След като няколко месеца поред моят млад колега (от инженерния екип) Стаско безславно обикаляше градове и паланки в търсене на Мотора, той най-накрая го откри! И взе че го купи! Трансферната сума бе запазена в тайна от страните по сделката, но запознати говорят че става въпрос за четирицифрена сума в лева.
И все пак – това ли е най-важното? Не, разбира се! Най-важното е че Стаско пак ще може да ходи гордо по мотосъбори с мотор (а не пеша). Също така той смело ще цепи мрака в столицата със своята Хонда, ще спре да закъснява за работа (защото, както е казал поета, него вече задръстване не го лови, катаджия не го сече) и ще даде своя скромен принос към облака отровни газове, надвиснал над София. Нищо друго не ми остава освен да му пожелая леко и безаварийно каране, най-вече по оста София – Бургас =)
2 коментара:
pojelavam mnogo bezavariini kilometri ineka Bog te pazi. A ti mu pomagai
eee pone da go beshe izmil malko toq motor be.
sa izlagash samo.
ne kazumi ami prasiungi
:D
Публикуване на коментар