Днес абсолютно импулсивно реших да отида на мача на ЦСКА с "Марек" (Дупница). Всичко тръгна оттам, че трябваше да чакам Анилина след работа пред Националния стадион "Васил Левски". Поводът бе особено интересен, но няма да го описвам тук. По една или друга причина Ани не успя да дойде, а пък аз се сетих, че заради Великден футболният кръг е изместен в петък.
Едно време бях силно запален по "Левски", но пък стадион "Българска армия" бе далеч по-близо от "Герена". А и вече хич не съм пристрастен фен (даже и не следя особено родното първенство). "Сините" играеха с "Пирин", което също означаваше скучноват и лесен за тях мач. Затова реших просто да отида да погледам малко футбол на по-близкия стадион. И на по-високо ниво - понеже всеки уикенд го изпускам заради окръжните лиги и "Спартак" (Пирдоп) =)
Въоръжих се с два пакета слънчоглед и тръгнах по алеите на Борисовата градина в посока стадиона. На касата се зачудих за кой сектор да си взема билет и в крайна сметка реших да съм във "В" - хем билета беше с 3 лв. по-евтин от "А", хем позицията на гледане е същата. Да, но пропуснах една съществена характеристика на централната трибуна - само тя е с козирка. Което в един момент се оказа доста съществено.
Публика нямаше много. То това е нормално за мачовете у нас през последните години. Самата среща беше нелоша, само където бях крайно разочарован от отбора на "Марек" - момчетата от Дупница минаха центъра два-три пъти за цялата първа част. В началото си мислех, че е нормално да се пазят так - все пак двата тима почват от 0:0 и има малък шанс за хикс. Обаче армейците вкараха два гола и изпуснаха поне още четири. При това положение все си мисля че е нормално поне да почнеш да се ОПИТВАШ да играеш нормален футбол вместо само да се отбраняваш.
Проблемът за мен дойде към средата на полувремето, когато взе да пръска дъжд. Хората около мен почнаха да подвикват, че е на облак. Може и да беше на облак, но той доста се застоя над стадиона и да ми пречи на футболното преживяване.
Та, дъждът взе да се усилва и аз, освен че съжалих за непредвидено спестените три лева, взех сериозно да си мисля за тръгване. Така и така ми стана ясно, че оттук нататък в средно темпо ЦСКА ще доиграе мача, вкарвайки още няколко гола. От чисто мъжка гордост не го направих още преди да дойде почивката - да не се изложа пред другите като се предавам пред някакъв си дъждец, разбираш ли =). Макар че всъщност не познавах никой. Но понеже бях и малко хремав, с нетърпение дочаках последния сигнал на рефера и се насочих към изхода. Малко се изненадах, но не бях единствения - голяма част от хората също се запътиха към спирката на автобуса.
В крайна сметка мача е завършил 4:0 - напълно очаквана победа за ЦСКА. И, естествено, дъждът спря малко след като си тръгнах от "Българска армия"=)
Няма коментари:
Публикуване на коментар