През юли 2007 г., седмица преди официалния празник на родните полицаи, за втори път в живота си се качих в патрулка на МВР. За мое щастие, и двата пъти влезнах в служебния „Опел Астра” не като провинил се младеж, а с идеята поне за час да видя отблизо работата на един средностатистически пазител на реда. А да напиша нещо „разтърсващо” за вестник „Регион”.
Първото нещо, което ми прави впечатление в автомобила, е адската жега. Нарочно сме уговорили по-късен час, но задухът в превозното средство все още е непоносим (предполагам помните рекордните жеги от миналото лято). Учудвам се, че возилото няма климатик и питам водача му – мл. автоконтрольор Живко Ганчев как с колегите му издържат цял ден в него. Той ми отговаря доста убедително – „Преди с ладите беше още по зле.” Към нас се присъединява и ст. полицай Йордан Иванов и тримата отпрашваме към една от най-честите им спирки в Пирдоп – бул. „Цар Освободител” в частта му близо до бившето ТКЗС. Двамата полицаи застават в „бойна” позиция и започват зорко да следят потока от минаващи коли.
Първата „жертва”, видяла прословутото помахване на палката, се оказва забравил броя на годините си „Фиат” с водач - младеж на видима възраст 23-24 години. Гол до кръста, той уверено предоставя докуметите си за проверка и се оказва напълно изряден. Въпреки това данните му се записват – такава е процедурата с всеки спрян автомобил. „А как избирате коя кола да спрете?” – питам аз малко лаишки. Двамата полицаи отговарят с доста разтегливото понятие „съмнителните” и обясняват, че общо взето принципа е малко като този на случайната извадка.
Още при следващия спрян обаче се налага да влезне в действие и друг главен герой – кочанът с актовете. Спреният водач е момче, което явно наскоро е придобило право за управление на автомобил, а нарушението е повече от очевидно – „шофиране без предпазен колан при наличие на такъв в колата”. Явно учуден, а и малко притеснен от моето присъствие (все пак не всеки ден до катаджиите стои младеж с тефтер, който усилено си записва нещо), водачът без протести и търпеливо изчака съставянето на акта и с наведена глава го подписва. Глобата е 40 лв., отнемат се и десет точки от талона, като последният остава в МВР до плащането на санкцията. Аз пък си мисля неща, които колегите от МВР едва ли ще приемат добре - ако не бях аз, сега тук нямаше да има полицаи и момчето (което , на всичкото отгоре, май ми беше и набор) още щеше да е с талон, а и с 40 лв. напред. Но пък така вече едва ли друг път ще забрави да сложи колана.
Разбира се, разговорът след това се завъртя именно около предпазните колани. „Вече посвикнаха хората и рядко някой кара без колан” – споделят полицаите и добавят – „Обаче поне тук в региона има едно странно мислене сред част от хората - да караш с колан е едва ли не обидно за велик шофьор като теб. И ако някой приятел те види така после може да ти се подиграва. Даже съм виждал хора, които като шофират извън Средногорието карат с колан, а като влезнат в нашия регион го свалят.” И докато си говорим така, край нас минава друг водач без предпазен колан. Него обаче го изпускаме.
Следва спиране на младо семейство в автомобил със софийска регистрация, които се оказват „скучни” – т.е. всичко им е наред. След неговото потегляне двамата дежурни полицаи решават, че предвид горещината толкова ми стига и отново се качваме в „Астра”-та. По мое настояване все пак отиваме за малко и на друга „гореща” точка – на изхода на града към Златица, точно до бензиностанцията „Лукойл”. Седналите на масите пред нея хора ни поглеждат учудено и с леката насмешка, с която в България хората приемат катаджиите. Така болезнената тема за корупцията не подхващам, но все пак питам защо според тях събираемостта на глобите е толкова ниска. Отговарят ми, че това не е в техните компетенции – те просто съставят фишовете и актовете, пък после хората си ги плащат. Предполагам, че все пак разбират намека – всъщност по-голямата част от актовете си остават несъставени и в това лично се е убедил всеки по-активен шофьор.
Спираме само още един автомобил, и то отново за шофиране без колан. Тук водачът малко по-видимо дава израз на гнева си, но също приема провинението си без възражения. След което вече наистина приключваме с експеримента. Аз малко съжалявам, че всичко е минало твърде гладко и като „по учебник” – сякаш се надявах на малко повече екшън. Всъщност отново съм разсъждавал като търсещ сензация репортер – явно за един полицай няма нищо по-хубаво от гладко преминала смяна като „по учебник”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар