По спомени на един от старите рок-фенове в Средногорието, това е втората Ви изява тук. Така ли е наистина?
Ако ме бяхте питали няколко часа по рано, щях да кажа че това ни е първия концерт във вашия край. Оказва се обаче, че сме свирили тук през далечната 1990 г. – аз лично не си го спомням, но именно човекът за който говорите ни разказа всичко с подробности. Той лично запомнил концерта с това, че си скъсал панталоните на парното в пирдопското читалище.
Какви са впечатленията Ви от региона?
Всъщност Пирдоп го познаваме добре, защото преди време снимахме тук клипа към песента “Дошло е време”. Познавахме един оператор в тогавашната кабелна телевизия “Биско”, на който му викаха Любека, и чрез него направихме снимки в пирдопското гробище. Такава беше концепцията. Тогава снимахме през нощта и също не мина без весела случка. То е малко черен хумор, но двамата с китариста докато се въртяхме около избрания за снимка гроб видяхме, че този до него е от същия ден! Току-що го бяха заровили човека.
А защо точно пирдопското гробище?
Ами тя историята е по-дълга. Тук работеше един наш познат от София, който беше част от екип кинаджии към студио Бояна. Неговия син по това време беше 15-годишен и го готвехме за наш пианист. Та през него дойдохме тук и доста добре опознахме града.
Често ли ходите по мото-събори?
Честно казано, вече не. Напоследък си поставихме ограничение от максимум три мото-събора годишно, но за 2008 май ще преизпълним плана и ще посетим 5-6. Причината е в новия албум – искаме да изсвирим пред максимално широка публика последните ни песни.
Как приема публиката новите песни, а и старите? Все пак напоследък пеете по текстове на Ботев и Вазов, което освен всичко друго събужда и патриотизма на българина.
Това може само да ни радва, а и винаги сме мечтали за подобно нещо. Тези текстове са стояли сто години в книгите, сега ние правим един наш прочит и очевидно той се приема добре от широката публика. Друг може да се опита да ги “види” и изсвири в друг жанр, но поне според нас подобни горещи, епични текстове няма да стоят добре в поп или джаз вариант например.
Имали ли сте предложения за издаване в чужбина?
Засега не. Но даже и да има такова предложение, почти сигурно то ще е свързано с това да изпеем песните на английски език. А според нас така ще се изгуби голяма част от чара им – все пак това са си наши, чисто български стихове. Иначе бяхме приятно изненадани от телевизия BBC, която миналата година след приемането на България в ЕС обяви, че група “Епизод” е най-стойностната в страната. Причината е именно това, че сме изпели тези текстове и сме вкарали в песните фолклор и ортодокс. След това пък две от големите немски списания писаха за нас – значи все пак има някакви знаци че музиката ни се слуша на ниво Европа.
За концерт на коя от известните рок-групи винаги сте искали да бъдете избрани като подгряваща банда?
Няма такава. Може да прозвучи твърде гордо, но ние никога не сме искали да сме подгряваща група. Разбира се, имаме своите кумири, от които сме се учили. Също така се стремим да слушаме новите албуми на повечето банди и да следим съвременните тенденции в рока. Лично според мен обаче един музикант трябва да се опитва да пробие със своя, авторска музика, а не със кавъри. Макар че с тях ще бъде по-достъпен за публиката на концерта, след години ще погледне назад и ще осъзнае, че си е изгубил времето.
Покрай участията на “Епизод” сте пътували и продължавате да обикаляте по всички кътчета на България. Какви са наблюденията Ви – подобрява ли се на практика стандарта на живот?
Не мисля, че мога да коментирам подобни теми – все пак съм музикант и следя основно тази сфера. Бих казал само, че най-сериозни поражения през годините понесоха хората без собственост и без вяра. Видяхме как държавната собственост става частна по непрозрачни схеми, но поне според мен далеч по-засегнати бяха и си остават именно хората без вяра.
Финални думи към местните фенове на рока, моторите и “Епизод”?
Най-вече да бъдат щастливи и да не забравят, че щастието е в малките неща. Както и че всички сме за малко на този свят. Що се отнася до мотористите, пожелавам им да разработят това място. Тук има нещо мистично, почти извънземно. Толкова подходяща местност за мотосъбор в София няма, а тази е само на час и половина път от столицата. Мисля че с малко повече реклама от страна на общината можете да превърнете Еленската базилика в една от честите спирки за българските мото-фенове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар