и друго да било!

Забележка: Статията бе публикувана първо във в. "Регион", след това на личния ми блог и два дни по-късно в "Софийски вестник". Ден след пускането й в столичната медия, тя се появи и в гореописаното, конкурентно на нашето издание. За да се уверите в липсата на разлики в текста можете да кликнете върху снимките, за да ги видите в уголемен размер.

Броени часове след като излезна последният брой на в. "Регион" с настоящата статия в него, съвсем очаквано в реакцията на медията позвъниха от "различния вестник" и изсипаха станалите вече банални заплахи за съд. Всъщност, както много добре знаят, в тяхна полза е да не се стига дотам.

Страхотен мото-събор в Средногорието!

Перфектна организация и хубаво време съпътстваха първия мото-събор, организиран от местния клуб “Средногорие”. В продължение на три дни местността край Еленската базилика бе огласяна от рев на мотори и здрава рок музика, бяха изпити стотици литри бира и раздадени десетки награди в игрите около сцената. Общо около 1000 мотора посетиха и оставиха следи от гумите си в региона, повечето от посетителите пък бяха с палатки и прекараха тридневния маратон без да напускат местността.

За добро или лошо, организаторите не успяха да осигурят скоростна отсечка за най-екстремните надпревари – гонките и надбягванията с мотори. Както се оказа обаче, голяма част от мото-маниаците бяха по-скоро доволни от този факт. Всеобщо мнение бе, че при подобен род състезания риска от нараняване е далеч по-голям и липсата им никак не вреди на настроението, съпътстващо един мото-събор. Още повече, не бива да забравяме и надслова на тридневната сбирка – “Не на войната по пътищата!”.

Спонсори на събитието бяха основно специализирани в този спорт компании. Голямата награда – чисто нов скутер, бе осигурена от “Монтикар” ЕООД – София и “Болярка” АД. Множеството мото-аксесоари, които бяха раздадени в останалите надпревари, пък бяха от “Хулиган” ООД – официален представител за България на марки като “Диадора”, “Нитро”, “Каравали” и др.; както и от “Байкър Хелп енд Шоп” – София, който внася в страната продуктите на “Армада” и каските “Г.Д.Р.” Въпросните магазини бяха формирали и нещо като търговска уличка, където всеки можеше да си купи необходимите аксесоари за себе си и своя мотор. Община Пирдоп също бе сред “виновниците” за доброто настроение на събора, най-вече с невероятно ефектната заря в съботната вечер. Сред останалите спонсори личеше името на “Челопеч Майнинг” АД, както и частните дарители г-н Любо Балабанов, г-н Васил Николов, г-н Димитър Гребенаров и г-н Тренчев.

Не бива да забравяме и главният “виновник” за това мото-клуб “Средногорие” да има своя събор преди още да е навършил една година от регистрирането си. А именно – столичният мото-клуб “Барбериънс”, членовете на който се довериха именно на своите средногорски приятели след като разбраха, че няма да могат да направят ежегодния си събор на традиционното за тях място. От “Барбериънс” пък бяха истински доволни от преживяването през уикенда и споделиха, че като за първи събор средногорските мотористи тръгват с летящ старт и ако продължават в същия дух могат да очакват само успехи в бъдеще.

Сбирката бе посетена от множество клубове, пристигнали от всички кътчета на родината. Разбира се, освен тях тълпата бе допълнена и от стотици средногорци. Голяма част от тях с мотори, други пък – само да пийнат бира и да погледат състезанията на фона на рок музика. Все пак рядко регионът е домакин на мероприятия от такъв мащаб. Затова спокойно може да се каже, че отминалият уикенд бе празник не само на мото-маниаците, но и на цялото Средногорие.

Ден първи

Още от петъчния ден мото-съборът започна ударно – както в количеството изпита бира, така и що се отнася до качеството на проведените надпревари. Първият пристигнал в местността мото-маниак наистина заслужи своя приз, защото се оказа, че е опънал палатката си край Еленско... още във вторник. Така най-рано пристигналият клуб бе Мото-форум “Семейството”, който и впоследствие продължи с отличията и определено се отличаваше от останалите (виж карето).

Предвид жегата и дългия път към Средногорието, още от самото начало пред щанда с бирата и скарата започна да се вие дълга опашка. Всъщност, тя почти през цялото време поддържаше първоначалните си размери и само на моменти понамаляваше. Първото мото-състезание пък бе една от класиките в жанра – бутане на буре с бира, в което се включиха общо трима от вече пристигналите фенове. След оспорвана борба приза заслужи участника с многозначителния прякор Пачароза.

Следващата надпревара бе по скачане с чували, които се оказаха биг-бегове досущ като тези, използвани от местните промишлени предприятия. Тук скачането ставаше по двойки, а победител отново бе Пачароза – в “дует” с десетгодишната Диди. Последва бой с чували, при който участниците заставаха върху варели и с пълните с вълна чували се опитваха да свалят противника върху земята. Схватките определено бяха завързани, но къде с умения, къде благодарение на високия си ръст, непобедим остана Ивайло Рашев от Златица. Всъщност Иво е и басист на изявилата се малко по-късно на сцената средногорска група “Трансформатор”, а участието му в битките с чували му донесе освен награда и лека рана в показалеца. За щастие, неговите виртуозни умения на бас-китарата му помогнаха да се справи със задълженията си и без да използва въпросния пръст.

Последното състезание за деня бе надпиването с бира, в което участниците се опитваха да “прехвърлят” съдържанието на чашата в гърлото си с помощта на сламка. Нещо, което се оказа доста трудно за хора, свикнали да пресушават литри бира на едри глътки. Тук двама от участниците почти едновременно видяха дъното на чашите си и поради липсата на фото-финиш се стигна до нещо като дузпи. Този път надпиването бе без сламка, а Кирил Александров от Пирдоп почти на един дъх успя да изпие своя половин литър бира и да надделее над своя достоен опонент.

След като повечето посетители вече бяха поели достатъчно количество бира и скара, дойде време и за музикалната част от първия ден. На сцената се появи небезизвестната средногорска банда “Трансформатор”, която в продължение на повече от два часа свири рок и метъл класики и донесе на голяма част от публиката временна загуба на гласа. След няколкото биса официалната програма за този ден първи свърши, само за да даде път на неофициалната. До късно през нощта, а някои и цяла нощ, мото-феновете надаваха глас край палатките си и се готвеха за втория ден.

Ден втори

Вторият ден бе събота и “доведе” на мото-събора тези фенове, които не бяха успели да се откъснат от делничните си трудови ангажименти в петък. За дължината на опашката пред щанда с бира и скара няма нужда да споменавам, затова направо започвам с надпреварите.

Първи през втория ден пристигнаха представители на столичния клуб “Барбериънс”, а техния председател получи полагащата им се награда. Малко след това записалите се в състезанието за отборно теглене с въже запретнаха ръкави и изпробваха силите и колективния си дух. В напрегната финална битка “Невестулките” от Каспичан надделяха над Мото-форум “Семейството”.

В яденето на торта без ръце се включиха общо десетина човека, сред които личаха прякори като Досадницата и Мусакичката. След като няколко минути състезателите безуспешно се опитваха да направят това, което се иска от тях, водещият се смили и разреши използването и на крайници. Въпреки всичко надпреварата бе спечелена от Кунчев – един от най-големите ентусиасти, който вследствие на злополука е изгубил и двете си ръце.

Приза за “Най-красива самоделка” отиде при Галин Вайов, който напълно заслужено си тръгна с чисто нови дисаги. Победата му дойде след като журито прецени, че мотора на неговия опонент всъщност не е направен собственоръчно и не е “самоделка” в пълния смисъл на думата. За “Най-шумен мотор” символично бе определена машината на 8-годишния участник Тони, като водещия му заръча да поиска наградата от баща си. Такава пък бе дадена на “втория” класиран – Теодор от Копривщица, чийто мотор наистина показа добри най-гласови заложби.

Първата рок-група за вечерта бе “Фанагория”, като момчетата изсвириха със завидни умения над дузина метъл-класики и наистина успяха да раздвижат и разпеят публиката преди големия концерт на легендарните “Епизод”. Междувременно течеше и надпреварата по канадска борба, която събра най-много кандидати за слава. При мъжете най-силен се оказа Филип Данков, а при жените – пирдопчанката Таня Иванова, която е бивша бронзова медалистка от републиканското по тласкане на гюлле.

След “Фанагория” дойде ред и на зрелищната заря, която от Мото-клуб “Средногорие” посветиха на всички загинали по пътищата мотористи. След нея на сцената се качиха хедлайнърите на вечерта – “Епизод”, които изпълниха голяма част от новия си албум, “Старият войн”, както и множество от старите класики. Публиката показа, че няма проблеми с текстовете на Ботев и Вазов, като през цялото време се опитваше да надпее вокалиста Емо Чендов. “Епизод” показаха традиционните за групата добро сценично поведение и виртуозни инструментални умения, а за завършек изпяха и “Ако умра, ил загина”.

Вечерта завърши с томбола за всички присъстващи, в която бяха раздадени десетки мото-аксесоара. Публиката притаи дъх при изтеглянето на голямата награда – чисто нов скутер, който отиде при един от най-младите мото-фенове: Радослав Бояджиев. След това пък дойде и голямата награда за мъжката част от публиката – две професионални стриптийзьорки, които разгорещиха страстите и дадоха край на официалната програма. Неофициалната пък, както и през първия ден, продължи до ранни зори.

Ден трети

На третия ден от първия мото-събор, организиран от клуб “Средногорие”, нямаше официална програма. За сметка на това неофициалната бе повече от любопитна, но тя е най-добре да си остане само за участниците в нея. В общи линии мото-феновете релаксираха след двудневния маратон и обсъждаха всичко свързано с любимата тема на по чаша бира и порция скара. Постепенно от организаторите започнаха почистване на терена, а гостите на групички потегляха към родните места за да се приготвят за новата работна седмица.

Владислав Симов: Догодина съборът ще е 4 пъти по-голям!

След края на Средногорското мото-събитие потърсихме зам.-председателя на клуб "Средногорие" Владислав Симов, който бе един от най-активните сред организаторите. Той с готовност отговори на въпросите ни.


Как се организира мото-събор?

Ако кажа трудно, едва ли ще изненадам някого. Успяхме със задружни усилия, и затова този успех се дължи на всеки член на нашия клуб. Последните седмици бяха крайно натоварени, но в крайна сметка издържахме на напрежението и смятам, че се справихме добре. Разбира се, имаше и отделни членове които не дадоха това, което се искаше от тях. В момента обмисляме как да ги санкционираме, най-вероятно ще бъдат изключени от клуба.

Кои бяха основните трудности?

В самото начало най-трудно бе да намерим спонсори. След това самото обезпечаване на достатъчно храна и напитки за посетителите, както и купищата други малки и големи организационни подробности, с които трябваше да се справим. Трудности имахме и при осигуряването на скоростна отсечка за надбягванията с мотори. Както знаете, поради липса на такава не успяхме да проведем тези надпревари.

Малко повече информация около историята със скоростната отсечка?

Първоначалната идея бе да отцепим част от подбалканската магистрала, която минава съвсем близо до местността и предоставя перфектни условия за такъв тип състезания. От полицията обаче ни отрязаха амбициите, след като за неколкочасово отбиване на движението от въпросния участък ни поискаха сума, която бе около 3 пъти по-голяма от цялостния бюджет на мото-събора.

Оправдаха ли се очакванията Ви?

Като цяло да. Може би се надявахме на малко повече клубове от провинцията, но смятам че и в този мащаб се получи истински празник.

Догодина ще има ли пак мото-събор край Еленско?

Нашият клуб със сигурност ще кандидатства. Тогава вече ще е отминал едногодишният ни изпитателен срок и няма да се налага да разчитаме на това друг клуб да ни предостави правото си за събор. Аз лично мога да ви обещая едно – ако догодина отново получим право за подобна сбирка, тя ще е поне 4 пъти по-мащабна от тазгодишната.

Едно голямо мото-семейство

Едни от най-колоритните посетители на средногорския събор бяха представителите на Мото-форум “Семейството”. Освен че бяха сред най-активните в състезанията и концертите, нямаше как да не направи впечатление и чистотата в оградената около техните палатки площ.

Оказа се, че името далеч не е случайно, а членовете на мото-форума наистина са като едно голямо семейство. Наброяващо около 50 човека на възраст между 18 и 54 години и обединяващо хора с най-разнообразни професии и прякори като например: Бубика, Баро, Досадницата, Жабата, Мърфи, Хакера и др. Решават да формират “Семейството” преди една година, след като дълго време преди това комуникират през различни мото-форуми. Оттогава насам няма месец, в който да не са направили сбирка на палатки някъде в страната. Дори и през зимата са заедно, но предвид условията обикновено оставят палатките вкъщи и предпочитат хотелските начала.

Вътре в “Семейството” има както заможни хора на високи позиции, така и такива със скромни финансови възможности. При тях обаче това е по-скоро обединяващо – по думите им никой от тях не се опитва да изтъква превъзходство що се отнася до професия, социален статус или пък качества на личния мотор. Обединява ги изцяло и само любовта към високите скорости на две гуми.

Рядко посещават събори, но на този са били поканени лично то техен добър приятел, който е и сред организаторите. Привлякла ги и красивата природа, която вече имали възможност да оценят на официалното откриване на мото-сезона в Средногорието. Доволни са, че на тази сбирка няма скоростни състезания и напълно подкрепят инициативата “Не на войната по пътищата!”. И със сигурност пак ще дойдат тук, защото според тях местността край Еленската базилика предоставя уникални възможности за някоя от техните традиционни “семейни” сбирки.

Симеон Христов от "Епизод" - Еленската базилика е уникално място за мотосъбори

“Епизод” е една от тези български рок-групи, които не само се превърнаха в легендарно име през годините, но и успяха да запазят първоначалния си облик. Още от самото си създаване групата започва да твори рок-музика, за да възпее през годините българската история и храброст. Истинска популярност “Епизод” добиват с изпетите песни по текстове на български класици като Ботев и Вазов, където умело съчетават епичността на творбата с мощен китарен звук. Интересното е, че немалко преподавателки по литература в българските училища използват именно песните на групата като част от обучението на своите възпитаници. “Епизод” бяха част и от празника на мото-клуб “Средногорие”, а ето какво сподели специално за в. “Регион” басистът на групата Симеон Христов минути преди излизането си на сцена.

По спомени на един от старите рок-фенове в Средногорието, това е втората Ви изява тук. Така ли е наистина?

Ако ме бяхте питали няколко часа по рано, щях да кажа че това ни е първия концерт във вашия край. Оказва се обаче, че сме свирили тук през далечната 1990 г. – аз лично не си го спомням, но именно човекът за който говорите ни разказа всичко с подробности. Той лично запомнил концерта с това, че си скъсал панталоните на парното в пирдопското читалище.

Какви са впечатленията Ви от региона?

Всъщност Пирдоп го познаваме добре, защото преди време снимахме тук клипа към песента “Дошло е време”. Познавахме един оператор в тогавашната кабелна телевизия “Биско”, на който му викаха Любека, и чрез него направихме снимки в пирдопското гробище. Такава беше концепцията. Тогава снимахме през нощта и също не мина без весела случка. То е малко черен хумор, но двамата с китариста докато се въртяхме около избрания за снимка гроб видяхме, че този до него е от същия ден! Току-що го бяха заровили човека.

А защо точно пирдопското гробище?

Ами тя историята е по-дълга. Тук работеше един наш познат от София, който беше част от екип кинаджии към студио Бояна. Неговия син по това време беше 15-годишен и го готвехме за наш пианист. Та през него дойдохме тук и доста добре опознахме града.

Често ли ходите по мото-събори?

Честно казано, вече не. Напоследък си поставихме ограничение от максимум три мото-събора годишно, но за 2008 май ще преизпълним плана и ще посетим 5-6. Причината е в новия албум – искаме да изсвирим пред максимално широка публика последните ни песни.

Как приема публиката новите песни, а и старите? Все пак напоследък пеете по текстове на Ботев и Вазов, което освен всичко друго събужда и патриотизма на българина.

Това може само да ни радва, а и винаги сме мечтали за подобно нещо. Тези текстове са стояли сто години в книгите, сега ние правим един наш прочит и очевидно той се приема добре от широката публика. Друг може да се опита да ги “види” и изсвири в друг жанр, но поне според нас подобни горещи, епични текстове няма да стоят добре в поп или джаз вариант например.

Имали ли сте предложения за издаване в чужбина?

Засега не. Но даже и да има такова предложение, почти сигурно то ще е свързано с това да изпеем песните на английски език. А според нас така ще се изгуби голяма част от чара им – все пак това са си наши, чисто български стихове. Иначе бяхме приятно изненадани от телевизия BBC, която миналата година след приемането на България в ЕС обяви, че група “Епизод” е най-стойностната в страната. Причината е именно това, че сме изпели тези текстове и сме вкарали в песните фолклор и ортодокс. След това пък две от големите немски списания писаха за нас – значи все пак има някакви знаци че музиката ни се слуша на ниво Европа.

За концерт на коя от известните рок-групи винаги сте искали да бъдете избрани като подгряваща банда?

Няма такава. Може да прозвучи твърде гордо, но ние никога не сме искали да сме подгряваща група. Разбира се, имаме своите кумири, от които сме се учили. Също така се стремим да слушаме новите албуми на повечето банди и да следим съвременните тенденции в рока. Лично според мен обаче един музикант трябва да се опитва да пробие със своя, авторска музика, а не със кавъри. Макар че с тях ще бъде по-достъпен за публиката на концерта, след години ще погледне назад и ще осъзнае, че си е изгубил времето.

Покрай участията на “Епизод” сте пътували и продължавате да обикаляте по всички кътчета на България. Какви са наблюденията Ви – подобрява ли се на практика стандарта на живот?

Не мисля, че мога да коментирам подобни теми – все пак съм музикант и следя основно тази сфера. Бих казал само, че най-сериозни поражения през годините понесоха хората без собственост и без вяра. Видяхме как държавната собственост става частна по непрозрачни схеми, но поне според мен далеч по-засегнати бяха и си остават именно хората без вяра.

Финални думи към местните фенове на рока, моторите и “Епизод”?

Най-вече да бъдат щастливи и да не забравят, че щастието е в малките неща. Както и че всички сме за малко на този свят. Що се отнася до мотористите, пожелавам им да разработят това място. Тук има нещо мистично, почти извънземно. Толкова подходяща местност за мотосъбор в София няма, а тази е само на час и половина път от столицата. Мисля че с малко повече реклама от страна на общината можете да превърнете Еленската базилика в една от честите спирки за българските мото-фенове.

