Футбол е свещена дума за всеки мъж (пък и за някои жени). Дума, която някога е обозначавала просто една игра, днес е символ на могъщ бизнес, в който ежедневно се вливат милиони евро. За обикновения запалянко обаче (който, въпреки отчаяните опити, така и не успява да спечели суперджакпота на „Еврофутбол”), остава само насладата от самата игра. Както и незабравимите мигове на чаша бира с приятели, в които ревностно се обсъжда защо именно “нашият” тим е по-добрият. В този ред на мисли футболът постепенно се е превърнал в нещо като съвременна религия. И като всяка уважаваща себе си религия, и тази си има празници.Празниците са много и разнообразни, но истинският футболен Великден в Европа настъпва веднъж на четири години. От този ден в продължение на около месец Старият континент (а покрай него и целият свят) играе, гледа и сънува футбол. На мъжете е забранено да пропускат дори един мач, на жените пък е забранено да им пречат по какъвто и да е начин. Тук вместо шарени яйца по традиция на трапезата се слага бира в промишлени количества и пържени картофи или салата според вкуса. Дистанционното се пипа само за увеличаване на звука, а по-добре изобщо да не се пипа.
Единственото, за което можем да съжаляваме, е че това лято и нашият национален отбор ще гледа европейското първенство в Австрия и Швейцария като нас, феновете – пред малкия екран. Господ нещо май забрави че е българин, или пък се глобализира и вече е гражданин на света. Не ни остава нищо друго освен да се надяваме след четири години с малко повече късмет отново да сме част от европейския футболен празник. Дотогава – наздраве и пак наздраве. Първо за църковния Великден, после и за футболния =)
Няма коментари:
Публикуване на коментар