Афинитетът ми към поезията е отдавна известен. Затова и в един от първите постове тук сложих част от любимите си стихове, написани от мен преди време. Сега публикувам едно прекарасно стихотворение, написано от Васка Мадарова. Всъщност аз я познавам само косвено - тя е първа братовчедка на младата пазарджиклийка Татяна Динкова. Таня пък няма нужда от представяне - активен блогър, блестящ млад икономист, изявен любител на планинарството и отявлен фен на "Хебър" (Пазаржик) (както и моя колежка от УНСС). Ето и стихотворението (още стихове на Васка тук):
Прашинка в окото
Аз не плача... само ти се струва -
прашинка влезе в лявото око.
Наистина! Не се преструвам.
Аз рядко плача, пък и за какво.
Затуй, че си съвсем безчувствен -
не! - нямаш никаква вина!
Вината е, че аз се чувствам
по-влюбена от досега.
Затуй, че се прибираш вечер
при друга хубава жена?
Опазил Бог да ти се сърдя!
Кое е лошото в това?...
Затуй, че ме отхвърляш вечно,
защо ти е да се безпокоиш?
Ще те посрещна пак сърдечно,
когато и да позвъниш.
Затуй, че се усмихваш скрито
на чужди нечии очи -
аз даже няма да те питам.
Усмихвай се! Не ме боли.
Затуй, че ме обичаш само
когато ти остава време -
напълно те разбирам. Да!
Недей се тревожи за мене.
Не, няма смисъл да ме питаш вече -
не плача, няма за какво!
Просто вятърът сега донесе
прашинка и във другото око...
Васка Мадарова
Няма коментари:
Публикуване на коментар