Бронз за "Средногорски атлет" на републиканското

Вече от няколко седмици в София се провеждат стартовете от тазгодишното държавно първенство по лека атлетика. И този път, макар и в камерен състав, тимът на “Средногорски атлет” записа участие в надпреварата. Само двама от трениращите в Пирдоп състезатели пътуваха с треньорите Николай и Ваньо Масларски към столицата, а представянето им бе според предварителните очаквания – добро.

Първи бе Любчо Дишлянов, който в края на месец май участва в борбата за разпределение на медалите при 14-годишните. На 800 м. гладко бягане той финишира осми, а в състезанието на 3 000 м. отново влезе в десетката със седми резултат. И двете класирания са повече от успешни за младия талант, особено като се вземат предвид високото ниво на конкуренцията и фактът, че Любчо тренира лека атлетика едва от началото на 2008 година.

Големи надежди се възлагаха и на Мустафа Ариф, който също постигна забележителни показатели по време на тренировъчния процес. За съжаление обаче младежът перманентно бе преследван от малшанс и пропусна редица състезания поради здравословни проблеми. След като претърпя и операция, възстановяването му бе по-бавно от очакваното. Така, освен че не успя да участва и в държавното първенство на открито, Мустафа е на крачка и от прекратяване на лекоатлетическата си кариера.

На 7 и 8 юни пък бяха стартовете при лекоатлетите старша възраст, където бе и вездесъщата Мария Христова. В надпреварата по многобой тя и този път бе на високо ниво, но не успя да се нареди на почетната стълбичка и остана четвърта. Мария също не допусна изненади и взе максимума от коронните си дисциплини, заемайки първото място в тласкането на гюлле и второто в хвърлянето на копие.

Двамата средногорци участваха и в състезанията при младшата възраст, провели се през отминалия уикенд. На 2 000 м. бягане с препятствия Любчо Дишлянов повтори класирането си от предишните надбягвания и финишира осми. Мария Христова пък отново се изяви като многобойка и този път успя да заслужи медал, класирайки се трета. По пътя към бронзовия медал тя категорично спечели на гюлле и копие и затвърди хегемонията си в тези дисциплини.

Що се отнася до клиширания въпрос “Успешно ли бе представянето ни?”, наставникът на средногорските атлети Ваньо Малсарски отговори лаконично – “Да, предвид условията, при които тренираме.” По думите му не можем да изискваме твърде много от състезатели, които на практика тренират с подръчни материали и едва на големия форум стъпват на нормална настилка, хващат модерно копие, дори прескачат истински препятствия. В такива условия би трябвало да ни стига и това, че Пирдоп продължава да поддържа свой състав по лека атлетика и почти от всяко състезание се връща с медалист.

Инженер + Мотор = ???

На снимката виждате това, което японците наричат „кизуна”. Тази странна и екзотична дума няма точен превод на български, но може да бъде описана като емоционалната връзка между водача и неговия автомобил. Не знам доколко може да се ползва и за мотори, но погледнете този млад левент и неговия черен звяр – кизуна отвсякъде!

След като няколко месеца поред моят млад колега (от инженерния екип) Стаско безславно обикаляше градове и паланки в търсене на Мотора, той най-накрая го откри! И взе че го купи! Трансферната сума бе запазена в тайна от страните по сделката, но запознати говорят че става въпрос за четирицифрена сума в лева.

И все пак – това ли е най-важното? Не, разбира се! Най-важното е че Стаско пак ще може да ходи гордо по мотосъбори с мотор (а не пеша). Също така той смело ще цепи мрака в столицата със своята Хонда, ще спре да закъснява за работа (защото, както е казал поета, него вече задръстване не го лови, катаджия не го сече) и ще даде своя скромен принос към облака отровни газове, надвиснал над София. Нищо друго не ми остава освен да му пожелая леко и безаварийно каране, най-вече по оста София – Бургас =)

Турнир по борба "Стоян Николов" 2008 - отново средногорски триумф!

В съботния ден спортната зала към златишкото СОУ “Св. Паисий Хилендарски” за пореден път бе изпълнена с бивши и настоящи величия от родната борба. Причината – ежегодният турнир в памет на Стоян Николов: легендарният средногорски състезател, завоювал десетки отличия в кариерата си, сред които европейска и световна титла. Тази година надпреварата бе повече от впечатляваща, като освен тима на домакините в нея се включиха столичните “ЦСКА” и “Олимпийски надежди”, както и състава на “Етрополе”.

Турнирът започна с кратки факти от биографията на златишкия борец, след което всички присъстващи запазиха минута мълчание в негова памет. Официалните гости пък бяха кой от кой по-значими. Сред редиците им се открояваха кметът на Община Златица г-жа Нонка Каменова; множество бивши съотборници на Стоян Николов и легенди на българската борба, начело с многократния световен шампион Александър Томов; наставникът на националния отбор от онези години – Бобе Доросиев; семейството на незабравимия средногорец, негови близки и познати. Залата бе изпълнена и от множество почитатели на древния спорт, които с интерес проследиха схватките и искрено стискаха палци на златишките момчета.

Съвсем според очакванията, домакините за пореден път показаха впечатляващи умения и по нищо не отстъпваха на своите именити съперници. Борците от СК “Стоян Николов” завоюваха най-много златни медали – общо 4. Шампионски играха Станислав Луков (кат. до 32 кг.), Йото Христов (кат. до 42 кг.), Ганчо Атанасов (кат. до 47 кг.) и Васил Василев (кат. до 66 кг.). Към тях възпитаниците на треньора Иван Нешков добавиха още 5 сребърни и 2 бронзови медала, с което се наредиха първи в отборното класиране.

Най-сериозни опоненти на златичани бяха двата столични отбора, които също се върнаха в София с голям брой медали. Най-известното име на турнира – “ЦСКА”, излъчи също 4 шампиона: Димитър Сандев (деца до 30 кг.), Емил Георгиев (деца до 35 кг.), Христо Иванов (кат. до 59 кг.) и Борис Енев (кат. до 73 кг.). Освен тях “армейците” завоюваха и две сребърни отличия, както и три бронзови. “Олимпийски надежди” завърши с три първи места, спечелени от Сали Севгин (кат. до 35 кг.), Мартин Борисов (кат. до 53 кг.) и Алекс Котопанов (кат. +85 кг.). Вторият столичен тим също оформи пълен комплект медали – със спечелени още един сребърен и два бронзови такива.

Етрополци пък бяха в най-малък състав и логично се наредиха последни в отборното класиране с 3 сребърни медала. Погледнато от друг ъгъл обаче това означава, че те на три пъти бяха съвсем близо до титла в някоя от категориите. Извън класирането бяха връчени и две индивидуални награди – за “Най-резултатен състезател” бе определен Йото Христов от тима на домакините, а купата за “Най-техничен борец” бе връчена на Димитър Сандев от “ЦСКА”. От организаторите изненадаха приятно и семейството на Стоян Николов, което получи голяма кошница с цветя. Основни спонсори на турнира бяха Община Златица, Българска федерация по борба, “Кумерио Мед” АД, ЕТ “Медет”, “Трансминерал”, ЕТ “Водолей” и “Златанови” ООД.

След края на схватките състезатели, гости и публика се насочиха към улица “Стоян Николов”, където пред барелефа на легендарния златичанин бяха положени два огромни венеца. Последва прожекция на 10-минутния филм за патрона на турнира, представен в градското читалище, след което организаторите поканиха всички на официален обяд. Така за поредна година Златица почете достойно своя най-изявен спортист, а неговите наследници от Средногорието защитиха по възможно най-добрия начин традициите в местната борба.

Канадската борба в Пирдоп прогресира

За втора поредна година Средногорието имаше свои представители на републиканското първенство по канадска борба. Този път то се проведе в Благоевград, като в конкуренция с над 300 състезателя от цялата страна силите си пробваха и три пирдопски младежа – Кирил Каменов, Георги Панков и Йордан Митков.

Най-големи бяха очакванията към представянето на Кирил, който миналата година още при дебюта си на голямо първенство предизвика истински фурор и се нареди първи на дясна ръка и втори на лява. Контузия още в първия мач обаче го изхвърли от борбата за медалите и му попречи да защити постижението си. Според неговия баща Иван Каменов, който е и треньор на състава, проблемът не е сериозен и най-вероятно става въпрос за разтежение на сухожилие. “Причината е в това, че определено подцени загрявката преди срещата” – споделя наставникът и добавя, че контузията идва във възможно най-неподходящия момент – точно преди европейското първенство в Норвегия, което ще бъде пропуснато от пирдопчанина.

Изненадата дойде от представянето на другите две момчета, които бяха и пълни дебютанти. Йордан Митков показа завидни сила и техника и почти повтори постижението на Кирил Каменов от миналата година, класирайки се втори на лява ръка и трети на дясна. Георги Панков пък също бе на ниво, но отпадна преди финалите и в двете надпревари.

Всъщност най-важното е, че само година след като Кирил Каменов се превърна в “пионера” на канадската борба в региона, двамата с баща му вече са на крачка от регистрирането на официален отбор. Иван Каменов споделя, че вече са купени още няколко специфични уреди за тренировка, а скоро очакват и други любители на силовите спортове да започнат да тренират при тях.

Засега трите момчета се подготвят за два международни турнира – в Горна Оряховица и в Благоевград. Единствено Кирил е под съмнение, но ако всичко бъде анред той също ще е на линия за турнирите. Вторият от тях е особено важен – победителите в него ще добият право да участват на световното първенство в Канада през есента. Затова и в пирдопския тим отсега мислят само и единствено за призовите места – след като вече изпуснаха европейския форум, мечтата им е да пробват сили на световния.

