Едно мое офроуд приключение

В един от съботните дни на януари 2007 г. Средногорието се превърна в сборен пункт за любители на офроуд приключенията от цялата страна (снимки тук). Този емоционален и сравнително скъп спорт най-общо се състои в това да притежаваш стабилен и мощен джип, с които да тръгнеш по стръмни и трудно проходими терени, като с това поемеш риска да счупиш нещо по себе си или по возилото. Нещо като рали Дакар, но в нашенски вариант. Оказва се, че в България има доста запалени по темата хора, както и специален форум, на който те се “срещат” и организират подобни “разходки”.

Поредната от тях се проведе в нашия регион благодарение на Лъчезар Прокопиев и Спас Спасов, които също от години обичат шофирането извън пътищата. Около 20 джипа от цялата страна пристигнаха в необичайно слънчевия за януари съботен ден и поеха по предварително избрания маршрут из Средна гора. Сборния пункт бе на центъра в Пирдоп и паркираните мощни возила привлякоха погледите на всички минувачи. Имаше както истински “зверове”, така и по-лекотоварни модели като ГАЗ, УАЗ или пък “Лада Нива”. Те обаче впоследствие показаха, че също имат достойнства що се отнася до шофирането в пресечен терен.

За мен обаче се намери място в “Тойота Ленд Крузър”, управлявана от 40-годишния столичанин Александър Марков. С негова помощ само за няколко часа се превръщам от абсолютен лаик в човек, който поназнайва това-онова за офроуд карането. По думите му сме твърде много – оптималният брой коли е 4-5, но никога само една – “Просто ако закъсаш някъде трябва да има кой да те издърпа”. Минаваме през Боровата гора и продължаваме към язовир “Жеков вир”. По-запалените избират максимално трудните отсечки, останалите предпочитат да не рискуват. За мое щастие съм попаднал при шофьор от първата група. Той разбира се забелязва, че на моменти адреналинът ми идва в повече. Споделя, че в началото винаги е така, но с времето минаваш през все по-екстремни места. И докато се бори с особеностите на неравния терен, Сашо ми разказва дузина истории за свои офроуд преживявания, на които откровено се радвам, че не съм присъствал.

Всъщност денят предложи почти пълна програма – няколко повреди, както и две-три затъвания и нужда от изтегляне. Никой не “успя” да се преобърне, макар на два пъти да имаше реална опасност за подобен инцидент. Нашата “Тойота” обаче стоеше доста стабилно и премина през всички трудни участъци без проблеми – само веднъж се налага да ни издърпат. Според Сашо това си има и своите недостатъци – “Малко се губи чувството за офроуд – с такова возило се чувстваш почти толкова стабилен, колкото и на пътя”. Добрият джип обаче е нищо ако не го управлява добър шофьор, който да мисли бързо и да реагира адекватно.

Към залез слънце бойната група се спусна отново към града – някои заминаха по родните си домове, но повечето останаха и за неделния ден. След подобаваща вечерна сбирка, на другия ден трасето бе по Стара планина и сигурно е било не по-малко емоционално. Аз обаче реших, че това е идеален ден за пътуване по българските пътища. Които междувпрочем на места са почти толкова непроходими, колкото и офроуд участъците:)