Пирдопчани на футболен турнир в Германия

В разгара на емоциите, съпровождащи набралото вече скорост Европейско първенство по футбол, в Средногорието пристигна покана за друга подобна надпревара. В края на месеца общо десет служителя на „Кумерио Мед” АД ще пътуват към Германия, където новият собственик на пирдопския медодобивен завод „Норддойче Афинери” организира ежегоден турнир по футбол на малки вратички.

За отговорник по селектирането и организирането на тима, представляващ българското поделение на немското предприятие, е определен г-н Маньо Чолаков, Супервайзър „Парокотелно отделение”. Изборът му не е случаен – през последните няколко години той неизменно бе в центъра на събитията, случващи се около „Спартак 2001”, като в момента дори още е действащ президент на пирдопския състав.

Турнирът ще се проведе на 20 и 21 юни в малко градче, намиращо се близо до Хамбург. Самата надпревара е ежегодна и в нея се включват служители на „Норддойче Афинери” от целия свят. Срещите се играят на открито, върху специално пригодени за игра на малки вратички стадиони. Всъщност подобен турнир всяка година организира за празника си и „Кумерио Мед” АД, но този път надпреварата ще се различава най-вече с международния си аспект, а и с по-добрите условия за игра.

„Десетте състезателя вече са подбрани, като съм се стремил да има представители на различните цехове в завода” – сподели г-н Чолаков и добави, че вече има конкретни наблюдения върху избраниците си на база въпросните средногорски състезания. Схемата на турнира още не е известна, но правилата на играта ще са стандартни за този тип футболна игра. А именно – стартови състави от по пет полеви играчи плюс вратар, както и четири резерви. Смените пък са на хокеен принцип – неограничени на брой.

Надеждите, разбира се, са за добро представяне. Също така местните футболисти стискат палци при пристигането си на немска земя националния отбор на Германия все още да е „в играта” за европейския трофей. Така средногорци не само ще пробват силите си срещу свои колеги от други заводи, но и ще се потопят в пословичната атмосфера, с която е известна една от най-футболните нации на Стария континент.

Златица - баскет шампион!!! Браво, момичета!!!

За втора поредна година Златица бе домакин на голям баскетболен турнир за момичета в чест на местния спортен деятел Герго Попов. Надпреварата се проведе в събота в спортната зала към СОУ “Св. Паисий Хилендарски”, като този път множеството силни емоции и надежди за победа се превърнаха в реалност. Възпитаничките на Мария Кърджилова показаха, че са постигнали забележителен прогрес и спечелиха първото място в турнира.

Официално старт на срещите бе даден от Сашка Кърпарова – председател на Общинския съвет в Златица. Сред зрителите бе и семейството на покойния Герго Попов, а по-късно в залата пристигна и кметът на града – г-жа Нонка Каменова. След изтеглен жребий четирите участващи състава заформиха полуфинални двойки, първата от които противопостави тимовете на домакините и “Ибър” (с. Радуил). Златишките момичета вече имаха няколко изиграни мача срещу връстничките си от самоковското село и без особени проблеми стигнаха до победата с резултат 21:16.

В другия полуфинал отборът на “Саво Савов” (Пирдоп) драматично загуби от фаворита в надпреварата “Балкан” (Ботевград) с 24:25. Пирдопските момичета, водени от Теодор Колев, бяха съвсем близо до сензацията, но на няколко пъти спорни съдийски отсъждания бяха достатъчни да обърнат развоя на срещата. За съжаление, подобни ситуации имаше и в малкия финал, когато пирдопчанки загубиха от “Ибър” (Радуил) – отново с минимален резултат (20:22) и отново след спорни ситуации.

Големият финал между Златица и Ботевград пък бе изигран буквално на един дъх от страна на домакините, които не дадоха абсолютно никакъв шанс на своите опоненти. Още от самото начало момичетата на Мария Кърджилова взеха голям аванс и до самия край с множество бързи контраатаки успяваха да го поддържат. Очевидно стъписани, състезателките на “Ботев” не можеха да повярват, че това е същият състав, който с лекота победиха само преди година. Още на почивката всичко беше ясно, тъй като резултатът вече бе 44:18, а след последния съдийски сигнал разгромът бе пълен – 66:37. Краят на срещата предизвика вулкан от емоции у зрители и състезатели, които по бурен начин отпразнуваха първия успех в “домашния” турнир.

Медалите и купите на призьорите връчи лично кметът на Община Златица г-жа Нонка Каменова. В крайна сметка златото остана в домакините, среброто бе за “Балкан” (Ботевград), а бронзът – за “Ибър” (Радуил). За най-техничен състезател бе определена баскетболистката на златичани Миглена Пенкова, най-добър реализатор бе Деница Йорданова от Ботевград, най-полезен състезател бе Александра Еленчева от с. Радуил, а наградата за феърплей бе присъдена на Петя Алексиева от Пирдоп. Естествено, за най-добър треньор бе определена наставничката на шампионките – Мария Кърджилова. Тодор Петков получи награда за цялостен принос към златишкия баскетбол, а съпругата на Герго Попов – Радка, бе изненадана с голяма кошница с цветя. Голямото награждаване завърши с лакомства за девойките, осигурени от инж. Иван Велин и управляваната от него фирма “Транс Билд”.

За организирането на този истински спортен празник с голяма заслуга бяха и две от предприятията в региона – “Кумерио Мед” АД и “Челопеч Майнинг” АД, които помогнаха на организаторите с финансови средства. В крайна сметка турнирът показа едно – златишкият баскетбол бележи очевиден прогрес и само за няколко години тренировъчен процес градът вече има солиден и боеспособен състав.

Трета поредна година - мач на звездите в Мирково

В събота, когато целият футболен свят живееше с мисълта за стартиращото европейско първенство, Средногорието също имаше своя празник в популярния спорт. За поредна година тимът на “Мирково” спази традицията и завърши футболния сезон с демонстративен мач между ветераните на клуба и настоящия състав. За съжаление дъждовното време бе предопределило празни трибуни, но това ни най-малко не попречи срещата и този път да се превърне в истинско шоу.

Двубоят бе белязан от множество пропуски, но си заслужава да се отбележи едно – макар и леко изненадващо, ветераните на клуба тотално надиграха своите по-млади колеги. Макар последните щастливо да се добраха до хикс в последните минути. Отборът на “Мирково” от началото на 90-те години като на шега дръпна в резултата с 3 гола аванс, първият от които паднал в края на първото полувреме след удар на едно от най-добрите крила, играли в региона – Тошко Дангов. През втората част Николай Тепавичаров – Тапата удвои резултата, а след няколко фрапиращи пропуска гол реализира и Любчо Захариев.

Младият състав на терена успя да върне един гол след красив удар с глава на Мартин Дамянов, но почти веднага след това отново Тошко Дангов възстанови головото съотношение – 4:1. Оттук нататък дари заради отпускане или пък умора, ветераните изпуснаха контрол над мача и допуснаха обрат. Първо техният страж Николай Николов тръгна в атака за своя състав при един от корнерите, а в последвалата бърза контраатака Николай Томев намери празната врата от близо 40 м. дистанция. След него пък Недко Йорданов добави още две попадения и докара нещата до 4:4.

При дузпите по-съсредоточени се оказаха състезателите от настоящия отбор, които надделяха с 4:3 и с общ резултат 8:7, макар и леко незаслужено, грабнаха победата в мача. Разбира се, срещата продължи с трето полувреме, което се проведе в ресторанта на центъра в Мирково. Там настоящи и бивши състезатели направиха обстоен разбор на мача и до късно следобед си припомняха отминали футболни преживявания по терените в Софийска област.

Борба в Плевен, тази събота приемаме ЦСКА в Златица

През уикенда Плевен бе домакин на Държавно лично и отборно първенство по класическа борба за момчета 13-14 г. Разбира се, сред близо 200-те млади таланта от цяла България и този път личаха имената на състезатели от златишкия спортен клуб “Стоян Николов”. В случая треньорът Иван Нешков бе взел със себе си общо три свои възпитаника, тъй като точно толкова попадаха във въпросната възрастова група.

Представянето им отново бе повече от добро. В категория до 66 кг. златичанинът Васил Василев се нареди 11-и от около 40 състезателя. При 73-килограмовите Димитър Георгиев от Пирдоп пък изтегли тежък жребий и отпадна от бъдещия шампион, но впоследствие след репешаж се нареди на седмото място от общо 22 съперника. При най-тежките – в категория над 85 кг., Николай Христов от Златица също бе отстранен от момче, което след финала се нареди на най-високото стъпало от почетната стълбичка. Николай обаче също мина през репешажи и дори в един момент имаше шанс за третото място, но в крайна сметка остана пети.

Според Иван Нешков класирането е напълно реално, а по неговите думи местните борци са се представили на очакваното ниво. В клуба вече мислят изцяло само за предстоящия тази събота турнир, който ще се проведе в спортната зала към СОУ “Св. Паисий Хилендарски”. Ежегодната надпревара този път ще събере на едно място три от най-добрите български състава – столичните “ЦСКА” и “Олимпийски надежди”, както и “Етрополе”. Началото е от 9:30 ч., като златишките борци искрено се надяват да повторят успеха на баскетболистките, които само преди дни за първи път спечелиха традиционната градска надпревара в своя спорт (виж по-горе).